КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 4 ДЕКЕМВРИ

2013 г. – Ксавие Бетел е новият министър-председател на Люксембург.

2013 г. – Създадена е временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище“ през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г.

2012 г.

Тайфунът „Пабло“ отнема над 285 човешки живота на остров Минданао, 191 загинали са намерени около Ню Батаан и Монкайо, като още десетки пропадат без вест. Ветровете достигат скорост от 210 км/час.

2012 г.

Всички страни в Британската общност се съгласяват при наследяване на престола мъжете да нямат предимство пред жените.

2011 г.

В Русия се провеждат избори за Държавната дума. Фракция „Единна Русия“ взима 70% от гласовете. Останалите три — съответно 12.7%, 8.9% и 8.4%.

2011 г.

В Словения се провеждат парламентарни избори. Опозиционната коалиция „Листа на Зоран Янкович – Позитивна Словения“, начело със Зоран Янкович, печели 28,54% и съответно 28 места в парламента. Втора е Словенската демократическа партия на бившия премиер Янез Янша с 26,24%, трети са социалдемократите на сегашния министър-председател Борут Пахор с 10,50%.

2011 г.

В Хърватия се провеждат парламентарни избори. Опозиционната левоцентристка коалиция „Кукурику“ печели абсолютно мнозинство с 83 депутати в 151-членния еднокамарен парламент.

2009 г. – Умира Вячеслав Тихонов, руски артист (*1928 г.)

2004 г. – Празнува се 190-та годишнина от построяването на храма в с. Варвара. Всяка година на този ден, селото се посещава от много гости от съседните села и градове. В храма богослужението на празничната Света Литургия се отслужва от свещеници, които идват от други населени места (Брацигово, Ново село, Ветрен дол, Розово, Пазарджик), за да уважат празника. На този ден се приготвя традиционното безмесно ястие — бурения, приготвено от кисело зеле, ориз, сухи червени чушки, праз и подправки. Пече се в тава (на фурна). Ястията, приготвени за този ден са постни.

2002 г. –  Състои се първият полет на новата българска авиокомпания Балкан Ер Тур.
Месец след фалита на авиокомпания “Балкан” кабинетът „Сакскобургготски“ създава държавната „Балкан Ер Тур“ с лизингови самолети. Впоследствие компанията е преименувана на „България ер“.

1995 г. – Музикантите от групата “Битълс” записват първата си песен след смъртта на Джон Ленън. Английската рокгрупа е основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Състав: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън – китара, вокал, ситар, Ринго Стар – ударни, вокал, Стю Сътклиф – бас (до 1961 г. ), Пит Бест – ударни (до август 1962 г. ). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява същата година Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Сменят названията на групата: „Johny and the Moondogs“ (1959 г. ), „Long John and the Silver Beatles“ (1960 г. ). Свирят в ливърпулските клубове „Казбах“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г. , вече под името “Бийтълс”, заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г. През 1962 Бест е заменен с Р. Стар. Наградени са с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „битълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. Групата се разпада през 1970 г.

1991 г.

 Американският журналист Тери Андерсън е освободен от ливански ислямисти, които го държат за заложник 2454 дни.

1991 г.

 Украйна е призната от Литва и Латвия. Декларация „За признаване на независимостта на Украйна от Русия“ прави руският президент Борис Елцин.
Украинците правят три опита, за да се сдобият със суверенна държава – през ХVІІ в. (Освободителната война на Богдан Хмелницкий), в началото на ХХ в. след болшевишкия преврат в Петроград (Украинска Народна Република) и през август 1991 г., когато в Москва се създава ГКЧП. Последният опит е успешен.

1988 г.

Умира Владимир Полянов (псевдоним на Георги Иванов Тодоров) – български драматург, режисьор, белетрист. Роден е на 6 май 1899 г. в Русе. Следва медицина в СУ “Св. Климент Охридски” (1919-1921 г.), в университетите в Грац, Австрия (1921 г.) и Мюнхен (1922-1923 г.) и философия във Виенския университет (1922 г.). Завършва Свободния университет в София (1928 г.) и режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство във Варшава (1939 г.). Работи като секретар на Главната дирекция на железниците (1924-1934 г.). От 1937 г. до 1941 г. е в Министерството на народната просвета. Директор е на Народния театър в София и на Държавната театрална школа (1942-1944 г.). От 1946-1959 г. е режисьор на драматичните театри в Русе, Бургас, Народния театър за младежта в София, Кукления театър в Пловдив, театрите в Перник, Сливен, Разград, Смолян. Поставя над 60 пиеси. Един от основателите и секретар (1926-1932 г.) на българския ПЕН клуб. Печата за първи път в сп. „Сила“. Творчеството му е повлияно от диаболизма, а темите в него са от градския живот: „Смърт“ (1922 г.), „Детето“ (1926 г.), „Момичето и тримата“ (1926 г.), „Крадецът“ (1927 г.), „Звезда в прозореца“ (1935 г.), „Ръцете на приятеля“ (1974 г.), „Случаят Иван Андреев“ (1978 г.), „Хроника на узряването“ (1979 г.), „Срещи по дългия път“ (1988 г.). Автор е на пиеси: „Човекът в огледалото“ (1931 г.), „Двете страни на медала“ (1934 г.), „Слънчеви петна“ (1961 г.) и др. Превежда от английски и немски език.

1987 г.

 Умира Рубен Мамулян – американски режисьор от арменски произход. Роден е на 8 октомври 1897 г. в Тифлис, дн. Тбилиси. Учи в Московския университет, занимава се с театър в студията на Вахтангов, поставя няколко спектакъла в Тбилиси. От 1919 г. е в емиграция, работи в театрите в Париж и Лондон. В САЩ е от 1923 г. Става известен с режисурата на музикални спектакли и на пиеси на съвременни автори. Атмосферата на театралния живот е възпроизведена в “Аплодисменти” (1929 г.). Успех постига с новаторския си подход в “Улиците на града” (1931 г.) и “Доктор Джекил и мистър Хайд” (1932 г.), “Обичай ме тази вечер” (1932 г.), “Песен на песните” (1933 г.), “Кралица Кристина” (1934 г.), “Живеем отново” (1934 г.), “Беки Шарп” (1935 г.), “Веселият бандит” (1936 г.), “Знакът на Зоро” (1940 г.), “Кръв и пясък” (1941 г.), “Лятна ваканция” (1948 г.). След 1942 г. е в театъра. Опитите му за завръщане в киното през 50-те и 60-те години са безуспешни – отстранен е от работа при снимането на “Порги и Бес” (1958 г.) и “Клеопатра” (1961-1962 г.).

1981 г.

 Президентът на САЩ Роналд Рейгън разширява правомощията на ЦРУ, като му дава разрешение за разследвания на територията на страната.

1980 г.

 Групата “Лед Цепелин” се разпада.
“Лед Цепелин” (Led Zeppelin) е английска рокгрупа, основана през 1968 г. в Лондон. Съставът на групата е: Джими Пейдж – китара; Робърт Плант – вокал; Джон Пол Джонс – бас; Джон (Бонзо) Бонъм – ударни. Led Zeppelin е една от водещите световни групи в стила хард-рок (и хеви-метъл впоследствие). Основана е от Джими Пейдж, който след разпадането на “Ярдбърдс” събира музиканти от обкръжението на Ал. Корнър и под името “Ню Ярдбърдс” предприема турне из скандинавските страни; след завръщането си квартетът приема името “Лед Цепелин”. Стилът им е свързан с блуса, но още със записите за първия си албум налагат нов саунд (пронизителният и енергичен вокал на Робърт Плант в тандем с китарата на Джими Пейдж и гръмотевичния звук на баса и ударните), възприет впоследствие от много групи. Композициите и аранжиментите са дело главно на Пейдж и Плант. Синхронът в записите и концертната дейност е прекъсван често поради злополучия в личния живот на Плант, а когато през 1980 г. умира барабанистът Джон Бонъм, групата се разпада. Ръбърт Плант работи самостоятелно (издава шест албума), а Джими Пейдж участва в различни съвместни проекти (последните са с Дейвид Ковърдийл, 1993 г., и с Робърт Плант, 1994 г.).

1979 г.

 Лайза Минели се омъжва за трети път.
Лайза Минели е американската актриса и певица. Родена е на 12 март 1946 година в Лос Анжелис, САЩ. От 1963 г. започва да се снима за телевизията. За изпълнението си в “Стерилната кукувица” (1969 г.) е номинирана за награда “Оскар”.

1979 г.

 Умира Петя С. Дубарова – българска поетеса. Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас. Публикува за първи път в сп. „Родна реч“ на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст в началото на един твърде обещаващ творчески път. Книги: „Аз и морето“, стихотворения (1980 г., 2. издание1981 г.), „Поезия“, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), „Лястовица“, стихове и разкази, съставител Г. Константинов (1987 г.), „Най-синьото вълшебство“, сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), „Ученическа тетрадка“, стих. (1990 г.), „Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), „И светла, и истинна“, избрани стихотворения и импресии (1996 г.).

1976 г.

 Американската актриса Елизабет Тейлър се омъжва за седми път.
Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон. През 1939 г. семейството й заминава за Америка. Дебютът в киното на Елизабет Тейлър е на 10-годишна възраст. Голяма популярност й носи филмът “Американска трагедия”. Отличена е с наградата “Оскар” през 1960 г. През 1966 г. получава втори “Оскар”. Участва във филмите: „Клеопатра“, „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, „Укротяване на опърничавата“, „Синята птица“, „Тосканини“ и други.

1976 г.

 Умира Бенджамин Бритън – един от най-големите английски композитори от средата на XX в. Роден е на 22 ноември 1913 г. в Лоустофт, Англия. След Симфониета и няколко камерни произведения той създава прочутите си „Вариации върху тема от Бридж“. По време на Втората световна война написва „Военен реквием“ (1940 г.). През 1945 г. световна известност му носят „Вариации върху тема от Пърсел“, както и първата му опера „Питър Граймз“. Следват оперите: „Похищението на Лукреция“ (1946 г.), „Алберт Херинг“ (1947 г.), „Били Бъд“ (1951 г.), „Глориана“ (1953 г.), „Завъртането на винта“ (1955 г.), „Смърт във Венеция“ (1973 г.) и др. Автор е на оркестрови произведения, на балет, преработва опери.

1975 г.

 Умира Хана Аренд – немски политолог. Родена е на 14 октомври 1906 г. в еврейско семейство в Хановер и отраснала в Кьонигсберг и Берлин. Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. В Хайделберг Аренд пише своята дисертация на темата за любовта в трудовете на Св. Августин (354–430 г.) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс. Тя разкрива в „Тоталитаризмът“ механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма. Отразява процеса срещу Айхман за сп. „Ню Йоркър“. Репортажите й по-късно са събрани в книгата „Айхман в Ерусалим“, в който се прокарва идеята за баналността на злото.

1973 г.

 Американската станция “Пайъниър-10” става първият космически кораб, преминал близо до Юпитер. Станцията е изстреляна от НАСА през март 1972 година. Преминава на 131 000 км от Юпитер. През 1983 г. напуска Слънчевата система и е отдалечена на около 11 млрд. км. от Земята. Тази станция, както и изстреляната след нея “Пайъниър 11” предизвикват революция в заснемането отблизо на Юпитер и Сатурн. Двете сонди се движат със скорост от 43 хиляди км/ч.

1963 г.

Умира Лев Иванович Жиров – руски езиковед. Роден е на 19 март 1885 г. в Москва. Специалист е по кавказки (предимно дагестански) и ирански езици. Изследванията му са в областта на общото и приложното езикознание, създава азбуки, разработва граматики, речници за народи в състава на СССР. Съчинения: „Граматика на аварския език“ (1924 г.), „Граматика на даргинския език“ (1926 г.), „Персийски език“ (1927 г.), „Аварско-руски речник“ (1936 г.), „Граматика на лезгинския език“ (1941 г.), „Лингвистичен речник“ (1946 г.), „Табасарански език. Граматика и текстове“ (1948 г.), „Лакски език“ (1955 г.).

1958 г.

 Американските летци Б. Тим и Дж. Кук започват своя опит за рекорд по продължителност на полет със самолет “Чесна”. Те приключват успешно опита след 64 дни без кацане.

1952 г.

 Приключва съдебния процес срещу седем католически свещеници, обвинени в създаване на „нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване“. Д-р Петко Ив. Момчилов е осъден на смърт. На другите подсъдими са издадени присъди за задържане под стража. Същата година в България се провежда още един процес срещу католически свещеници. От 29 септември до 3 октомври се състои така наречения „голям католически процес“ срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, са обвинени в създаване на „шпионска и заговорническа католическа организация в България“, работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.
При посещението си в България през май 2002 г. папа Йоан Павел Втори обявява Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков за блажени.
Епископ Евгений Босилков е обявен за блажен още през март 1998 г. Той е първият български католически светец. Процедурата по издигането на Евгений Босилков за светец започва през 1985 г., когато е обявен за раб Божий и е признато мъченичеството му за католическата вяра.

1949 г.

 Роден е Джеф Бриджис – американски актьор. Първи филм – „Тиха нощ, самотна нощ“ (1969 г.). През 1971 г. е номиниран за „Оскар“ за ролята във филма на Питър Богданович „Последният филмов спектакъл“. Следват роли във филмите „Богат град“ (1972 г.), „Последният американски герой“ (1973 г.), „Сърцето на Запада“ (1975 г.), „Срещу всички шансове“ (1984 г.), „Звезден човек“ (1984 г.), които утвърждават Дж. Бриджис като един от най-уважаваните актьори в Холивуд. Филмография: „Назъбено острие“ (1985 г.), „Осем милиона начина да умреш“ (1986 г.), „На другата сутрин“ (1986 г.), „Надин“ (1987 г.), „Такър: човекът и неговата мечта“ (1988 г.), „Бейкър бойс“ (1989 г.), „Кралят на рибарите“ (1991 г.), „Американско сърце“ (1993 г.), „Взрив“ (1994 г.), „Големият Лебовски“ (1998 г.), „Паника на Арлингтън роуд“ (1999 г.), „К-РАХ“ (2001 г.), „Masked and Anonymous“ (2003 г.).

1949 г.

 Войската на Мао Дзъдун напълно овладява континентален Китай.
Мао Дзъдун е китайски политик и държавник, създател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската народна република (КНР). Той е основоположник на разклонение на марксизма, наречено на негово име – маоизъм. Мао Дзъдун оглавява през 30-те години на XX век комунистическите райони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за необходимостта от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След „Великия марш“, един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се отдава възможност да заеме водеща роля в КПК.
През 1949 година Мао Дзъдун провъзгласява Китайската народна република и става неин фактически лидер до своята смърт.

1948 г.

 До бреговете на Шанхай китайския параход “Киянг” попада на стара японска мина. Плавателния съд потъва, вследствие на което загиват 2750 души.

1947 г.

 Шестото ВНС приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г. и републиканското устройство на страната.
В историческото си развитие България има 4 конституции: Конституция на Българското княжество, изработена от Учредителното събрание в Търново 1879 г. , поради което е известна като Търновска конституция; Конституция на Народна република България 1947 г., известна още като Димитровска конституция; Конституция на Народна република България 1971 г., известна още като Живкова, и Конституция на Република България, изработена от VII Велико народно събрание 1991 г.

1945 г.

Умира Димитър Георгиев Бабев – български поет, публицист и литературен критик. Роден е на 25 октомври 1880 г. в Търново. Работи като драматург на Народния театър. Съставя антология „Френски поети“ (1920 г.) и издава „Избрани произведения от А. С. Пушкин“ (1937 г.).

1945 г.

 Умира Томас Хънт Морган – американски биолог, един от основоположниците на генетиката . Роден е на 25 септември 1866 г. в Лексингтън, Кентъки. Президент е на Националната академия на науките на САЩ (1927-1931 г.). Професор е по експериментална зоология в Колумбийския университет (от 1904 г.), работи в отдела по биология в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (от 1928 г.). В Нобеловата си лекция подчертава, че научното разбиране на човешката наследственост е постижение от най-висок ранг и предрича, че феноменът “скачване” може да бъде полезен в диагностиката на хромозомните болести. Неговите трудове, както и изследванията на неговите сътрудници (Г. Дж. Мьолер, А. Г. Стертевант и др.), обосновават хромозомната теория за наследствеността, закономерностите в разположението на гените в хромозомите, които способстват за изясняване на цитологичните механизми на Менделовите закони и разработката на генетична основа на теорията на естествения подбор. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1933 г.

1943 г.

 Югославски партизани създават “Антифашистки комитет за национално освобождение на Югославия” с председател Й. Тито.
Йосип Тито е сръбски държавник. Той е генерален секретар на ЮКП . От 1937 г. до смъртта си е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 г. е президент, а от 1974 до 1980 г. е пожизнен президент.

1941 г.

Роден е Елиезер Давид Алфандари – български журналист, педагог. Завършва „Българска филология“в СУ “ Св. Климент Охридски ”. Работи във в. „Еврейски вести“ (1965-1969 г.), в. „Вечерни новини“ (1969-1971 г.). Научен сътрудник е в Научния център по печата при Комитета по печата към МС (1971-1973 г.) , научен сътрудник е в секция „Медии и култура“ в НИИ по културата при БАН (1973-1980 г.), заместник-главен редактор е на сп. „Български журналист“ (1980-1985 г.), заместник-директор (1985-1990 г.) и директор (1990-1991 г.) на Центъра за журналистически изследвания при СБЖ, главен редактор е на в. „Еврейски вести“ (1990 г.).

1941 г.

 В Англия е обявено, че всички неомъжени момичета на възраст между 20 и 30 години се призовават на служба в полицията и пожарната охрана.

1936 г.

„Петорката“, Демократическата партия и Националното социално движение се договарят за единодействие, избират акционен комитет в състав: проф. Георги Данаилов, Борис Павлов и Тончо Цанков. В края на месеца е обнародвано „Всенародно искане до царя на българите“ за възстановяване на конституцията и на парламентарното управление.
След извършения на 19 май 1934 г. преврат от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз Търновската конституция е отменена, разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии и националнореволюционните организации. През януари 1935 г. цар Борис Трети успява да наложи оставката на правителството и да назначи нов кабинет начело с ген. П. Златев.
През пролетта на 1936 г. БЗНС „Врабча 1“ заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. „Петорка“. Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция. БЗНС „Врабча 1“ се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт. По време на Втората световна война 1939–1945 г. участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на Константин Муравиев (2–8 септември 1944 г.). През ноември 1945 г. се обединява с БЗНС „Никола Петков“ и се присъединява към опозиционните сили.

1932 г.

 Умира Густав Майринк (псевдоним на Густав Майер) – австрийски писател, представител на експресионизма. Роден е на 19 януари 1868 г. във Виена. Завършва търговската академия в Прага. От 1903 г. е сътрудник на сп. “Симплицисимус”. Увлича се от мистичното, гротескно-фантастичното, а по-късно – от окултизма и теософията. Автор е на сатирическия сборник “Вълшебният рог на немския еснаф” (1913 г.), романите “Голем” (1915 г.), “Зеленото лице” (1916 г.) и др. Създава няколко драми със сътрудничеството на Рода-Рода.

1924 г.

Роден е Любен Николов Станев – български писател, белетрист. Завършва медицина в Пловдив (1949 г.). Работи като военен лекар до 1959 г. Редактор и главен редактор е в Студията за игрални филми (1953-1971 г.), сценарист във II творчески колектив “Младост” (от 1971 г.). Дебютира с разкази през 1939 г. Създател и председател е на Съюза на писателите лекари в България, вицепрезидент е на Международния съюз на писателите лекари, член е на ЮНЕСКО.

1922 г.

 Роден е Жерар Филип – френски актьор. В театъра е от 1942 г., а в киното е от 1943 г. – “Малките от кея на цветята”. Първите му успехи в киното са в “Идиот” (1946 г.), “Дяволът в плътта” (1947 г.), “Пармският манастир” (1948 г.) и “Един толкова хубав малък плаж” (1949 г.), “Жулиета, или Ключът към сънищата” (1951 г.) и “Красавиците на нощта” (1952 г.). Снима се в: “Хубостта на дявола” (1950 г.), “Хоровод” (1950 г.), “Фанфан Лалето” (1952 г.), “Горделивите” (1953 г.), “Господин Рипоа” (1954 г.), “Влюбените от вила “Боргезе” (1954 г.), “Червено и черно” (1954 г.), “Ако ми бяха разказали за Версай” (1954 г.), “Големите маневри” (1955 г.), “Ако му бяха разказали за Париж” (1955 г.), “Най-добрата част” (1956 г.). Режисьор (заедно с Йорис Ивънс) и изпълнител е на главната роля в “Тил Ойленшпигел” (1957 г.). В края на 50-те години играе във филмите “Врящото гърне” (1957 г.), “Картоиграчът” (1958 г.), “Опасни връзки” (1959 г.), “Треска в Ел Пао” (1960 г.), успоредно с най-представителните си театрални изяви в “Принц фон Хомбург” (1951 г.), “Сид” (1951 г.), “Лоренцачо” (1951 г.), “Ричард II” (1954 г.), “Руи Блас” (1954 г.) и др. Умира на 25 ноември 1959 г.

1922 г.

 Чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов-Чавдар, Иван Бърльо и Мите Опилски завземат Кюстендил, но армията не се намесва. Военният министър Коста Томов начело на въоръжен отряд след преговори с войводите възстановява контрола над града. След два дни в Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 г.

1921 г.

 Провежда се Учредителен конгрес на Македонската федералистична емигрантска организация, възникнала на основата на Временната комисия. Участват 27 дружества с идеята за независима Македония, която ще има федеративно устройство и ще е съединително звено между балканските държави. Начело на легалното движение застава архитект Никола Юруков, а на революционното – д-р Филип Атанасов, който още на 1 декември подписва протокол в Тирана с ген. Александър Протогеров (на снимката) за обща революционна дейност с ВМРО и със съдействието на албанците.

1921 г.

Избран е Управителен съвет на Илинденската организация с председател Георги Занков.
На 23 януари 1923 г. в София е проведен учредителния й конгрес с участието на 31 дружества, издигащ идеята за автономия на Македония.
Илинденската организация е създадена от част от дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които след края на Първата световна война не влизат в редовете на Вътрешната македонска революционна организация. Първите й дружества се появяват през 1921 г. На 3 април 1921 г. в София е учредено дружество „Илинден“ с председател Крум Зографов. Постепенно започват да се създават дружества в Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен.
Официално Илинденската организация е учредена през януари 1923 г. В ръководството и влизат: Сл. Абазов, Б. Стрезов, Г. Попхристов и др. Печатен орган на организацията е вестник „Илинден“, редактиран от А. Йовков. От 1924 г. в ръководството й влизат представители на десницата, поради което част от членовете и се ориентират към Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Формално разтурена след държавния преврат на 19 май 1934 г., но на практика продължава съществуването си до 9 септември 1944 г. Други нейни печатни издания са вестник „20 юли“ (1924 г.), вестник „Пирин“ (1923-1924 г.) и списание „Илюстрация Илинден“ (1928-1944 г.).

1915 г.

Умира Георги Нешов Тиханек – български революционер. Роден е през 1845 г. в Копривщица. Участник е в Априлското въстание (1876 г.). Член е на революционния комитет и началник на тайната полиция (комитетската стража). Тиханек е в групата въстаници, която трябва да превземе конака, и дава първия изстрел във въстанието (20 април 1876 г.), като убива турското заптие. След въстанието е заловен, откаран в София, където престоява 3 месеца. След това е заточен на о-в Родос. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.).

1908 г.

 В София е открит първият български киносалон „Модерен театър“, който е втори в Европа.

1904 г.

 В София се открива първото частно Музикално училище. Училището е открито с подкрепата на просветния министър проф. Иван Шишманов. През 1913 г. става държавно. През 1921 г. министърът на просветата Омарчевски преустроява училището. То е наречено Музикална академия.

1892 г.

 Роден е Франко Баамонде – испански генералисимус. Управлява Испания като диктатор (1939-1975 г.). Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион (1921 г.). Началник е на главния щаб на сухопътните войски (1934 г.), командир е на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура, провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател е на министерския съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистическото управление, постепенно се оттегля от властта. Умира на 20 ноември 1975 г. в Мадрид.

1881 г.

 Родена е Елисавета Георгиева Консулова-Вазова – българска художничка, съпруга на д-р Б. Вазов. Завършва живопис в Държавното рисувално училище в София (дн. Художествена академия, 1902 г.) в класа на Я. Вешин. Специализира в Мюнхен (1909-1910 г.) при Х. Книр. Някой от нейните творби: “Автопортрет” (1905 г.), “Портрет в бяло” (1911 г.), “Иван Вазов на почивка” (1917 г.), “Иван Вазов на разходка” (1917 г.), “Портрет на писателя Стоян Михайловски” (1918 г.), “Добри Христов” (1919 г.), “Портрет на момченце” (1920 г.), “Портрет на д-р Борис Вазов” (“Човекът с лулата”) (1954 г.) и др. Организаторка и редакторка е на сп. “Беседа” (1934-1940 г.), на сп. “Дом и свят” (1940-1944 г.). Занимава се с художествена критика и популяризиране на българското и чуждото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и английски език. Умира на 29 август 1965 г. в София.

1878 г.

Роден е Никола Георгиев Данчов – български писател, енциклопедист, син на Г. Данчов (Зографина). Заедно с брат си Иван Г. Данчов съставя през 1936 г. „Българска енциклопедия“. Завършва Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на сп. „Мисъл“, „Български преглед“, „Българска сбирка“, „Знание“ и др. Печата разкази, обединени в сборник „Дъждовни капки“ (1901 г.), „Когато слънцето захождаше“ (1911 г.), „Ева“ (1923 г.) и др. Поставя в Народния театър пиесата си „Аз искам да живея“ (1903 г.). За разлика от прозата филологическите му постижения са по-големи: автор е на статии по езиковедски въпроси, на „Правописен речник на българския книжовен език“ (1945 г., в съавторство с Ив. Г. Данчов). Умира на 11 май 1964 г. в София.

1877 г.

 В хода на Руско-турската освободителна война Западният отряд отбива последните опити на турците да пробият руските позиции при Арабаконак. Мехмед Али е принуден да отстъпи командването на Орханийската армия на Шакир паша. Същия ден турски части под командването на Сюлейман паша предприемат настъпателни действия в района на Елена.

1864 г.

 В Румъния на евреите е забранено да изучават и практикуват юридически науки.

1852 г.

 Роден е Сава Атанасов Муткуров – първият български генерал (1890 г.), политик. Роден е в Търново. Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград (1868 г.) и Одеското военно пехотно училище (1872 г.). Служи в руската армия и участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в ХХ Пловдивска пеша дружина. Един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и член на Временното правителство на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I (1886 г.) заедно със Ст. Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Член е на регентството (25 август 1886 г. – 2 август 1887 г.). Като министър на войната (20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г.) извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” (обр. 1885 г.) и внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Умира на 3 март 1891 г. в Неапол.

1848 г.

Роден е Ради Иванов – български общественик, участник в национално-освободителното движение. Завършва Русенското класно училище. По-късно работи в кантората на Петкович в Букурещ. Владее румънски и френски език. Един от организаторите е на Русенския революционен комитет (1871 г.), негов член-секретар. Арестуван е през пролетта на 1872 г. в Русе. Освободен е, емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. По-късно е учител в Плевен. През 1873-1874 г. обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. През 1874-1876 г. служи в Източните железници на барон Хирш като началник на гарите в Харманли, Фере и Софлу, участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Преследван е от турските власти, избягва през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. Прехвърля се в Сърбия и участва в Сръбско-турската война (1876 г.). Преводач е във 2. пехотна гвардейска дивизия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Превежда от френски език първото ръководство в България за работа с морзовия апарат. Български представител е на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон (1885 г.). Предлага идеята за основаване на спестовна пощенска каса в България. Умира на 1 април 1899 г.

1842 г.

 Роден е Георг Брандес – датски критик и мислител. Автор е на критическите съчинения: „Критика и портрети“ (1870 г.), „Съвременната френска естетика“ (1870 г.), „Големите литературни течения през ХIХ в.“ (1872-1882 г.). Умира на 12 февруари 1927 г. в Копенхаген.

1835 г.

Роден е Самюъл Бътлър – английски писател. Завършва университет и по семейна традиция приема духовен сан, но по-късно се отказва от свещеническото поприще. В сатирата си „Едгин“ (анаграма на думата „никъде“; „Еrewhon“, 1872 г.) и в продължението £ – „Завръщането на Едгин“ (1901 г.), разобличава лицемерния морал на буржоазията. Автор е на романа „Жизнен път“, издаден посмъртно (1903 г., 1938 г.). Автор е на изследвания върху творчеството на Омир и Шекспир. Умира на 18 юни 1902 г. в Лондон.

1833 г.

 Във Филаделфия (САЩ) е основано Американско общество за борба с робството.

1828 г.

 Умира Робърт Ливърпул – английски политик, министър-председател на Великобритания (1812-1827 г.), от партията на торите. Роден е на 7 юни 1770 г. в Лондон. Министър е на вътрешните работи (1804-1806 г., 1807-1809 г.), а от 1809 г. до 1812 г. е военен министър и министър на колониите. Неговото правителство воюва срещу национално-освободителното движение в Ирландия и работническото движение. Води борба с наполеонова Франция.

1808 г.

 Наполеон премахва Инквизицията в Испания.
Инквизицията е институция на Католическата цъква. Първоначално, от началото на XI век Инквизицията, като форма за борба с ереса се осъществява без намесата на Ватикана. Тя е въведена от папа Луций III в края XII век по време на Епископския синод през 1184 г. като централизирана институция, независима от Епископските съдилища и подчинена директно на папата. Задачата ѝ е да разследва и същевременно да осъжда случаите на ерес. Според други източници, Инквизицията е учредена от папа Инокентий III през 1204 г., по време на походите срещу албигойците.

1798 г.

 Умира Луиджи Галвани – италиански анатом и физиолог. Роден е на 9 септември 1737 г. в Болоня Един от създателите на учението за електричеството, основоположник на електрофизиологията. Получава образование в Болонския университет, преподава медицина. Първите изследвания прави в областта на сравнителната анатомия. Започва опити по изследване на електричеството в животните (1771 г.), изследва способността на мускулите на жабата да се свиват под въздействието на електрически ток. Опитите на Галвани са обяснени от А. Волта, помагат да изобрети нов токоизточник – галваничен елемент.

1795 г.

 Роден е Томас Карлайл – английски публицист, историк, философ, общественик. Завършва Единбургския университет (1814 г.). Идеите му се оформят под влиянието на немския романтизъм и класическия идеализъм (Й. Г. Фихте, Ф. В. Шелинг), в чиито дух е и философският му роман “Сартор Резартус” (1833-1834 г.). Според развитата в романа “философия на облеклото” целият свят и цялата история представляват поредица от сменящи се облекла – емблеми, в които е въплътена вечната Божествена същност, която е единствена реалност. Според Карлайл законите на света се определят от провидението и се откриват само от “избрани”, “герои”, които са единствените действителни творци на историята. Твърди, че “историята на света е биография на велики хора”. Героичното начало в обществото периодично отслабва и тогава скритите в тълпата разрушителни сили избухват навън, докато то отново не открие в себе си “истинските герои” (напр. Кромуел, Наполеон). Според Карлайл това е затвореният кръг на историята. Умира на 5 февруари 1881 г. в Лондон.

1679 г.

 Умира Томас Хобс – английски философ материалист. Роден е на 5 април 1588 г. в Малмсбъри в семейство на свещеник. Получава образование в Оксфордския университет (1608 г.). Възгледите му се оформят под влиянието на идеите на Ф. Бейкън, Г. Галилей, П. Гасенди, Р. Декарт. Автор е на философската трилогия: “Основи на философията” (“За телата”, 1655 г., “За човека”, 1658 г.; “За гражданина”, 1642 г.) и “Левиатан, или Материя, форма и власт на църковната и гражданската държава” (1651 г.). Според него моралният дълг на човека по съдържание съвпада с гражданските задължения, произтичащи от обществения договор.

1642 г.

 Умира Арман Жан дю Плеси Ришельо – френски държавник, защитник на абсолютизма, пръв министър, кардинал (от 1622 г.). Роден е на 9 септември 1585 г. През 1624 г. застава начело на Кралския съвет, съсредоточава в ръцете си цялото управление на държавата и подчинява на своето влияние Луи ХIII. Укрепва кралската власт, засилва централизацията на държавата, като ограничава правата на парламентите (съдилищата) и отменя политическите привилегии на хугенотите. Поощрява развитието на търговията и манифактурите и насочва външната политика на Франция към завладяване на пазари и колонии. По негово време Франция открито влиза в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), в съюз с протестантските князе против Католическата лига начело с Хабсбургите и се издига до положението на първостепенна сила в Европа. В своето политическо завещание излага основните принципи на политиката на абсолютизма. Основава Френската академия (1635 г.).

1639 г.

 За първи път е наблюдаван преход на Венера от Йеремия Хорокс и Уилям Крабтрий.

1586 г.

 Кралицата на Шотландия Мария Стюарт е екзекутирана по обвинение в заговор. Мария Стюарт е шотландска кралица от 1542 г. до 1567 г. Съпруга е на Франсоа II. Като претендентка за английския престол организира таен заговор срещу Елизабет I Тюдор. Мария Стюарт е привърженичка на католицизма. Пленена е от въстаналите калвинисти в Шотландия през 1567 г. и принудена да се отрече от престола. Екзекутирана е след 19 годишен престой в затвор в Англия.

1334 г.

 Умира Йоан XXII (Жак Д’Юз) – 194 – ят Папа (7 август 1316 г. – 4 декември 1334). Роден е през 1245 г. в Каор. Учи право в Париж и Орлеан. Ръкоположен е за епископ на Фрежу (1330 г.) от папа Бонифаций VIII, за епископ на Авиньон (1310 г.) и кардинал-епископ на Прото (1312 г.). Обявява Людовик Баварски за еретик (1324 г.). Способен администратор и консервативен теолог относно светските дела на Църквата. През понтификата му Папската курия се реорганизира, като се обръща специално внимание на приходите и е съставен първият пълен опис на активите на Папството. Променя границите на диоцезите. Автор е на популярната молитва Anima Christi.