КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1951 г. България обявява, че прекратява всякакви по-нататъшни изселвания на български турци в Турция. 1973 г. В Стара Загора се открива Заводът за запаметяващи устройства. 1998 г. Любчо Георгиевски става най-младият министър – председател в света. 2018 г. На 94 годишна възраст умира бившият президент на САЩ Джордж Буш старши.

ПРАЗНИЦИ:

 

Денят 30 ноември в световната история

 

2021 г. – Барбадос се обявява за република.

2018 г.  – земетресение в Аляска с магнитуд 7,1.

2018 г.
Южна Корея изпраща влакове към Северна Корея през най-милитаризираната граница в света за първи път от десет години. Това е част от мисия за модернизиране на железопътната мрежа в КНДР и свързването й с Южна Корея.

2018 г.
САЩ, Канада и Мексико подписват новото тристранно Споразумение за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (ЮСМКА – USMCA), което ще замени Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Лидерите на трите страни договарят принципна сделка, която да управлява търговията между трите страни, възлизаща на 1 трлн. долара.

2018 г.
Британският министър на университетите и науката Сам Гимах напуска поста си, тъй като е несъгласен с договора за Брекзит на Тереза Мей. Той обявява, че плановете на Мей за излизането на Великобритания от Европейския съюз са “наивни”.

2018 г.
На 94 годишна възраст умира бившият президент на САЩ Джордж Буш старши.
Джордж Буш старши е 41-ият президент на САЩ между 1989 и 1993 година. Той е смятан за успешен държавник и мъдър външен политик. По време на неговото управление е сложен край на Студената война.

2014 г.
Със 74% против гласоподавателите в Швейцария отхвърлят предложението да се ограничи имиграцията от 80 000 на 16 000 души годишно.

2014 г.
В Молдова се провеждат парламентарни избори.

2013 г.
По време на протести в Банкок загиват 6 човека.

2012 г.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко излиза с президентски декрет, който отнема правото на работниците от дървообработващите предприятия да се уволняват от тях.

2011 г.
Бившият президент на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо застава пред Международния наказателен съд в Хага.

2011 г.
В Иран Великобритания и Норвегия затварят посолствата си в Техеран.

2011 г.
От този ден нататък за беден в Китай се счита всеки жител, чийто дневен доход не превишава 6,5 юана (<1 долара) за ден.

2008 г.
След парламентарните избори, проведени на тази дата и след ожесточени битки за власт като министър-председател на Румъния е издигнат е Емил Бок. Той заема поста на 22 декември 2008 г., а правителството е съставено от коалицията на следните партии: Демократично-либерална партия и Социалдемократическа партия.

2006 г.
Правителство на Черна гора приема „Споразумение между Република Черна гора и Република Сърбия за консулска защита и предоставянето на услуги за черногорските граждани“. Според него Република Сърбия чрез своите дипломатически и консулски мисии предоставя нужните услуги за черногорските граждани в държави, в които Черна гора няма все още свое дипломатическо представителство.

2004 г.  – Катастрофа на MD-82 в Суракарта , 25 загинали.

1999 г.
В Москва при получаване на секретна информация е заловена секретарката на посолството на САЩ в Русия Чери Либернайт.

1998 г.
Любчо Георгиевски става най-младият министър – председател в света. Той поема поста премиер на Македония на 32- годишна възраст.
През 1990 Георгиевски е избран за председател на партията ВМРО- ДПМНЕ. Обявява се за отделянето на Македония от Югославия. През 1991 Георгиевски става вицепрезидент на Македония. От 1992 до 1995 е член на парламента, от 1995 в продължение на три години работи в холдинга БС. Роден е в Щип, град в източна Македония. Георгиевски учи сравнителна литература в Скопие. Автор е на няколко книги с поезия.

1993 г.
Специална кралска комисия във Великобритания призовава за забрана на опитите за клониране.

1993 г.
Мирни преговори слагат край на въоръжения конфликт между Абхазия и Грузия.
Грузинско-абхазкият конфликт от 1992-1993 , последван от отцепването на Абхазия от Грузия, води до изселването на около 250 000 грузинци от източните части на Абхазия, за които се смята, че са обект на етническо прочистване. В резултат, преобладаващата част от населението в Абхазия е от абхазки произход (около 45%), а останалата част е заета от руснаци, арменци, грузинци, гърци и евреи.

1993 г.
Двуглавият орел е утвърден от Борис Елцин за национален герб на Русия. Гербът на Русия представлява червен щит, на който е изобразен двуглав орел с короновани глави, а между тях – трета голяма корона на Петър Велики. В ноктите си орелът държи скиптър и златно кълбо с кръст, който символизира държавната власт. На гърдите си има друг щит на Московското княжество, който представлява изображение на св. Георги промушващ змей.

1990 г.
ВНС гласува оставката на Андрей Луканов и започва преговори за съставяне на коалиционно правителство.
Новото коалиционно правителство е съставено на 19 декември 1990 То се състои от представители на основните политически сили, оглавено е от безпартийния юрист Димитър Попов. Правителството е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори (“правителство на надеждата”). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента.

1956 г.
Си Би Ес за първи път в света пуска в ефир програма от видеокасета.

1950 г.
Американският президент Хари Труман обявява, че САЩ са готови да използват атомна бомба, за да бъде постигнат траен мир в Корея.
Корейската война се води в периода 1950 – 1953 година. Това е регионален конфликт, породен от нахлуването на 25 юни 1950 на Корейската народнодемократична република (КНДР) в Република Корея с цел обединение на двете държави. Превзета е столицата на Република Корея – Сеул. Съветът за сигурност на ООН осъжда КНДР като агресор в отсъствието на съветския постоянен представител. На 27 юли 1950 САЩ се включват във войната на страната на Република Корея. След настъпление на американската армия през ноември линията на фронта се премества на север. В подкрепа на КНДР пристигат китайски доброволци. На 27 юли 1953 след преговори е подписано примирие. Войната завършва без победител, страната остава разделена.
1939
Военни части на Съветския съюз нахлува във Финландия. Целта е присъединяване на Карелия към съветската държава. Първият период на войната завършва в края на декември 1939 година. Червената армия е спряна пред линията „Манерхайм“. Това е финландска система от дълговременни укрепления на Карелския провлак по продължение на границата със СССР. Строена е през 1927-1939 по инициатива на К. Манерхайм. Дължината й е 135 km, дълбочина й достига до 90 km. Има около 2000 огневи съоръжения.
Краят на 1939 съветският генерален щаб разработва нов план за войната.
На 11 февруари 1940 войските на маршал С. К. Тимошенко правят пробив на линията „Манерхайм“. Град Виборг и района около него е завладян. Финландия е принудена да сключи мирен договор на 12 март 1940 Новата граница между двете държави е коригирана в полза на Съветския съюз.

1936 г.
По време на пожар в Лондон изгаря Кристалният дворец, построен специално за Първото световно изложение през 1851
Кристалният дворец е конструиран по проект на Джозеф Пекстън. Сградата е изградена от желязо и стъкло. На Първото световно изложението са показани повече от 13 хиляди предмета, то е посетено от повече от 6 200 000 души. Целта на световните изложения е демонстриране на постиженията на отделни страни в областта на икономиката, техниката, науката, културата и социалния прогрес. Организирането им се урежда с международната конвенция от 1928 , по силата на която е създадено Международното бюро за изложенията в Париж през 1931 Световните изложения се организират в Лондон , Париж, Брюксел, Чикаго, Берлин, Сейнт Луис, Анверс, Ню Йорк, Монреал, Осака и другаде. България участва на световното изложение в Осака 1970 , в Цукуба 1985 и в Севиля 1992 Страната ни е член на Международното бюро за изложенията от 1953

1932 г.
Завършва най-дългият танцов маратон – 4152,5 часа. Той започва на 6 юни и се провежда в САЩ.

1922 г.
Състои се последната сценична изява на 78 – годишната френска актриса Сара Бернар.
Истинското име на Сара Бернар е Розине Мари Хенриет Бернар. Родена е на 22 октомври 1844 в Париж. Започва кариерата си в „Комеди Франсез“ през 1862 Играе в парижки театри. През периода 1898-1922 година ръководи свой театър, наречен по-късно на нейно име. Нейни роли са Хамлет („Хамлет“ от У. Шекспир), Маргарита Готие („Дамата с камелиите“ по А. Дюма-син), Федра („Федра“ от Ж. Расин), Орлето („Орлето“ от Е. Ростан). Гастролира в Европа и САЩ. Сара Бернар е автор на мемоари. Умира на 26 март 1923 в родния си град.

1922 г.
Създадена е Чеченска автономна област към РСФСР. Чечня се намира на северния склон на Голям Кавказ, Чеченската равнина и Терекско-Кумската низина.
На 15 януари 1934 Чеченската автономна област е преобразувана в Чечено-Ингушска автономна област, а на 5 декември 1936 – в Чечено-Ингушска АССР. Пpез 1944 тя е ликвидирана, а през 1957 – отново възстановена.
През 1991 президентът на Чеченската република Джохар Дудаев обявява независимостта на страната от Русия. От 1994 руското правителство прави опити да установи с военни средства контрол над територията на страната. По данни на руското правителство в сблъсъците между различни чеченски фракции и руската федерална армия са загинали над 200 000 души.

1914 г.
Чарли Чаплин дебютира в киното.
Чарли Чаплин (Чарлз Спенсър) е английски актьор, сценарист, режисьор, продуцент и композитор. Роден е на 16 април 1889 в Лондон. През 1914 се снима в 34 филма, (от които около половината поставя по свой сценарий), придобива голяма популярност и получава творческа независимост. В периода 1915 – 1916 работи за “Есеней”, а през 1916 – 1917 – за фирмата “Мючуъл”, създавайки свои пълноценни авторски филми. Някои от филмите, в които участва Чарли Чаплин са: “Завербуваният” (1915 ), “Полиция” (1916 ), “Спокойната улица” (1917 ), “Имигрантът” (1917 ). Работейки за фирмата “Фърст Нешънъл” (1918 – 1923 ) В тези свои филми Чарли Чаплин защитава концепцията си за трагикомедията, която става основно качество и принос за изкуството и образите му. През 1923 създава своя фирма – “Чарлс Чаплин филм корпорейшън”. От 1923 започва да снима авторски пълнометражни филми. Умира в швейцарския град Вьове на 25 декември 1977

1854 г.
Френският инженер Ф. Лессепс получава от владетеля на Египет концесията за строителство на Суецкия канал.

1853 г.
По време на Кримската война руската ескадра на адмирал Павел Нахимов унищожава турския флот на Осман паша при Синоп, на северното крайбрежие на Турция. Битката продължава четири часа. Загубите на турците възлизат на повече от 3 хиляди души.
Ето какво разказват съвременници – в утрото на 30 ноември (18 ноември 1853 г. по стар стил), времето било дъждовно с поривист вятър, напълно неблагоприятно за атакуване на турските кораби. В 9.30 часа, руската ескадра се отправя на рейд. В дъното на залива ги очаквали 7 турски фрегати и 3 корвета, разположени лунообразно под прикритието на 4-ри батареи (една — 8-оръдейна, 3 — по 6 оръдия всяка). Зад бойната линия стояли 2 парахода и 2 транспортни съда. Точно в 12.30 ч. бил изстрелян първия снаряд, от оръдията на 44-оръдейната фрегата „Аунни-Аллах“, след което бил открит огън от всички огън от всички кораби и батареи.
Кораб „Императрица Мария“ бил засипан със снаряди, като в хода на боя, рангоута и част от такелажа били повредени, грот-мачтата останала закачена само на една ванта. Въпреки повредите, кораба напредвал и стрелял по неприятеля. Принуждава фрегата „Аунни-Аллах“ да акостира на брега.
Кораб „Велики княз Константин“ открива силен огън по 4-та батарея и 60-оръдейната фрегата „Навек-Бахри“ и „Несими-Зефер“, като следствие на този огън първия кораб е взривен само след 20-минутна битка.
Кораб „Чесма“ разрушава позициите на турските батареи 4 и 3.
„Париж“, стоейки на котва, открива огън по батарея 5, корвета „Гюли-Сефид“ (22-оръдия) и фрегатата „Дамиад“ (56-оръдия), като в хода на боя взривява корвета и запраща на брега фрегатата, като я довършва на брега.
„Три Святителя“ влиза в бой с фрегатата „Каиди-Зефер“ (54-оръдия), като малко по-късно турският кораб е силно повреден и акостира на брега.
„Ростислав“ води тежък обстрел по батарея 6 и по корвета „Фейзе-Меабуд“ (24-оръдия), който по-късно също е принуден да се отправи към брега.
В 13,30 ч. в синопското пристанище пристига корабът „Одеса“, плаващ под флага на адмирал Владимир Корнилов, съпровождан от параходите „Крим“ и „Херсонес“. Корабите се включват веднага в боя, който вече е към края си. Силите на турците били силно отслабени.
Оценявайки развоя на битката, 22-оръдейната фрегата „Таиф“, на борда на която се намират Мушавер паша и главният съветник на Осман паша – англичанина Адолф Слейд, напуска бойния строй на турските кораби, опитвайки бягство в открито море.
Много турци са пленени, включително и командващият ескадрата адмирал Осман паша и двама от капитаните на кораби.

1840 г.
Останките на френския император Наполеон Бонапарт са пренесени от остров Света Елена в Париж.

1829 г.
На Лондонската конференция е взето решение за даване на пълна независимост на Гърция от Турция.

1794 г.
Руският пълководец Александър Суворов получава званието фелдмаршал за потушаване на Полското въстание.
Александър Василиевич Суворов, граф Римникски и княз Италийски е роден на 24 ноември 1729 Суворов участва в Руско-турската война (1773-1774 ) и Руско-турската война (1787-1791 ). По време на втората командва 30-хиляден корпус и разгромява турците при Фокшани през юли 1789 и Римник през септември 1789 Година по-късно превзема и крепостта Измаил. От август 1794 Суворов командва руските войски при потушаване на полското въстание. Три години по-късно император Павел I уволнява Суворов от армията и го заточва в имението му за период от две години. През 1799 той е назначен за главнокомандващ руските войски, действащи в Италия срещу Наполеон I Бонапарт. По време на Италианския поход (1799 ) руско-австрийските войски, командвани от Суворов, разбиват френската армия в Северна Италия. Военнотеоретичната и практическата дейност на Суворов е отразена в неговото литературно и документално наследство, включващо “Полково учреждение”, “Науката да се побеждава”, различни инструкции, наставления и записки. Соворов се проявява също като сериозен и способен военен теоретик, тактик и стратег, разбиращ проблемите на военното дело и армията.

1789 г.
Остров Корсика е присъединен към Франция.
Корсика е остров в Средиземно море, чието владение през Средновековието е обект на спорове между папството, Пиза и Генуа. През 1077 година папата поверява управлението на острова на Пиза, която през дванадесети век го преотстъпва на Генуа. През 1755 година е организирано въстание за независимост, начело с Паскал Паоли. Неспособни да се справят с бунта, генуезците продават Корсика на Франция. Победен, Поали е принуден да напусне острова. Корсика е родното място на Наполеон Бонапарт.

1700 г.
Първа голяма битка в Северната война (1700-1721 ) между руската армия на Петър І и шведската на Карл ХІІ при град Нарва. Руските войски претърпяват поражение.

1621 г.
В САЩ за първи път е отпразнуван денят на благодарността.
Денят на благодарността (на англ. Thanksgiving или Thanksgiving Day), известен още и като Денят на пуйката в САЩ (на англ. Turkey Day) е ежегоден празник почитащ нещата, с които човек се е сдобил в края на прибиране на реколтата. В САЩ, Денят на благодарността се празнува през 4-ят четвъртък на ноември, а в Канада през 2-ят понеделник на октомври. В Обединеното кралство празникът не е един от основните празници както в САЩ и Канада, където той е официален празник. Традицията на празникът в САЩ и Канада води началото си от английски заселници.

На тази дата са родени: 

1889 г.
Роден е Едгар Дъглас Едриън – английски физиолог, член е на Лондонското кралско дружество (от 1923 , през 1950-1955 – президент). Носител е на Нобелова награда за физиология и медицина за 1932 (заедно с Ч. Шерингтън). Ученик е на К. Лукас. Завършва Кембриджкия университет (1915 ), където чете лекции по физиология в колежа „Тринити“ (от 1937 – професор, от 1951 – ректор). Основните му трудове са по електрофизиология на сетивните органи. Поставя началото на приложението на електрониката във физиологическите изследвания. Провежда експерименти върху нервните влакна и нервните окончания. От 1934 се занимава с електрофизиологични изследвания на мозъка, изучава нарушенията на неговите функции. Умира на 4 август 1977

1874 г.
Роден е Уинстън Чърчил – английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. В годините 1896 – 1898 служи в Индия. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. По време на Англо-бурската война (1899-1902 ) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 ). През 1904 по конюнктурни съображения преминава в Либералната партия. В периода 1906-1908 Уинстън Чърчил е заместник-министър е на колониите, след което до 1910 е министър на търговията, а после една година е министър на вътрешните работи. От 1911 до 1915 е военноморски министър. Той е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 ), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър е на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 ), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 ). В началото на 20-те год. се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 до края на живота си). В периода 1924-1929 е министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин. С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин – Н. Чембърлейн, смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 ). През май 1940 е министър-председател на коалиционно правителство. Организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. След 22 юни 1941 е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участва в Техеранската (1943 ), Кримската (1945 ) и Потсдамската конференции (1945 ), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “студената война”. През 1951-1955 е отново министър-председател. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Получава Нобелова награда за литература (1953 ). Умира на 24 януари 1965 в Лондон.

1835 г.
Роден е Марк Твен (псевдоним на Самюъл Ленгхорн Клемънс ) – американски писател, публицист, общественик. Израства в градчето Хан*** (Мисисипи). От 18-годишна възраст се занимава с различни професии – лоцман по Мисисипи, златотърсач в Калифорния, писар, журналист. Получава известност с разказа си “Знаменитата скачаща жаба от Калаверас” (1865 ). През 1867 пътува из Европа, посещава Палестина. Марк Твен е автор на романите – “Приключенията на Том Сойер” (1876 ), “Приключенията на Хъкълбери Фин”, “Животът по Мисисипи”(1883 ), “Принцът и просякът” (1882 ), “Един янки в двора на крал Артур” (1889 ), “Дневникът на Адам” (1904 ), “Дневникът на Ева” (1906 ) и др. Умира на 21 април 1910 в Рединг, щат Кънетикът.

1756 г.
Роден е Ернст Флоранс Фридрих Хладни – германски учен в областта на експерименталната акустика и метеоритика. Учи право във Витенберг и Лайпци Пръв започва експериментални изследвания на различни акустични явления, много от които получават теоретично обяснение значително по-късно. Открива съществуването на надлъжните трептения на струните и прътовете. Изучава формата на трептенията на металните пръчки, камертоните, камбаните и пластините. Пръв достатъчно точно определя скоростта на разпространение на звука в различни газове, открива отношенията на скоростта на звука в различни материали към скоростта на звука във въздуха. Обяснява явлението “ехо”, определя горната граница на чуваемост. Описва фигурите, появяващи се върху посипана с пясък повърхност (1787 ) на пъргава трептяща пластина (хладниеви фигури). Изобретява оригинални музикални инструменти, наречени от него клавицилиндър и еуфон. Умира на 3 април 1827 в Бреслау, дн. Вроцлав, Полша.

На тази дата умират:

1997 г. – Петър Ступел, български композитор (* 1923 г.)

1982 г. – Филип Кутев, български фолклорист и композитор (* 1903 г.)

1957 г.
Умира Бениамино Джили – италиански оперен певец (тенор), един от големите майстори на белкантото. Роден е на 20 март 1890 в Реканати Учи пеене в Академията „Санта Чечилия“ в Рим, възпитаник на А. Котони и Е. Розати. Дебютира на оперната сцена в Ровиго (1911 ). Пее в театрите на много италиански градове. През 1920-1932 е солист на „Метрополитен опера“ в Ню Йорк. Гастролира с голям успех на редица световни сцени. От 1954 не участва в опери, изнася концерти. Сред по-известните му партии са: Неморино („Любовен елексир“ от Доницети), Лионел („Марта“ от Флотов), Дьо Грие („Манон“ от Масне), Лоенгрин („Лоенгрин“ от Вагнер), Радамес („Аида“ от Верди), Канио („Палячи“ от Леонкавало), Туриду („Селска чест“ от Маскани). Участва в много музикални филми.

1939 г.
Умира Белла Кун – деец на унгарското и международното работническо движение. Роден е на 20 февруари 1886 в Силадчех (днес в Трансилвания). Член е на Социалдемократическата партия от 1902 Влиза във връзка с руските болшевики през I световна война и става член на РСДРП /б/. Взема участие в преврата на болшевиките в Петроград. През 1918 се завръща в Унгария. Народен комисар е по външните работи и по военните дела на Унгарската съвременна република (1919 ). След поражението на републиката емигрира в СССР през Австрия. Член е на ВЦИК, член е на ИККИ (1921-1936 ). Ликвидиран е по време на репресиите през 1939 Реабилитиран е посмъртно (1956 ). Автор е на трудове по история на международното работническо движение.

1926 г.
Роден е Ендрю Виктор Шели – американски медик, професор (1962 ). През 1955 завършва университета “Мак Хил” в Канада. Асистент е по биохимия в Националния институт за медицински изследвания в Лондон (1949-1952 ), работи в психиатричното отделение в университета “Мак Хил” (Монреал, Квебек, Канада) (1952-1957 ). От 1957 живее и работи в САЩ . Помощник-професор е по физиология и биохимия в Медицинския колеж в университета “Бейлър” в Хюстън (1957-1962 ), ръководител е на полипептидната и ендокринологична лаборатория на болницата в Ню Орлиънс (от 1962 ). Преподавател е по медицина в университета в Ню Орлиънс (1962-1967 ). Научните изследвания и публикации на Шели са върху отделянето от хипоталамуса на рилизинг-хормони, определянето на тяхната структура, синтеза и използването им. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1987 (заедно с Р. Гиймен и Р. С. Ялоу).

1900 г.
Умира Оскар Уайлд (Оскар Фингъл О’Флеърти Уилс Уайлд) – английски писател и критик от ирландски произход. Роден е на 16 октомври 1856 в Дъблин. През 1874 постъпва в Модлин Колидж, Оксфорд. Увлича се от прерафаелитите и прокарва идеята, че изкуството да живееш е изкуство да “живееш красиво”. Стихотворението “Равена” е дебютът, който му донася наградата “Нюдигейт” в Оксфорд. През 1881 излиза и първият му сборник “Стихотворения”. След 1882 в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 ), пътува във Франция, работи като редактор в сп. “Женски свят”, прави първите си драматически опити, издава 3 сборника с разкази, литературни-критическите есета “Идеи”, романът “Портретът на Дориан Грей” (1891 ) и др. Сериозно внимание от този период заслужават приказките на Уайлд от “Щастливият принц” и “Гранатовият дом”. След 1891 започва третият, последен период от творчеството му. За разлика от новаторския театър на Дж. Б. Шоу (“драма на идеите”) Уайлд възкресява “комедията на нравите”, която има силна ирландска традиция. До 1899 създава и 4 комедии – “Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, “Жена без значение”, “Идеалният съпруг” и “Колко е важно да бъдеш сериозен”. На 15 май 1895 е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение. След излизането си от затвора се установява в Париж, където умира.

1846 г.
Умира Фридрих Лист – германски икономист, защитник на протекционизма. Роден е на 6 август 1789 в Рьойтлинген. Професор е по икономика в университета в Тюбинген (1817-1819 ) , журналист в САЩ (1825-1832 ), американски консул в Лайпциг и Баден. Подкрепя ревностно идеята за изграждането на германската железопътна мрежа и за създаване на митнически съюз. Остро критикува „космополитизма“ на А. Смит и концепциите за свободна търговия, като подчертава че Великобритания развива икономиката си чрез протекционизъм. Според Фридрих Лист свободната търговия облагодетелства по-скоро отделния търговец, отколкото нацията като цяло. В основата на силната националната икономика лежи насърчаването на производството и промишлеността чрез протекционистки мерки.

1784 г.
Умира Андрей Иванович Лексел – руски астроном, академик на Петербургската академия на науките (1771 ). Роден е на 24 декември 1740 в Або, Финландия. Швед по националност, работи в Русия от 1768 Основните му съчинения са върху движението на кометите. Установява, че Уран е планета, изследва нейното движение и стига до извода за съществуването на още по-отдалечена от Слънцето планета.

Денят 30 ноември в българската история

2011 г.
В България Диана Ковачева е избрана за министър на правосъдието.

2010 г.
Кристалина Георгиева е обявена за „комисар на годината“ и за „европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание „Юръпиън войс“ (European Voice). Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.

1990 г.
ВНС гласува оставката на Андрей Луканов и започва преговори за съставяне на коалиционно правителство.
Новото коалиционно правителство е съставено на 19 декември 1990 То се състои от представители на основните политически сили, оглавено е от безпартийния юрист Димитър Попов. Правителството е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори (“правителство на надеждата”). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента.

1973 г.
В Стара Загора се открива Заводът за запаметяващи устройства.

1952 г.
По инициатива на редакцията на в. „Стършел“ е създадена Естрада за хумор и сатира (по-късно „Сатиричен театър „Стършел“). Сценариите се пишат от „стършелите“ Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Генчо Узунов, Радой Ралин. Проектите на декорите са на Илия Бешков, художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, а музиката се изпълнява от оркестъра на Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. След двадесет представления при голям успех на 17 май 1953 по решение на ЦК на БКП театърът е закрит.

1951 г.
България обявява, че прекратява всякакви по-нататъшни изселвания на български турци в Турция.
На 10 август 1950 българското правителство изпраща нота до турското, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Предложението е Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали доброволно да се изселят, като този процес приключи в тримесечен срок. На 22 август 1950 Турция протестира, защото според нея Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 година, не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. Няколко месеца по-късно Турция едностранно затваря границата с България и прекратява потока на изселващи се български турци. Поводът е преминаването на границата от цигански семейства, които не са снабдени с турски входни визи и които нямат право да се изселват. В края на месеца около 5000 български турци се струпват на границата, разпродали имуществото си, но без надежда да преминат границата.

1949 г.
Във в. “Работническо дело” е публикуван обвинителният акт за „предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група“. Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд.
Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 в гр. София. От 1946 е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП 1956

1944 г.
В хода на Втората световна война части на 9-а пехотна дивизия от Втора армия освобождават Нови Пазар, с което завършва Първият период от участието на Българската армия във войната срещу Германия.
През първия период са разгромени 4-5 противникови съединения, а убитите, ранените и пленените са около 35 000 души. Освен това са унищожени или пленени 32 танка, 377 оръдия, 3276 влекача и автомобила, 1000 картечници и картечни пистолета, а 33 000 германски войници остават в Гърция и са принудени да се предадат в плен на англичаните.
В действията през този период на войната нашата армия дава жертви – 5600 български войници. Общите загуби възлизат на 18 193 души. Страната понася значителни материални загуби.

1919 г.
По инициатива на Народната партия е приет Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях. Въз основа на него е създаден Консорциум от трите държавни банки (БНБ, БЗБ и БЦКБ). Той установява държавен монопол върху износа на зърнени храни, като облекчава продоволствието на големите градове, осигурява изкупуването на житото и ограничава печалбите на частния търговски капитал. През ноември 1920 е преустроен, като в него са включени и големите кооперативни централи. Отменен е на 14 септември 1921 под натиска на Антантата.

1909 г.
Приет е Временен правилник за Народния археологически музей. На 7 декември подобен правилник е приет и за Народния етнографски музей.
Според Закона за народното просвещение от 1909 в страната функционират два музея: Археологически народен музей и Етнографски народен музей. Приемник на Народния музей става Археологическия музей, който продължава да се помещава в Буюк джамия. Сред основните задачи на Археологическия народен музей са: да събира, съхранява, поддържа, всички паметници и старини в България, които имат архитектурно-художествено значение.
Временният правилник на Народния археологически музей се приема въз основа на Закона за Народното просвещение от 1909 С него в музея се обособяват четири отдела: старовековен, средновековен, нумизматичен и художествен. В старовековния отдел се събират и проучват праисторически, антични и тракийски паметници. Средновековния отдел комплектува паметници на културата на византийци, българи, турци и други народи живели по българските земи през средните векове. В нумизматичния отдел се съхраняват нумизматични уникати от античните държави, византийски, български и др. В художествения отдел се събират произведения от старото и новото изкуство на България.

1880 г.
Завършва Архиерейския събор на митрополитите от княжеството в София. На него е приет законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков.
Българската Екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 и съществува до 1953 До освобождението на България от османско присъствие обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост.

1877 г.
В хода на Руско-турската освободителна война под ръководството на Осман паша, военният съвет на Плевенския гарнизон решава да предприеме опит за разкъсване на блокадата на града. Същия ден руски части под командването на ген. Арнолди освобождават Кутловица (Монтана).

1876 г.
В Цариград започват неофициални разговори между руски и британски дипломати относно решенията на предстоящата посланическа конференция в турската столица.
Цариградска конференция е свикана на 23 декември 1876 и продължава до 20 януари 1877 В нея участват посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция.
От 30 ноември до 10 декември 1877 маркиз Р. Солсбъри – специален английски пълномощник, и граф Николай П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.
От 11 до 22 декември започват предварителни заседания без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 – населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Андраши. Маркиз Солсбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска вертикално разделяне на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Предвидено е международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 година изпълнението на споразуменията. На официалното откриване на 23 декември 1876 Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция. Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Държавите – участнички в конференцията, в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. Не се стига до окончателно решение на конгреса.

1875 г.
Високата порта издава ферман, с който се правят преобразования в правораздаването, обявява се нова данъчна система, прокламира се равенство на всички поданици на империята, дават се облекчения при събирането на данъка бедел (наименование на откупа от военната служба, въведен в Османската империя през 1856 вместо поголовния данък джизие. Плащан от немохамеданското мъжко население от 15 до 75-годишна възраст. Бедел се явява една от многобройните прояви на народностната дискриминация на османската власт спрямо немохамеданските поданици на империята.) и др. Целта на фермана е да се демонстрира пред Великите сили желание за последователно осъществяване на реформи във всички сфери на обществено-политическия живот.

На тази дата са родени:

1941 г.
Роден е Иван Цанев (И. Ц. Иванов) – български поет. Завършва руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор е във в. “Студентска трибуна” (1966-1967 ), литературен консултант е в сп. “Родна реч” (1969-1971 ), редактор (1973-1976 ) и завеждащ отдел “Поезия” (от 1977 ) в сп. “Пламък”. Член е на СБП. Печата за пръв през 1959 във в. “Дунавска правда”, Русе. През 1965 спечелва конкурс на в. “Пулс” за най-добро стихотворение на млад автор. Един от изявените представители на т. нар. “тиха лирика”. Иван Цанев е автор на съчиненията “Седмица” (1968 ), “Неделен земетръс” (1973 ), “Дневно щурче” (1975 ), “Телеграма” (1977 ), “Едничка дума” (1981 ), “Стихове и междустишия” (1992 ). Автор е на книги за деца.

1925 г.
Роден е Георги Стоянов Бигор – български критик и публицист, кандидат на изкуствознанието 1971 , директор на Националната филмотека (1960-1976 ), главен редактор на сп. „Кино и време“ (1972-1976 ), филмов наблюдател в БЦТ от 1976 Автор е на книгите: „Поезия в киното“ (1966 ), „Четири поколения съветски кинорежисьори“(1966 ), „Звезди и поклонници“ (1974 ), „Безначален и безкраен вятър“ (1975 ), „Ръкопляскането забранено!“ (1977 ), „Филми от златния фонд“ (1980 ), „Магията на киното“ (1993 ). Сценарист на документалните филми: „Альоша“ (1969 ), „Партизан за бой се стяга“ (1969 ), „Началото“ (1972 ), „Като слънцето“ (1972 ), „Двубоят“ (1976 ).

1879 г.
Роден е Петко Хр. Стоянов – български финансист, общественик, професор. Завършва право в Петербург, специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Професор е по финанси в СУ “ Св. Климент Охридски” и в Свободния университет . Виден деец е на Радикалдемократическата партия. В началото на 1942 се присъединява към ОФ като “независим интелектуалец”. Министър на финансите е в правителството на К. Георгиев. След 1945 преминава в опозиция. Народен представител е в VI ВНС. На 1 юни 1947 депутатският му мандат е отнет. Някои от по-важните му трудове: “Основни начала по финансовата наука” (1926 ), “Митническа политика” (1932 ), “Бюджетът на съвременната държава” (1938 ), “Данъчно право” (1943 ). Умира на 7 декември 1973 в София.

1866 г.
Роден е Андрей Тасев Ляпчев – български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Роден е в Ресен. Следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България е назначен в Министерството на финансите, но повече се занимава с журналистика. Включва се и в македоно-одринското революционно движение. Един от редакторите на в. „Млада България“. Основател и редактор на в. „Реформи“ – орган на Върховния македоно–одрински комитет. В края на ХIХ в. влиза в Демократическата партия и в скоро време става един от най-видните и дейци. Заема и отговорни държавни постове: министър на търговията и земеделието (16 януари 1908 – 5 септември 1910 ) и на финансите (5 септември 1910 – 16 март 1911 ). Възглавява Министерството на финансите от 21 юни до 28 ноември 1918 , като от 17 октомври до 28 ноември 1918 е и управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. В кабинета на Т. Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919 ) е първото цивилно лице, което заема поста военен министър в България. След неуспеха на акцията на Конституционния блок срещу управлението на БЗНС (17 септември 1922 ) е арестуван и хвърлен в затвора, за да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, но поради влошено здравословно състояние е освободен и държан под домашен арест. На 10 август 1923 влиза в образувания Демократически сговор. След напускането на Демократическия сговор от Ал. Малинов и Н. Мушанов отказва да се върне във възстановената от тях Демократическа партия и до края на живота си е в Демократическия сговор, откроявайки се като един от лидерите му. От 4 януари 1926 до 21 юни 1931 е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. При разцеплението на Демократическия сговор (май 1932 ) застава начело на едното му крило, но поради тежко заболяване практически не се занимава с активна политическа дейност. Умира на 8 ноември 1933 в София.

1862 г.
Роден е Христо Петков Славейков – български общественик, държавник, публицист и юрист. Син е на П. Р. Славейков. Учи в Южнославянския пансион в гр. Николаев, Русия. Заместник-прокурор е в Софийския окръжен съд (1881 ), член е на Варненския окръжен съд, председател е на Окръжния съд в Кюстендил (1884 ). Завършва право с докторат в Екс ан Прованс (1891 ), след което е съдия и председател на Окръжния съд в Кюстендил. Адвокат (след 1900 ). Член е на Демократическата партия, 25 години е непрекъснато народен представител. Председател е на ХIV НС (1908-1910 ), министър на правосъдието (1910-1911 ). Публицист, фейлетонист, сътрудник на в. “Пряпорец” (1848-1932 ) и на сп. “Демократически преглед”. Умира през 1935 в Кюстендил.

На тази дата умират:

1982 г.
Умира Константин Колев (Константин Колев Костадинов) – български белетрист. Роден е на 22 ноември 1930 През 1954 завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като журналист и редактор в провинциални издания. Сътрудничи на централния литературен печат. Автор е на разкази, новели, повести и произведения за деца. Някои съчинения: “Счупеният рог” (1959 ), “Кръв и роса” (1962 ), “Когато човекът се раждаше” (1963 ), “Зеленото съмване” (1965 ), “Лирични размисли” (1965 ), “Ехо от детството” (1966 ), “Откриване на старите истини” (1968 ), “Ароматен пръстен” (1973 ), “Здравей, грешнико” (1974 ) и др.

1978 г.
Умира Петко Тихолов Тихолов – български поет и журналист. Роден е на 6 юни 1903 в Тетевен . През 1923 завършва гимназия в Плевен, а през 1931 политически науки в Свободния университет в София. Занимава се с журналистика. Редактор е на сп. “Чайка” и на “Читалищно слово”. Сътрудничи на в. “Народ”, “Дъга”, “Дневник”, “Кооперативна България”, кореспондент е на столични издания. Редактор е във в. “Отечествен фронт”. Един от основателите е на Съюза на българските журналисти след 9 септември 1944 Член е на СБП. Дебютира със стихотворение в сп. “Ученическа мисъл” (Русе) през 1920 Обнародва интервюта с видни писатели, художници, артисти, общественици. Съчинения: “Робство” (1929 ), “Разговор със 72 български писатели” (1941 ), “Кръстьо Сарафов” (1946 ), “Николай Райнов” (1948 ), “Стефан Македонски” (1956 ), “Елин Пелин” (1959 ), “Николай Лилиев” (1962 ), “Срещи с три поколения” (1973 ) и др.

1955 г.
Умира Александър Михайлов Балабанов – български общественик, филолог класик, поет, писател, преводач и литературен критик. Роден е на 18 януари 1879 в Щип. Учи в Българската гимназия в Солун (1898 ) и в София, следва класическа филология в Лайпци Защитава докторска дисертация в Ерланген (1904 ). От 1917 е извънреден и редовен професор, ръководител на Катедрата по класическа филология в СУ “Св. Климент Охридски”, създава специалност „Класическа филология“. Основава литературно-художественото сп. „Художник“, заедно с Й. Хербст редактира в. „Време“, редактор е във в. „Развигор“ и сп. „Прометей“. Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Съчинения: „Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период“ (1911 ), „История на класическата литература“ (1914 ) (2 преработени издания 1917 , 3. преработени издания 1931), „Облакът като мотив в поезията“ (1914 ), „Мястото на българската литература“ (1930 ), „Любов и поезия“ (1939 ), „Джобен българско-английски речник“ (1943 , 1946 , 1991 ), „Студии, статии, рецензии, спомени“, т. 1-2. 1973-1978 , „И аз на тоя свят“, автобиографична повест (1979 ), „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена“ (1985 ), „Избрани преводи“ (1989 ).

Посрещнете Новата 2025 година в Албена!

СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯОЩЕ ОТ АВТОРА