КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1520 г. – Експедицията на Магелан достига Тихия океан.1878 г. – Основана е Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 1943 г. – Започва срещата в Техеран на правителствените ръководители на трите страни от антихитлеровата коалиция – САЩ (Франклин Рузвелт), Великобритания (Уинстън Чърчил) и СССР (Йосиф Сталин).1981 г. – В Шумен е открит паметник, посветен на създаването на българската държава.
ПРАЗНИЦИ:
- Албания – Ден на независимостта (от Турция, 1912 г., национален празник)
- Мавритания – Ден на независимостта (от Франция, 1960, национален празник)
- Чад – Ден на републиката (1960 г.)
- Източен Тимор –Ден на независимостта(1975)
- Панама –Ден на независимостта(1821 г.)
2016 г. – При самолетна катастрофа в Колумбия загиват почти всички футболисти на бразилския отбор Шапекоензе.
2010 г. – Катастрофа на Ил-76 в Карачи .
2009 г. На 5-ия Извънреден конгрес на Национално движение за стабилност и възход Христина Христова е избрана за нов председател партията, след като партията дълго време е председателствано от Симеон Сакскобургготски. На 27 октомври 2013 г. на този пост е избрана Антония Първанова. 2008 г. На 12 ноември 2008 г. 15-ят всеамерикански събор в Питсбърг избира Негово светейшество Йона, светско име Джеймс Пафхаузен за архиепископ на Вашингтон и Ню Йорк, както и за митрополит на цяла Америка и Канада. Тържествената му интронизация като глава на Американската православна църква се състоява на 28 ноември 2008 г. в църквата „Св. Николай“ във Вашингтон. 2007 г. Умира българският художник, сценарист и режисьор Доньо Донев. 2006 г. Провежда се първият уеб видеочат с космоса. 2004 г. Експлозия в мина за въглища в Китай, загиват 144 миньора.
Умира Георги Кирязов Рупчев – български поет и преводач. Роден е на 2 септември 1957 г. в София. През 1982 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дебютира през 70-те години във в. „Средношколско знаме“ и сп. „Родна реч“. Публикува в първите самиздатски броеве на алманасите „Мост“ и „Глас“. Превежда: „Песен на Песните“, текстове на „Пинк Флойд“, Дж. Ленън, Т. С. Елиът, А. Ахматова, О. Манделщам. Автор е на съчиненията „Уморени от чудото“ (1982 г.), „Смяна на нощната стража“ (1987 г.), „Смъртта на Т***т“ (1989 г.), „Силните на нощта“ (1991 г.). |
1996 г.
Европейската комисия по правата на човека в Страсбург обявява, че бившият български министър-председател Андрей Луканов е арестуван и задържан неправомерно, затова България трябва да изплати обезщетение на наследниците му. Луканов е арестуван през 1992 г. На 8 юли 1992 г. парламентът гласува да се отнеме депутатския имунитет на бившия премиер Андрей Луканов, срещу когото започва следствие по обвинение в дела за дълбоката икономическа криза, в която изпада страната през 80-те години, и за оказване на помощи на комунистически партии и на страни от Третия свят. |
1994 г.
Въоръжени чеченски формирования претърпяват поражение при опит да превземат Грозни. |
1991 г.
Умира Иван Николов (И. Н. Иванов) – български поет и преводач. Роден е на 28 февруари 1937 г. в с. Горски извор, Хасковско. През 1965 г. завършва българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като журналист и главен редактор на издателство „Хр. Г. Данов“ в Пловдив (1969-1980 г.) и главен редактор на алманах „Юг“ (1980-1989). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1986 г.). Участва в сатиричния сборник с шаржове „Криво огледало“ (заедно с А. Германов – илюстрации). Превежда поезия от руски език (М. Цветаева, А. Ахматова), редактира и съставя сборниците „Питат ли ме де зората“ (1970 г.), „Опорна точка“ (1973 г.), „Топчето пукна“ (1976 г.), антологията „Приятели от Кишинев“ (1977 г.), „Спомени за Ал. Блок“ (1982 г.), „Спомени за Есенин“ (1984), „Кръстопътна земя“ (1985 г.). Иван Николов е автор на съчинения „Селянинът с хляба“ (1960 г.), „Безсънна звезда“ (1963 г.), „Бъдете празнични“ (1965 г.), „Момчето с лунички“ (1966 г.), „Юг“ (1967 г.), „Голямото лято“ (1968 г.), „Люлки над света“ (1968 г.), „Дъх на пелин“ (1969 г.), „Етажерка“ (1970 г.), „Руска тетрадка“ (1971 г.), „Дай си дясната ръка“ (1972 г.), „В средата на живота“ (1973 г.), „Мъжка сянка“ (1973 г.), „Парнас около нас“ (кн. 1-2, 1974-1987 г., съавт. А. Германов), „Седмоцветна дъга“ (1974 г.), „Подземна вода“ (1976 г.), „Кактусовата алея“ (1977 г.), „Разни работи“ (1978 г.), „Изповедалня“ (1980 г.), „Криво огледало“ (1983 г.), „Сто стихотворения“ (1983), „Стълба в небето“ (1984 г.), „Животопис“ (1987 г.), „Требник. Приписки с върха на перото“ (1989 г.), „Трилистник“ (1990 г.). |
1983 г.
За първи път в състава на американската космическа експедиция участва чужденец – западногерманския физик Улф Мерболд. |
1977 г.
Министъра на външните работи Петър Младенов заминава на официално посещение в Португалия. Визитата трае до 30 ноември, когато са подписани и Консулска конвенция между Народна република България и Португалската република. Конвенцията влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационни документи. Ратифицирана с Указ през февруари 1978 г., но няма данни за размяна на ратификационни документи. На 30 ноември е подписана и спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Република Португалия за сътрудничество в областта на туризма. Тя влиза в сила от 9 юни 1978 г. Утвърдена е с Решение на МС през 1978 г. |
1974 г.
Джон Ленън изнася прощален концерт. |
1970 г.
В операция на групировката „Черния септември“ в Кайро е убит премиер – министъра на Йордания Васфи ал Тал. |
1969 г.
Роден е Николай Василев – български икономист. Има бакалавърска степен по икономика и мениджмънт (1990-1994 г.) от Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария; данъчен консултант за Източна Европа и Европейския съюз в „Купърс и Лайбранд“ в Будапеща); бакалавърска степен по бизнесадминистрация и втора специалност „Финанси и икономика“ (1994-1995 г.) в университета на щат Ню Йорк, гр. Осциго, САЩ. През 1996–1997 г. специализира данъчна политика и финанси в университета „Кейо“ (Токио) със стипендия „Такасе“ (сътрудник по стратегия на японските финансови пазари в SBC „Wartburg“); магистърска степен по „Международна икономика и финанси“ от университета Брендайс, Уолтъм, Масачусетс, САЩ (стипендия „Джордж Сорос“). От септември 2000 г. е старши вицепрезидент и директор „Проучвания за Централна и Източна Европа“ в консултантска фирма „Zazard Capital Markets“ (Лондон). Депутат е в ХХХIХ НС от НДСВ. Вицепремиер и министър на икономиката е в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.). Депутат в XL Народно събрание. В правителството на Сергей Станишев е министър на държавната администрация и административната реформа. |
1954 г.
Умира Енрико Ферми – италиански физик, допринесъл съществено за развитието на съвременната теоретична и експериментална физика. Енрико Ферми е роден на 29 септември 1901 г. в Рим . През 1922 г. завършва Пизанския университет, учи в Германия и Холандия. В периода 1926-1938 г. е професор в Римския университет. Оказва голямо влияние върху формирането на италианската школа в съвременната физика. Емигрира от Италия в САЩ (1938 г.). В годините 1939-1945 г. е професор в Колумбийския университет. Ръководи научни изследвания в областта на използването на ядрената енергия в САЩ, участник в “Манхатънския проект” – създаването на американската атомна бомба. Енрико Ферми участва активно в създаването на съвременната квантова физика. Разработва статистика на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули (1925 г.), създава количествена теория на бета-разпада, основана на предположението на В. Паули за това, че бета-частиците се изпускат едновременно с неутрони. Заедно със сътрудниците си изучава свойствата на неутроните и създава основите на неутронната физика (1934-1938 г.). За пръв път наблюдава изкуствена радиоактивност, предизвикана от бомбардировката на редица елементи (сред които и уран) с неутрони; открива забавянето на неутроните и създава теорията на това явление, за което получава Нобелова награда (1938 г.). Енрико Ферми за пръв път осъществява верижна реакция в построения от него първи в света ядрен реактор, в който за забавяне на електроните се използва графит, а като гориво – уран. В края на живота си се занимава с високи енергии и публикува теоретични съчинения в тази област. |
1950 г.
Роден е Ед Харис – е един от най-ярките таланти в съвременното американско кино. Номиниран е три пъти на наградата Оскар (два пъти за поддържащи роли в “Аполо 13”, 1995 г. и в “Шоуто на Труман”, 1998 г. и веднъж за главна роля в “Полък” (2000 г.). |
1948 г.
Роден е Димитър Гетов – български музикант, аранжор и композитор. До 1976 г. е диригент на естрадния оркестър „Плевен“, а от 1976 г. е в „Сребърни звезди“ при Естрадата на БНА. В началото на 80-те години сътрудничи на БНТ като музикант и аранжор. Автор е на песни, оркестрови пиеси и музика за естрадни спектакли. |
1948 г.
В САЩ е пуснат в продажба първият фотоапарат “Полароид”. |
1944 г.
Американска подводница торпилира японския самолетоносач “Шинамо”, 1435 души загиват. |
1943 г.
На Втората сесия на “Антифашистикото събрание за народно освобождение на Югославия” (АВНОЮ) е решено Македония (Вардарска, Егейска и Пиринска) да се включи като самостоятелна единица в състава на Югославската федерация, по този начин се правят опити да се превърне македонския въпрос от общобалкански във вътрешноюгославски. |
1943 г.
В Техеран започва срещата на правителствените ръководители на трите страни от антихитлеровата коалиция – САЩ (Франклин Рузвелт), Великобритания (Уинстън Чърчил) и СССР (Йосиф Сталин). Тя завършва на 1 декември с решение за откриване на втори фронт в Европа. Приети са декларации за съвместни действия във войната срещу Германия и за следвоенно сътрудничество на трите държави. Подписана е декларация за запазване на независимостта на Иран и за следвоенните граници на Полша. Съветската делегация обещава 3 месеца след края на войната в Европа СССР да се включи в разгрома на Япония. |
1942 г.
Хитлер отхвърля предложението на фердмаршал Ромел незабавно да изведе немската армия от Северна Африка. |
1941 г.
В Либия англичаните залавят генерал фон Равенщейн – първия немски генерал, взет в плен по време на Втората световна война. |
1940 г.
Родена е Неда Монова Антонова – българска писателка, поетеса. През 1972 г. завършва Института по култура в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В периода 1959 – 1963 г. работи като учителка, след което една година е библиотекарка в Плевен. В годините 1972–1974 е драматург на Северняшкия ансамбъл в Плевен. От 1975 г. Неда Антонова е редактор в сп. „Отечество“. През 1979-1984 г. е редактор в художествената редакция на Държавното военно издателство. В периода 1984-1990 г. е член на групата на писателите и композиторите при Министерството на народната отбрана. Творбите й са предимно на исторически теми. Автор е на драматургични творби „И слезе Господ на земята“ (1984 г.), „Гълъб за сърдечни послания“ (1989 г.), „Звезда от последна величина“ (1990 г.), на стихосбирката „Повторими неща“ (1969 г.), на романите „Войната свърши в четвъртък“ (1979 г.), „Не умирай вместо мен“ (1981 г.), „Три кита в аквариума“ (1982 г.), „Приют за щастливи“ (1983 г.), „Обичам те, вълк“ (1984 г.), „Ангела“ (1985 г.), „Надали“ (1987 г.), „Вълк на покрива“ (1988 г.), „Лобният път на сърцето“ (1989 г.). |
1940 г.
Умира Николае Йорга – румънски общественик, политик, историк, литературовед. Член е на Румънската академия (1910 г.). Той е един от основателите на Национал-демократическата партия. Председател е на Националното събрание (1918-1920 г.), министър-председател и министър на народното образование (1931-1932 г.). Автор е на научни трудове по история на Румъния, Турция и балканските страни, по история на румънската литература и на „История на романските литератури“. Създава литературното течение „семенеторизъм“ (от названието на сп. „Семенеторул“ – „Samanatorul“ – сеяч), което се появява при изостряне на селския въпрос в Румъния. В политиката е ориентиран към Англия и Франция; обявява се против политиката на нацистка Германия. Убит е от румънски националисти от „Желязната гвардия“. Николае Йорга е роден на 18 юни 1871 г. в с. Ботошани. |
1939 г.
СССР прекратява пакта за ненападение с Финландия от 1932 г. |
1936 г.
Подписан е таен договор за сътрудничество между испанските бунтовници и фашистка Италия. |
1925 г.
Роден е Мито Петков Гановски – български художник. Професор е от 1974 г. В годините 1970 – 1976 и зам.-ректор във ВИИИ в София. Сред по-известните му произведения са „Прабългари“ (1961 г.), „Септемвриец“ (1962 г.), „Непокорният“ (1963 г.), „Април 1876“ (1966 г.), „Септемврийски погром“ (1968 г.), „Партизанско семейство“ (1969 г.), „Златният век“ (1972 г.), „Приказка за Странджа“ (1974 г.), „Добруджанска съпротива“ (1976 г.) и др. |
1919 г.
Лейди Астор става първата англичанка, избрана за член на Парламента. |
1918 г.
Начело на ширококоалиционния кабинет застава Теодор Теодоров от Народната партия, а в управляващата коалиция е привлечена и Прогресивно-либералната партия. |
1916 г.
Осъществено е първото нападение на немски самолет над Лондон. |
1908 г.
Роден е Клод Леви-Строс – френски етнограф, социолог, един от главните представители на структурализма (създател на концепцията за структурната антропология). През 1932 г. завършва философия в Париж. В периода 1935-1938 г. е професор в университета в Сао Пауло, културен аташе на френското посолство в САЩ (1946-1947 г.), зам.-директор на Антропологическия музей в Париж (1949-1950 г.), професор в „Колеж дьо Франс“ (от 1959 г.), член на Френската академия. Нарича философската си позиция „свръхрационализъм“, отхвърля структурализма като особена философска система. През 1987 г. на български език излиза книгата му „Тъжни тропици“. |
1907 г.
По нареждане на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов. |
1906 г.
Роден е Димитрий Сергеевич Лихачов – руски литературовед и историк на културата. През 1970 г. получава титлата академик. През 1963 г. става чуждестранен член на БАН. От 1947 г. е доктор на филологическите науки. Димитрий Лихачов е още почетен доктор на Торунския (1964 г.), Оксфордския (1967 г.) и Единбургския (1970 г.) университет. От 1954 г. ръководи Сектора по староруска литература в Института за руска литература. Носител е на Кирило-Методиева награда (1977 г.), на международната награда „Братя Кирил и Методий“ , „Д-р Хонорис кауза“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1999 г.). Автор е на трудове за развитието на староруска литература и култура. Проучва руската летописна традиция, поетиката на староруска литература, руския фолклор, староруското изкуство. Изследва проблемите на старобългарската литература. Определя езика на Кирил и Методий като старобългарски, а ролята и значението му – като общославянски. Има ценни наблюдения за влиянието на Йоан Екзарх и на представителите на Търновската книжовна школа върху развитието на староруската литература. Димитрий Лихачов е автор на съчиненията „Национално самосъзнание на стара Русия. Очерки из областта на руската литература от ХI-ХVII в.“ (1945 г.), „Културата на Русия в епохата на образуване на руската национална държава (кр. на ХIV – нач. на ХVI в.)“ (1946 г.), „Руски летописи и тяхното културно-историческо значение“ (1947 г.), „Повест за изминалите години“ (2 т., 1950 г.), „Песен за похода на Игор“ (1950 г.), „Човекът в староруската литература“ (1958 г.), „Някои задачи на изучаването на второто южнославянско влияние в Русия“ (1958 г.), „Поетика на староруската литература” (1967 г., 1979 г.), „Развитието на руската литература през Х-ХVII в. Епохи и стилове“ (1973 г.), „Големият свят на руската литература“ (1986 г.) и др. Под редакцията на Димитрий Лихачов са издадени литературно-исторически извори, учебници, енциклопедични справочници (вкл. „Речник на книжовниците и книжовността на древна Русия“, т. I-III, 1987-1993 г.). Димитрий Лихачов умира на 30 септември 1999 г. в Санкт Петербург. |
1905 г.
В Ирландия Артър Грифит основава партията Шин Фейн, чиято програма предвижда пасивна съпротива срещу англичаните и развитие на националната икономика. От 25 до 27 октомври 1917 г. Шин Фейн провежда свой конгрес в Дъблин, на който присъстват над 1700 делегати. Взето е решение партията да работи за международното признаване на Ирландия. Целите са обединение на Ирландия и политическа независимост. Шин Фейн е политическото крило на Ирландската републиканска армия. |
1895 г.
В щата Илинойс се провежда първата в Америка автонадпревара (победителя развил скорост 12 км/ч). |
1894 г.
Отменени са повечето ограничителни текстове в Закона за печата от декември 1887 г. Първият закон за печата у нас след Освобождението е приет през декември 1883 г. Той отменя действащия дотогава реакционен отомански закон за печата от 1865 г. |
1893 г.
Роден е Димитър Любомиров Гичев – български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, верен последовател на Ал. Стамболийски. В годините 1922-1923 г. е пловдивски окръжен управител. През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов, след това в кабинета на Н. Мушанов – министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, за цвеклосеенето, за занаятчиите. Редактор е на в. „Земеделско знаме“. Умира на 26 април 1964 г. в София. |
1881 г.
Роден е Стефан Цвайг – австрийски писател. Цвайг е майстор на историкобиографичния роман – „Мария Стюарт“, „Еразъм Ротердамски“, и на биографичното есе. Създава литературни портрети на много западноевропейски и руски писатели. Автор е на психологически новели – „Амок“, „Хаос на чувствата“, на романи и мемоари. |
1880 г.
Назначен е нов либерален кабинет начело с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември. |
1879 г.
Роден е Поп Андрей (Андрей Игнатов Иванов) в с. Медковец, област Монтана. Поп Андрей учи в гимназията във Видин, след което завършва курсове за свещеници в Русе. Работи като свещеник в с. Сливовик, Монтанско. Поради несъгласие с политиката на църковните власти е изпратен за 6 м. на заточение в Преображенския манастир. Участва в работата на I конгрес на БКП (1919). По време на Септемврийското въстание 1923 г. ръководи отряд и командва оръдие в сраженията при гара Брусарци, Монтанско. При разгрома на въстанието е заловен и обесен е на телеграфен стълб на 30 септември 1923 г. в Медковец. |
1878 г.
Българското книжовно дружество в Браила взема решение да пренесе дейността си в София. |
1878 г.
Основана е Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), с Музеен отдел (от 1892 г. – Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г. |
1854 г.
Роден е Готлиб Хаберланд – германски ботаник. Член-кореспондент е на Берлинската, Виенската и Мюнхенската Академия на науките и на академията “Леополдина”. След завършването на Виенския университет (1876 г.) работи в Тюбинген, а от 1877 г. е във Виенския университет. Преподавател е в университетите в Грац (1888-1909 г.) и Берлин (1909-1923 г.). Един от основоположниците на физиологическата анатомия на растенията. Разработва системата и терминологията на растителните тъкани според тяхната физиологична функция (механична, проводяща, асимилационна и т.н.). Изследва дразнимостта при растенията. Открива хормоните – продукти на разпадането на клетките, които стимулират клетъчното делене. Умира на 30 януари 1945 г. в Берлин. |
1843 г.
Англия и Франция сключват договор, с който признават независимостта на Хавайските острови. |
1821 г.
Панама обявява своята независимост от Испания. Панама е открита от испанците през 1501 година и по-късно е превърната в испанска колония. |
1821 г.
Роден е Николай Алексеевич Некрасов – руски поет. Следва в Петербургската кадетска школа, след което постъпва в университета. През 1846 г. издава сборника „Петербургска физиология“, който го прави известен. През 1847-1855 г. – сп. „Съвременник“. Съредактор е на сп. „Отечествени записки“ (заедно със Салтиков-Шчедрин). Николай Некрасов умира на 27 декември 1877 г. |
1820 г.
Роден е Фридрих Енгелс – немски философ, един от създателите на диалектическия и историческия материализъм. Принадлежи към лявото крило на младохегелианците. Прелом във възгледите му настъпва, когато опознава живота на работническата класа в Англия. Тогава пише своите „Бележки към критика на политическата икономия“ (1844 г.). От този период е социалист. През 1844 г. в Париж се среща с К. Маркс. През 1844-1846 г. излизат съвместните им трудове „Светото семейство“ и „Немска идеология“. През 1847 г. създава проект за програма на Съюза на комунистите „Принципи на комунизма“, върху чиято основа почива и „Манифест на Комунистическата партия“ (1848 г.). Оказва всестранна помощ на К. Маркс и семейството му. Автор е на „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, „Анти-Дюринг“, „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, „Диалектика на природата“ и др. Активен участник е в политическия живот на Европа. Признат заедно с К. Маркс за “вожд” на световното работническо комунистическо движение. Умира на 5 август 1895 г. в Лондон. |
1780 г.
Роден е Карл Вилхелм Фердинанд Золгер – немски философ идеалист и естет, представител на романтизма. Професор е във Франкфуртския (от 1809 г.) и Берлинския (от 1811 г.) университет. В съчиненията си тълкува понятието „ирония“, предложено от немските романтици, в духа на обективния идеализъм, като го отъждествява с диалектическия момент на отрицание на отрицанието (в това отношение предшественик на Хегел). Карл Золгер умира на 25 октомври 1819 г. в Берлин. |
1520 г.
Експедицията на Магелан достига Тихия океан. Магелан е португалски мореплавател. Ръководи 5-корабна испанска експедиция, извършила първото околосветско плаване (1519-1522 г.), установила кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. Тръгва от испанското пристанище Санлукар де Барамеда, заобикаля Южна Америка, пресича Тихия океан и достига Филипинските острови, където е убит от местни жители. На негово име е наречен Магелановия проток. |
1414 г.
Водачът на религиозния реформизъм Ян Хус е арестуван, независимо от издадената в негова защита грамота на император Сигизмунд. Една година по-късно той е осъден на смърт и изгорен като еретик. |
1365 – Чудовският манастир , най-старият манастир в руската столица, е основан на Ивановския площад в Московския Кремъл .
1058 г.
Умира Казимир I Възстановител – полски княз (от 1038 г. или 1039 г.) от династията Пясти. Управлява в периода на упадък на централната власт и по време на широко антифеодално селско движение, като разчита на помощта на германския император Хенрих III. Води политика на обединение на полските земи. С подкрепата на Киевска Рус, с която сключва съюз (ок. 1039 г.), успява да си върне Мазовия (1047 г.) и Силезия (1054 г.). Укрепва независимостта на Полската църква от висшето германското духовенство. Казимир I Възстановител е роден на 25 юли 1016 г. |