КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 28 АПРИЛ

Приключват частичните местни избори в Русе. Печели подкрепената от СДС Елеонора Николова.

Елеонора Николаева Николова е родена на 30 август 1950 г. в гр. Русе. Основното и средното си образование получава в Русе. От 1968 г. до 1972 г. следва право в СУ “Св. Климент Охридски” в гр.София. Започва кариерата си в Русенския окръжен съд като стажант и младши съдия. По-късно става съдия в Русенския районен съд. До 1989 г. е Председател на районния съд. В периода 1989 г. – 1992 г. е член съдия на Русенския окръжен съд. Окръжен прокурор на Русенска окръжна прокуратура е от 1992 г. до 1994 г. След като си подава оставката като окръжен прокурор, работи като адвокат по граждански, наказателни и търговски дела. Участвала е в редица комисии за работа с малолетни и непълнолетни правонарушители и с освободени от местата за изтърпяване на наказания. Активен участник е в обществени органи и множество форуми по проблемите на престъпността, превенцията и обществения ред. Завежда първите дела за раздаване на необезпечени кредити и източване на предприятия. Елеонора Николова е бивш председател на дамския Лайънс-клуб в Русе. Кмет е на Община Русе от 30 април 2002 г. На местните избори през 2003 година е избрана на първи тур за кмет на община Русе. От 11 юли 2005 г. е народен представител в XL Народно събрание от ОДС.

Създадена е коалицията Национално движение “Симеон Втори”. Политическата формация е учредена на 8 април от цар Симеон II. Тя изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане „Оборище“ под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. Въпреки пречките от формално естество – отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др. Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България. На 6 април 2002 г. НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски.

Списание “People” обявява Джулия Робъртс за най-красивата жена на планетата. Тя е американска киноактриса. Става звезда след премиерата на романтичната комедия „Хубава жена“. Снима се и в съвременни трилъри и исторически драми. Участва във филмите – „Врагът в моето легло“, „Обичам неприятности“, „Ерин Брокович“ („Оскар“, 2001 г.) и др.

В старата унгарска столица Секешфехервар се срещат 11 държавни глави на страните от Централна Европа, сред които е и Петър Стоянов. Това е седмата подобна среща на държавните глави, като всяка година форматът и се увеличава. България участва за трети път.

Конгресът на САЩ одобрява нанасянето на въздушни удари по Югославия.

Мартин Браян убива 35 души и ранява още 18 в Танзания, Австралия.

Умира Димитър Драганов – български художник. Завършва Художествената академия в София през 1932 г. (живопис при проф. Цено Тодоров и графика при проф. В. Захариев). Излага свои картини в бившия СССР , Полша, бившата ГДР , Швейцария, Индия, Мексико, Италия. Самостоятелни изложби представя в София (1938 г.), Бургас (1939 г.), Пловдив, Перник (1940 г.) и др. Негови творби се съхраняват в НХГ – София и в частни сбирки в Швейцария.

Умира Парашкев Хаджиев – български композитор. Един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художествено ниво на българския оперен театър. Завършва Музикалната академия в София, ученик е на проф. Панчо Владигеров. Специализира в Прага, Виена и Берлин. Преподавател, а от 1947 г. професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. Първите си големи творчески успехи постига в камерните и песенните жанрове, работи успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създава редица произведения за оркестър: Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и други, както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. През 1952 г. пише първото си музикално-сценично произведение – операта “Деляна”. Работи в областта на музикално-сценичните жанрове и успява да създаде неоценимо духовно богатство в областта на операта, оперетата, мюзикъла, балета, детската оперета, радио оперетата. Жанровото разнообразие на оперите му е голямо. Могат условно да се разграничат на: битово-комични (“Имало едно време” и “Луд гидия”), битово-психологични драми (“Албена” и “Майстори”), драматично-психологични (“Юлска нощ”), комично-сатирични (“Милионерът” и “Рицарят”), исторически (“Лето 893-то”, “Мария-Десислава” и “Йоанис-рекс, или Кучето Йоан”) и приказни (“Златната ябълка”).

След 6137 представления, Бродуейския мюзикъл “Куайъръс лайн” е свален от сцената.

“Нинтендо” пускат на пазара своята първа игра “Ball”(Топка).

България установява дипломатически отношения с Еквадор.

Шарл де Гол подава оставка от поста президент на Франция, след като с референдум е отхвърлено неговото становище за конституционната реформа.

Шарл де Гол е бивш президент на Франция, генерал. В периода 1944 – 1946 г. е председател на Временното правителство. От юни до декември 1958 г. е министър-председател. Участва като офицер в Първата световна война, във Втората световна война – като бригаден генерал в битката за Франция (май 1940 г.). След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. През 1962 г. Шарл де Гол ликвидира алжирската криза. През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Де Гол. Той е автор на трудове по въпроси на политиката, военната стратегия; мемоари.

В България за първи път пристига министър на външните работи на Франция – Морис Кув дьо Мюрвил.

Открит е Заводът за полупроводници в Ботевград.

СССР започва строителството на космодрума в Байконур.

Байконур е руски (бивш Съветски) космодрум разположен в Казахстан и е най-големия космодрум в света. От Байконур е стартирал първия в историята изкуствен спътник на Земята (Спутник-1 през 1957 г.) и е излетял първия комонавт (Юрий Гагарин през 1961). От Байконур са излитали корабите „Восток“, „Восход“, „Союз“ и орбиталните станции от серията „Салют“ и „Мир“, първата руска совалка Буран, както и много изкуствени спътници и междупланетни космически апарати. Байконур е единствения руски космодрум, предназначен за изстрелване на всякакви типове ракети-носители. Само от него са изстрелвали пилотирани космически кораби и спътници на геостационарна орбита.

Тур Хейердал се отправя към Полинезия със своя сал “Кон-Тики”.

Норвежецът и още пет негови спътници отплават от Каляо, Перу. За 101 дни изминават 8000 км, стигайки до Туамоту в Полинезия на 7 август 1947. Салът е копие на използвания в древността сал от балсови трупи.

Умира Бенито Мусолини (наричан Дуче) – фашистки диктатор (дуче) (1922-1943 г.), създател (1919 г.) и идеолог на фашизма. Инициатор е за създаването на корпорации по професионален и обществен принцип в Италия, бивш член на Социалистическата партия. От 1914 г. пропагандира политика на национализъм и милитаризъм. Получава властта през октомври 1922 г. Води агресивна външна политика. През 1936 г. завладява Етиопия. През същата година създава оста „Берлин-Рим“ , участва в Антикоминтернския пакт. По време на Втората световна война Италия воюва в съюз с нацистка Германия. Арестуван е по заповед на краля, освободен от германците, Мусолини управлява основаната от него в Северна Италия Италианска социална република (1943-1945 г.). На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езеро Комо. Осъден е на разстрел от импровизиран съд, с председател партизанския командир. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

Умира Тодор Влайков (псевдоним на Веселин Здравков) – български писател и общественик, редовен член на БАН от 1900 г. Завършва гимназия в София през 1885 г., следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. От 1900 г. е член на Демократическата партия . Заедно с Н. Цанов през 1905 г. създава Радикалдемократическа партия. В периода 1902-1928 г. е главен редактор на нейния орган сп. „Демократически преглед“ . Депутат в ХI и ХVIII Народно събрание . Председател е на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. Негови съчинения са „Леля Гена“ (1890 г.), „Разкази и повести“ (1897 г.), „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1928 г.), „Преживяното“ (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др.

Роден е Саддам Хюсеин – бивш президент на Ирак, управлявал страната от 1979 до 2003. Още на младини Саддам желае властта и взема сериозно участие в мирния преврат през 1968, чрез който партията Баас идва на власт. Той е вицепрезидент по времето на Ахмед Хасан Ал-Бакър, и през 1979 заема поста му, след като възрастният Ал-Бакър се оттегля поради здравословни проблеми. Саддам започва да създава култ към личността си и чрез брутални издевателства над кюрдите на север, убийства на водещи политически фигури и елиминация на всички други партии успява да контролира държавата. Той е и инициатор на Ирано-иракската война, започнала през 1980 и продължила до 1988, без да излъчи ясен победител. Тази война изтощава и почти унищожава дотогава стабилната иракска икономика. Няколко години суша довеждат Ирак до ръба на хуманитарна криза, която взима своя връх по време на войната в Персийския залив. Саддам Хюсеин е свален от власт на 9 април 2003 година, когато американските войски превземат Багдад. Той е в неизвестност до 13 декември същата година, когато е заловен близо до родния си град Тикрит. На 5 ноември 2006 г. Върховният иракски наказателен трибунал признава Садам Хюсеин за виновен в извършването на престъпления срещу човечеството, за нареждането на убийството на 148 шиити през 1982 г. в град Дуджейл, и e осъден на смърт чрез обесване. Месец по-късно,на 26 декември, апелативната камара на Върховния иракски трибунал потвърждава присъдата. Смъртната присъда е изпълнена на 30 декември 2006 г.

Роден е Веселин Бранев – популярен български сценарист и режисьор, журналист. Завършва право в СУ ”Св.Климент Охридски” през 1956 г. Известен е със сценария за филма на В. Радев „Най-дългата нощ“ (1967 г.). Благодарение на Б. Шаралиев, освен като съавтор на сценария, дебютира и като режисьор в „Записки по българските въстания“ (1976-1981 г.) съвместно с Мария Русева. Постановчик е на филмите „Хотел “Централ“ (1983 г.), „Убийства“ (1987 г.), „Здрачаване“ (1989 г.). Награди: „Златната роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967 г.); за „Хотел “Централ“ (Авелино, Италия).

Официално е обявено откриването на ваксина против жълтата треска.

Жълтата треска е остра вирусна заразна болест у човека, някои маймуни и гризачи.Тя е разпространена в Африка, Средна и Южна Америка. Пренася се от вид комари. Проявява се с висока температура, жълтеница, кръвоизливи, чернодробни и бъбречни увреждания; висока смъртност.

Джон Гилгуд за първи път изпълнява ролята на Хамлет на сцената на лондонския театър “Олд Вик” и впоследствие придобива славата на един от най-добрите изпълнители на шекспирови герои.

Джон Гилгуд е английски актьор и режисьор. На сцената е от 1921 г. Дългогодишен водещ актьор е в Шекспировия мемориален театър. Справя се блестящо като изпълнител на Шекспиров и Чехов репертоар. В киното дебютира през 1924 г. – „Кой е този човек?“. През 30-те години се снима по-рядко, предимно във филми на големи режисьори – „Добрите приятелки“ (1932 г.), „Тайният агент“ (1936 г.), „Света Йоанна“ (1957 г.), „Баретите от Уимпоул стрийт“ (1957 г.), „Томас Бекет“ (1964 г.). Режисьор е на филмовия спектакъл „Хамлет“ (1964 г.). От края на 60-те и началото на 70-те години участва в едни от най-добрите англо-американски филми: „Бъни Лейк го няма“ (1965 г.), „О, каква прекрасна война!“ (1970 г.), „Убийство в “Ориент експрес“ (1974 г.), „Далечните шатри“ (1984 г.), „Ловна стръв“ (1985 г.), „Книгата на Просперо“ (1991 г.), „Стопанинът на къщата“ (1992), „Последният рицар“ (1995), „Преследван“ (1995) г., „Блясък“ (1996 г.), „Портрет на дама“ (1996 г.), „Елизабет“ (1997 г.), „The Ticchborne Claiment“ (1998 г.), „Катастрофа“ (2000 г.).

В Лондон е открит стадион “Уембли”. Той е построен през 1913 г. Открит е с мач за купата на страната между “Болтън” и “Уест Хям”. Има капацитет 100 000 места. Наричан е “футболна светиня”, защото се счита, че е въпрос на чест за всеки футболист да стъпи на “Уембли”. До 1953 е и символ на английската непобедимост – тогава Англия губи от Унгария с 3:6 в т. нар. “мач на века”.

Умира Климент Аркадиевич Тимирязев – руски естествоизпитател дарвинист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1890 г.). Роден е на 3 юни 1843 г. През 1865 г. завършва Петербургския университет. Светогледът му се изгражда под влиянието на философските материалистически възгледи на А. И. Херцен, Н. Г. Чернишевски и др. революционни демократи, трудовете на Д. И. Менделеев, В. О. Ковалевски и А. О. Ковалевски, И. И. Мечников и особено на И. М. Сеченов и Ч. Дарвин. През 1868 г. по предложение на А. Н. Бекетов е командирован от Петербургския университет за професорска специализация в Германия и Франция; работи в лабораториите на големи учени от областта на физиката, химията, физиологията и ботаниката (Г. Кирхоф, Хелмхолц, Р. Бунзен, П. Бертло, Ж. Бусен, К. Бернар, В. Хофмайстер). През 1870-1892 г. е преподавател в Петровската земеделска и горска академия (дн. Московска селскостопанска академия “К. А. Тимирязев”). През 1871 г. защитава магистърска дисертация на тема “Спектралният анализ на хлорофила”, а през 1875 г. – докторска дисертация за усвояването на светлината от растенията. От 1878 г. е професор в Московския университет. През 1911 г. напуска университета в знак на протест срещу действията на министъра на просветата Касо. След 1911 г. са възстановени професорските му права в Московския университет. Занимава се и с литературнопублицистична дейност. Изследва физиологията на растенията и изучава процеса фотосинтеза. В цикъл лекции, изнесени в Лондонското кралско дружество (“Космическата роля на растенията”, 1903 г.), Тимирязев обобщава своите многогодишни изследвания в областта на фотосинтезата. Статиите му, посветени на дарвинизма, са събрани в кн. “Кратък очерк върху теорията на Дарвин” (1865 г.) и “Чарлз Дарвин и неговото учение” (1882 г.). Опитва се да приложи теоретичните си изследвания в практиката (през 1872 г. по негова инициатива на територията на Петровската селскостопанска академия е построен първият в Русия вегетационен дом). Тимирязев е почетен член на Лондонското кралско дружество (1911 г.), почетен доктор на университетите в Глазгоу (1901 г.), Кеймбридж (1909 г.) и Женева (1909 г.), член кореспондент е на Единбургското ботаническо дружество (1911 г.), почетен член е на много руски университети и научни дружества.

Азербейджан влиза в състава на СССР. Създадена е Азербайджанска ССР.

Създадена е Лигата на нациите.

Умира Джозая Гибс – американски физик теоретик, един от създателите на термодинамиката и статистическата механика. Професор е от 1871 г. Систематизира постиженията на термодинамиката и статиката, като завършва тяхното теоретично обосноваване. Въвежда и развива графичните методи за изследване на термодинамичните системи, внася триизмерни диаграми и получава аналитични формули, свързващи обема, енергията и ентропията на веществото. Доказва правилото за общото условие за равновесие в хетерогенните системи, създава термодинамиката на повърхностните явления и електрохимичните процеси. Обобщава принципа на ентропията, като прилага втория закон на термодинамиката към широк клас процеси и извежда фундаментални уравнения, позволяващи да се определят направлението на реакциите и условията за равновесие в смеси с различна степен на сложност. Той е един от създателите на векторното смятане в неговата съвременна форма. („Елементи на векторния анализ“, 1881-1884 г.).

В България е дадена амнистия за престъпленията по закона за десятъка и по закона за печата.

Роден е Стоян Райнов – български художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров. Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия. От 1937 г. е професор. Предпочита декоративните техники. Един от основателите е на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди.

Работници от печатницата на Янко Ковачев в София основават първото работническо взаимоспомагателно дружество.

Роден е Карл Краус – австрийски писател, публицист и филолог. В литературата влиза със сатиричния памфлет “Разрушената литература” (1897 г.), с който се обявява против виенските декаденти. Издава и редактира сп. “Факел” (“Die Fackel”, 1899-1936 г.). Публикува многобройни есета и статии по въпросите на литературата и езика, сборници със сатирични фейлетони и афоризми на теми от международния и австрийския живот. Връх в творчеството му е философската антивоенна драма “Последните дни на човечеството” (1918-1919 г.). Лириката, която публикува, е в духа на философската лирика на Й. В. Гьоте, често стиховете са близки до импресионистичната поезия на Х. Моргенщерн и Д. Ф. Лилиенкрон. Стилът му е метафоричен, с контрастни съпоставки. На български език е преведена книгата му “Кутията на Пандора”.

Четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля на българския бряг край Тутракан. Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. Планът на П. Хитов предвижда четата да се придвижи до Сливенския Балкан, където да изчака четата на Филип Тотю, след което да се пристъпи към организиране на въстанически действия в цялата страна.

Панайот Иванов Хитов е български революционер. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата сам я оглавява. Под въздействието на Г. С. Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г. заедно с Коста войвода организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Г. С. Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК, през пролетта на 1872 г. , е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК и след смъртта на Васил Левски. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. В периода 1890-1892 г. е депутат в VI ОНС. Панайот Хитов е председател на Русенското поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си „Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи“.

Наполеон е изпратен на заточение на остров Елба.

Наполеон I (Наполеон Бонапарт) е френски император (1804-1814 г. и 1815 г.). Той е пръв консул на Френската република (1799-1804 г.). Издига се във френската армия по време на Великата френска революция и във войните на Директорията. Чрез държавен преврат на Осемнадесети брюмер, на 9 ноември 1799 г. ликвидира Директорията. Като пръв консул съсредоточава в ръцете си цялата власт. През 1804 г. се обявява за император и установява абсолютистки режим. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. През 1812 г. нахлува в Русия, но е разгромен. Претърпява поражение в решителната Лайпцигска битка 1813 г. През април 1814 г. е принуден да се отрече от престола и е заточен на остров Елба. На 1 март 1815 г. отново поема властта във Франция, но след поражението при Ватерло (18 юни 1815 г.) повторно се отрича от престола. Заточен е на остров Света Елена, където умира.

Умира Михаил Иларионович Кутузов – руски военачалник, генерал-фелдмаршал (31 август 1812 г.). Завършва с отличие Дворянското артилерийско училище през 1759 г. и работи в него като преподавател по математика. Получава първо офицерско звание – прапоршчик през 1761 г., и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк. През 1762 г. е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор. В периода 1764-1765 г. като командир на малки отряди участва в потушаването на въстанията на полските бунтовници. По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и други. През 1774 г. получава рана в слепоочието и загубва лявото си око. Десет години по-късно е произведен в чин генерал-майор. Михаил Кутузов формира егерски корпус, с който участва в Руско-турската война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (декември 1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руска дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. От 1795-1799 г. е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. Получава званието генерал на пехотата през 1798 г. През 1799-1801 г. е литовски , а след това и петербургски военен губернатор. Изпада в немилост през 1802 г. и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руските войски от удара на император Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва две сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2 декември 1805 г.) Кутузов успява да спаси остатъците от войските. В периода 1806-1807 г. е киевски губернатор, година след това е назначен за командир на корпус в молдовската армия , а от 1809-1811 г. – за литовски военен губернатор. Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. На 29 октомври 1811 г. получава титлата граф. Той е носител на ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва изгодния Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен е за главнокомандващ на 26 август 1812 г. Чрез успешни и ловки маневри дава генерално сражение на Наполеон при Бородино, но не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. На 6 декември 1812 г. получава звание княз на Смоленск. Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша.

Мериленд става седмия щат на САЩ.

Изобретателите Б. Лонуа и Ж. Бенвеню демонстрират във Франция първият официално признат самозадвижващ се модел на вертолет.

Капитан Джеймс Кук на борда на „Индевър“ акостира в Австралия.

Джеймс Кук е английски мореплавател. Ръководи три околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция (1768-1771 г.) посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Юж. Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. Завръща се на Хаваите, където е убит от местното население през 1779 г.

Роден е Джеймс Монро – американски политик, дипломат, пети президент на САЩ. Завършва колежа “Уилям и Мери” през 1776 г. Участва във Войната за независимост (1775-1783 г.). Ранен е и излиза в оставка с чин “майор”. През 1780-1783 г. учи право при Т. Джеферсън. През 1782-1783 г. е член на легислатурата на Вирджиния. През 1783-1786 г. е в Континенталния конгрес. До 1790 г. е практикуващ юрист. През 1790-1794 г. е сенатор от Вирджиния. През 1794-1796 г. е посланик на САЩ във Франция. В периода 1799-1802 г. е губернатор на щат Вирджиния. В края на 1802 г. президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, за да помага на американския посланик Р. Ливингстън в преговорите за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 г. е подписан договор за получаване на цяла Луизиана от САЩ. През 1803-1807 г. Джеймс Монро е посланик във Великобритания; през януари 1811 г. отново е избран за губернатор на Вирджиния, но през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните срещу Вашингтон през август 1814 г. той евакуира целия архив на Държавния департамент, от септември 1814 г. е и военен министър. Печели убедително президентските избори през 1816 г. и 1820 г. Периодът на неговия мандат е известен като “ерата на съгласието” в историята на САЩ, а името му се свързва с “доктрината Монро” – външнополитическа концепция, оповестена в Конгреса на 2 декември 1823 г., която декларира принципа за взаимната ненамеса във вътрешните дела на държавите от американския и европейския континент (особено популярен е лозунгът “Америка за американците”). Доктрината става основа за външната политика на САЩ, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се оттегля от активната политика живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна недостатъчност. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 г. е погребан отново в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 тома (1898-1903 г.), оставя недовършени мемоари.

Роден е Едуард IV – английски крал (1461-1483 г., с прекъсване 1470 – април 1471 г.). Пръв представител е на Йоркската династия. Заема престола по време на войната между Червената и Бялата роза, като сваля Хенри IV Ланкастер. Опитите му да намали политическото влияние на феодалната върхушка предизвиква преминаването на привържениците му от бароните (начело с граф Уоруик) към ланкастерската партия и е свален от престола (октомври 1470 г.) Разгромява ланкастерците в битките при Барнет и Тюксбери (май 1471 г.). Устойчивата кралска хазна, попълвана от доброволни вноски на населението, принудителните заеми от градовете и митническите такси позволяват на Едуард IV да управлява без да свиква парламента. Поощрява промишлеността и търговията.