КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 27 ЯНУАРИ

В Индия става земетресение, в резултат на което умират повече от 13 хиляди души.

Умира Александър Зархи – руски режисьор и сценарист. През 1927 г. завършва Ленинградския техникум по изкуствата. От 1929 г. е в Ленинградската кинофабрика „Совкино“ (след това „Ленфилм“), където участва в създаването на сценариите на филмите „Луната отляво“ (1929 г.) и „Огненият транспорт“ (1930 г.), съвместно с А. Иванов и Й. Хейфиц. Зархи и Хейфиц снимат заедно „Вятър в лицето“ (1930 г.) и „Полуден“ (1931 г.). Широка известност на двамата носи комедията „Горещи пари“ (1935 г.). Те създават още „Депутатът от Балтика“ (1937 г.), „Член на правителството“ (1940 г.). През военните години снимат „Наричаха го Сухе Батор“ (1942 г.), „Малахов Курган“ (1944 г.), „Разгромът на Япония“ (1945 г.). През 1947 г. Зархи реализира „В името на живота“. По-късно поставя „Павлинка“ (1952 г.). Екранизира класически литературни творби: „Ана Каренина“ (1968 г.), „Градове и години“ (1974 г.). Проблемите за творчеството и живота на хората на литературата и изкуството са разработени в „Повест за неизвестния актьор“ (1977 г.), „26 дни от живота на Достоевски“ (1981 г.), „Чичерин“ (1986 г.).

В София е подписан договор за приятелство между Румъния и България, който става база за правното регламентиране на двустранните отношения. Той вляза в сила на 8 октомври същата година.

Беларуският език е обявен за държавен език на Беларус. Белоруският език (Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 8–9 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва.

На съвместно заседание на Държавния и Министерския съвет е обсъдено и прието „Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет“, според което бюджетът на Министерството на отбраната се съкращава с 12 %.

Умира Норман Макларен – канадски режисьор и аниматор. Завършва художествена школа в Глазгоу. В периода 1933-1937 г. снима експериментални късометражни документални и мултипликационни филми – “От седем до пет”, “Свят без граници”. От 1937 г. сътрудничи на Гриърсън. Използва нова техника – рисувана оптическа фонограма: рисунка, непосредствено върху кинолентата. В годините между 1939-1941 г. е в САЩ и експериментира с цветна лента – “Алегро”, “Звезди и линии”. От 1941 г. по покана на Гриърсън е в Канада като сътрудник на националното киноуправление, в което през 1943 г. създава анимационна секция и снима “Танц на долари” (1943 г.), “Малка фантазия” (1946 г.), “Сега е моментът” (1950 г.), “Съседи” (1953 г.), “Блещукаща пустота” (1954 г.), “Стол” (1957 г.), “Косът” (1958 г.), “Мозайка” (1964 г.). Използва принципа на илюстрация на музикалния ритъм с абстрактни рисунки при създаването на “Вертикални линии” (1960 г.), “Хоризонтални линии” (1962 г.), “Мозайка” (1965 г.). За антивоенния си филм “Съседи” (1953 г.) получава “Оскар”.

В Япония е открит най-дълбокия в света подводен тунел (54 км).

Умира Луи дьо Фюнес – френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, град-сателит на Париж. Снимал се е в 147 филма, написал е сценариите на 6 и е режисьор на 1 („Скъперникът“).

Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите: „Зелева супа“ (1981), „Замразеният“ (1969), „Оскар“ (1967) и „Големият ресторант“ (1967). Режисьор е на „Скъперникът“, (който има награда „Сезар“ през 1979 г. за творчество), и където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон. Скоро след приключването на снимките на „Полицаят и полицайките“ на 27 януари 1983 г. умира в дома си в Нант от инфаркт.

Отворена е границата между Израел и Египет. Това става за пръв път от 1948 г.

В Париж е подписано Парижкото съглашение за прекратяване на войната и възстановяване на мира във Виетнам. Подписано е между представители на ДРВ (Северен Виетнам), прокомунистическото временно революционно правителство на Република Южен Виетнам и САЩ. Състои се от 9 глави, 23 члена и 7 протокола към него. Със съглашението е прекратено съществуването на независима Република Виетнам. Двете части на Виетнам са обединени.

В София се провежда Първият конгрес на Българското историческо дружество.

Българското историческо дружество е основано през 1901 г. под името Историческо дружество по инициатива на преподаватели от Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски“) и от средните училища. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председател на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време – Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и др. Дружеството издава „Известия на историческото дружество в София“, организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война 1914–1918 г. се превръща в национална организация и се преименува в БИД. Започва да издава „Българска историческа библиотека“ (1928–1933 г.), а от 1945 г. като орган на БИД започва да излиза сп. „Исторически преглед“. През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания. През 1970 г. се провежда I конгрес на БИД, а през 1972 г. Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората световна война. От същата година издава сп. „Векове“.

СССР, САЩ и Великобритания подписват договор за космоса, който влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Договорът определя принципа за свободното използване на космическото пространство и небесните тела за поддържане на международния мир и сигурност върху принципите на сътрудничество и взаимопомощ. Забранява присвояването на космическото пространство и небесните тела, извеждането в орбита около Земята на обекти с оръжие за масово поразяване и разполагането му на Луната и другите небесни тела.

Избухва пожар в американският космически кораб “Аполо 1”. На борда на кораба са тримата астронавти – Върджил Грисъм, Роджър Чафи и Едуард Уайт. Целта на американската космическа програма Аполо е да приземи човек на повърхността на Луната. В 6:30 часа от искра в кораба избухва пожар, при който загива екипажът. Истинската причина за искрата, довела до този пожар, не е установена. След този пожар са направени множество промени в дизайна и изработката на следващите кораби от серията Аполо. Мисиите след Аполо 1 до Аполо 7 са без екипаж.

В дните между 27 и 30 януари в София се провеждат разговори между министъра на външните работи Иван Башев и Коча Попович – държавен секретар на външните работи на СФРЮ. Двамата споделят мнението, че не трябва да се пречи на научните и културните дейци да изследват македонския въпрос, но публикациите им да не пречат на подобряването на отношенията между двете държави.

НАСА избира 110 кандидати, които да бъдат обучавани за първия космически полет. Сред тях е и първият американски астронавт Джон Глен.

Джон Глен е роден на 18 юли 1921 г. в Кеймбридж, Охайо, САЩ. Завършва Летателното училище при Авиационно-тренировъчния център на ВМФ в Тексас (1943 г.), след което служи в различни части на ВМФ. През 1954 г. завършва Училището за летци изпитатели на ВМФ в щата Мериленд. През 1957 г. извършва непрекъснат трансконтинентален полет със свръхзвуков самолет. От 1959 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 20 февруари 1962 г. за първи път в САЩ извършва полет около Земята (5 часа) с космическия кораб „Меркурий“.

Умира Борис Асафиев – руски музиковед и композитор, акад. на АН на СССР (1943 г.). Завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1908 г.) и Петербургската консерватория в класа на А. К. Лядов (1910 г.), след което работи като концертмайстор на балета в Мариинския театър. Публикува музикалнокритични статии в печата (под псевд. Игор Глебов). Работи като музикален консултант на Театъра за опера и балет „Киров“ и ленинградския Малий театър. Участва в създаването на Ленинградската филхармония. От 1919 г. до 1930 г. е в Института по история на изкуствата в Ленинград. От 1925 г. е професор в Ленинградската консерватория. От 1943 г. живее в Москва, ръководител е на научноизследователския кабинет при Московската консерватория и музикалния отдел при Института за история на изкуствата към АН на СССР. Председател е на Съюза на композиторите на СССР от 1948 г. Прави изследвания върху музикалното наследство на М. И. Глинка, П. И. Чайковски, М. П. Мусоргски. Автор е на статии за творчеството на С. С. Прокофиев, Н. Я. Маяковски, Д. Шостакович, А. К. Хачатурян, В. Я. Шебалин, за видни европейски композитори от ХХ в. Разработва теорията за интонацията като изразително-смислова основа на музиката. Автор е на 28 балета, 11 опери, на музика към театрални спектакли, на 4 симфонични романса и камерни инструментални произведения.

Близо до Шанхай се сблъскват два китайски кораба. Загиват 1600 души.

Съветските войски освобождават задържаните в концлагера Освиенцим. Това е най-големият концлагер (1940-1945 г.), създаден от германските нацисти около гр. Освиенцим (немско име: Аушвиц) до Краков. В концлагера са умъртвени или са загинали от глад и болести около 4 млн. души, предимно евреи и поляци. Впоследствие лагерът е превърнат в музей. Включен е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Великобритания, СССР и САЩ отправят предупреждение към България да спре помощта за Германия и да изтегли войските си от Югославия и Гърция, за да не бъде третирана като съюзник на Райха.

По време на Втората световна война Ленинград е напълно освободен след 872-дневна германска блокада. Немските войски нахлуват в Съветския съюз през юни 1941 г. и наближават Ленинград от запад и юг, докато финландските съюзници на германците се придвижват от север. До ноември 1941 г. градът е почти напълно обкръжен и комуникациите и линиите за доставки са прекъснати напълно. През 1942 г. 650 000 ленинградчани умират от глад, болести или откъслечни далечни обстрели от немската артилерия. Ограничени доставки на храна и горива достигат до града с шлепове през лятото и с шейни през езерото Ладога през зимата. Доставките поддържат работата на военните заводи на града, докато двата милиона жители едва оцеляват, а един милион деца и болни или възрастни хора са евакуирани. Съветските офанзиви през 1943 г. пробиват частично немската обсада и са последвани през януари 1944 г. с успешна съветска атака, която отблъсква немците на запад от предградията на града, което слага край на обсадата.

Роден е Александър Чирков – български лекар, хирург, професор. Завършва ВМИ – София, специалност “Медицина”. В периода 1963-1966 г. е ординатор в болницата в Белоградчик. През 1966 г. заминава за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи – проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 г. е професор в университета Фрайбург. В периода 1984-1986 г. е ръководител на катедра ПОССХ. През 1986 г. извършва първата трансплантация в България. Създава болницата „Св. Екатерина“, на която е директор до ноември 2005 г., когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски.

Александър Чирков е автор на много научни публикации. Носител е на орден “Стара планина”, I степен, звание “академик” и наградата “Голям Платонов нобел на века” на световната академия “Платон” (2002 г.).

Ленин е положен в Мавзолея на Червения Площад

На 21 януари 1924 г. след неговата смърт са получени над 10 000 съболезнователни телеграми някои от който с предложение за мумифицирането на съветсския лидер. На 23 януари проф. Алексей Ижанович Абрикосовун балсамира тялото на Ленин. В същата вечер е възложено на арх. Алексей Шчусев да конструира и построй мавзилея за полагането на мумията само за 3 дни.

Обявено е създаването на прокомунистическа Партия на труда.

Партия на труда е легална организация на българските работници под ръководството на БКП (т.с.). Организационното й изграждане започва през януари 1924 г., а учредителната и конференция се провежда на 31 март 1924 г. Партията си поставя за цел да съдейства за разпространение на комунистическите идеи сред трудещите се и да се бори с легални средства за защита на техните жизнени интереси. Сред ръководните й дейци са Т. Павлов, Св. Колев, А. Стоянов и др. Забранена е от правителството на Ал. Цанков много скоро след нейното създаване. Въз основа на Закона за защита на държавата (ЗЗД) през април 1924 г. е разтурена. Опитът за изграждането на такава легална организация е използван през 1927 г. при образуването на Работническата партия. Печатен орган на партията е „Знаме на труда“ .

Манитоба става първата канадска провинция, в която на жените са предоставени избирателни права.

Американски войски окупират Хаити. В следващите десетилетия местните управници се сменят с кървави преврати или са убивани. Американците напускат острова през 1934 г. Едва след това е избран първият тъмнокож президент на Хаити.

По време на Балканската война османският морски десант при Шаркьой (днес Индже бурне) е отблъснат от Македоно-одринското опълчение. Портата иска примирие, но съюзниците заявяват, че ще продължат военните действия (1 март).

Стоварването на 10-и турски корпус при Шаркьой срещу центъра на 4-а армия започва в 06,00 ч на 26 януари. Корабите, охраняващи десанта, откриват огън по 1-ва и 3-а бригада на Македоно-одринското опълчение и създават условия за стоварване на два пехотни полка. Те започват бързо да разширяват плацдарма. До вечерта опълченските дружини се изтеглят по височините северно от Шаркьой. През нощта отбраняващите се войски се прегрупират и са подведени подкрепления от 2-ра пехотна дивизия. На 27 януари е организирана концентрична контраатака, с което стоварените турски полкове са отхвърлени към морето. Командването на 10-и корпус разбира, че настъплението на Галиполската армия е спряно и изтегля десанта. Така турските войски не успяват да си взаимодействат и са принудени да преустановят активните си действия.

Австро-Унгария се отказва от реформената акция в Европейска Турция (Мюрцщегските реформи), след като получава концесия за строеж на жп линия през Нови пазар и Македония към Солун.

Мюрцщегските реформи са административни реформи, наложени на Османската империя от Великите сили за населението в Македония след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Те целят въвеждането на подобрения в администрацията, за да се притъпи недоволството на потиснатото население. За провеждането им обаче не е предвиден ефикасен контрол и те остават нереализирани.

Умира Джузепе Верди – италиански оперен композитор. Музикалните му способности са открити от селски органист, когато е на 7 години. Учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. На 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ (1839 г.). Следват: „Навуходоносор“ (1842 г.) и 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843 г.), „Ернани“ (1844 г.), „Двамата Фоскари“ (1844 г.), „Жана д’Арк“ (1845 г.), „Алзира“ (1845 г.), „Атила“ (1846 г.), „Макбет“ (1847 г.), „Разбойници“ (1847 г.), „Корсарят“ (1848 г.), „Аролдо“ (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. Последният период от творчеството на Джузепе Верди обхваща оперите „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“.

В Петербург се състои премиерата на балета “Лебедово езеро” на Чайковски.

Пьотър Чайковски е руски композитор, професор. Роден е през 1840 г. във Воткинск. Учи право в Петербург, а след това в консерваторията при видния руски композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония: “Зимни мечти”. Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество; завършва оперите “Войвода” и “Ундина”. През 70-те години създава много произведения, между които някои от първите си шедьоври – увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета”, Първия концерт за пиано и оркестър (1874 г.), операта “Ковачът Вакула”, която по-късно преработва като “Черевички”, както и първия си балет “Лебедово езеро” (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните негови произведения – Симфония №4 и операта “Евгений Онегин”. Произведенията на Чайковски звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в творческата му дейност: Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа”, “Дама пика” и “Йоланта”, балетите “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката” и много други. Пьотър Чайковски умира през 1893 г. в Санкт Петербург.

Обнародван е Закон за създаване на търговско-индустриални камари, приет на 20 декември 1894 г. Учредени са търговско-индустриални камари в София

, Пловдив, Варна и Русе. През 1897-1898 се откриват търговски курсове, прераснали по-късно в търговски училища и гимназии.

Роден е Петър Золотович – български оперен певец, баритон. Учи пеене (1911-1915 г.) при Ив. Вулпе в Италия (1924-1925 г.). Артист е в Софийската народна опера (1911-1942 г.), в Оперния театър (1942-1944 г.). Участва в създаването на детски театър (дн. Младежки театър). Завършва кариерата си като солист на Държавния музикален театър в София.

Роден е Владимир Поптомов – български политик, журналист, публицист, професор. През 1924 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ обикновеното НС (1920-1923 г.). През 1923 г. организира бунт в Разложко и превзема казармите в Разлог. Бунтът е потушен от ВМРО, начело с окръжния войвода Алеко Василев. През 1924 г. емигрира в Сърбия и след това в Москва. По поръчение на Коминтерна е един от учредителите на ВМРО (об); проводник е на коминтерновските идеи в македонското революционно движение. От 1925 г. е политически секретар на организацията и редактор на печатния й орган в-к „Македонско дело“ (1925-1933 г.). От декември 1944 г. е член на ЦК и на Политбюро на ЦК на БКП. В периода 1949-1950 г. е министър на външните работи, а от 1950 г. е подпредседател на МС на НРБ.

Приет е Закон за Българската народна банка, която се оформя като емисионна и за дългосрочни кредити. Тя е първото държавно банково учреждение в България, oсновано през 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

Роден е Димитър Мишайков – български икономист, статистик и общественик, редовен член на БАН (1941 г.). През 1904 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Специализира статистика в Мюнхен и Берлин (1904-1907 г.). През годините е професор по статистика в СУ (1919-1944 г.); декан на Юридическия факултет (1919-1922 г.), преподавател и професор в Свободния университет в София (1920-1944 г.), директор на Висшата кооперативна школа (1924-1933 г.). Председател е на Съюза на популярните банки (1925-1944 г.) и на Върховния статистически съвет (1928-1944 г.). Той е един от основателите на Българското икономическо дружество (1935 г.). Член е на Международния статистически институт в Хага, почетен член на Унгарското статистическо дружество. Бил е министър на търговията (1930-1931 г.), както и министър на просветата (1936 г.). По-важни негови съчинения са: “Основни начала на политическата икономия” (1933 г.), “Основни начала на теоретическата статистика” (1939 г.).

Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически отношения с Княжеството, възстановени през ноември 1882 г.

Според чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в Македония.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Добрич е освободен от Долнодунавския руски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, а Омуртаг от 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот.

Същия ден румънски части започват бомбардировка над Видин.

Румънският министър на вътрешните работи е уведомен, че при проверка в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предназначени за изпращане в България. В хода на извършеното дознание се установява, че с пратката са замесени Любен Каравелов и Христо Ботев. По случая е заведено съдебно дело, на което Каравелов е представян от Христо Ботев. По-късно Христо Ботев обвинява Любен Каравелов, че се е уплашил от румънския съд и е поискал от Ботев да поеме цялата вина върху себе си. Това засилва противоречията между двамата революционери и оказва негативни последици за развитието на комитетското дело във Влашко.

Със заповед на великия везир заточените български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски (на снимката) са освободени и тържествено посрещнати от цариградските българи. Те са заточени в Измит на 21 януари същата година със заповед на Високата порта.

По-рано, на 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 15 януари 1872 г. по нареждане на патриарха е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, а Иларион Макариополски – на отлъчване.

Умира Йохан Готфрид Шадов – скулптор, представител на класицизма. Той е роден на 20 май 1764 г. в Берлин. Учи в Берлин и в Рим (1785-1787 г.). Ръководител е на придворното ателие за скулптура в Берлин, от 1805 г. е заместник-директор, а от 1815 г. е директор на Берлинската художествена академия. В творчеството си често използва антични мотиви, създава както строги монументални творби (квадригата с фигурата на победата на Бранденбургската врата в Берлин, мед, 1788-1794 г.), така и камерни композиции- (“Кронпринцеса Луиза и принцеса Фредерика”, мрамор, 1795-1797 г., Национална галерия, Берлин). Изявява се и като график и теоретик на изкуството.

Роден е Нюма Дро – швейцарски държавник. През 1881 г. и 1887 г. е президент на Швейцарската конфедерация. Известен е с участието си в дипломатическия конфликт на Швейцария с Германия (1899 г.). Защитава идеята за засилване на централната власт в Швейцарската конфедерация. Въвежда в обръщение термина „етатизъм“ за характеристика на „социализма“; разглежда го като тържество на централизма и държавността над свободата и индивидуалността.

Роден е Джеймс Уорд – английски психолог и философ. Професор в Кеймбридж от 1897 г. Критикува материализма, натурализма и атомизма като механистични учения за света. Противопоставя на теизма на тези учения “спиритуалистичния монизъм”. Развива идеята за качествените различия между “царствата на природата”. Реалният свят според Уорд е съвкупност от взаимодействащи си “духове”, монади. В областта на психологията се обявява срещу еволюционизма, психофизическия паралелизъм и асоциатизма.

Роден е Леополд Захер-Мазох – австрийски писател от еврейски произход. Създава сборниците – „Галицийски разкази“ (т. 1-2, 1871 г.), „Руски придворни истории“ (т. 1-4, 1873-1874 г.), „Виенски придворни истории“ (т. 1-2, 1873-1877 г.), „Еврейски разкази“ (1878 г.), „Нови еврейски разкази“ (1881 г.), „Полски истории“ (1887 г.), „Жестоките жени“ (т. 1-6, 1907 г.).

На 27 януари 1880 г. Томас Едисон подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка.

Роден на 11 февруари 1847 г., починал на 18 октомври 1931 г. Американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения. Едисон се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093 г.

Роден е Михаил Салтиков-Шчедрин – руски писател сатирик, публицист. Учи в Московския дворянски институт (1836-1838 г.) и в Александровския (Царскоселски) лицей (1838-1844 г.). Пише и публикува стихове още като ученик. След завършване на лицея работи като чиновник във Военното министерство. Увлича се от утопичния социализъм на Ш. Фурие и Сен-Симон. За своите първи повести “Противоречия” (1847 г.) и “Забъркано дело” (1848 г.) е преследван от властите и е изпратен на служба в уралския гр. Вятка. След смъртта на император Николай I Салтиков е назначен за чиновник за специални поръчения в Министерството на вътрешните работи (1851-1858 г.), след това – за вицегубернатор в гр. Рязан и гр. Твер (1858-1862 г.). След 1868 г. е уволнен от държавна служба и се занимава само с литературна дейност. Заедно с Н. А. Некрасов е един от редакторите на сп. “Отечественние записки”. Най-добрите си творби пише през 70-80-те години на ХIХ в.

Роден е Едуард Лало – френски композитор, по произход испанец. Учи в Парижката консерватория цигулка при Ф. А. Хабенека. Автор е на „Испанска симфония“ за цигулка, на голямата пантомима „Нерон“, балета „Намуна“, оперите „Жакерия“ и „Иският цар“, „Норвежка рапсодия“ и др.

Роден е Фридрих Шелинг – германски философ, представител на немския класически идеализъм. Завършва философия и теология в Тюбингенския университет (1790-1795 г.). По това време се сприятелява с Хьолдерлин и Хегел и става техен съмишленик. Защитава магистърска дисертация на тема “Опит за критично и философско тълкуване на най-старата философия за първия произход на злото у човека – Библия, Битие, глава трета” (1792). След завършване на Теологичния факултет защитава дисертация “За подправянето на посланията на Павел от Маркион” (1795 г.).

След завършване на университета работи като домашен учител (1795-1796 г.). В първото си натурфилософско съчинение: “Идеи за една философия на природата като увод в изучаването на тази наука” (1797 г.), разработва проблемите на философията в нейната цялост. Според Шелинг философията се проявява в две форми – като чиста и като практическа. Следващите две натурфилософски произведения – “За световната душа, хипотеза на висшата физика за обяснението на общия организъм” (1798 г.) и “Първи проект за една система на натурфилософия” (1799 г.), полагат основите на философската система на Шелинг и определят основната тенденция на неговото философско мислене. В “Система на трансценденталния идеализъм” (1800 г.) прави систематизация и обобщение на философските си търсения. В следващото си произведение “Изложение на моята философска система” (1801 г.) Започва работа като преподавател по философия в Йенския университет (1801-1803 г.), по-късно ръководи катедра по философия във Вюрцбург (1803 г.).

Роден е Волфганг Амадеус Моцарт – австрийски композитор, един от най-великите музикални гении на всички времена. Още в детските си години проявява изключителни музикални способности. На 6-годишна възраст той свири удивително добре на клавесин. Баща му решава да предприеме пътуване с него и със сестра му. В Мюнхен и Виена те имат големи успехи. През следващата година посещават Майнц, Франкфурт, Кобленц, Аахен, Брюксел и Париж. Във френската столица младият Моцарт издава първите си 2 композиции. Посещават Англия, Холандия, Швейцария. През 1767 г. Моцарт заминава за Виена, където пише 2 малки опери и тържествена меса. През 1769 г. отива с баща си в Италия, където най-големите артисти и просветените владетели го приемат радушно. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски”, която има голям успех. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион”, симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей”, която отбелязва преход между първите му творби и зрялото му творчество. Връща се във Виена, където се жени за Констанца Вебер през 1781 г. и същата година представя комичната опера “Отвличане от сарая”. През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Cosi fan tutte” (“Така правят всички”), “Вълшебната флейта”, а в годината, когато умира (на 35 години), създава “Реквием”.

Освен опери Волфганг Амадеус Моцарт композира редица симфонии, маршове, танцова музика, серенади, квинтети, квартети, дуети, сонати за цигулка, сонати за пиано и др.

В двореца Уайтхол в Лондон е подписан Уайтхолският договор между Великобритания и Прусия. Той слага началото на политическото прегрупиране в Европа в навечерието на Седемгодишната война (1756-1763 г.). Великобритания търси в лицето на Прусия военен съюзник, способен да се противопостави на Франция. От своя страна Прусия иска с помощта на Великобритания да укрепи позициите си в борбата с Австрия и Русия. По договора страните се задължават с обединени сили да не допуснат нахлуването на чужда държава в германските територии. Отговор на този договор е Френско-австрийски договор, сключен във Версай през май 1756 г., към който през януари 1757 г. се присъединява и Русия.

Отряд на английския пират Хенри Морган превзема и разграбва град Панама.

Данте Алигиери е лишен от граждански права и е изпратен в изгнание.

Данте Алигиери е италиански поет. От 1295 г. участва активно в политическия живот на Флоренция. От 1302 г. живее в изгнание. Първите му поетични творби са свързани с школата долче стил нуово („Нов живот“ – автобиографично произведение в стихове и проза, в което възпява любовта си към Беатриче). Световната си известност дължи на „Божествена комедия“ (1307-21 г.), съставена от 100 песни в 3 части – „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. Написана в алегоричен стил, поемата съчетава средновековните възгледи с идеите на настъпващия Ренесанс, сочи пътя за моралното и политическото възраждане на човека. Чрез нея се утвърждава тосканското наречие като литературен език на Италия. С философския трактат „Пир“ поставя началото на художествената проза на италиански език. Пише и трактати на латински език – „За народната реч“, „За монархията“.