КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 24 НОЕМВРИ

2019 г.  – Dornier 228-201 на Busy Bee катастрофира в Гома , ДРК , убивайки 29 души.

2017 г.

Бившият първи вицепрезидент на Зимбабве Емирсън Мангагва полага клетва като президент, наследявайки на поста Робърт Мугабе.

2017 г.

18 жени обвиняват в сексуално посегателство Жан-Клод Арно, съпруг на Катарина Фростенсон – член на Шведската академия, която връчва ежегодната Нобелова награда за литература.

2017 г.

Най-малко 305 души са загинали и над 128 ранени, при бомбардировки и атентати в джамия близо до Ариш, Египет

2016 г.

Официален служител на ООН обвинява Мианмар, че е извършил геноцид срещу Рохинга.

2016 г.

80 шиитски поклонници са загинали след взрив на камион-бомба в Ирак.

2016 г.

Загиват 74 души, след като строителната платформа в електроцентралата в китайския град Фенгхенг в провинция Дзянси се срина.

2016 г.

50 000 души са евакуирани заради силни пожари в израелския град Хайфа.

2015 г.

Турски изтребители свалят руски боен самолет Су-24 под предлог, че е нарушил въздушното пространство на страната. По информация от Русия, самолетът е летял над Сирия. Президентът Владимир Путин окачествява инцидента като „удар в гърба, нанесен от подкрепящите тероризма“.

2015 г.

Русия прекратява всички контакти по военни въпроси с Турция и придвижва С-300 към провинция Латакия.

2015 г.

Израел прогонва палестинци от Йерусалим за „нелоялност“ към държавата. От 1967 г. насам 14 309 палестинци са лишени от жителство в Йерусалим.

2013 г.

В Мали се провеждат парламентарни избори.

2013 г.

Изпълняващият длъжността президент на Египет Адли Мансур подписва указ за забрана на митингите без разрешение на полицията.

2012 г.

При пожар в шевна фабрика в околностите на Бангладеш загиват 112 човека.

2011 г.

Арабската лига поставя 24-часов ултиматум на Сирия да допусне мисия от наблюдатели от организацията на арабските страни.

2011 г.

В Египет ръководителят на Висшия съвет на въоръжените сили на Египет, Мохамед Хюсеин Тантави назначава за премиер на новото правителство на националното спасение Кемал ал Ганзури, който е премиер на Египет от 1996 г. до 1999 г.

2011 г.

В Гамбия се провеждат президентски избори.

2011 г.

Беларуският правозащитник Алес Беляцки е осъден на лишаване от свобода при строг режим за срок от 4 години и 6 месеца с конфискуване на имуществото. Осъден е да плати още глоба от 80 хиляди долара и разноските по делото 4.5 хиляди долара. Беляцки е заместник-директор на Международната федерация за правата на човека (FIDH) и основател на правозащитната организация „Вясна” („Пролет”), следяща действията на беларуското правителството срещу опозиционните сили. Обвинен е в данъчна измама, тъй като държи средства на организацията в банкови сметки. Повече от 100 човека, сред които много общественици, се събират в сградата на съда, за да защитят обвиняемия.

2005 г.

С 303 гласа „ЗА”, 1 – „ПРОТИВ” и 0 – „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” сенатът на Испания ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Камарата на представителите го приема на 14 декември, а на 21 юни 2006 г. Договорът е внесен в ЕП.

2004 г.

Умира британско-канадският писател Артър Хейли. Роден е в Англия, но прекарва по-голямата част от живота си в Канада, САЩ и Бахамските острови. Известен е като автор на остросюжетни популярни романи. Едни от най-известните му творби са „Окончателна диагноза“, „Хотел“ и „Летище“.

2003 г.

Президентът на Р България награждава с Орден «Стара планина»:
1. Вайра Вике-Фрайберга, президент на Република Латвия – лента
2. Имантс Фрайбергс, съпруг на президента на Република Латвия – първа степен

2002 г.

Умира 81-годишният американски философ Джон Роулз.

2001 – Avro RJ100 на Crossair се разбива  близо до Цюрих , убивайки 24 души, 9 оцеляват.

2001 г.

На среща в Боровец, проведена между 24 и 25 ноември, НДСВ оповестява решението си да се пререгистрира по Закона за политическите партии.
НДСВ е политическа формация, учредена на 8 април 2001 г. от Симеон Сакскобургготски. На 28 април същата година изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане „Оборище“ под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. На 6 април 2002 г. НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски.

2000 г.

В Интернет се появява информация за нов вирус “Ромео и Жулиета”.

1999  – Умира Матео Максимов (р. 1917 г. ), цигански писател, пастор, преводач на Библията на цигански език.

1996 г.

В Япония е създадено най-голямото в света пано – 2025 квадратни метра.

1996 г.

На референдум в Беларус повече от 70% от населението поддържа конституцията предложена от президента Александър Лукашенко.
Александър Григориевич Лукашенко е президент на Беларус от 1994 г.. Лукашенко следва педагогика и агрономство. От 1975г. до 1977г. работи като инструктор на съветските гранични войски в Брест.
През 2001г. Лукашенко е преизбран за президент на Беларус. През март 2006 г. за трети път Лукашенко е избран за президент на Беларус.

1992 г. – Boeing 737-3Y0 на China Southern Airlines се разбива близо до  Гуилин , убивайки 142 души. По това време това беше най-голямата въздушна катастрофа в КНР .

1991 г.

Умира Фреди Меркюри (Фарук Булсара) – английски певец и композитор. Роден е на 5 септември 1946 г. на о. Занзибар. Започва кариерата си в група “Рейдж”. Завършва стъклопис в художественото училище “Ийлинг Колидж”. Заедно със студентите Бр. Мей, Дж. Дийкън и Р. Тейлър създава рокгрупа “Куин” (1972 г. ). Най-успешният хит е “Бохемска рапсодия” (1975 г. ), заемала първо място в класацията на Великобритания 9 седмици. Заедно с групата издава 18 дългосвирещи плочи. Заедно с Д. Бауи записва хита “Под напрежение” (1982 г. ). Фреди Меркюри издава и самостоятелни албуми, сред които е “Барселона” с оперната прима М. Кабайе. Умира в дома си от СПИН. След смъртта му групата “Queen” се разпада.

1990 г.

Взето е решение за създаването на Български Бизнес Блок (БББ). Учредителният му конгрес се свиква на 10 декември същата година. Български Бизнес Блок (БББ) е регистриран на 22 януари 1991 г. До 1997 г. съществува като единна политическа формация. На 2 ноември същата година се свикват два паралелни конгреса – в София и Варна, които избират и двама отделни лидери на партията: в София – Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния лидер Жорж Ганчев. От този момент БББ е разделен на две. Парламентарно представен е в ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. След разцеплението на партията губи парламентарната си група в Народното събрание и депутатите и участват в него като независими.

1989 г.

Целият президиум и секретариатът на Чехословашката комунистическа партия подава оставка в резултат на масови протестни демонстрации в Прага.

1985 г.

Командоси атакуват похитен пътнически самолет на египетските авиолинии в Малта. При щурма загиват 50 пасажери, включително деца, както и шестима похитители. Кризата започва два дни по-рано, когато въоръжените лица вземат контрола над пътническия самолет десет минути след излитането му от Атинско летище.
Похитителите принуждават капитана да отклони самолета към Малта, където се приземяват на отдалечено летище, близко до столицата.
24 часа преди щурма малтийските власти се опитват да преговарят с похитителите за освобождаване на пътниците и екипажа.

1983 г.

ООП разменя шестима израелски пленници за 4500 палестинци и ливанци.
Организация за освобождение на Палестина (ООП) е политическа и паравоенна организация на палестинските араби. Целта на организацията е създаване на независима палестинска държава между река Йордан и Средиземно море. През последните години официалната цел на ООП се определя по нов начин — създаване на държава, обхващаща Западния бряг и ивицата Газа ( въпреки че значителна част от членовете на организацията не се придържа към нея). Тази промяна в политическата линия, която фактически признава правото на евреите на собствена държава в историческата област Палестина, става предпоставка за започване на конструктивни преговори с Израел, довели до създаването на Палестинската автономия.

1966 г. – Самолет Ил-18 на българската фирма ТАБСО се разбива  край Братислава , загиват 82 души – най-голямата самолетна катастрофа в Словакия .

1966 г.

Умира Игнат Емануилов (И. Е. Игов) – български микробиолог, академик (1961 г. ). Роден е на 18 септември 1908 г. в с. Комущица, Софийско. През 1933 г. завършва ветеринарна медицина в София. В периода 1937-1938 г. специализира ветеринарна патология и бактериология в Берлин. Професор е от 1944 г. и завеждащ Катедрата по хигиена и технология на продуктите от животински произход във ВВИ в София. В годините 1962-1963 г. е директор на Института по микробиология при БАН. Автор е на трудове, в които изследва микроорганизмите, произвеждащи ензими, витамини и антибиотици, както и взаимоотношенията между бактериите и паразитите в храносмилателната система на домашни животни.

1966 г.

Умира Катя Асенова Попова – българска оперна певица (сопран). Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен. През 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия в София (дн. БДК). Специализира актьорско майсторство в Болшой театър. Дебютира в Софийската опера през 1947 г. в ролята на Есмералда („Продадена невеста“ от Б. Сметана). Изпълнява с успех централни партии в опери от Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и др.

1963 г.

Убиецът на президента Кенеди, Ли Харви Осуалд е прострелян смъртоносно в подземието на полицейския участък на Далас от Джак Руби.

1962 г.

Общото събрание на БАН избира акад. Тодор Павлов, ръководил в продължение на 15 години академията, за нейн почетен председател. За председател на БАН е избран акад. Любомир Кръстанов – виден учен- геофизик. Той получава ранг министър и е включен в правителството.
Тодор Димитров Павлов е български философ марксист, литературен критик, академик (1945 г. ). Член е на много чуждестранни научни дружества и академии. Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 г. в Щип. През 1914 г. завършва философия и педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Учителства в различни градове на България. В навечерието на Септемврийския бунт (1923 г. ) е арестуван. В началото на 1924 г. е избран в ръководството на Партията на труда – легална форма на забранената БКП (т. с. ). Организира и председателства Витошката партийна конференция на БКП (т. с. ). Участва в организирането на атентата в църквата “Св. Неделя“ през 1925 г. Впоследствие емигрира в СССР. Завръща се в България през 1936 г. и се отдава на публицистична дейност. Проявява се като централна фигура на марксисткия теоретичен фронт. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е регент на България (заедно с В. Ганев и Цв. Бобошевски) (1944-1946 г. ). Председател е на БАН в периода 1947-1962 г. , след което е почетен председател. Тодор Павлов умира на 8 май 1977 г. в София.

1956 г.

Англо- френските войски напускат Египет.
Суецката криза, известна още като Суецката война и операция „Кадеш“, е война, която се води през 1956 г. на територията на Египет. В този конфликт Египет се сблъсква със съюзените сили на Франция, Великобритания и Израел. Съюзът на двете европейски държави и Израел е породен от националните интереси — европейските държави имат икономически и търговски интереси към Суецкия канал, а Израел има належаща нужда каналът да бъде отворен за израелските кораби. Великобритания и Франция са принудени от САЩ да се оттеглят от конфликта, но Израел постига своите цели. В резултат на кризата британския министър-председател Антъни Идън си подава оставката.

1956 г.  – Указ на ЦК на КПСС за възстановяване на националната автономия на калмиците , карачаевците , балкарците , чеченците и ингушите .

1954 г.

Роден е Емир Кустурица – босненски кинорежисьор и сценарист, актьор и музикант. Снима в Европа и в Холивуд. Сред най-популярните му филми са: „Аризонска мечта“ и „Ъндърграунд“, с оригиналната музика на оркестъра на Горан Брегович с балканска фолклорна интонация. Други негови филми са „Циганско време“, „Черна котка, бял котарак“.

1947 г.

Роден е Анатолий Петрович Вапиров – украински саксофонист, композитор, диригент. Завършва Музикалното училище в Киев и Консерваторията в Ленинград, специалност „Кларнет“, а през 1977 г. майсторски клас по саксофон. До идването му в България през 1982 г. преподава саксофон в Ленинградската консерватория, дирижира бигбенд и различни ансамбли; сътрудничи с много от известните руски джазмени (Сергей Курьохин, Владимир Чекасин, Владимир Тарасов, Игор Брил и др. ). След като се установява във Варна, сформира бигбенд, а от 1992 г. е инициатор и музикалния директор на джазфестивала „Варненско лято“ (първи и единствен форум, посветен на свободната, спонтанна импровизационна музика). В България Анатолий Вапиров участва в проекти с джазмузиканти като М. Левиев, Ан. Дончев и „Акустична версия“, Й. Ибрахимова, Т. Спасов, Ст. Янкулов, П. Петров, „Бели, зелени, червени“; Пол Гонсалвес, Мел Уолдрън, Я. Гарбарек, Кристиян Мутшпил, Джон Сърман, Томаш Станко, Хари Тавитян, Юрий Кузнецов, Енвер Измаилов и мн. др. Участва в джазфестивали в Русия, Румъния, Австрия, Германия, САЩ, Франция, Италия, Дания, Швейцария.

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) с „Прокламация към българския народ“ Министерски съвет обявява, че първият период от войната на България срещу Германия е завършил успешно.
На същия ден 9-та пехотна дивизия от Втора българска армия започва преследване на противника към Рашка и Нови пазар.

1944 г.

За първи път американската авиация предприема дневна бомбардировка на Токио.

1940 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г. ) Бенито Мусолини предлага на България да подпомогне италианската военна операция срещу Гърция като обещава да предаде на България Западна Тракия.

1940 г.

Съветският главен секретар на Народния Комисариат по външните работи Аркадий Соболев пристига в София и предлага гаранционен пакт, като СССР открие свои военноморски бази в Бургас и Варна. Правителството отклонява предложението, тъй като се опасява от „балтизация“ на страната. Комунистите организират подписка в подкрепа на предложението (Соболева акция), останала без последствия.
Предложението на Аркадий Соболев остава в историята като “Соболева акция”. То представлява всенародно движение, организирано с цел да се окаже натиск върху правителството на Б. Филов (1940–1943 г. ) за приемане на съветското предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ. Аркадий Соболев предлага на българското правителство да подпише пакт, според който СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Наред с това се подчертава готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на черноморското му крайбрежие. Българското правителство се опитва да запази в тайна предложението и го отхвърля. БРП дава гласност на съветското предложение. Масово в страната се организират митинги и събрания, които изпращат резолюции и телеграми до Народното събрание и МС с искания за приемане на пакта. В кампанията се включват и редица други политически партии – „Звено“, БЗНС „Ал. Стамболийски“, БЗНС „Врабча“, БРСДП (о). Движението за сключването на българо-съветския пакт за приятелство и взаимна помощ затихва след присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г. ).

1935 г.

Умира генерал-майор Иван Сарафов – български офицер, генерал-майор (1905 г. ). Роден е на 3 март 1856 г. в Търново. По време на Руско-турската война (1877-1878 г. ) е доброволец в Българското опълчение в 10-та дружина. През 1879 г. завършва Одеското пехотно училище и Николаевската академия на Генералния щаб (1898 г. ). По време на Сръбско-българската война (1885 г. ) е командир на 8-ми Приморски пехотен полк. Участва в преврата на 9 август 1886 г. , след което емигрира в Русия. Завръща се през 1898 г. В годините 1912-1913 г. е командир на 3-та пехотна дивизия. Избухването на Първата световна война го заварва в Русия. Постъпва в руската армия и командва дивизия и корпус до 1915 г. През 1917 г. напуска руската армия и се завръща в България.

1929 г.

Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България.

1929 г.

Умира Жорж Клемансо – френски политик и държавник, по професия лекар. Той е член на Френската академия от 1918 г. По време на Втората империя участва в радикално-републиканското движение. След поражението на Франция във войната с Прусия (1870-1871 г. ) се обявява за продължаване на войната. Като депутат в Национално събрание гласува против Франкфуртския мирен договор от 1871 г. По време на Парижката комуна (1871 г. ) се опитва да постигне класов мир между комунарите и законното правителство на Франция. Лидер е на буржоазните радикали от началото на 80-те години. Предлага обширен план за демократични реформи. Привърженик е на реваншистката война против Германия. В парламента се обявява против колониалната политика, която отслабва по негово мнение положението на Франция в Европа. За темпераментните си и речи е наричан Тигърът. Два пъти е избиран за сенатор (1902 г. , 1909 г. ). Министър е на вътрешните работи (март – октомври 1906 г. ). В периода октомври 1906 – юли 1909 г. е председател на правителството. От началото на Първата световна война настоява за продължаване на войната до пълен разгром на Германия. Председател е на правителството и военен министър (от ноември 1917 г. ). Председател е на Парижката мирна конференция (1919-1920 г. ) и ръководител на френската делегация. Той е един от авторите на т. нар. Версайска система. По настояване на Жорж Клемансо е създаден Ньойският мирен договор. След като загубва президентските избори през 1920 г. се оттегля от политиката.

1927 г.  – официално откриване на Московската оперета .

1918 г.

След края на Първата световна война (1914-1918 г. ) Главното командване на Антантата нарежда на българската армия, в качеството й на победена страна във военния конфликт, да напусне Добруджа. Южната част е заета от британски и италиански войски, а северната част – от френски. Българската администрация временно е запазена. В знак на протест министър-председателят на България Александър Малинов подава оставка. Централният добруджански народен съвет се евакуира във Варна и на 27 ноември уведомява правителството, че е готов да поеме управлението на Добруджа, но предложението е отклонено от Малинов. На 12 декември добруджанци отправят молба към Великобритания да установи протекторат над Добруджа.
Александър Малинов е български политик, държавник, лидер на Демократическата партия в периода 1902-1938 г. Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/днешно Ореховка, Бесарабия), завършва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 г. Той е министър-председател на България в годините 1908-1911 г. , 1918 г. , 1931-1932 г. и едновременно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г. ), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г. , 1918, 1931 г. ); председател на Народното събрание (1931-1934 г. ). Осъден и затворен е в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г. ). Участва в създаването на Демократическия сговор през август 1923 г. В началото на 1924 г. напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др. ). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г. ; 1938 г. ; 1991 г. ) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г. ). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.

1918 г.

Завършва съборът на македонските братства – организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Съборът е организиран от бившия Изпълнителен комитет с председател ген. Александър Протогеров (на снимката) и секретар Георги Попхристов. Взето е решение за неделимост на Македония и присъединяването й към България. Избран е нов Изпълнителен комитет в състав: Иван Кантарджиев (председател), д-р Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и д-р Кръстьо Станишев (съветници).

1918 г.

В Орле е учреден литературен музей на Иван Тургенев.
Иван Сергеевич Тургенев е руски писател, член на Петербургската академия на науките (от 1860 г.). През 1837 г. завършва Философския факултет на Петербургския университет през 1837 г., продължава образованието си в Берлин и Рим. Магистър е по философия на Петербургския университет от 1842 г. Първите му публикувани творби са стихове и поеми – “Параша” (1843 г.), “Помешчик” (1846 г.), “Андрей” (1846 г.), които са високо оценени от Белински. През 1847 г. излиза първата му прозаична творба “Хор и Калинич”, включени по-късно в цикъла разкази “Записки на ловеца” (1852 г.).
Автор е на пиесите: “Храненикът” (1857 г.), “Месец на село” (1850 г., изд. 1855 г.). В социално-психологическите си романи “Рудин” (1856 г.), “Дворянско гнездо” (1859 г.), “В навечерието” (1860 г.), “Бащи и деца” (1862 г.) и повестта “Ася” пресъздава герои, представители на загиващата дворянска култура и новите герои на епохата – разночинци и демократи, образи на самоотвержени руски жени. В романите “Дим” (1867 г.) и “Целина” (1877 г.) изобразява живота на руските емигранти, народническото движение в Русия. В края на живота си създава лирико-философските “Стихотворения в проза” (1882 г.).

1916 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г. ) Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и руските войски в Северна Добруджа.
След разгрома на Румъния през 1916 г. от войските на Тройния съюз Северна Добруджа е превърната в окупирана от Германия област. С декрет на германския кайзер от 12 януари 1917 г. цяла Румъния, в това число и Северна Добруджа, преминава под управлението на германския главнокомандващ на Балканите.
По силата на предварителния договор от 5 март 1918 г. , сключен между Централните сили и Румъния, в Северна Добруджа се установява Кондоминиум над Северна Добруджа. Това положение се потвърждава и от Букурещкия мирен договор 1918 г. България продължава да настоява Северна Добруджа да и бъде предадена, тъй като тази територия е преминала към Румъния през 1878 г. след подписването на Санстефанския мирен договор. Германия, Австро-Унгария и Турция не възразяват срещу това, но настояват за териториални отстъпки в други райони на Балканския полуостров и за икономически облекчения в Добруджа. На 25 септември 1918 г. в Берлин представителите на Германия, Австро-Унгария, Турция и България подписват протокол, според който Северна Добруджа се предава на България безусловно. Този протокол не влиза в сила, тъй като според Версайския мирен договор от 28 юни 1919 г. Северна Добруджа остава в Румъния.

1915 г.

Умира Стефан Иванов Кисьов – български военен деец, русофил, полковник. Роден е на 12 декември 1849 г. в Болград. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г. ) и Руско-турската война (1877-1878 г. ), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г. ) командва 2-ри пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения.

1909 г.

В Банско е роден Никола Йонков Вапцаров (по нов стил на 7 декември)– български поет революционер, деец на работническото движение. Единствената му стихосбирка – „Моторни песни“, е отпечатана през 1940 г. От 1941 г. е в редакционния комитет на в. „Технически глас“ и е един от редакторите на в. „Литературен критик“.
Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД „Българска горска индустрия“ в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война (1939–1945 г. ) се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г. ). Арестуван е през май 1941 г. и е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и на 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.

1905 г.

В Русия е отменена предварителната цензура на печатните издания.

1903 г.

Американецът Клайд Колман патентова електрическия автомобилен стартер.

1896 г.

Роден е Цанко Иванов Лавренов – български художник и критик. Завършва Френския колеж в Пловдив. Посещава частно художествено училище във Виена (1921-1922 г. ). Пътува из Италия (1925 г. ), Гърция (1935-1936 г. ), престоява 3 месеца в Света гора на Атон. Изкуството му е трайно свързано с възрожденската живописна и архитектурна традиция. Създава пейзажи от старите български градове и манастири – „Старият Пловдив“ (1930 г. , 1938 г. и 1957 г. ), „Пловдивски чорбаджии“ (1937 г. ), „Куршум хан в стария Пловдив“ (1943 г. ), „Малка нощна музика“ (1967 г. ), „Пловдивски възрожденци“ (1970 г. ) и др. Автор е на картини на исторически теми: „Ивайло в Търново“ (1937 г. ), „Цар Симеон пред вратите на Цариград“ (1938 г. ), „Търново през Второто българско царство“ (1947 г. ); на „Зографският манастир в Атон“ (1936 г. ), „Общ изглед на Хилендарския манастир“ (1943 г. ), „Общ изглед на Рилския манастир“ (1946 г. ). Създава картини със социално съдържание – „Финал“ (1927 г. ), „Септември’23 год. За свободата“ (1932 г. ), „Червеният конник“ (1944 г. ) и др. Рисува натюрморти и графики. Автор е на монографиите: „Веселин Стайков“ (1954 г. ), „Златю Бояджиев“ (1958 г. ) и на автобиографичната книга „По стръмната пътека“ (1967). Умира на 19 октомври 1978 г. в София.

1893 г.

Роден е генерал-майор Георги Попвасилев – началник на Въздушните войски (1935 –1936 г.).

1887 г.

Приет е Закон за изтребление на разбойничеството, насочен срещу политическите опоненти.

1887 г.

Роден е Ерих фон Левински Манщайн – германски офицер, генерал-фелдмаршал от 1942 г. от Вермахта, един от нацистките военни престъпници, представител на пруската военна аристокрация. Започва военната си служба през 1906 г. През 1914 г. завършва Военна академия. Участва в Първата световна война, а след това служи в райхсвера. През 1935-1938 г. е началник на оперативното управление на Генералния щаб. Участва в окупацията на Судетската област и войната срещу Полша. Във военните действия срещу Франция командва 38-и корпус, на Източния фронт (1941 г. ) командва 56-и танков корпус (групата армии “Север”). През ноември 1942 г. – януари 1943 г. командва групата армии “Юг”. От март 1944 г. е уволнен от армията и пенсиониран. През 1950 г. британския военен съд го осъжда на 18 години затвор, но през 1953 г. е освободен. Издава мемоари в няколко тома. Умира на 10 юни 1973 г. в Мюнхен.

1879 г.

Княз Александър I Батенберг разпуска I Обикновено народно събрание и назначава нов временен служебен кабинет от консерватори начело с епископ Климент Браницки (светско име Васил Друмев).
Васил Друмев е участник в националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (днес БАН) и негов председател (1898 г. ). Роден е в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попаднал под влиянието на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г. ). Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията през 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: избран е за депутат в Учредителното събрание през 1879 г. и в I Велико народно събрание (1879 г. ), oглавява българските правителства в периода 1879-1880 г. и 1886 г. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. застава начело на българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения през ноември 1886 г. Като писател Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест „Нещастна фамилия“ (1860 г. ). Други популярни негови произведения са: „Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо“ (1864 г. ), драмата „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1872 г. ) и пр.

1878 г.

Умира Стоян Войвода – участник в българското националноосвободително движение. Той е роден в с. Старчища, Неврокопско (днес Гоцеделчевско). След Априлското въстание през 1876 г. , за да избегне безчинствата на турците в района на Неврокоп, заминава на о. Тасос. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г. ) се сражава с турските войски по поречието на Струма. По-късно застава начело на 400 четници, с които на 5 октомври 1878 г. напада турски военен гарнизон, разположен при Кресненските ханове, и след 18 часов бой го разбиват. С това започва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г. ) Убит е след издадена смъртна присъда на Военния съвет на въстанието, вследствие вътрешни разногласия по тактически въпроси между ръководните дейци на въстанието.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г. ) предният отряд на генерал Гурко освобождава Етрополе (12 ноември по стар стил), от където в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана, през Арабаконашкия проход.

1874 г.

Американския фермер Джозеф Глидден патентова бодливата тел.

1873 г.

Роден е Йосиф Максимов Фаденхехт – български юрист, обществен и държавен деец, академик. Действителен член на БКД от 1906 г. От 1898 г. е доцент, а от 1903 г. – професор по гражданско право в Юридическия факултет на Висшето училище (днес СУ „Св. Климент Охридски“). Избран е за декан на факултета през 1903-1904 г. В края на Първата световна война (1914–1918 г. ) участва в правителството на Александър Малинов като министър на правосъдието (21 юни-17 октомври 1918 г. ). След това се отдава на активна обществена дейност – той е дългогодишен народен представител, председател на Съюза на българските адвокати (1931–1939 г. ), председател на Философско-обществения клон на БАН (1944–1947 г. ). Основните му публикации са в областта на гражданското право – „Българско гражданско право“(част 1. Обща част), „Правото за издръжка между съпрузи“ и др.
Роден е в Ерзурум, Турция. Следва философия и право в Лайпциг и Гьотинген, завършва право с докторат. Специализира в Болоня и Торино. Умира през 1953 г.

1870 г.

Умира Лотреамон (псевдоним на Изидор Дюкас) – френски поет. Роден е на 4 април 1846 г. в Монтевидео. През 1868-1869 г. публикува поемата „Песните на Малдорор“, в която възпява неистовия бунт срещу моралните и обществените устои на съвременното общество, повторен впоследствие в сборника „Стихотворения. Предисловие към бъдещата книга“ (1870 г. ) – произведение, написано във формата на незавършени стихотворения в проза, обединени от герои и интриги, характерни за черния роман. През ХХ в. това произведение е преоткрито от сюрреалистите. От Лотреамон тръгва не само модерната, но и реалистичната традиция в съвременната френска поезия (П. Елюар, Л. Арагон и др.).

1869 г.

Умира Георге Асаки – молдовски и румънски писател, просветител. Роден е на 12 март 1788 г. Привърженик е на идеята за развитие на националната култура. Организира първите театрални представления на румънски език (1816 г. ), издава в-к „Албина ромъняска“ (1829-1849 г. ) и др. Автор е на произведения с патриотичен и дидактичен характер: „Стихотворения“ (1836 г. ), „Избрани басни“ (1836 г. ), исторически новели „Княгиня Роксана“ (1841 г. ), „Елена молдованка“ (1851 г. ), „Бялата долина“ (1855 г. ) и др.

1864 г.

Роден е Анри Тулуз-Лотрек – френски живописец и график постимпресионист. Основна тема в творчеството му са животът и развлеченията на парижката бохема. Автор е на картините „Бал в Мулен дьо ла Галет“, „Певицата Ивет Жилбер“, „Жана Аврил“, „Танцът на Шокола“ и др. Създава много плакати за „Мулен руж“.

1859 г.

Роден е Радко Димитриев (Руско Д. Русков) – генерал от пехотата, дипломат. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. , а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Русофил по убеждения, той е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г. ). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. Включва се във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия (1904–1907 г. ) и началник на трета военноинспекционна област (1907–1912 г. ). По време на Балканската война (1912–1913 г. ) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г. ) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.
Радко Димитриев е роден в с. Градец, Котленско. Разстрелян е в гр. Пятигорск в Кавказ на 18 Октомври 1918 г. по присъда за „контрареволюционен заговор“, произнесена от съветски революционен трибунал.

1859 г.

Публикуван е революционният научен труд на Чарлз Дарвин „Произход на видовете“, в който ученият излага основните положения на материалистичното си учение за еволюцията на живата природа. Първото издание се изчерпва за един ден, независимо от критиките, които се отправят към концепцията за естествения подбор. Според Дарвин еволюцията е резултат от взаимодействието на факторите изменчивост, наследственост и естествен отбор. В резултат на наследствената изменчивост и естествения отбор се образуват нови видове. Съвременното Дарвиново учение се развива, като използва постиженията на популационната генетика и еволюционната биология. Терминът е предложен от А. Уолас, който независимо от Дарвин достига до близки изводи.
Чарлс Роберт Дарвин е знаменит английски естественик и физиолог. Участва в научна експедиция по южноамерикански крайбрежия с кораба „Бигъл“. Там събира първите материали за съчинение си „За произхода на видовете чрез естествен подбор“ (1859 г. ). В книгата „Произход на човека и половия отбор“ (1871 г. ) обосновава спорната хипотеза за произхода на човека от приматите.

1841 г.

В писмо до Георги Казаков, Васил Априлов осъжда организирания от капитан Васил Вълкович Браилски бунт и съветва сънародниците си да не правят нови заговори, а да насочат усилията си за просветата на народа.
Капитан Васил Вълкович ръководи Първия Браилски бунт (1841 г. ), чийто участници се опитват да използват влошеното външно и вътрешно политическо положение на Османската империя, след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война през 1839 г. , за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърляне на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е и необходимото оръжие. Бунтът е обявен в Браила в началото на юли 1841 г. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти. При сблъсък между румънските граничари и българските четници загиват около 80 души от българите, а останалите са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.

1833 г.

Роден е Йован Йованович Змай – сръбски поет. Започва да пише стихове на 15-годишна възраст. Издава политико-сатиричния в-к „Змай“, чието заглавие след това става негов псевдоним. Прави много преводи – „Демон“ на Лермонтов, „Ифигения в Таврида“ от Гьоте, „Майстор Маноле“ от Кармен Силва и др.
Умира на 3 юни 1904 г. в Каменица, Воеводина.

1826 г.

Роден е Карло Колоди (псевдоним на Карло Лоренцини) – италиански писател. Участник в национално-освободителното движение и в революцията от 1848 г. Автор е на разкази, публицистични очерци, комични сценки (“Наброски” 1880 г. ; “Очи и носове” 1881 г. ; “Весели разкази” 1887 г. ). Световна известност има неговата детска повест “Приключенията на Пинокио. История на марионетките” (1880 г. ). По мотиви от “Приключенията на Пинокио” руският писател А. Н. Толстой създава своята детска повест “Златното ключе” (1936 г. ).

1784 г.

Роден е Закари Тейлър – американски политик; Президент на САЩ (1849-1850 г. ). От 1808 г. е на военна служба, участва в ликвидационната експедиция срещу индианците, във войната с Мексико (1846-1848 г. ) и др. Като президент застава срещу радикалните привърженици на робството.

1729 г.

Роден е руският пълководец Александър Василиевич Суворов, граф Римникски и княз Италийски. Изучава военното дело под ръководството на баща си – генерал Василий Иванович Суворов. През 1742 г. е войник в лейбгвардейския Семьоновски полк, шест години по- късно служи в полка като капрал, а от1754 г. е поручик и служи в Ингерманландския пехотен полк. След това Суворов е във Военната колегия. Той участва в Седемгодишната война на щабни и командни длъжности. Участва в Кунерсдорфското сражение през 1759 г. и превземането на Берлин през 1760 г. Произведен е полковник през 1762 г. и е назначен за командир на Астраханския, а след това на Суздалския полк. Той съставя и въвежда в употреба т. нар. “Полково учреждение” – оригинална инструкция за обучението на войниците и офицерите и за организацията на бойната подготовка на войските. Взема участие в Руско-турската война (1773-1774 г. ) и Руско-турската война (1787-1791 г. ). По време на втората командва 30-хиляден корпус и разгромява турците при Фокшани през юли 1789 г. и Римник през септември 1789 г. Година по- късно превзема и крепостта Измаил. От август 1794 г. Суворов командва руските войски при потушаване на полското въстание. В Полша е произведен във фелдмаршал през 1794 г. Три години по-късно император Павел I уволнява Суворов от армията и го заточва в имението му. Това трае две години. През 1799 г. той е назначен за главнокомандващ руските войски, действащи в Италия срещу Наполеон I Бонапарт. По време на Италианския поход (1799 г. ) руско-австрийските войски, командвани от Суворов, разбиват френската армия в Северна Италия. Военнотеоретичната и практическата дейност на Суворов е отразена в неговото литературно и документално наследство, включващо “Полково учреждение”, “Науката да се побеждава”, различни инструкции, наставления и записки. Соворов се проявява също като сериозен и способен военен теоретик, тактик и стратег, разбиращ проблемите на военното дело и армията. Умира на 18 май 1800 г.

1659 г.

Официално е сключен Пиренейския мир, с който завършва 24-годишната война между Франция и Испания.
С обявяването й Франция подкрепя протестантския лагер, а Испания – католическия. Войната срещу Франция започва с успех на Хабсбургите. Съвместното автро-испанско настъпление от Рейнланд и Нидерландия едва не довежда до падането на Париж през 1636 г. и само лошото снабдяване и избухването на епидемия попречват на крайния успех.
През 1648 г. надмощието на Франция е потвърдено чрез нова победа на нейните армии при Ланс.
Военни действия се водят и в Италия, където французите атакуват испанския съюзник Генуа (1643 г.), а по-късно – и испанското владение Милано, но обсадите се оказват неуспешни. През 1647 г. в друго испанско владение – Неапол, избухва въстание. Френският пръв министър Мазарини изпраща свой кандидат да заеме неаполитанския престол, когото въстаниците приемат въодушевено, но не му помага с достатъчно войски и испанците възстановяват контрола си над областта.
Според Пиренейския мирен договор от 24 ноември 1659 г. Испания отстъпва на Франция Русийон (окупиран още през 1642 г.) и Артоа, а младия френски крал Луи XIV се ангажира да опрости Конде и да го приеме отново на френска служба.

1642 г.

Мореплавателят Абел Тасман открива Земята на Ван Димен (днес о. Тасмания).
Абел Янсзон Тасман е нидерландски мореплавател, изследовател на Океания и Австралия (1642-1644 г. ). В периода 1642-1643 г. открива островите Тасмания, Нова Зеландия, Тонга, Фиджи и др. През 1644 г. изследва северните и северозападните брегове на Австралия до залива Карпентерия.

1637 г.

Преминаването на Венера пред слънчевия диск за пръв път се наблюдава от английския астроном Джеремия Хорокс.

1632 г.

Роден е Бенедикт Спиноза ­ холандски философ. Той изгражда собствена философска система, съгласно която съществува само една субстанция, наречена от него Бог (за разлика от „сътворената природа“) – тя е „причина на себе си“ и не е създадена от нещо външно. Подлага на критика Светото писание, като доказва неговата произволност и противоречивост. Наказан е с отлъчване и проклинане от равините. Спиноза е привърженик на теорията за обществения договор и защитник на демокрацията. Основното му съчинение е „Етика“.

1615 г.

Френският крал Людовик XIII на 15-годишна възраст се жени за Анна Австрийска. След неговата смърт Анна Австрийска управлява Франция до навършване на пълнолетие на сина и Людовик ХIV със съдействието на кардинал Мазарини, с когото встъпва в таен брак.

642 г. – Теодор I е избран за папа.

69 пр.н.е. – Родена е Клеопатра VII, кралица на Египет († 30 пр.н.е.)