КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 20 АВГУСТ

Умира Александър Вазов (1900 – 1972). Кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Роден е на 26 ноември 1900 г. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино – началото е поставено през 1929 г. с „В царството на розите“. След 9 септември 1944 г. се насочва изцяло към него – „Бактериофаги“, „Имунизацията на децата“, „Нутрията“, „Полезни и вредни“, „Конят – боен другар на войника“, „Етеричните масла“, „Владимир Димитров-Майстора“ (1955), „Български тютюн“ (1957), „Родно море“ (1962). Един от основателите на Съюза на български филмови дейци (1934), чийто председател е до 1953 г. Опира се на литературната класика – „Грамада“ (1936), и на фолклорните мотиви – „Настрадин Ходжа и Хитър Петър“ (1939).

На 20 срещу 21 август е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия. Участват и български войски: два мотострелкови полка с общо 2164 души, които са под съветско командване. Те са разположени в Банска Бистрица, но не участват във военни сблъсъци. Част от българската интелигенция протестира срещу интервенцията. Трима първокурсници от Историческия факултет на Софийския университет – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, са осъдени на различни срокове затвор за разпространяване на протестни позиви.

Умира американският физик и философ Пърси Уилямс Бриджмън (1882 – 1961). Роден е на 21 април 1882 г. През 1946 г. получава Нобелова награда за изследвания в областта на експерименталната физика. В труда си „Логика на съвременната физика“ (The Logic of Modern Physics. N. Y., 1927 г.) лансира редица идеи, станали основа на операционализма. Ориентирайки се към начина, по който Айнщайн определя основни понятия на социалната теория за относителността, Бриджмън твърди, че значението на физичните понятия трябва да се определи чрез съвкупността от експериментални операции и главно чрез операциите за измерването.

На българското правителство е предадена втора нота от правителството на САЩ, с която се напомня, че САЩ ще признаят само правителство с представители на всички демократични сили, което да проведе свободни избори, те не искат отлагането им.

Първата нота е връчена на 13 август, в нея се заявява, че условията в страната не позволяват провеждането на демократични избори.

Роден е бившият министър-председател на Индия Раджив Ганди (1944 – 1991). Убит е при покушение през 1991 г. Седем години по-рано по същия начин загива и неговата майка Индира Ганди, също бивш премиер на Индия.

По време на Втората световна война е извършена англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.

Започва германската програма по разработване на ракета „Фау – 2“ – първата в света балистична ракета. За пръв път се използва през 1944 г. срещу Великобритания.

Роден е Слободан Милошевич (1941 – 2006). Югославски държавен ръководител, президент на Югославия от 1989 г. (на Съюзна република Югославия от 15 юли 1997 г.) до 2000 г. Завършва икономика в Белградския университет. В периода 1966 г. – 1969 г. е кмет на Белград. От 1963 г. – 1978 г. е директор на “Техногаз”. Президент е на Обединената югославската банка (1978 – 1983). През 1984 г. – 1986 г. е член на ГК на ЮКП в Белград. В периода 1986 г. – 1988 г. член на Президиума на ЦК на ЮКП.

През пролетта на 2001 г. е арестуван, а след 3 месеца е предаден на Международния трибунал в Хага. Към него са отправени 66 обвинения – подбудител и извършител на геноцид по време на войната в Босна (1992 – 1995); извършител на престъпления срещу човечеството във войните с Хърватска (1991 – 1992) и в Косово (1999). Защитава се сам, без адвокати (2002). Слободан Милошевич е намерен мъртъв в неговата килия на 11 март 2006 г. във военния затвор на трибунала в Хага.

Извършено е покушение срещу Лев Троцки, по това време – в изгнание в Мексико. Троцки е един от близките съратници на Ленин, по-късно – отстранен от властта от Сталин. Ден след покушението, Троцки умира. Убиецът му Рамон Меркадер намира убежище в СССР, където е удостоен със звание „Герой на Съветския Съюз“.

Роден е руският кинорежисьор Андрей Михалков – Кончаловски. Филми: „Сибириада“, „Влакът-беглец“.

Роден е писателят Василий Павлович Аксьонов, лекар по образование. Дебютира с разкази през 1959 г. В творчеството си засяга предимно проблемите на съвременната младеж. Издава повестта „Колеги“ (1960; едноименна пиеса, съвместно с Ю. Стабов, 1961; едноименен филм, 1963), романите „Звезден билет“ (1961), „Време е, приятелю, време е” (1964), повестта „Портокали от Мароко“ (1963), сборник с разкази „Катапулт“ (1964), „На половината път до Луната“ (1966), пиесата „Винаги в продажба“ (1965), сатирико-фантастичната повест „Затворената бъчва“ (1968) и др.

Умира художникът Антон Митов (1862 – 1930). Професор по история на изкуството, дописен член на БАН (1918), член-кореспондент на Дружеството на италианските художници (1910). Роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Завършва Флорентинската академия (ученик на Чиерамфи). Професор е в Рисувалното училище в София (той е един от неговите основатели). Редактира (заедно с Иван Мърквичка) сп. “Изкуство”, илюстрира “Под игото”, “Утро в Банкя”, “Нова земя”. Картини: “Цар Фердинанд в старобългарско облекло”, “Св. Климент”, “Златари”, “Пловдивска джамия”, “Вършитба в Пловдив”, “Селянки в София” и др. Автор е на първия български труд по история на изкуството “Ръководство по всеобща история на изкуствата”.

Роден е Георги Иванов Генов – български оперен певец (баритон). През 1942 г. – 1946 г. работи в театър „Одеон“ и е солист на Държавния радиохор (днес Българска хорова капела „Св. Обретенов“). От 1947 г. е в Националния академичен театър за опера и балет (дебютира в ролята на княз Игор от едноименната опера на А. П. Бородин). По-известни роли: Папагено („Вълшебната флейта“ от Моцарт), Маркиз Поза („Дон Карлос“ от Верди), Валентин („Фауст“ от Гуно), Осман бей („Луд гидия“ от П. Хаджиев) и др.

Умира германският химик Адолф Байер (1835 – 1917), нобелов лауреат. Роден е на 31 октомври 1835 г. в Берлин. От 1872 г. е професор в Страсбургския, а от 1875 г. в Мюнхенския университет. Прави опити за изкуствен синтез на индиго, установява неговия строеж. Изследва пироловите и пиридоновите основи на съединенията от групата на пикочната киселина. През 1885 г. се опитва да обясни относителната устойчивост на различни съединения на въглеводорода с циклична структура. Основните му трудове са в областта на синтеза на оцветителите и алицикличните съединения и по стереохимия. През 1888 г. въвежда понятието „цис-транс-изомерия“. През 1905 г. получава Нобелова награда за химия.

Умира Паул Ерлих – германски лекар, бактериолог и биохимик. Роден е на 14 март 1854 г. Учи в университети в Бреслау (днес Вроцлав, Полша), Страсбург и Лайпциг. От 1890 г. е професор в Берлинския университет, като едновременно с това работи в Института „Кох“. От 1896 г. е директор на Института в Щеглиц. През 1899 г. започва работа в Института за експериментална терапия в Франкфурт на Майн и от 1906 г. е негов директор (днес Институтът носи неговото име – „Paul Ehrlich-Institut“). Изследванията му са от различни области на биохимията, химията, експерименталната патология и терапията. Още като студент започва да изучава факторите, определящи разпределението на химическите вещества в организма. Като използва различни оцветители и методи за оцветяване, Паул Ерлих установява наличието на различни форми на левкоцити в кръвта, показва значението на костния мозък за образуването на гранулоцити, моноцити и установява ролята на линфоидните органи в образуването на линфоцити; деференцира определени форми на левкемията и създава двуалистичната теория за кръвообразуването; обяснява значението на метамофразията. Способства за развитието на хистологията на нервната система. Разработва метод за откриването на туберкулозния бацил чрез фоксин. За изследванията му в областта на имунологията заедно с И. И. Мечников получава Нобелова награда по физиология и медицина за 1908 г. Голям успех имат работите му по лечение на спирохетози (1907 г.) и особено на сифилиса у човека. През 1909 г. заедно с японски учен С. Хата създава препарата Салварсан. Изследванията на Паул Ерлих в тази област стават основа за развитието на химиотерапията. От 1901 г. Паул Ерлих отделя голямо внимание на проблемите на злокачествените тумори. В областта на химията предлага редица реакции с голямо теоретично и практическо значение, за което му е присъден медал „Либих“ и званието почетен член на Немското химическо дружество.

Умира Пий Х (Джузепе Мелчиор Сарто) – светец, римски папа от 4 юли 1903 г. до 20 юли 1914 г. Роден е на 2 юни 1835 г. Завършва духовна семинария и дълги години е селски свещеник с особени ортодоксални възгледи. През 1884 г. става епископ, а през 1891 г. кардинал и патриарх на Венеция. Той е един от основателите на венецианската „Банка на св. Марко“. През 1911 г. значително намалява църковните празници, а повечето от останалите пренася в неделни дни. Извършва реформа на курията, като намалява конгрегациите от 37 на 19. Пий Х е яростен противник на антиклерикалните действия на светската власт. По негово време е създаден Кодекс на каноническото право (1904 г. – 1917 г.), утвърден от наследника му Бенедикт ХV. Обявен от Ватикана за блажен през 1951 г. и канонизиран за светец през 1954 г.

Провежда се конгрес на Серски революционен окръг в Пирин с председател Димитър Стефанов. Взето е решение за „перманентна революция“ – засилени четнически действия.

Роден е италианският поет Салваторе Куазимодо (1901 – 1968). Носител на Нобелова награда за литература през 1959 г. Най-известното му произведение е „Животът не е сън“.

Роден е художникът Данаил Дечев (1891 – 1962). Завършва средно професионално текстилно училище в Сливен. Запознава се с изкуството на някои европейски галерии и музеи. Работи с маслени бои предимно в областта на пейзажа. Отделя особено внимание на връзката между природата и човека. Създава тематични цикли – Тракийски, Карловски, Морски, Софийски. Умира на 5 август 1962 г. в София. По-известни творби: „Пейзаж пролет“ (ок. 1936), „Пролетна градина“ (1938 и 1958), „Пейзаж из Асеновград“ (1938), „Тракийски пейзаж“ (ок. 1938 – 1940, и 1952), „Пред портите на Бачковския манастир“ (ок. 1941), „Карловски пазар“ (1941), „Къща от Созопол“ (1946), „Пловдив“ (1951), „Пейзаж от Лудогорието“ (1953), „Пролет в Княжево“ (1956), „Копривщица“ (1958 г.), „Старият орех“ (1959), „Пейзаж от Балчик“ (1959) и др.

Роден е Константин Илиев Константинов – български писател. През 1906 г. следва във Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1911 г. завършва Правния факултет. Стажува в Софийския окръжен съд, съдия е във Врачанския окръжен съд (1914 г.), след което е повишен в мирови съдия в Цариброд. След войните работи като съдия и адвокат в София. Председател е на секция “Литература” в Камарата за наука и изкуство (1945 г. – 1947 г.). В периода 1945 г. – 1946 г. е председател на СБП. Председател е още и на Института за преводна литература при Министерството на информацията. Печата за пръв път през 1907 г. в сп. “Българан”. Заедно с Д. Дебелянов и Д. Подвързачов издава сп. “Звено” (1914 г.). Автор е на разкази, очерци, литературни есета, спомени, пътеписи, произведения за деца, роман. Негови са съчиненията “Към близкия” (1920 г.), “Любов” (1925 г.), “По земята” (1930 г.), “Кръв” (1933 г.), “Сърцето в картонената кутия” (1933 г., в съавтор със Св. Минков), “Трета класа” (1936 г.), “Ден по ден” (1938 г.), “Седем часа заранта” (1940 г.), “Път през годините” (спомени в 3 тома, 1959 г. – 1966 г.), “Върхове” (есета, 1967 г.), “Празници” (1969 г.), “Медената питка” (1976 г.), “Пътуване към върховете” (1976 г.), “Надлъж и нашир” (1987 г.), “Малкият коминочистач” (1989 г.). Умира на 3 януари 1970 г.

Съставено е правителство начело със Стефан Стамболов.

Непосредствено след възкачването си на трона, княз Фердинанд I възлага на Стефан Стамболов да образува ново правителство. В него влизат тримата регенти и трима министри от предишния кабинет.

Умира Фьодор Петрович Литке – руски мореплавател и географ, изследовател на Арктика, граф (от 1866 г.), адмирал (1855 г.), член-кореспондент (1829 г.), почетен член (1855 г.) и президент на Петербургската академия на науките (1864 г.), член-кореспондент на Парижката академия на науките и на редица чужди научни институти. Роден е на 28 септември 1797 г. в Петербург. Във флота е от 1813 г. През 1817 г. – 1819 г. участва в околосветското плаване на В. М. Головнин с кораба „Камчатка“. През 1821 г. – 1824 г. е ръководител на експедицията, която изследва крайбрежието на Нова Земя, източна част на Баренцево и Бяло море. През 1826 г. – 1829 г. ръководи околосветската експедиция с кораба „Сенявин“. Описва западното крайбрежие на Берингово море, островите Прибилов, Бонин и Каролинския архипелаг, като открива в него 12 острова. На Литке принадлежи идеята за първия записващ „приливомер“ (1839 г.). Един от организаторите на Руското географско дружество и негов ръководител (1845 г. – 1850 г.; 1857 г. – 1872 г.). Той е командир и военен губернатор на Ревелското (Талинското), а след това на Кронщатското пристанище (1850 г. – 1857 г.). От 1855 г. е член на Държавен съвет. През 1873 г. Руското географско дружество учредява златна премия на името на Фьодор Литке. В негова чест са наречени нос, полуостров, планина и залив в Нова Земя, острови в архипелазите Земя на Франц Йосиф и Норденшелд, пролив между Камчатка и Карагинските острови и др.

Роден е Никола Петров – български художник пейзажист. Учи живопис в София при Я. Вешин и Ив. Мърквичка. Негови са произведенията: „Пожъната нива“, „Зъберът“, „Речица из камъняк“, „Чепеларе“, „Стадо след дъжд“, „Църквата Св. София“, „Симфония“, „Ерма при Трън“, „Лъвовият мост“, „Лъджене“ (последна негова творба). Илюстрира „Островът на блажените“ от П. Славейков. Умира на 10 декември 1916 г. София.

Ръководството на БЦБО изпраща писмо до Петербургския славянски комитет, с което го уведомява, че е взето решение “да се употребят всички възможни усилия, за да се сгрупират всички български доброволци (в сръбско-турската война през 1876 г.) под едно знаме, като се възложи организацията им на полк. Александър Милорадович.” БЦБО се обръща към Петербургския комитет и “с най-покорна молба да ни снабди с някакви средства, за да започнем по-скоро действията и да се помъчим да организираме българските отряди.”

Българско централно благотворително общество (БЦБО) е създадено през юли 1876 г. , явявайки се пряк наследник на БРЦК. В БЦБО участват дейци с различни политически убеждения – Владимир Йонин, Кириак Цанков, Петър Енчев, Олимп Панов, Стефан Стамболов и др.

В Букурещ започва Общо събрание на БРЦК. В заседанията участват 9 души от Румъния, 3-ма от България и 1 от Чехия. Избран е временен ЦК в състав: Любен Каравелов, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Тодор Пеев, Христо Ботев.

Умира румънският поет и публицист Димитрие Болинтиняну (1819 – 1872). Роден е през 1819 г. в Болинтино дин Вали, до Букурещ. Автор е на сбирки лирични стихове – „Румънски мелодии“ (1858), на патриотичните „Легенди, или оригинални приказки в стихове“ (1858) и др. Един от създателите на румънски роман („Маноил“, 1855 г.; „Елена“, 1862 г.). Творчеството му е свързано с освободителното движение от средата на ХIХ в.

Официално е обявен краят на войната между Севера и Юга в САЩ.

Войната между Северните и Южните щати е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците, от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.

През първия етап на войната, в периода 1861-1862 г., войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство – приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и други, водят до прелом в хода на войната (1863-1865 г.). Изходът на битката при Гетисбърг (юли 1863 г.) е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите и войските и капитулират (9 април 1865 г.). Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.

На русенското пристанище загиват Никола Х. Кръстев (Войводов) и Цвятко Павлович. Двамата воеводи пътуват с австрийския параход „Германия“ от Галац за Радуевац, откъдето трябва да навлязат с чета в българските земи. По разпореждане на дунавския валия Мидхат паша, турски заптиета нахлуват на кораба, за да арестуват Никола Войводов и Цвятко Павлович. При отказа им да се предадат доброволно, те са убити.

Роден е френският политик Реймон Поанкре (1860 – 1934). Поанкре е бил три пъти премиер на Франция и девети президент на републиката.

Роден е полският писател Болеслав Прус (1847 – 1912). Най-известното му произведение е „Фараон“.

Роден е Бенджамин Харисън – американски политик, президент на САЩ (1889 г. – 1893 г). По време на мандата му са приети нов тарифен закон (тарифата Маккинли) (1890 г.) и т.нар. антитръстов закон Шермън. Той е инициатор за свикването на Първата панамериканската конференция (1889 г.) с цел създаване на митнически съюз на американските държави под контрола на САЩ. През 1889 г. правителството му установява протекторат над част от Самоа. Умира на 13 март 1901 г. в Индианаполис.

По време на Руско-турската война (1828 – 1829) руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.

Войната е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява „свещена война против Русия“. Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (около 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи – Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

Роден е белгийският писател Шарл дьо Костел (1827 – 1879). Най-известната му творба е „Легенда за Тил Уленшпигел“.

Руският изследовател от датски произход Витус Беринг открива Аляска. Беринг открива и протока, който разделя Азия и Америка и доказва, че двата континента не са свързани помежду си.

Излиза поемата „Изгубеният рай“ (Paradise Lost) на Джон Милтън. „Изгубеният рай“ е една от най-значимите творби на английската литература. Авторът й – Джон Милтън е сляп и диктува стиховете на специално назначен текстописец.

Българските войски предвождани от цар Симеон I нанасят тежко поражение на Византия в битката при река Ахелой.