С изстрелването на космическия кораб „Союз-28“ започва нова ера в изследването и усвяването на Космоса – международните екипажи. Със „Союз-28“ летят А. Губарев /СССР/ и В. Ремек /ЧССР/
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1878 – Във Виена е постигнато споразумение между Русия и Австро-Унгария относно условията на мирния договор, слагащ край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). 1896 г. – Княз Фердинанд I е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия. 1919 – В Москва е открит първият конгрес на Коминтерна.
2000 г.
|
1984 г.
|
1981 г.
Умира Крум Лекарски – военен и политически деец, генерал-лейтенант. Роден е в Кюстендил. Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан е от полицията и интерниран. Участва в политическия преврат на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е помощник-министър на отбраната. По-късно се занимава със спортна дейност. |
1978 г.
|
1962 г.
|
1958 г.
|
1956 г.
В София се открива национална конференция на историците. Учреден е и Национален комитет на историците в България. |
1951 г.
|
1949 г.
|
1944 г.
|
1943 г.
|
1941 г.
|
1941 г.
|
1939 г.
|
1939 г.
Умира Димитър Страшимиров – филолог, историк и общественик. Роден е във Варна. Завършва немска и славянска филология и история в Берн. Работи като учител първоначално в Разград, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Директор е на българското училище в Сяр и на класните училища в Пловдив и София. Като член на БЗНС той е избран в състава на Постоянното присъствие на партията (1911–1914 г.). Депутат е в V ВНС (1911 г.) и в ХV ОНС (1911–1913 г.). От 1914 г. до 1917 г. е директор на Народния театър. Спомага за развитието на театъра и на българското архивно и библиотечно дело. Страшимиров е главен библиотекар и завеждащ Архива на Възраждането (1922–1923 г.). Научните му изследвания са посветени главно на възрожденската епоха: „Христо Ботев като поет и журналист“, „Васил Левски“, „История на Априлското въстание“ и др. |
1938 г.
|
1933 г.
|
1931 г.
|
1928 г.
|
1925 г.
Роден е Николай Костов Янков – български литературовед и критик. Завършва гимназия в София (1943 г.), следва право (1945-1948 г.) и философия (1948-1951 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Журналист, редактор и литературен критик във в. “Народ” (1946-1948 г.), в. “Народна младеж” (1948-1958 г.), издателство “Народна младеж” (1950-1952 г.), в. “Литературен фронт” (1952-1966 г.), секретар на Съюза на българските писатели (1962-1966 г., от 1980 г.), главен редактор е на сп. “Картинна галерия” (1966-1975 г.), директор е на издателство “Отечество” (от 1975 г.). Член е на БКП. Първите си литературно-критически статии обнародва във в. “Литературен глас”. Сътрудничи на периодичния печат. Участва в съставянето на читанки и в редактирането на съчинения на П. Ю. Тодоров (1957-1958 г.), Кр. Кюлявков (1964 г.), Й. Йовков (1970-1973 г.). Подбира и редактира произведенията на видни писатели от миналото, творци на литература за деца. Съчинения: “Книги, автори и време” (1961 г.), “Критически бележник” (1964 г.), “Детство и детска литература” (1971 г.), “Любимата книга. Разкази и случки за и около “Под игото” (1979 г.), “Да пишеш за деца. Срещи с автори, срещи с книги.” (1980 г.), “При утрото на живота. Български поети за деца” (1982 г.), “Детето и книгата” (1985 г.), “Творци и време. Литературни портрети” (1989 г.). Умира на 30 септември 1982 г. |
1919 г.
|
1913 г.
|
1913 г.
Роден е Георги Николаевич Фльоров – руски физик, академик (1968 г.). Завършва Петербургския политехнически институт (1938 г.). Работи в Петербургския физико-технологичен институт (1938-1941 г.), в Института за атомна енергия (1943-1960 г.). Директор е на лабораторията за ядрени реакции в Обединения институт за ядрени изследвания (от 1960 г.). Заедно с Л. И. Русинов доказва, че при делението на урановите ядра се излъчват повече от 2 неутрона (1940 г.). Същата година заедно с К. А. Петържак открива спонтанното деление на тежките ядра. Първи дава идеята за започване на работа по създаване на атомна бомба в СССР и участва в разработването на съветско атомно оръжие. Изследва взаимодействието на сложните ядра и проблемите на синтеза на нови елементи. В ръководената от него лаборатория са синтезирани изотопи на нови трансфермиеви елементи с номера 102-106 и са изучени техните физически и химически свойства. Открити са спонтанно делящите се изомери и явлението изпускане на закъснели протони. Развити са методите за получаване на заредените тежки атоми и са започнати експерименти за синтез на свръхтежки елементи в реакциите с тежки йони. Носител е на много научни награди. Умира през 1990 г. |
1905 г.
Умира Димитър Георгиев Добрович – български живописец, първият български художник с академично образование. Завършва гръцко училище в Куручешме, Цариград (1834-1837 г.), и Атинската гимназия (1837-1840 г.). Учи изобразително изкуство като частен ученик на френския художник Пиер Бонерот. През 1842-1846 г. учи живопис в Художественото техническо училище на Лисандро Кафганджиоглу в Атина при италианския художник Рафаело Чеколи. Там създава портрети: „Портрет на гръцки владика“ (ок. 1842-1843 г.), „Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи“ (ок. 1842-1847 г.), „Портрет на момиче“ (ок. 1848 г.), „Портрет на църковния писател Евгени Булагарис“. Икони за гръцки църкви и рисунки с битови сюжети (ок. 25 скици с молив) – „Хоро“, „Вестникарче“, „Погребение“, „Прегръдка“ и др. През 1848 г. отива в Рим, където завършва Художествената академия (1853 г.). Взема участие във въстанието на Дж. Гар***ди и Дж. Мазини (1848 г.). Завръща се в България през 1893 г. Рисува предимно портрети и картини с битови сюжети. По-известни творби от италианския му период са „Предачка“, „Италианка“, „Италианска селянка“, „Селска девойка с кози“, „Рибар“, „Жена със запалена свещ“, „Болно момиче“ и др. Впоследствие работи изключително с маслени бои („Автопортрет“, ок. 1875-1880 г.), отдалечава се от влиянието на късния италиански романтизъм и се изявява като реалист. В края на живота си рисува портрети на Г. Миркович, Цонка Пехливанова-Сапунарова (1899 г.), В. Левски, Г. Раковски, Хаджи Димитър и др. През 1893 г. организира самостоятелна изложба в София, където наред с оригинална живопис излага цветни копия на италианските художници Г. Рени, К. Долчи и др., направени по открития от него стереофотографски начин. |
1900 г.
|
1900 г.
|
1899 г.
|
1896 г.
|
1895 г.
|
1878 г.
Във Виена е постигнато споразумение между Русия и Австро-Унгария относно условията на мирния договор, слагащ край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). |
1877 г.
|
1876 г.
|
1859 г.
|
1855 г.
|
1851 г.
|
1835 г.
|
1831 г.
|
1824 г.
|
1817 г.
|
1810 г.
|
1796 г.
|
1760 г.
|
1699 г.
|
1660 г.
|
1498 г.
|
1459 г.
|
1353 г.
Османските турци завладяват голямата черноморска крепост Галиполи, охраняваща най-тясната част от протока, който разделя Азия и Европа. Силно земетресение принуждава жителите и охраната на крепостта да излязат извън нейните стени. Сюлейман с неговия отряд влиза в крепостта и отказва да я върне на ромеите. Контролът над Дарданелите се оказва в османски ръце. Стабилната и трайна изходна база постепенно превръща османските набези за плячка във война за завладяване на балкански територии. |