КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1896 г. – Представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор. 1990 г. – България възстановява дипломатическите си отношения с Израел 2014 г. В Одеса фашизирани, поддържащи преврата в Киев, запалват профсъюзния дом, а след това не позволяват на спасяващи се от пожара да излязат. Живи изгарят над 40 души, светът е потресен.
ПРАЗНИЦИ:
- Българска православна църква – Празник на Свети Цар Борис-Михаил Покръстител (Борисовден)
- Индонезия – Ден на националното образование
- Иран – Ден на учителя
- Мадрид (Испания) – Ден на региона на Мадрид
- Полша – Ден на националния флаг
- Харманли – Празник на град Харманли
2014 г.
В провинция Бадахшан в Афганистан при мащабно свлачище пропадат без вест над 2500 човека.
2014 г.
В Одеса фашизирани, поддържащи преврата в Киев, запалват профсъюзния дом, а след това не позволяват на спасяващи се от пожара да излязат. Живи изгарят над 40 души, светът е потресен.
2013 г.
Общото събрание на ООН приема първото глобално споразумение за търговията с оръжие. Годишният оборот в света на търговия с оръжие вече прехвърля 70 милиарда долара. Споразумението въвежда нови стандарти за дърговия с обикновени оръжия, като в това число забранява ембаргова търговия с него, както и използването му за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и атентати.
2011 г. – Убит е Осама бин Ладен, лидер на Ал-Кайда (* 1957 г.)
2007 г.
Ирак дължи около 50 милиарда долара, предимно на Саудитска Арабия, Русия и Китай. Според иракския министър на финансите Баян Бакир Джабор дълговете са натрупани главно по време на войната на Саддам Хюсеин срещу Иран през 80-те години. Египет се е съгласява да опрости всички иракски дългове към Кайро, които възлизат на 800 млрд. долара. |
2002 г.
Умира Георги Христов Мицков – български поет, преводач, съставител на антологии. През 1948 г. завършва специалност “Романска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Лежи в лагера и в затвора “Богданов дол”. Работи в “Лесопаркове” Витоша (1953-1972 г.). От 1957 г. е кореспондент на сп. “Centre des etudes poetiqus”. От 1960 г. е постоянен член на журито на фондацията “Biennales Internationales de Poesie” (Белгия). Издава стихосбирка “Сянката на съдбата” (1990 г.), “Скали, облаци и безкрайност” (1991 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Подбира и превежда творби на Ар. Лундквист, П. Сегерс, Ф. Песоа, С. Д. Перс, М. Луци, Ар. Оло, Ф. Допликер, П. Ж. Жув. Участва с преводи в многобройни антологии на гръцки, френски, немски, белгийски, унгарски поезия, селекции и преводи на сонети, европейска и световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейски и руски писатели. За преводите си от италиански език е удостоен с международна награда “Circe-Sabaudia”. |
2000 г.
Английската и немската стокова борса потвърждават, че се сливат, създавайки вторият по големина в света стоков пазар. Обединените фирми приемат общото име iХ (International Exchanges) – Международна Борса. |
1990 г.
|
1990 г.
Република България признава Държавата Израел и установява дипломатически отношения с нея на 4 декември 1948 г. На 10 юни 1967 г., след 6-дневната израелско-арабска война, България, заедно с другите страни от бившия Варшавски договор, скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Те са възстановени на 3 май 1990 г. в София със Съвместна декларация, подписана от министрите на външните работи на двете страни. |
1987 г.
|
1986 г.
21 души са убити, а 41 са ранени след бомбена експлозия на самолет на летището в Коломбо, Шри Ланка. На борда има 128 пътници, 25 от които британци (5 от тях са ранени). Предполага се, че бомбата е поставена в самолета от тамилски бунтовници. |
1985 г.
|
1979 г.
Маргарет Тачър е министър-председател на Великобритания в периода 1979-1990 г., като е преизбрана през 1983 г. и 1987 г. В годините 1975-1990 г. е лидер на Консервативната партия. От 1959 г. е депутат в камарата на общините. В периода 1970-1974 г. е министър на образованието и науката. |
1978 г.
Бюлент Еджевит е роден на 28 май 1925 г. в Истанбул. Той е литературовед по образование. През 1944 г. завършва Роберт колеж в Истанбул. В периода 1946-1950 г. работи в секретариата на пресаташето на турското посолство в Лондон. Сътрудник е на в-к „Улус“ – централен орган на Народнорепубликанската партия (НРП) (1951-1957 г.). Депутат в парламента (1957 г.). През 1961-1965 г. е министър на труда в коалиционните правителства на И. Иньоню. В периода 1966-1972 г. е генерален секретар, а от май 1972 г. – генерален председател на НРП. Бюлент Еджевит е министър-председател на Турция (януари – ноември 1974; януари 1978-2002 г.). |
1968 г.
|
1968 г.
|
1963 г.
|
1960 г.
Умира Милко Димитров Ралчев – български поет, белетрист, драматург, критик, литературен историк, есеист, преводач. Роден е на 16 юли 1905 г. във Варна. Завършва романска филология с докторат във Флоренция през 1930 г. След завръщането си в България работи като учител в София и Варна. Работи още като: преподавател по италиански език във Военното училище, драматург на Варненския театър, чиновник в Дирекцията по печата при Министерството на външните работи, откъдето е уволнен след преврата на 19 май 1934 г. Сътрудничи на сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Листопад“, „Итало-българско списание за литература, история и изкуство“, „Завети“, „Грабец“, „Огнище“, „Провинция“, на в-к „Развигор“, „Мисъл и воля“, „Час“, „Камбана“, „Светлоструй“, „Слово“, „Изток“, „Родно изкуство“, „Литературен глас“, „Свободна реч“, „Народен театър“, „РЛФ“ и др. Милко Ралчев превежда стихове от италиански, френски, испански, португалски и др. Автор е на творбите: „Сантиментални песни“ (1928 г.); „Критика на новата българска лирика“ (1934 г.); „Слънчев часовник“ (1926 г. –1933 г., 1935 г.); „Белият грях“, драма в 4 действия; „Яворов“ (1942 г.); „Реализмът в поезията на Лоренцо де Медичи“ (1943 г.); „Неофит Бозвели“ (1946 г.); „Васил Друмев. Критически етюд“ (1947 г.); „Данте Алигиери. Критически етюд“ (1947 г.); „Д-р Петър Берон. Литературна студия“ (1947 г.); „Лорд Байрон. Критически етюд“ (1947 г.). |
1950 г.
Политбюро на ЦК на БКП решава да се засили „настъпателният характер на противотитовата разобличителна пропаганда“ чрез подобряване снабдяването на българските печатни издания с „подходящи материали“, разширяване обема на радиопредаванията за Югославия, разпространяване на позиви на югославска територия, активизиране на антититовската пропаганда в Пиринския край. |
1948 г.
Умира Симеон Маринов (Маринов Симеонов) – български писател, журналист, учител. Роден е на 11 декември 1908 г. във Велико Търново. Завършва Учителския институт в Шумен (1931 г.). Работи като учител. След 9 септември 1944 г. е литературен редактор във в-к “Земеделска защита”, основател и редактор на литературното списание “Угари” в Шумен. В произведенията си засяга селската тема, пише произведения за деца. Автор е “Земя” (първа книга стихотворения, 1933 г.), “Утро в равнината” (втора книга стихотворения, 1935 г.), “Спекула” (драма, 1941 г.), “Приключенията на Бимбо и Зимбо” (1944 г.), “Песни за родината” (1946 г. ), “Чудният занаят” (илюстрована приказка, 1946 г.), “Радостни дни” (стихотворения, 1948 г.), “Житни зърна” (стихотворения, 1962 г.). |
1947 г.
|
1946 г.
Международният военен трибунал за Далечния Изток започва дело в Токио срещу 28 японски военни и правителствени лица, обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на Втората световна война. Международният военен трибунал за Далечния Изток (или Токийски процес) се сформира, за да съди лидерите на Япония за три типа престъпления: Клас А: (престъпления срещу мира); Клас Б: (военни престъпления) и Клас С: (престъпления против човечеството), извършени по време на Втората световна война. Токийският процес се председателства от екип от 11 съдии от страните победителки във войната. Те са представители от Съединените Щати, СССР, Обединеното Кралство, Франция, Холандия, Република Китай, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Индия и Филипините. 25 японски военни и политически лидери са обвинени в престъпления от Клас А и повече от 300 хиляди в престъпления от Клас Б и С. Трибуналът е открит на 3 май 1946 г. и закрит на 12 ноември 1948 г. Осъдени са 28 обвиняеми, повечето военни и политически лидери. Двама от обвиняемите умират от естествена смърт, докато трае процесът. Един получава нервен срив по време на процеса и е отстранен. Седем са осъдени на смърт чрез обесване за военни престъпления и престъпления против човечеството. Те са екзекутирани на 23 декември 1948 г. |
1945 г.
|
1945 г.
В Португалия е обявен ден на траур в памет на Адолф Хитлер. |
1941 г.
|
1937 г.
Умира Петър Марков Тантилов – български офицер, генерал-лейтенант от 1918 г. Роден е в Карлово на 15 ноември 1861 г. Става офицер на 30 август 1938 г. Завършва артилерийска школа в Царско село, Русия през 1884 г. и Генералщабна академия в Торино, Италия през 1908 г. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на батарея на 1-ви артилерийски полк и се проявява при отбраната на Сливнишката позиция. След войната е инспектор на артилерията през 1887 г., началник на артилерията през 1889 г., командир на артилерийски полк, инспектор на въоръжението в периода 1904-1912 г. През Балканската война е началник на артилерията в Трета армия и участва в настъплението към Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар. Произведен в генерал-майор през 1914 г. През Първата световна война (1915–1918 г.) е началник на Първа Софийски дивизионна област (1915 г.), на Нишкия укрепен район (1915–1916 г.), на Главното тилово управление (1916 г.) и инспектор в Главната квартира. От 1918 г. е в запаса. |
1937 г.
Група млади българи мюсюлмани в Смолян начело с Ариф Бейски (Камен Болярски) основават Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина” с председател А. Бейски и подпредседател Адил Коджаджиков. |
1937 г.
|
1936 г.
|
1936 г.
|
1934 г.
|
1933 г.
|
1933 г.
Родена е Рада Москова – българска писателка, драматург и сценарист. Завършва СУ “Св.Климент Охридски”. Автор е на “Куче в чекмедже” (1982 г.), “Горе на черешата” (1984 г.). |
1930 г.
|
1924 г.
Умира Роман Иванович Клайн – руски архитект, академик в Петербургската художествена академия от 1907 г. Роден е на 31 март 1858 г. Учи в Петербургската художествена академия в годните между 1877-1882 г., след което продължава образованието си в Париж до 1884 г. Преподавател е в Рижкия политехнически институт в периода 1916-1918 г., а от 1918 г. до 1923 г. в Московското висше техническо училище. Сградите, проектирани от Клайн, се характеризират с високо качество на изпълнението. Архитектурния стил, в който твори е модернизирана класика. Сред най-известните му произведения са сградата на Музея за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин” в Москва 1898-1912 г., Бородинският мост в Москва 1912 г. и др. |
1919 г.
|
1910 г.
Роден е Иван Генчев Богданов – литературен историк, критик и библиограф на българската литература. Завършва гимназия в родния си град Велико Търново през 1929 г. и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1936 г. Баща е на проф. Богдан Богданов. Иван Богданов е един от основателите на ОСП (1990 г.). В годините между 1933–1992 г. сътрудничи на литературния периодичен печат. Интересите му са в няколко насоки – литературна история и методология, изворознание, библиография, литературна периодика, култура, история. Автор е на фундаментални извороведски и литературно-исторически трудове като: „Българската книга през вековете“ (1978 г.), „Тринадесет века българска литература. Събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар 681 г. – 1981г.“, в 2 т. (1983 г.; 2. фототипно издание – 2000 г.), „Българска литературна периодика“ (1972 г.), (2. основно преработено и разширено издание 1978 г.; 3. основно преработено и допълнено издание 1989 г.), „Енциклопедичен речник на литературните термини“ (1993 г.) и др. Автор е на над 70 книги, сред които са: „Илия Блъсков“ (1940 г.); „Българска литература в дати и характеристики 817 г.-1965 г.“ (1966 г.); „Кратка история на българска литература“, в 2 т. (1969 г.-1970 г.); „Патриарх Евтимий“ (1970 г.); „Авицена. Исторически очерк“ (1974 г.); „Хан Аспарух“ (1975 г.) (2. преработено издание 1981 г.); „Александър Македонски“ (1988 г.); „Веда Словена и нашето време“ (1991 г.); „Синовете на вдовицата. Масонство и масони.“ (1994 г.) и др. |
1906 г.
Николай ІІ обявява руския, финския и шведския език за официални езици във Финландия. |
1906 г.
|
1906 г.
Турция се отказва от претенции към Синайския полуостров, признавайки го за египетска територия. |
1896 г.
Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война от 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира. |
1893 г.
|
1892 г.
Роден е Атанас Периклиев Дудулов – български скулптор. Роден е в Струга (Македония). Завършва Художествената академия в София, специализира две години в Прага. Ученик е на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Изработва паметниците: „На падналите през войните“ (в Златица), „Статуя на Антим I” (във Видин), „Първата пушка през Априлското въстание“ (в Копривщица), както и скулптурните творби: „Крали Марко“, „Поп Богомил“, „Св. Климент“ и др. Умира на 25 април 1971 г. в София. |
1880 г.
|
1874 г.
Светият синод на Българската екзархия отправя окръжно писмо до всички епархии, в което се настоява „да се помага на онова българско население, което, неуредено още църковно, е принудено да търси помощ за поддържане на училищата“. Събраните суми трябва да се изпращат на всеки шест месеца в организираната за целта „Каса за бедните училища“. В допълнително изготвено поверително писмо, като се уточнява, че под „бедни училища“ се разбират българските училища в Македония, се отбелязва: „Да оставим без помощ ония наши еднородци, които надеящи се на помощ от нас, са дръзнали да отворят борба с елинската пропаганда, за да отблъснат върлуванията й, то ще е непростителна погрешка, която може да има гибелни последствия за вярата и народността ни.“ |
1872 г.
Роден е Георги Тодоров Данаилов – български икономист, адвокат и общественик. Завършва право в Москва, специализира политическа икономия във Виена, Мюнхен и Берлин. Народен представител, професор по политическа икономия в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1918 г. е министър на търговията, а през 1930 г. – на благоустройството. В продължение на 10 години е редактор на „Списание на Българско икономическо дружество“. Автор е на „Основни начала на политическата икономия“ (1906 г.), „Теория на статистиката“ (1932 г.), „Les effets de la Guerre en Bulgarie“ (1933 г.) и др. Член е на БКД (1901 г.). Умира на 22 октомври 1939 г. в София. |
1872 г.
|
1870 г.
|
1856 г.
|
1853 г.
До Бахамските острови потъва американският параход “Уилям и Мери”. Умират 170 човека. |
1851 г.
|
1849 г.
|
1845 г.
|
1841 г.
Нова Зеландия е държава, разположена в югозападната част на Тихия океан. Към територията й се числят островите на Кук, Токелау и Ниеу в централната част на Тихия океан. Общата площ на държавата е 268 700 кв. км. Населението е около 3 320 000 жители. Столицата на Нова Зеландия е гр. Уелингтън. Начело на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. Законодателният орган в държавата е Еднокамарен парламент (Палата на представителите). По-голямата част от територията на страната е планинска и хълмиста, бреговете на места са разчленени от фиорди. Най-високи планини в Нова Зеландия са Южните Алпи (връх Кук, 3 764 м). В северните територии климатът е умерен. Реките са пълноводни и богати на хидроенергийни ресурси. |
1840 г.
|
1791 г.
Жечпосполита или Полско-литовската държава е федерация на Кралство Полша и Великото Литовско княжество, съществувала между 1569 г. и 1795 г. Държавата е продължение на Полско-литовския съюз, лична уния между двете държави от 1386 г. Тя е една от най-големите държави в Европа по онова време. През 18 век Жечпосполита е изправена пред множество вътрешни проблеми и е уязвима за външни влияния. Това дестабилизира политическата система и я довежда до ръба на анархията. Опитите за реформа, като тези предприети от Четиригодишния сейм през 1788-1792 г. и завършили с Майската конституция от 1791 г., идват твърде късно и страната е разделена три пъти от съседните Руска империя, Прусия и Австрийска империя. През 1795 г. Полско-литовската държава е напълно заличена от картата на Европа. |
1481 г.
|
1469 г.
|
1314 г.
|