КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 19 АПРИЛ

На вторият ден от Папския конклав кардинал Йозеф Ратцингер е избран за наследник на папа Иоан Павел II. Той си дава името Бенедикт XVI.

Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктл на Ин. Следва философия и теология в Мюнхен и Фрайзинг, където на 29 юни 1951 г. получава свещенически сан. Хабилитира се през 1957 г. с едно изследване върху Бонавентура в Мюнхенския университет по специалността фундаментална теология и работи през следващите години като извънреден професор по догматика и фундаментална теология във Висшето философско-богословско училище във Фрайзинг, както и като редовен професор по фундаментална теология в Бонския университет. От 1962 г. до 1965 г. е официален съборен съветник (peritus) на кардинал Йозеф Фрингс по време на Втория ватикански събор. През 1963 г. става редовен професор по догматика и догматическа история в Мюнстерския университет, от 1966 г. в Тюбингенския университет, а от 1969 до 1977 г. в Регенсбургския униерситет, където през 1976 г. изпълнява длъжността вицепрезидент.

На 25 март 1977 г. Иозеф Ратцингер е ръкоположен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг и през същата година е посочен за кардинал. През 1981 г. папа Йоан Павел II го призовава в Рим като префект на Конгрегацията по вярата и президент на Папската библейска комисия, както и на Международната богословска комисия. От 1986 г. до 1992 г. кардиналът ръководи Папската комисия по изготвянето на “Катехизма на Католическата църква”. През 1998 г. Ратцингер е избран за вицедекан, а през 2002 г. за декан на кардиналския колегиум. Той е носител на многобройни отличия, бил е член на втората секция на Ватиканския държавен секретариат, на конгрегацията за Източните църкви, на конгрегацията за богослужението и сакраменталния ред, на конгрегацията за епископите, на конгрегацията за евангелизиране на народите и на конгрегацията за католическо образование. През 2000 г. папа Иоан Павел II го поканва за почетен член на Папската академия на науките.

Самолет на Филипинските авиолинии катастрофира близо до Международното летище Давао. Загиват 131 души.

Проведени са предсрочни парламентарни избори, на които абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати печелят Обединените демократични сили (СДС, Демократическата партия, БЗНС, БСДП). На второ място по гласове е Демократичната левица (БСП и ПК „Екогласност“) с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, ДПС, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация „Царство България“) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е БББ – с 4,93 % и 12 мандата.

На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII НС и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април.

В България е изложено Четвероевангелието на цар Иван Александър, което се съхранява в Британския музей в Лондон. Иван-александрово евангелие е препис на евангелие, направен по поръчение на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от монаха Симеон през 1356 г. Това е един от шедьоврите на средновековната българска миниатюрна живопис. Състои се от 286 пергаментни листа, украсени богато със златни заглавки и 366 миниатюри. На началните листа са изобразени в цял ръст Иван Александър и неговото семейство и деспот Константин с трите царски дъщери.

При терористична атака (бомбен взрив) е разрушен административно-културният център в Оклахома Сити (САЩ) – в резултат загиват над 170 души. Стотици граждани са ранени. Като извършител на терористичния акт е посочен и впоследствие заловен Тимъти Маквей. Той е екзекутиран на 11 юни 2001 г.

След девет години гражданска война в Никарагуа е подписан договор за прекратяване на огъня между партизани-сандинисти и правителството.

Официално е утвърден националният химн на Австралия.

СССР пуска първата в света космическа станция “Салют-1”. Серията орбитални станции за полети в околоземна орбита са снабдени са с апаратура за изучаване на космическото пространство, медицинско-биологически и други изследвания. Имат отделения за работа и почивка на космонавтите, система за скачване с космически кораби, агрегатно отделение с коригиращи двигатели. Максималната маса е около 18,9 т, а обем на жилищните отделения – около 100 куб. м. Станциите не могат да се връщат на Земята. За доставяне и смяна на екипажите се използват космическите кораби “Съюз”, а за други товари – товарните кораби “Прогрес”.

Умира Конрад Аденауер – германски политик. От 1946 до 1966 г. той е председател на Християндемократическия съюз. През 1901 г. той завършва право и работи като адвокат. След Първата световна война той участва в движението на рейнските сепаратисти. През 1917-1933 г. е обербургмистър на Кьолн, през 1920-1932 г. председател на Пруския държавен съвет. За периода 1949-1963 г. е федерален канцлер, а за 1951-1955 г. е министър на външните работи на ФРГ. Аденауер е един от ръководителите на католическата партия „Център“. През 1954 г. правителството подписва Парижките съглашения, съгласно, които ФРГ влиза в НАТО. През 1956 г. неговият кабинет забранява дейността на Комунистическата партия.

Студентите от Южна Корея обявяват общонационален протест срещу президента Сингман Рий и впоследствие го принуждават да подаде оставка.

Умира академик Методий Атанасов Попов – български учен биолог. През 1904 г. той завършва естествени науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Той е редовен професор и ръководител на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното учение, автор на втория в света учебник „Обща биология“. Попов е автор на около 280 научни труда. През 1939-1944 г. проповядва расовата теория.

Роден е Неждет Исмаил Моллов. През 1973 г. той завършва ВМЕИ – София, специалност “Машинен инженер”. След това работи като технолог в Завода за хладилна техника – Търговище, началник “Производствен отдел” в Завода за метални конструкции – Омуртаг, началник на “Професионален учебен център – фабрика “Трико”, Омуртаг, заместник-директор “Търговска част” на завод “Трико”. През 1992 г. Моллов е избран за кмет на община Омуртаг, а през следващия мандат е заместник-кмет. Той е член на българската делегация в Конгреса на местни и регионални власти – Страсбург, на УС на Националното сдружение на общините в България. Моллов е председател на комисия “Социални дейности”. В правителството на Симеон Сакскобургготски Моллов заема поста министър “без портфейл”.

Двадесет и шестото ОНС приема изменения в Закона за печата. Той предвижда санкции против изданията, които „прокарват тенденции от естество да увредят общодържавните интереси, да създадат настроения, опасни за обществения ред и спокойствие, или да смутят отношенията ни с чужди държави“.

Евреите от варшавското гето правят неуспешен опит за въоръжено въстание срещу нацистите.

Въз основа на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април 5. Пета Българска армия навлиза във Вардарска Македония. Войниците са посрещнати възторжено от местното българско население.

Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат на във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата „Клодиус-Попов“, с която се уреждат задълженията на България към Германия.

На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия „Метаксас“ на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

Умира Александър Василев Морфов- български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българска униатска гимназия в Одрин, където изучава музика. След това завършва Военното училище и служи като офицер в артилерията. Морфов участва в Двете Балкански и във Първата световна война. През 1922 г. излиза в оставка и се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим”, “Настанал е вече боен час” (“Прощален марш”), “Изгрей, зора на свободата” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш”, “Войнишки хор”, “Стягайте се, момци храбри”, “Атака”, “Здравейте”, “На щрек”, “Вълшебният орляк”, “Напред за родна чест”, “Родна защита” (в съавторство с Г. Атанасов) и много др. Александър Морфов има разностранни интереси – пише стихове, проявява се като художник, скулптор, дърворезбар, фотограф. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица” от Г. Атанасов. Един от пионерите на българската хорова песен. Популярни са неговите песни “Дамян танец води”, “Баба Минковица”, баладата “Сеймени” и много други.

В София пристигат водачите на хърватската националистическа организация Анте Павелич и Густав Перчец. В Банкя те се срещат с водача на ВМРО Иван Михайлов (на снимката). В отговор на 29 април Югославия официално протестира против посещението.

През 20-те и 30-те г. на ХХ в. Павелич поддържа връзки с Ив. Михайлов. През лятото на 1930 г. водачът на ВМРО закупува 1000 автоматични пушки от хърватския фабрикант Хайнрих Фолмер благодарение на посредничеството на ръководителя на хърватските усташи. По време Втората световна война 1939-1945 г. Павелич дава убежище на Ив. Михайлов.

Завършено е първото издание на Оксфордски речник на английски език.

Умира барон фон дер Колмар Голц- германски генерал-фелдмаршал. През 1866 г. той е участник в Австро-пруската, а през 1870-1871 г. и във Франко-пруската война. През 1878-1873 г. Голц служи в Генералния щаб. От 1883 г. е член, а по-късно и ръководител на германската военна мисия в Турция. Като Голдс паша провежда реорганизация на турската армия по германски образец. През Първата световна война той командва Първа и Шеста турска армии. Голц е автор на съчинението „Въоръжената нация“.

Започва седемдневната конференцията на Антантата в Сан Ремо. Разглеждат се въпросите за германските репарации и утвърждаването на териториалните условия. Разпределението на териториите заляга в Севърския мирен договор 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция. На конференцията се взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия. Тя предава протектората върху Западна Тракия на Гърция, потвърдено със Севърския договор от 10 август 1920 г. подписан между държавите победителки в Първата световна война 1914–1918 г. и Османската империя. С него се узаконява териториалното разпокъсване на Османската империя. Като резултат от заемането на Западна Тракия от Гърция огромна бежанска вълна залива България.

Скопският митрополит Неофит в послание до руския император Николай II моли при арбитража епархията му да премине към България.

Солунският околийски началник Иванов изпраща писмо до Кукушкия окръжен управител Вл. Караманов за окупирането на района от гърците и за нерадостното положение на българите в него.

В същия ден изпълняващият длъжността Щипски окръжен управител Д. Попов в рапорт до Македонския военен губернатор генерал-майор М. Вълков докладва за нарастване на престъпленията и терора над местните българи от сръбските власти и войска.

Умира Пиер Кюри – френски физик и химик. През 1898 г. той открива радия и полония. В работата си, както и при откриването на радия, е подпомаган от съпругата си – М. Склодовска-Кюри. Съвместно с брат си П. Ж.-Кюри открива пиезоелектричеството. Посочва радиоактивен метод за определяне геоложката възраст на скалите. През 1903 г. Пиер Кюри получава Нобелова награда за химия. През същата година той и съпругата му Мария Кюри получават, заедно с проф. А. Бекерел, Нобелова награда за физика. От 1904 г. той е професор по физика в Сорбоната. На следващата година е избран за член на Френската АН. Една година по-късно загива при нещастен случай. Съпругата му наследява неговото място в университета и продължава сама изследванията.

Приет е Правилник за Архива на Възраждането при Софийския народен музей.

Роден е Георги Петров Димитров – български композитор, педагог и диригент. През 1922 г. той завършва Педагогическото училище в Лом. След Септемврийския селски бунт през 1923 г. емигрира в Югославия, а след това – в Полша. Завършва композиция в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929 г.). До 1938 г. работи като инспектор по хорово дело и хоров диригент в Полша. На следващата година се завръща в България и работи като инспектор по музика в Министерството на народното просвещение (1939-1940 г.). За периода 1940-1948 г. е артистичен секретар на Софийската опера, а през следващите 10 години е директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство. Следващите постове, които заема са: ръководител на хор „Г. Кирков“, редактор на списанията „Хорово дело“ и „Българска музика“. През 1951-1952 г. по негова инициатива в БДК е създаден хорово-диригентски клас. Димитров е един от авторите на българския национален химн (1950-1964 г.), на обработки на народни песни, песни във фолклорен дух („Цъфнало е кокиче“, „Лика прилика“, „Дюлгерска скоропоговорка“ и др.), лирични („Гълъбите гукат в близката гора“, „Пролет моя, моя бяла пролет“, „Вечерний здрач“ и др.) и масови песни. Автор е на сборник с хорови песни, учебници по пеене и статии по проблеми на българската музикална култура.

Започва преследване на еврейските семейства в Кишинев. В продължение на няколко дни са убити 49 човека, ранени са 586. Домовете на десетки граждани са разрушени и разграбени.

Армията потушава въоръжения бунт против натуралния десятък в Тръстеник и Русенско. На 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия.

Според един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва под името юшур и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез данъка е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на този данък се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен.

Роден е Крум-Александър Димитров Дзивгов – български естет, литературен критик, познавач на европейската литература. Той завършва естетика и литературна история в Париж и Гренобъл. През 1914 г. редактира сборник, посветен на П. П. Славейков. Дзивгов се сближава и поддържа връзки с изтъкнати европейски писатели и учени. Умира в затворническата болница, подложен на тежък режим заради съчинението си „Покушение срещу българското правосъдие“, което издава през 1933 г.

Умира Сава Хаджиилиев Доброплодни – книжовник, педагог, театрален деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 3 декември в Сливен. Първоначално учи в Котел, а по-късно завършва гръцкото Куручешменско училище в Цариград. Учителства в редица градове на страната – Котел, Шумен, Сливен, Варна, Тулча, Силистра и др. По време на Кримската война 1853–1856 г. за кратко време е учител по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци. След като се завръща в България през 1856 г., става инициатор за създаване на читалище в Шумен и за организиране на театрално представление на комедията „Михал“. След Освобождението Доброплодни става държавен чиновник, а от 1881 г. е назначен за училищен инспектор. Редактира в. „Нова българска пчела“. Съставя и издава редица учебни помагала – „Водител на взаимните училища“, „Кратко здравословие“, „Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий“ и др. Автор е и на редица пиеси: „Тримата ефрейтори“, „Прошенописецът“ и др.

Роден е Жетулиу Дорнелис Варгас – бразилски политик. През 1930 г. той извършва държавен преврат и става президент на Бразилия. Установява диктаторски режим (1930-1945 г.) по подобие на фашисткия в Италия. През 1945 г. основава Бразилска работническа партия. От 1950 до 1954 г. Варгас отново е президент, но проамериканските офицери го отстраняват, след което той се самоубива.

Умира Чарлс Роберт Дарвин – английски естественик и физиолог. Той участва в научна експедиция по южноамериканските крайбрежия с кораба „Бигъл“. Там събира първите материали за прочутото си съчинение „За произхода на видовете чрез естествен подбор“ (1859 г.). В книгата „Произход на човека и половия отбор“ (1871 г, ) Дарвин обосновава спорната хипотеза за произхода на човека от приматите.

Една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков, заедно със своите другари, напада конака, където се е установява турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака поставя началото на въстанието в Копривщица.

Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като „Кървавото писмо“. С него се приканват всички българи към повсеместен бунт.

Точно на Великден, Васил Левски се отказва от монашеския си обет, като сам си отрязва косите. Той напълно се отдава на освободителното движение.

От 1864 до 1866 г. Апостола учителства в с. Войнягово и организира „патриотични дружини“ за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състой в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция.

Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: „С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.“ За всяко отклонение от тази цел „Наредата“ предвижда смъртно наказание. Останалите и параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения.След като получава пълномощието от БРЦК Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО.

Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото „който ни освободи, той ще ни зароби“. Проповядва идеята за „свята и чиста република“, за общество и държава, в която всички „да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония“.

Делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, за да получи разрешение българските владици да служат на Великден. Година по-рано по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.

За тази си смела постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г.

Англия и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал. По-късно САЩ решават да извършват това самостоятелно. Каналът свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа).

Построен през 1914 г., официално е открит през 1920 г. От 1914 до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ, до 2000 г. се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. Дължината на канала е 81 600 м. Широчината е- от 150 до 300 м, дълбочината на фарватера – 12,8-25,9 м.

Лондонският договор признава независимостта на Белгия от Нидерландия.

Белгия е населена около 300 пр. Хр. с келтските племена белги. През 57-51 пр. Хр. е покорена от римляните. През V в. е включена във Франкската държава. През 843 г. Вердюнският договор поделя Белгия между Франция и Лотарингия. През IX-XV в. се създават княжествата Фландрия, Люксембург, Брабант, Линбург и др. През XV в. Белгия преминава към Хабсбургите. След войната за испанското наследство през 1714 г. Белгия става австрийско владение, след това (1795 г.) е присъединена към Франция, а Виенският конгрес (1815 г.) я поставя под властта на Нидерландското кралство. След Втората световна война през 1948 г. Белгия образува с Люксембург и Нидерландия Бенилюкс, който представлява митнически съюз между трите държави. От 1951 г. е кралство. Държавата е преустроена на федеративен принцип. Държавния глава е крал Алберт II, на престола от 9 август 1993 г.; мин.-председател: Жан-Люк Дьоан, правителството е сформирано на 23 юни 1995 г., с промени от 1998. Член на ЕС, на ООН (1945 г.).

Роден е Хосе Мария Валдо Ечергарай-и-Ейсагире – испански драматург, математик и политик. По произход баск. Завършва Мадридския политехникум, след което известно време работи като инженер. На 22-годишна възраст става професор в Мадридския политехникум, където преподава математика и физика. За своята научна дейност той е избран за член на Кралската испанска академия. Наред с точните науки Ечергарай-и-Ейсагире изучава философия литература и политическа икономия. През 1868 г. влиза в Кортесите (испанския двупалатен парламент) като депутат от Демократическата партия. Занимава се с политическа дейност до 1905 г. Той е един от основателите на Националната банка на Испания.

На 40-годишна възраст Ечергарай-и-Ейсагире създава първото си художествено произведение – комедията „Сметководен бележник“, която се появява на мадридска сцена под псевдоним и се играе с успех. т. Популярността му достига апогей с появата на пиеси на съвременна тема (драмата „Безумие или святост“, появила се няколко години след началните му опити). Ечергарай-и-Ейсагире е автор на около 80 пиеси. За най-добра от тях се смята драмата „Великият Галеото“ (1881 г.). В Испания е наричан „вторият Калдерон“. Ечергарай-и-Ейсагире е носител на Нобелова награда за литература за 1905 г.

Умира лорд Джордж Ноел Гордън Байрон – английски поет, представител на революционния романтизъм. От 1809 г. той е член на Камарата на лордовете. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го „Метежния лорд“. През 1816 г. напуска завинаги Англия, след което живее известно време в Швейцария, а след това в Италия. Там се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцкото въстаници срещу турците. Автор е на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“ (в 4 песни) и на ориенталските поеми: „Гяур“, „Абидоска невеста“, „Манфред“ „Корсар“, „Лара“, „Обсадата на Коринт“. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: „Марино Фалиеро“, „Двамата Фоскари“ и „Сарданапал“, както и двете мистерии: „Небе и земя“ и „Каин“. Там довършва „Дон Жуан“. Байрон води шумен и бурен живот, изпъстрен с приключения. Поезията му оказва силно влияние върху европейската литература от XIX в.

В Петербург е публикуван манифест на руската императрица Екатерина ІІ (1762-1796 г.), с който се обявява, че Русия присъединява към своята територия Кримския полуостров, Таман и по-голямата част от Кубан. Загубата на Крим и Кубан принуждава Високата порта да обърне повече внимание на Добруджа и на Североизточна България като основни зърнодобивни райони, осигуряващи изхранването на столицата и на османската армия.

С битката при Лексингтън (щата Масачузетс) започва Войната за независимост в САЩ. Война, избухва поради задълбочаващия се конфликт между метрополията и 13 английски колонии. В резултат се създава независимата държава САЩ. На 4 юли 1776 г. американският Конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ. В началото британските войски имат надмощие, но победата на американците в битката при Саратога през октомври 1777 г. води до обрат в хода на войната. Към американската армия, командвана от Дж. Вашингтон, се присъединяват и доброволци от европейските държави. На 19 октомври 1781 г. английската армия капитулира. С подписването на Парижкия мирен договор през 1783 г. бившата метрополия признава независимостта на САЩ.

В Москва типографът Иван Федоров започва да печати “Апостола” –първата руска книга.

Елена, сестрата на цар Иван Александър, се жени за сръбския владетел Стефан Душан (1331–1355 г.). Българо-сръбските разговори, които предшестват този брак, слагат край на враждебността и напрежението между двете държави. Мирните отношения не се нарушават до края на ХІV в.

Съвременните историци смятат, че благодарение на този договор и усилията на сестра си цар Иван Александър прави множество компромиси в своята политика, които практически подпомагат възхода на сръбската държава.

Душан е първият сръбски владетел, получил титлата „цар“ на свикания през април 1346 г. църковно-народен събор в Скопие. На събора присъства българският патриарх Симеон и целият български висш клир. Със съгласието и санкцията на всички присъстващи сръбският архиепископ Йоаникий е обявен за сръбски патриарх и в качеството си на такъв коронова Стефан Душан за „цар на сърби и гърци“.

Сръбската експанзия на югоизток, започва още при управлението на великия жупан Стефан Неманя. В посочения период българската държава не е в състояние да осъществи присъединяването на Македония към своите територии и поради това цар Иван Александър търси разширение в Тракия за сметка на Византия, без да влиза в конфликт със Сърбия. През 1332 г. сръбските войски опустошават Източна и Югоизточна Македония и овладяват крепостта Струмица. През 1334 г. достигат Солун и превземат Прилеп, Охрид и Костур. До 1343 г. сърбите завладяват земите между средното течение на реките Вардар и Струма и градовете в тази област. През 1344-1345 г. под сръбска власт минават Зъхна, Бер, Воден, Драма, Филипи, а след завладяването на Сяр на практика цяла Македония влиза в границите на Сръбското царство. До 1348 г. под сръбска власт падат и Епир и Тесалия.