КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 18 МАЙ

2018 г. – Boeing 737-201 Advanced на Cubana de Aviacion се разби по време на излитане в Хавана, убивайки 113 души .

2016 – Катастрофа на Ан-12 в Дуайър .

2015 г.

След пет дневно примирие Саудитска Арабия и нейните съюзници подновяват бомбардировките край град Аден в Южен Йемен.

2015 г.

„Ислямска държава“ установява пълен контрол върху град Рамади.

2014 г.

В Гвинея-Бисау се провежда втори тур на президентските избори.

2013 г.

НАСА утвърждава първата мисия за вземане на проби от астероид.

2013 г.

За първи път е клонирана човешка стволова клетка. Успешният експеримента дава възможност за клониране на цяло човешко същество.

2012 г.

Правителството на Екваториална Гвинея начело с министър-председателя Игнасио Танг подава оставка.

2011 г.

Ал Джазира предава, че 17 души са убити при тричасова престрелка на сто въоръжени с АК-47 и ракети талибани срещу граничен контролно-пропусквателен пункт в близост до пакистанския град Пешавар.

2011 – Saab 340 катастрофира в Рио Негро , 22 загинали.

2011 г.

Александър Цветков подава оставка като Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на следващия ден е назначен Ивайло Московски.

2010 г.

Умира италианският писател и преводач Едоардо Сангвинети. Той е роден на 9 декември 1930 г. в Генуа. През 60-те години е сред водачите на неоавангардисткото течение „Групо 69“. Превежда Джеймс Джойс, Жан-Батист Молиер, Уилям Шекспир, Бертолт Брехт. През 1979-1983 г. е независим депутат, избран с листата на Италианската комунистическа партия.

2007 г.

Умира френският учен Пиер-Жил дьо Жен. Роден на 24 октомври 1932 г. в Париж, Франция. Лауреат е на Нобелова награда за физика през 1991 г. за откритието, че използваните методи за изследване на простите системи могат да бъдат приложени и към по-сложни форми на материята, в частност към течните кристали и течните полимери.

2006 г.

Музеят в националния историко-археологически резерват “Мадара” е официално отворен за посетители след 23-годишно прекъсване. Средствата за възстановяване на музейната сбирка са осигурени от община Шумен.
Музейната площ е близо 100 кв. метра. Акцентът при подреждането на експонатите е поставен върху култовото значение на Мадара през вековете.
Експозицията обхваща пет основни теми – Мадара през праисторическия период, през античността, през Средновековието, нумизматични и сугистични паметници от района на Мадара и допълнителна зала за видните изследователи на миналото на историко-археологическия резерват. Според експертите, най-ценнните сред 500-те експоната са уникалният каменен зодиак с култово предназначение, датиран от II век, мраморната плоча на трите нимфи, намерена в Голямата пещера, запазен надпис от тракийския период, свързан с култа към богинята Тюкхе, каменни глави на хора и фигури на животни. Ценните предмети са намерени в района на Мадара, Калугерица и Кюлевча.
Ремонтът на сградата на обща стойност 165 000 лева е извършен през 2005 г. Община Шумен осигурява за ремонта 115 000 лева от бюджета си, останалите 50 000 лева са отпуснати от Министерство на културата.

1994 г.

Цар Борис ІІІ е удостоен посмъртно от еврейските организации в САЩ с наградата “морален държавник” за ролята му при спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта.
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапно депортиране на българските евреи. Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.
Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България”. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Македония и ги депортират с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. От тези евреи оцеляват само няколко души.
Близо деветте хиляди души от „стара България“ са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу случващото се. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро- Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.
Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортирането на евреите от „стара България“. Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

1990 г.

Източна и Западна Германия подписват валутен съюз, като правят първата стъпка по пътя към обединението. След разгрома на хитлеристка Германия, през 1949 г. са създадени две германски държави- ФРГ- на територията на американската, английската и френската окупационна зона и ГДР – на територията на съветската окупационна зона. Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. На 3 октомври 1990 г. по волята на германския народ и със съгласието на страните победителки във войната е провъзгласена обединена Германия.

1985 г.

Умира Стоян Цеков Даскалов – писател. Той е роден на 22 август 1909 г. в с. Лиляче, Врачанско. През 1942 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Първата му публикация е от 1930 г. в сп. „Светлоструй“. Писателят участва в Отечествената война. Заедно с Д. Чавдаров-Челкаш редактират вестник „Часовой“. През 1947-1956 г. е главен редактор на сп. „Дружинка“, а през 1957-1958 г. е редактор в сп. „Български воин“. Даскалов е сценарист в Българска кинематография. В обемното му белетристично творчество намират отражение животът на селянина, промените в бита и психологията му вследствие от новите икономически условия. Той е автор на много книги за деца и сценарии на филми. Някои от съчиненията му са „Мъка“ (1935 г.), „Магдина чука“ (1940 г.), „Под ямурлука“ (1941 г.), „Път. Роман в три части“ (1945 г.), „Мелницата Липовански“ (1951 г.), „Своя земя“ (1952 г.), „Първа дружба“ (1957 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.), „Село край завод“ (1963 г.) и много други.

1984 г.

Родена е Ивет Лалова – българска лекоатлетка. Висока е 168 см, тежи 54 килограма. Състезател е на софийския спортен клуб “Левски”. Европейска шампионка е на 100 и 200 м за девойки. Най-доброто й постижение на 200 м е 22,57, постигнато на финала на Игрите в Атина. Лалова остава в историята като най-успешната българска олимпийка в спринта при жените и в двете дистанции /100 и 200 м/.

1982 г.

Влиза в действие четвъртият реактор на АЕЦ „Козлодуй“.

1978 г.

За първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите.

1977 г.

Провежда се трети конгрес на българската култура. Комитетът за изкуство и култура се преименува в Комитет за култура, а Людмила Живкова остава негов председател. Тя е на този пост до смъртта си на 21 юли 1981. Уставът на Комитета е утвърден с постановление на Министерския съвет на 28 юли.
Дъщерята на Тодор Живков е родена на 26 юли 1942 г. в София. През 1965 г. тя завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика. От 1975 г. тя е председател на Комитета за изкуство и култура и на творческите съюзи и на Националния комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация“. Живкова е председател и на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея „Знаме на мира“, проведена през август 1979 г. в България. Същата година тя става почетен доктор на Токийския университет. Людмила Живкова е народен представител в VII НС. Нейни съчинения са: „Англо-турските отношения 1933-1939” (1971 г., на английски език 1976 г.), „Казанлъшката гробница“ (1974 г.; на немски език 1973 г.), „Четвероевангелието на цар Иван Александър“ (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.). Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г.

1975 г.

Умира Илия Николаев Петров – художник. Той е роден в Разград на 9 юли 1903 г. През 1926 г. завършва Художествената академия в София при Н. Маринов, а година по-късно учи и в частното училище на Х. Ман в Мюнхен. От 1946 г. Петров е професор в Художествената академия в София. През 1949-1950 г. е заместник-ректор, през 1957-1962 г.- декан на Факултета за изящни изкуства, а през 1966-1968 г. и ректор. За периода 1949-1950 г. Петров е председател на Съюза на българските художници. Той е признат майстор на портрета: „Автопортрет“ (1928 г.), „Автопортрет“ (1931 г.), „Дамски портрет“ (1931 г.), „Веса Тузсузова“ (1932 г.), „Женски портрет“ (1941 г.), „Портрет на момченце“ (1942 г.), „Художничката Мери Кънева“ (1945 г.), „Поетът Божидар Рожилов“ (1950 г.), „Портрет на Христо Ботев“ (1952 г.), „Атанас Божков“ (1964 г.), „Автопортрет“ (1967 г.), „Поетесата Дора Габе“ (1968 г.) и др. Автор е и на многобройни фигурални композиции на историческа тема: „Шипка“ (1935 г.), „Аспаруховата конница“ (1936 г.), „Хан Аспарух“ (1941 г.), „Септември 1923 година“ (1947 г.), „Партизани в акция“ (1947 г.), „Сражение между Светослав и Цимисхи“ (1954 г.), „Преди разстрела“ (1954 г.), „Ивайло разбива Константин Тих“ (1955 г.), „Бунтът на Добро поле“ (1956 г.), „Партизани“ (1964 г.) и др. Негови графики са „След боя“ (1936 г.), „Испания“ (1939 г.), „Фашисти“ (1939 г.), „Септември 1923 година“ (1940 г.) и „Христо Ботев“ (1949 г.). Петров създава редица рисунки и скици от Индия, работи и в областта на илюстрацията: „Ден последен“ от С. Загорчинов (1949 г.), „Пробивът“ от Кр. Белев (1952 г.), „Септемврийци“ от Ем. Коралов (1953 г.), „Живите помнят“ от К. Калчев (1958 г.) и др. Има изяви и в скулптурата: „Глава“ (1937 г.), „Седнала жена“ (1939 г.), „Фигура на Г. Димитров в Лайпциг“ (1959 г., с Ив. Мандов), „Грижа“ (1971 г.). Работи също в областта на декоративно-монументалното изкуство („Влизането на Ивайло в Царевец, посрещането му от болярите“ и „Въстанието на Асен и Петър“, Исторически музей В. Търново, 1962 г.).

1972 г.

Влиза в сила Договорът за морското дъно („За забрана разполагането на дъното на моретата и океаните и в тях на ядрено оръжие и други видове оръжия за масово поразяване“). Той е разработен през 1969-1970 г. от Комитета на ООН по разоръжаване и е открит за подписване на 11 февруари 1971 г. Договорът забранява монтирането и разполагането извън пределите на 12-милната крайбрежна зона на оръжия за масово поразяване и на съоръжения и други устройства, предназначени за такова оръжие.

1971 г.

На тържествено заседание на Народното събрание в зала „Универсиада“ е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в „Държавен вестник“ и е обявена за основен закон за изграждането на „развито социалистическо общество“. В нея БКП се провъзгласява за „ръководна сила на обществото и държавата“, а НРБ – за „социалистическа държава“. Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган – Държавен съвет. Той „съединява вземането на решения с тяхното изпълнение“ и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила. Два дни по- рано, на 16 май, се провежда референдум за приемане на нова конституция. В него участват 99,70 % от всички гласоподаватели, т.е 6 174 635 души, от които с действителни бюлетини – 6 150 695 души, с недействителни – 4607. Общо 6 135 218 души или 99,66 % гласуват за новата конституция, против – 15 477.
На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По „официални сведения“ за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията. На 7 май Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. Ден по-късно е решено приемането й да стане чрез референдум.

1956 г.

На седмата сесия на СИВ в Берлин е решено България да се специализира в производството на цветни метали, електрокари и електротелфери.

1951 г.

Седалището на ООН е преместено в Ню Йорк. Организацията на обединените нации е създадена на 26 юни 1945 г. на международна конференция в Сан Франциско. Инициативата е на участниците в антихитлеровската коалиция по време на Втората световна война. Учредители на ООН са 50 държави. Приетият Устав влиза в сила на 24 октомври 1945 г. и този ден е обявен за международен ден на ООН. ООН има центрове във Виена и Женева. Целите на организацията са записани в Устава. Те са поддържане на международния мир и сигурност, предотвратяване и премахване на заплахите за мира и прекратяване на агресивните актове, уреждане или разрешаване с мирни средства на международните спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, развиване на дружеските отношения между нациите чрез уважаване принципа на равноправието и самоопределянето на народите, осъществяване на сътрудничество при разрешаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер, уважаване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и религия, осъществяване на централизация чрез съгласуване действията на държавите, насочени към достигане на тези цели. Главни органи на ООН са Общо събрание, Съвет за сигурност на ООН, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство на ООН, Международен съд на ООН и Секретариат. Генерални секретари са Тригве Халвдан Ли (Норвегия, 1946-1953 г.), Д. Хамършелд (Швеция, 1953-1961 г.), У Тан (Бирма, 1961-1971 г.), К. Валдхайм (Австрия, 1972-1981 г.), Х. П. де Куеляр (Перу, 1982-1991 г.), Б. Бутрос-Гали (Египет, 1991-1997 г.), К. Анан (Гана, 1997 г.). България е член от 14 декември 1955 г. и 3 пъти е непостоянен член на СС на ООН, съответно през 1966 г., 1986-1987 г. и 2002-2003 г. През септември 2002 г. страната ни председателства на Съвета за сигурност.

1950 г.

След като в началото на годината в. „Стършел“ става издание на ЦК на БКП, на вестника е вменено, че без съгласието на ЦК не може да осмива партийните организации и дейците, които работят в партията. ЦК определя и редакционната колегия на вестника: главен редактор – Димитър Чавдаров-Челкаш, и заместник-главни редактори – Богомил Райнов и Никола Мирчев. В решение на Политбюро на ЦК на БКП за състоянието и задачите на в. „Стършел“ от 18 май от вестника се изисква да отразява положителните явления в живота на страната, да отделя внимание на „повишаване на бдителността“ и на „борбата срещу трайчокостовщината“ и да преустрои работата си на основата на опита на съветското сп. „Крокодил“.

1949 г.

Умира Карл Фослер – германски филолог. Получава образование в университетите в Тюбинген, Женева, Страсбург, Рим, Хайделберг. Професор е в Хайделбергския (1902 г.), Вюрцбургския (1909-1910 г.) и Мюнхенския (1911-1937 г. и 1945-1947 г.) университет, ректор е на Мюнхенския университет (1946 г.). Изучава духовната култура на романските народи от ранното средновековие, Ренесанса, Просвещението и романтизма. Изследва италианската., френската, испанската литература и език, а към края на живота си – литературата на Португалия и Южна Америка. Ръководител е на школата на идеалистичната неофилология, която се противопоставя на позитивизма и индувидуализма като 2 основни направления в тълкуването на естетическата теория на езика и литертаурата. Споделя възгледите на Б. Кроче. Смята за невъзможно изследването на езика извън историята на културата, определя творческата инициатива на личността и индивидуалната интуиция като източник на езиковите иновации. Свързва литературознанието и езикознанието с философията и историята на културата. Автор е на трудовете “Позитивизъм и идеализъм в езикознанието” (1904 г.) и “Дух и култура в езика” (1925 г.).

1949 г.

Подписана е търговска спогодба с Аржентина – първата, която България сключва с латиноамериканска страна.

1925 г.

В с. Дъбница, Неврокопско е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия”, който два дни по-късно е утвърден от ръководителя на македонската революционна организация Иван Михайлов. Членовете на централния комитет на ВМРО Ал. Протогеров, Ив. Михайлов и Г. Попхристов и членовете на задграничното представителство Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски посещават селото. На 13 юни 1925 г. Ив. Михайлов одобрява присъда за екзекуцията на 13 души. Смъртни присъди се изпълняват само след одобрени от страна на ЦК или ЗП. Общо за периода май- юни около 38 смъртни присъди са одобрени.
ВМРО полага усилия да елиминира заплахата от емигрантски чети, които са набирани от федералисти около Т. Паница и от политическите емигранти от БКП и БЗНС. От Солун комунистите изпращат оръжие и литература за България, а в Драмско се подвизават федералисти на Т. Паница. В началото на 1925 г. в Солун се провежда федералистки конгрес, на който присъства и Т. Паница. Форумът се ръководи от представителя на сръбското правителство Христо Дорович. Взето е решение ВМРО да бъде унищожена, с помощта на емигрантите от Сърбия и Гърция, подкрепени от сръбско-гръцки войски.
В Неврокопско са създадени канали за връзка с организациите на БКП и са установени контакти с емигранти в Гърция.
На Шестия конгрес на ВМРО се вземат реални мерки за решаването на този проблем. По нареждане на ЦК четата на В. Ганчев, околийски войвода от Серски революционен окръг, остава из Неврокопско от есента на 1924 г. до пролетта на 1925 г. От пролетта и лятото на 1925 г. и милицията е в готовност и действат съгласувано с органите на ВМРО.
След заповед на ЦК започват арести, след което обвиняемите са завеждани в с. Дъбница, на 11 км от Неврокоп (днес Гоце Делчев). Разследването продължава около 40 дни, като за неговия ход вътрешното министерство е редовно уведомявано.
Затворени са бивши четници на Т. Паница, бежанци от Драмско и заподозрени от граничните райони. Всички са разпитвани и обвиненията в противодържавно сътрудничество с избягалите в Гърция емигранти са проверявани. Част от разпитваните са освобождавани. Благодарение на акцията е доказано съществуването на организация, обединяваща политически емигранти . Заловен е шифър и мастило, с което са писани писмата, изпращани по емигрантския канал. Доказано е и че контрачета от Гърция е преминала в Неврокопска околия. Ръководството на ВМРО следи пряко хода на следствието.

1920 г.

Роден е Алексей Димитров Шелудко – български физико-химик, член-кореспондент е на БАН (от 1967 г.). Професор е в СУ “Св. Климент Охридски” (от 1962 г.), доктор е на химическите науки (от 1962 г.), академик (1984 г.). Работи в областта на електрокристализацията и във физико-химията на повърхностите и на дисперсните системи (колоиди). Създател е на методи за изследването на тънките течни слоеве и изучава техните кинетични и термодинамични отнасяния. Автор е на “Колоидна химия” (1957 г., в 4 изд.). Димитровска награда (1969 г.), ордени “НРБ”, I ст. (1978 г.) и “Г. Димитров” (1980 г.).

1920 г.

Роден е папа Йоан Павел ІІ, със светско име Карол Войтила.
Първото си причастие приема на 9-годишна възраст, а конфирмацията си – на 18 години. След завършване на гимназията във Вадовице през 1938 г., той се записва в Краковския Ягелонски университет, профил театър. Нацистките окупатори затварят университета през 1939 г. и Карол Войтила работи в кариера (1940 – 1944 г.), а след това и в химическа фабрика, за да избегне депортирането си в Германия. През 1942 г. започва курсове в нелегалната краковска семинария, ръководена от кардинал Адам Щефан Сапиеха, архиепископ на Краков. В същото време Карол Войтила е един от пионерите на тогава нелегалния “Театър Рапсодия”. След края на Втората световна война продължава курсовете си във факултета по теология отново в Ягелонски университет и на 1 ноември 1946 г. е ръкоположен за свещеник. Скоро след това кардинал Сапиеха го изпраща в Рим, където той работи под ръководството на френския доминиканец Гарижу-Лагранж. Доктората си по теология Карол Войтила завършва през 1948 г., темата е вярата в делата на Св. Йоан Кръстител.
През 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша. Викарий е на различни епархии в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1951 г., когато отново подновява изучаването на философия и теология. През 1953 г. той защитава професура на тема “Оценка на възможността от намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер”, в Католическия университет в Любляна. По-късно става професор по морална теология и социална етика в Краковската семинария. Преподава същата дисциплина и във факултета по теология в Люблянския университет. На 4 юли 1958 г. папа Пий ХІІ го назначава за помощник-епископ. Архиепископ Базияк го ръкополага на 28 септември същата година във Вавелската катедрала в Краков. На 13 януари 1964 г., папа Павел VІ го номинира за архиепископ на Краков, а на 26 юни 1967 г. той става кардинал. Освен, че взема участие в Съвет ІІ на Ватикана с важен принос в разработката на Конституцията Gaudium et Spec, кардинал Войтила участва и във всички асамблеи на Синода на епископите.
Той е избран за папа на 16 октомври 1978 г. Оттогава е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.
Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги – “Прекрачване на прага на надеждата” (октомври 1994) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (ноември 1996).
Умира на 2 април 2005 г.

1914 г.

Роден е Борис Кирилов Христов – оперен певец. Той е обявен за “бас ¹1 на планетата”. Родът му е от Македония и след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. баща му Кирил Христов учи в София и Париж, а в Пловдив се жени за Райна Христова. Семейството пристига в София през 1917 г. В столицата Борис Христов завършва Втора Софийска мъжка гимназия, където пее в гимназиалния хор, ръководен от Драгия Тумангелов. Музикалната си дейност басът започва в мъжкия самодеен хор “Гусла” под диригентството на Асен Димитров. След гостуването на Ф. Шаляпин в България през 1934 г. Борис Христов заминава за Италия, където живее и пее до края на живота си. Там учи при Р. Страгари. През 1946 г. българинът дебютира в Реджо ди Калабрия в ролята на Колин от “Бохеми” на Дж. Пучини”. Той пее в лондонския “Ковънт Гардън” през декември 1949 г. Оттогава завладява най-големите оперни сцени в света. За по-малко от 10 години Борис Христов подготвя репертоар от над 40 роли, които му носят голяма слава. Връх в творческата му кариера са ролите на Б. Годунов и Филип II сред повече от 100 роли. През 1966 г. Софийската народна опера прави в Париж запис на операта “Княз Игор” от Бородин под диригентството на Йежи Семков, в която Христов изпълнява ролите на Галицки и хан Колчак. През януари 1970 г. басът постига триумф в неаполитанския театър “Сан Карло” с операта “Б. Годунов”. През септември 1976 г. той идва да пее за пръв път в родината си, когато прави записи с хора на катедралата “Св. Александър Невски”. През 1978 г. осъществява нови записи в България с хоровата капела “Св. Обретенов” в съпровод на Камерния оркестър на Българското радио под диригентството на Г. Робев. През 1986 г. Христов основава и ръководи в Рим Българска академия за изкуство и култура.

1911 г.

Умира Густав Малер – австрийски оркестров диригент и композитор. Възпитаник на Виенската консерватория, ученик на А. Брукнер. Директор е на Будапещенската опера, пръв диригент на Хамбургската и по-късно на Виенската опера. През 1909 г. дирижира Нюйоркския филхармоничен оркестър. Пише камерна музика, хорови композиции, симфонии и др.

1909 г.

Умира Исаак Мануел Франсиско Албенис – испански композитор и пианист. Учи в Барселона (пиано при Л. Брасен и композиция при Ф. Геварт), Будапеща (пиано при Ф. Лист), Мадрид (композиция при Ф. Педрел). Концертира в много страни от Европа, Северна и Южна Америка. От 1894 г. живее в Париж. Основната част от произведенията му са за пиано. В тях съчетава традициите на испанските народно песенно-танцувални жанрове (хота, сегидиля, сортсико, малагена и др.) и музикалната класика. Най-известни творби: „Испанска сюита“ (1886 г.), „Испания“ (1890 г.), „Два испански танца“, „Испански напеви“, „Иберия“ (1905-1909 г.), „Навара“ (завършена от френския композитор Деода дьо Северак), „Каталония“ (1899 г.), сарсуелите „Света Ана“ (1894 г.), „Пепита Хименес“ (1896 г.), операта „Хенри Клифърд“ (1895 г.), романси и др.

1909 г.

С царски рескрипт е учреден най-високият български орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Кабинетът го отменя на 25 май и поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за него. Дава се на лица, достигнали най-високо положение в държавата, наградени преди това с най-високи ордени. Кавалерите му може да бъдат до 15 души. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя и с девиз „Ex Oriente Lux“ („Светлината е от Изток“). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за чужди владетели) огърлие. С него са наградени само цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 чужди държавни глави.

1906 г.

Състои се откриването на пристанището на Варна.
Първите проучвания за строеж на ново пристанище се правят още преди Освобождението. През 1872 г. на главния инженер на марсилското пристанище Паскал е възложено да направи проучвания и представи проект. Той изпраща помощника си френския инженер Адолф Жерард да извърши теренните замервания. През 1873 г. готовият вече проект е предаден на барон Хирш, но до реален резултат не се стига. На 21 януари 1889 г. със закон българското правителство взема решение за построяване на пристанища във Варна и Бургас. На 15 декември 1890 г. Чарлз Хартли, известен английски инженер, представя два проекта – за пристанище в езерото и за пристанище в залива, пред самия град. Макар и добри, поради високата им цена те не са одобрени. През 1893 г. проучване прави и инж. Бьомхен, бивш директор на пристанището в Триест, но проектите са несполучливи и отхвърлени. В края на 1894 г. френският инженер Адолф Жерард, вече инженер-съветник на правителството, представя проекта си, основан на плановете на инж. Хартли, който предвиждал построяване на приморски вълнолом и кейови стени. Първоначално пристанището се строи от българската предприемаческа фирма „Михайловски-Хайрабедян“, по-късно от „Безименно акционерно дружество за направа на варненското пристанище“. С малки прекъсвания строежът продължава до 1906 г.

1901 г.

Роден е Винсент Дю Виньо – американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия за 1955 г. Завършва университета в Илинойс (1923 г.) и медицинското училище в Рочестърския университет (1927 г.). Преподавател е в медицинските училища към университета „Дж. Хопкинс“, Единбургския университет (Великобритания), института „Кайзер Вилхелм“ (Дрезден, Германия). През 1929-1932 г. работи в Катедрата по биохимия в университета в Илинойс, през 1932-1938 г. – в университета „Джордж Вашингтон“. От 1938 г. ръководи Катедрата по биохимия в медицинския колеж на Корнуелския университет (професор от 1967 г.). Изследва химическия строеж на инсулина, биотина, процеса на обмяната на аминокиселините и др. Посвещава трудове на синтеза на пеницилина. Определя строежа и синтезира хормони на хипофизата – вазопресин и окситоцин. Умира на 11 декември 1978 г.

1899 г.

В Хага започва работа първата международна мирна конференция, на която са обсъдени мерки по съкращаване на въоръженията. Всички решения на конференцията впоследствие са нарушени.

1897 г.

За първи път е публикуван романът “Дракула” от Брам Стокър.
Брам Стокър е ирландски писател. Автор е на романа на ужаса „Дракула“. Роден е на 8 ноември 1847 г. близо до Дъблин, в крайбрежното село Клонтарф. Учи история, литература, математика и физика в Тринити колидж. Умира на 20 април 1912 г. в Лондон, Англия.

1897 г.

Роден е Франк Капра – американски режисьор от италиански произход. В киното работи като статист, асистент и режисьор. Режисира: “Дъжд от светлина” (1930 г.), “Платиненорусата” (1931 г.), “Американска лудост” (1932 г.), “Това се случи през нощта” (1934 г.), “Мистър Дийдс отива в града” (1936 г.), “Загубеният хоризонт” (1937 г.), “Мистър Смит отива във Вашингтон” (1939 г.), “Запознайте се с Джон Доу” (1941 г.), “Защо воюваме?” (1942-1945 г.), “Арсеник и стари дантели” (1944 г.), “Животът е прекрасен” (1946 г.), “Състоянието на съюза” (1948 г.), “Дупка в главата” (1959 г.), “Джоб, пълен с чудеса” (1961 г.).

1891 г.

Роден е Рудолф Карнап – немски философ и логик, водещ представител на неопозитивизма, професор. Активен участник е във Виенския кръжок. Като изхожда от идеите на “Логико-философския трактат” на Витгенщайн, съвместно с други членове на Виенския кръжок разработва своя неопозитивистки модел на научното знание. Според него в основата на научното знание са заложени абсолютно достоверни протоколни твърдения, в които се изразяват сетивните преживявания на субекта. Всички останали твърдения на науката трябва да бъдат верифицирани, т. е. сведени до протоколните твърдения. Преподавател е по философия във Виенския и Пражкия университети. От 1936 г. работи в САЩ, професор е в Калифорнийския университет. Автор е на изследвания в областта на логическия синтаксис. Поставя основите на семантичната философия. Умира на 16 септември 1970 г.

1886 г.

Провеждат се избори в Южна България за допълване на Народното събрание, представени пред Европа като избори за Областното събрание на Източна Румелия, което ще заседава заедно с IV ОНС.

1881 г.

Започва посещението на екзарх Йосиф I в Източна Румелия и в Княжеството, където се опитва да помири либералите и консерваторите за изменение на Търновската конституция, но е против извънреден и неконституционен режим.

1878 г.

В Лондон руският посланик в Англия П. А. Шувалов и английския министър на външните работи лорд Р. Солсбъри подписват тайно споразумение, което довежда до ревизиране на Санстефанския договор 1878 г. С него Англия се съгласява Русия да присъедини Южна Бесарабия, Карс и Батум. За сметка на това настоява България да бъде разделена на две части по билото на Стара планина, като на север се създаде самостоятелно княжество с политическа автономия, а на юг областта да получи широка административна автономия, но да остане под властта на султана.
Успешният край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. обезпокоява западните европейски държави заради евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки стратегическата важност на този район, те не одобряват подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор 1878 г. и настояват открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия приема направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. В навечерието на Берлинския конгрес, на който именно се ревизират решенията от Сан Стефано, особено активна дейност разгръща английската дипломация. Освен тайното англо-руско споразумение, на 25 май във Виена е сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария. В него освен разпокъсването на Санстефанска България на посочените части е постигнато и друго съглашение – да бъде намален чувствително срокът на Временното руско управление в България, предвиден в Санстефанския договор. Тези споразумения залягат в преговорите на Берлинския конгрес и съответно в подписания Берлински договор.

1876 г.

Четата на Христо Ботев е обкръжена на планинския рид Милин камък. Загиват 30 души, сред които и знаменосецът Н. Симов-Куруто. Ден по-рано при с. Оряхово около 200 души слизат на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход „Радецки“. След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите две – на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

1876 г.

Брациговските първенци изпращат парламентьор (дядо Мильо) при водача на турските отряди Хасан паша. Срещу голям откуп селището е спасено от разорение. Васил Петлешков е арестуван и подложен на мъчения. Погълнал отрова, той е доубит от заптиетата по пътя за Пловдив.

1872 г.

Роден е Яне Сандански – деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След поражението на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си образование там. След това работи като просбописец, държавен чиновник и пр. В националноосвободителната борба на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно преминава с чети в Македония с цел да съдейства за ускоряването на процеса за изграждането на революционни комитети в различните селища. Заедно с това полага усилия и за набавяне на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази насока е известната афера „Мис Стоун“. На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени. Похитителите искат откуп от Турция, който, заради натиска от страна на Великите сили, получават. С получените на 18 януари 1902 г. 14 500 златни турски лири е предвидено закупуването на оръжие.
Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес решение за въстание в Македония и Одринско през пролетта на 1903 г. Въпреки това не се противопоставя и се включва дейно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.
След гибелта на Гоце Делчев Сандански се утвърждава като един от лидерите на левицата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Благодарение на неговите усилия, въпреки погрома на въстанието, в следващите няколко години това течение взема надмощие в организацията. В отсъствието на Христо Матов и д-р Татарчев по време на Рилския конгрес на организацията през 1905 г. левицата се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия нов устав. Марксистите Д. Хаджидимов и Н. Харлаков се включват към групата на Серския революционен окръг и оказват влияние върху поведението на Сандански. Левичарите настояват за над националност и децентрализация в Организацията. През декември 1906 г. е свикан конгрес на ВМРО, на който Сандански и привържениците му поставят начало на разцеплението в Организацията. В борбата си срещу десницата Сандански стига до крайност и през ноември 1907 г. нарежда убийството на двама от нейните водители – Иван Гарванов и Борис Сарафов. С това поставя началото на братоубийствената война между двете течения, която не стихва и след края на Първата световна война 1914-1918 г. На Кюстендилския конгрес от март 1908 г. Яне Сандански е изключен от организацията и е осъден на смърт.След Младотурската революция през юни 1908 г. и Сандански излиза от нелегалност и на много места повереното му оръжието е предадено на властите. Само след две години младотурците започват мащабна кампания за унищожаване на ВМРО. По това време Сандански продължава да получава всеки месец пари от турците. Той става един от основателите и водителите на Народната федеративна партия, която застава зад идеята за независима Македония в рамките на южнославянска федерация.
Сандански се изявява като открит противник на личния режим на цар Фердинанд I. Убит е близо до Роженския манастир, край Мелник.

1872 г.

Роден е Бъртран Артър Уилям Ръсел – английски философ, логик, математик, социолог, публицист, обществен деец. Член е на лондонското Кралско дружество (1908 г., член е на Камарата на лордовете (1931 г.). В началото на ХХ в. след кратко увлечение по неохегелианството застава на позициите на неореализма. Внася значителен принос в създаването на математическата логика, като пише съвместно с Уайтхед фундаменталния тритомен труд „Principia Mathematica“ (1910-1913 г.). Един от създателите е на концепцията за логическия атомизъм и един от родоначалниците на философията на неопозитивизма. През 20-те години развива теорията за „неутралния монизъм“, която прилича на емпириокритицизма. Най-важен елемент на теорията на познанието на Ръсел е концепцията за знанието чрез запознанство – учение за непосредственото познание на определени обекти в опита: на сетивните данни и универсалиите. Близостта на философията на Ръсел до неопозитивизма се изразява в това, че за него най-важен философски проблем е обосноваването на научното знание в сетивния опит на субекта. В областта на етиката той стои на позициите на мотивизма. В късния период на своята дейност получава известност като критик на западната цивилизация. Вижда нейния основен порок в хипертрофираното развитие на науката и производството при отсъствие на истински хуманистични ценности и идеали. От средата на 50-те години използва своя публицистичен талант и огромен авторитет в борбата за мир и за забрана на ядреното оръжие. Лауреат е на Нобеловата награда за литература (1950 г.).

1868 г.

Роден е Николай Александрович Романов – последният руски император. Той заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Николай II е син на император Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака им се раждат 5 деца: Олга, Анастасия, Татяна, Мария и Алексей. Монархът се проявява като твърд и последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Той заставя княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което българският монарх е признат от всички Велики сили. При царуването на Николай II Русия води неуспешна Руско-японска война (1904-1905 г.). Императорът активно съдейства за създаването на Антантата през 1907 г. и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война Николай II е върховен главнокомандващ на руската армия. След Февруарската революция е принуден да абдикира. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после – в Екатеринбург. Там, на 16 срещу 17 юли 1918 г. е убит заедно със съпругата и децата си.

1856 г.

Роден е Спас Киров Вацов – български метеоролог, климатолог и сеизмолог. Учи в родния си град и в класното училище в София при С. Филаретов (1870-1872 г.). През 1872-1876 г. учи в гимназията в Загреб. Студент във Физико-математическия факултет на Загребския университет. Почетен член е на българската ученическа дружина в Загреб (1879 г.). През 1879 г. завършва пълния 3-годишен курс на факултета и се завръща в България. Инспектор е на Ломското училище (1879 г.), директор на Ломската гимназия (от 25 юни 1880 г.), началник- отделение към Министерството на народната просвета в София и управляващ Софийската класическа гимназия. Главен секретар е към Министерството на народната просвета и редактор на „Учебен вестник“ (11 ноември 1880 г. – 1 септември 1884 г.). Учител и директор е на Софийската класическа гимназия (1884-1893 г.). От 1 януари 1894 г. е основател и пръв директор на Централната метеорологична станция, която ръководи до смъртта си. Участва в редица международни метеорологични конференции. Дописен (1881 г.) и действителен (1884 г.) член е на БКД. Секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1909 г.) и на Природо-математическия клон на БАН (1911-1920 г.). Награден е с орден „За гражданска заслуга“ V и IV ст. (1895 г.). Член-основател и дългогодишен председател е на Българското природоизпитателно дружество. Умира на 2 февруари 1928 г.

1848 г.

Започва работа общогерманското Национално събрание във Франкфурт на Майн, като основната му задача е да изработи нова конституция. Болшинство в това събрание имат либералите центристи. Под влияние на Февруарската революция във Франция през март 1848 г. в цяла Германия започват големи антифеодални вълнения в селата и народните демонстрации в градовете. На 18 март 1848 г. в Берлин започва въоръжено въстание, в резултат на което опозицията образува либерално-буржоазно правителство. Въпреки това във всички германски държави се запазва монархията. На проведените през април избори за Учредително събрание либералната буржоазия побеждава, както в Прусия, така и в други германски държави. Учредителните събрания заедно с новите правителства създават гражданско опълчение и защитават обществения ред от разрушителните действия на крайните радикали и анархистите. Правителствата се справят със селските вълнения. На общогерманското събрание на 31 март – 3 април 1848 г. във Франкфурт на Майн представителите на либералната опозиция се обявяват против обявяването на Германия за република. Левите демократи, които нямат голямо политическо влияние в обществото, искат да обявят Германия за децентрализирана конфедеративна република. Те се опитват да вдигнат въстание през април 1848 г. в Баден, но то е бързо потушено.
През 1849 г. Франкфуртското събрание създава имперска конституция, запазваща монархиите и границите между германските държави. Имперската корона е предложена на Фридрих Вилхелм IV, но той се отказва от нея. Пруският крал и другите монарси отказват да признаят конституцията. Избухналото през пролетта и лятото на 1849 г. въстание в Западна и Южна Германия постепенно затихва и положението е окончателно овладяно от пруските войски. Франкфуртският парламент е разпуснат на 18 юни 1849 г.

1809 г.

Йеромонах Пантелеймон от Русе завършва преписът си на Паисиевата история. „История славянобългарска“ („История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български“), написана от Паисий Хилендарски през 1762 г. е първото произведение на българската историография. Тя е съставена въз основа на произведенията на Цезар Бароний – „Деяния церковная и гражданская“ (1719 г.), и на Мавро Орбини – „Книга историография“ (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Историята е написана на новобългарски език и чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане – борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. „История славянобългарска“ оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи, които са около 60 на брой. Първият й препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път „История славянобългарска“ е издадена по оригинала й от Й. Иванов през 1914 г. Оригиналът се съхранява в Зографския манастир.

1800 г.

Умира Александър Василиевич Суворов, граф Римникски, княз Италийски – руски пълководец и военен теоретик, генералисимус (1799 г.). Той изучава военното дело под ръководството на баща си – генерал Василий Иванович Суворов. През 1742 г. е войник в лейбгвардейския Семьоновски полк, шест години по-късно служи в полка като капрал, а от1754 г. е поручик и служи в Ингерманландския пехотен полк. След това Суворов е във Военната колегия. Той участва в Седемгодишната война на щабни и командни длъжности. Участва в Кунерсдорфското сражение през 1759 г. и превземането на Берлин през 1760 г. Произведен е полковник през 1762 г. и е назначен за командир на Астраханския, а след това на Суздалския полк. Той съставя и въвежда в употреба т. нар. “Полково учреждение” – оригинална инструкция за обучението на войниците и офицерите и за организацията на бойната подготовка на войските. Взема участие в Руско-турската война (1773-1774 г.) и Руско-турската война (1787-1791 г.). По време на втората командва 30-хиляден корпус и разгромява турците при Фокшани през юли 1789 г. и Римник през септември 1789 г. Година по- късно превзема и крепостта Измаил. От август 1794 г. Суворов командва руските войски при потушаване на полското въстание. В Полша е произведен фелдмаршал през 1794 г. Три години по-късно император Павел I уволнява Суворов от армията и го заточва в имението му. Това трае две години, през 1799 г. той е назначен за главнокомандващ руските войски, действащи в Италия срещу Наполеон I Бонапарт. По време на Италианския поход (1799 г.) руско-австрийските войски, командвани от Суворов, разбиват френската армия в Северна Италия. Военнотеоретичната и практическата дейност на Суворов е отразена в неговото литературно и документално наследство, включващо “Полково учреждение”, “Науката да се побеждава”, различни инструкции, наставления и записки.

1799 г.

Умира Пиер Огюстен Карон де Бомарше – френски писател. Роден е на 24 януари 1732 г. в Париж. Автор е на прочутите комедии „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“.

1788 г.

Роден е Хю Клапертън – английски изследовател на Африка. Заедно с английските пътешественици У. Аудни и Д. Денъм през 1822-1823 г. пресича Сахара от Триполи до езерото Чад и достига гр. Сокото. В резултат на това пътешествие е установено, че р. Нигер не е свързана с езерото Чад. На връщане (1824 г.) пресича за втори път Сахара. През 1825 г. достига до Сокото от страна на Гвинейския залив, от гр. Лагос. Умира на 13 април 1827 г.