КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 17 МАРТ

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1784 – В Цариград е обезглавен Йоан Българин. Той е насилван да приеме исляма. 1913 – Цар Фердинанд посещава Одрин и като Главнокомандващ армията приема сабята от Шукри паша, командващ защитата на Одрин. 1951 – Издаден е Указ на Президиума на Народното събрание за всенародна безплатна медицинска помощ. 1997 – Служебното правителство на Стефан Софиянски подписва Меморандум с МВФ.

ПРАЗНИЦИ:

• Бостън (САЩ) – „Ден на евакуацията“ (през 1776 английската войска се евакуира в Бостън)
• Ирландия и Северна Ирландия (Великобритания) – Ден на Свети Патрик (национален празник)
• Таиланд — Ден на националния бокс Муай Тай

2019 г. – Кандидатът на прогресивна Словакия Зузана Чапутова, която се кандидатира за антикорупционна кампания на фона на убийството на Ян Кучак, печели първия тур на президентските избори в Словакия с 40,5% от гласовете, докато управляващата Посока – кандидатът на партията на социалдемокрацията Марош Шефчович получава 18.6% от гласуването.

2018 г.

В отговор на решението на Великобритания да експулсира 23 руски дипломати Русия обявява за персона нон грата 23 британски дипломати, които в срок от една седмица трябва да напуснат страната, също така закрива генералното консулство на Великобритания в Санкт Петербург и прекратява дейността на Британския съвет в Русия.

2016 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на Кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Светия престол , „за неговия изключителен принос за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество между Република България и Светия престол

2015 г.

В Израел се провеждат предсрочни парламентарни избори.

2015 г.

Парламентът на Украйна въвежда особен статут на самоуправление на окупираните територии в Донбас.

2014 г.

Съгласно декларация за независимост на Крим и Севастопол, те се провъзгласяват за независима Република Крим.

2013 г.

Наградата Прицкер за 2012 г. е отсъдена за японския архитект Тойо Ито.

2012 г.

В Летбридж, Канада стартира шампионата по кърлинг.

2012 г.

В Източен Тимор се провеждат президентски избори.

2012 г.

В Кайро почива Александрийският папа и патриарх на Коптската православна църква Негово светейшество Шенуда III.

2011 г.

Съветът за сигурност на ООН излиза с резолюция за затваряне на въздушното пространство над Либия.

2011 г.

В Бахрейн арестуват лидерите на опозицията, призоваващи за свалянето на монархията.

2011 г.

Трусовете на Японското земетресение достигат 531, като в последните трусове са с магнитуд между 4.2 и 6.1 степен по скалата на Рихтер.

2006 г.

Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ на:
1. Негово Кралско Височество Принц Консорт Фредерик – лента „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
2. Негово Кралско Височество Кронпринц Фредерик – първа степен с мечове „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
3. Нейно Кралско Височество Кронпринцеса Мери Елизабет – първа степен „за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
4. Негово Кралско Височество Принц Йоаким – първа степен с мечове „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
5. Кристиян Мейдал председател на Парламента на Кралство Дания – първа степене „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
6. Андерс Фог Расмусен министър-председател на Кралство Дания – първа степене „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
7. Бент Бентсен заместник министър-председател и министър на икономиката на Кралство Дания – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
8. Пер-Стиг Мьолер министър на външните работи на Кралство Дания – първа степене „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
9. Бриан Микелсен министър на културата на Кралство Дания – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
10. Свен Бойе Мадсен извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания в Република България – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
11. Кристиян Дюбвад Далсьо постоянен държавен секретар на кабинета на министър-председателя на Кралство Дания – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
12. Улрик Федершпил постоянен държавен секретар на Министерството на външните работи на Кралство Дания – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
13. Ове Улеруп посланик, лордчембърлейн на Нейно Величество Кралицата на Дания – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
14. Нилс Айскоу Холм личен секретар на Нейно Величество Кралицата на Дания – първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
15. Кай Раш Ларсен началник на военноморския кабинет на Нейно Величество Кралицата на Дания – втора степен с мечове „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
16. Сьорен Людер Якобсен началник на военния кабинет на Нейно Величество Кралицата на Дания – втора степен с мечове „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“
17. Кристофер Бо Брамсен директор на Протокола на Министерството на външните работи на Кралство Дания – втора степен „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

2001 г.

Трима руски дипломати са обявени за персона нон грата и на 23 март напускат България.

1997 г.

Служебното правителство начело на България подписва Меморандум с Международния валутен фонд. В него са определени новите условия, при които след политическата криза от декември-януари 1997 г. Международният валутен фонд е готов да продължи работата си в България.
В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

1996 г.

Умира Рьоне Клеман (Clement) – френски режисьор. Роден е на 18 март 1913 г. Учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Париж. През 1931 г. снима като любител серия експериментални филми. През 1936 г. завършва филма “Пази лявата си ръка”. След документалните филми “Забранена Арабия” (1937 г.) и “Тези от релсите” (1943 г.) дебютът му в игралното кино – “Борба за релси” (1946 г.), го прави световноизвестен. Филмите му се разделят на 2 групи – за войната и нейните последици – “Забранени игри” (1952 г.), “Ден и час” (1963 г.), “Гори ли Париж?” (1966 г.) – и за борбата на самотния човек с обществото или със самия себе си – “Жервез” (1955 г.). За “Г-н Рипоа” (1954 г.) получава специалната награда в Кан. От края на 50-те години снима скъпи продукции, които му осигуряват позиции на един от най-добрите следвоенни френски режисьори. Създава още: “Стените на Малапага” (1948 г.), “Стъкленият замък” (1950 г.), “Преграда на Тихия океан” (1957 г.), “Жарко слънце” (1959 г.), “Каква радост е да се живее!” (1961 г.), “Пътник в дъжда” (1969 г.), “Къща под дърветата” (1971 г.), “Бягането на заека през полето” (1973 г.), “Приходящата леля” (1975 г.).

1992 г.

Самоубийствен атентат с кола-бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), загиват 29 души и са ранени 242.

1991 г.

На референдум за бъдещето на СССР като федерация на независими републики 112 милиона от общо 146 милиона гласоподаватели (или 76 %) подкрепят запазването на Съюза под тази нова форма.

1990 г.

Учреден е Социалистически младежки съюз (СМС). Регистриран е през април същата година. Пръв председател на съюза е Юрий Борисов. Печатен орган е вестник „Лабиринт“. След обединението на Социалистическия младежки съюз с Федерацията на българската социалистическа младеж (ФБСМ) през юли 1995 г. в Български социалистически младежки съюз (БСМС) негов председател е Димитър Георгиев.

1990 г.

В Прага е проведено съвещание на министрите на външните работи на страните от Организацията на Варшавския договор за адаптиране към променената ситуация в Източна Европа.

1983 г.

Умира Холдън Кифър Хартлайн (Hartline) – американски физиолог и биофизик. Чуждестранен член на Лондонското кралско дружество. Роден е на 22 декември 1903 г. в Блумсбърг, Пенсилвания. Член е на Националната АН на САЩ. Завършва университета “Джон Хопкинс” в Балтимор (1927 г.). Професор по биофизика в Университета в Пенсилвания (1943-1949 г.), професор по биофизика и ръководител на отдел в университета “Джон Хопкинс” (1949-1953 г.), професор по биофизика в Рокфелеровия университет в Ню Йорк (1953-1974 г.). През 30-те години се занимава с неврофизиологично изследване на функционалната организация на единичните неврони в ретината на окото при гръбначните. Става известен с изследванията си от 40-те и 50-те години (с колектив) върху зрението на членестоногите. Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1967 г. (заедно с Р. Гранит и Дж. Уолд).

1981 г.

В Ню Йорк Държавният сатиричен театър, София, изнася спектакъл, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

1980 г.

Английският парламент решава да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.

1969 г.

Голда Майер става първата жена, заемаща длъжността министър-председател на Израел. Преди това от 1966 г. до 1968 г. е генерален секретар на Социалдемократическата партия на Израел.

1965 г.

Създава се Съюзът на архитектите в България (САБ).
Съюзът на архитектите в България (САБ) е наследник на Българското инженерно архитектурно дружество, основано през 1893 г. Основните цели на Съюза на архитектите в България (САБ) са защита на професионалните интереси на членовете му, гарантиране на професионализма в тяхната дейност, инициатива и участие при изработване на закони и нормативни документи в България, пропагандиране на достиженията на българската архитектура в миналото и днес, осъществяване на връзки с архитекти в други страни.
Съюзът на архитектите в България (САБ) организира конференции, изложби, дискусии по териториално-селищно устройство, архитектура и опазване на културното наследство.
Организацията е съинициатор на Националния музей на архитектурата в гр. Велико Търново (1979 г.), на Международната академия по архитектура със седалище в гр. София (1981 г.), на Камарата на архитектите в България (1991 г.) и на Националната академия по архитектура със седалище в гр. Пловдив (1994 г.). От 1981 г. Съюзът на архитектите в България (САБ) е съорганизатор на Световното Биенале (Триенале) на архитектурата “Интерарх” в София. От 1969 г. Съюзът на архитектите в България (САБ) е член на Международния съюз на архитектите (МСА) и участва активно в неговата дейност. Член е на ИКОМОС и участва в инициативи на Европейския съюз и международни програми като ЕВРОПАН и др.

1960 г.

Президентът на САЩ Айзенхауер разрешава да бъдат създадени военни лагери за подготовка на кубински контрареволюционери.
Дуайт Дейвид „Айк“ Айзенхауер е американски политик и военен деец, 34-ти президент на САЩ (1953–61 г.) и главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война с ранг на армейски генерал.

1959 г.

Китайските власти разпръскват с насилие протестна демонстрация в столицата на Тибет Лхаса. Това води до масово въстание в цял Тибет. Загиват повече от 65 хиляди въстаници, а Далай Лама XIV е принуден да напусне страната и се заселва в Индия. Там оглавява тибетското правителство в изгнание. Обикаля света и защитава тибетската кауза. През 1990 г. посещава и България.
Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир през 1989 г. Автор е на няколко книги и сборници с лекции и проповеди („Свобода в изгнание. Автобиография“, „Доброта, чистота на помислите и проникване в същността“ и др.).
Истинското му име е Лхамо Тхондул. Той е духовен водач на последователите на монголо-тибетския будизъм и светски глава на Тибет. Своята религиозна и философска подготовка получава в двореца манастир „Потала“ в гр. Лхаса. На 6 години е провъзгласен за XIV Далай Лама (Далай Лама е почетна титла на първосвещеника и държавен глава на Тибет, който е въплъщение на бога и форма на прераждане на предшестващите го далай лами; „учител, чиято мъдрост е голяма, колкото океана“). Далай Лама XIV следва политика на неупотреба на сила (ахимса) за решаване на тибетския въпрос. Подписва договор за „мирно освобождаване на Тибет“ (1951 г.), след което китайските войски влизат в Тибет (1953 г.).

1956 г.

Умира Ирен Жолио Кюри (Joliot-Curie) – френска физичка, дъщеря на П. Кюри и М. Склодовска-Кюри и съпруга на Фр. Жолио-Кюри. Родена е на 12 септември 1897 г. в Париж. Завършва Парижкия университет (1920 г.), работи в лабораторията на Склодовска-Кюри. През 1925 г. защитава докторска дисертация. След смъртта на М. Склодовска-Кюри (1934 г.) заема нейната катедра в Парижкия университет. През 1936 г. работи като помощник-секретар по научноизследователската дейност към френското правителство. Участва във френското съпротивително движение през 1940-1944 г. Заедно със съпруга си Фр. Жолио-Кюри открива изкуствената радиоактивност, участва в провеждането на опитите за откриване и изследване на процесите на анихилация и създаване на парите и др. През 1939 г. заедно със сръбския физик П. Савич установява, че единият от продуктите, получен в резултат на облъчването на уран с неутрони, е лантан – химичен елемент с пореден ¹ 57, а не трансуранов елемент, както се е предполагало дотогава. Това откритие изиграва голяма роля за откриване на верижната ядрена реакция. От 1946 г. работи в Комисариата по атомна енергия, от 1950 г. активно участва в Движението за защита на мира заедно с Фр. Жолио-Кюри (заради което е отстранена от състава на Комисариата при френското правителство). Носител е на Нобелова награда за химия за 1935 г. (съвместно с Фр. Жолио-Кюри).

1950 г.

В САЩ се съобщава за откриването на 98-я химичен елемент – калифорний.

1948 г.

Подписва се Брюкселският пакт, сключен между Франция, Великобритания и държавите от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург), с което се създават основите на първата следвоенна организация в Европа с военна насоченост – Западен съюз. Продължение на Западния съюз е Западноевропейския съюз (ЗЕС), създаден през 1954 г. ЗЕС работи в тясно сътрудничество с НАТО в областта на сигурността. Участниците в ЗЕС са длъжни взаимно да си оказват военна и друга помощ в случай на агресия. В съюза членуват държавите от Европейската общност – Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Великобритания. През 1992 г. Гърция подписва протокол за присъединяване. Дания и Ирландия са със статут на наблюдатели. Норвегия, Турция и Исландия са асоциирани членове. Ръководни органи: Съвет, в който участват министрите на отбраната и на външните работи на страните членки; Междуправителствен секретариат, който се ръководи от главен секретар; Парламентарна асамблея от 108 членове. С Договора от Маастрихт, Нидерландия (1992 г.), ЗЕС става военен компонент на Европейския съюз и формулира общата европейска отбранителна политика. България е асоцииран партньор на ЗЕС от 1995 г.

1944 г.

На 16 и 17 март се провежда среща на регентите с Адолф Хитлер в Залцбург. При завръщането им на 20 март в София научават, че Германия е окупирала Унгария.

1944 г.

Роден е Георги Братанов – български поет. Завършва журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работи като журналист и редактор на вестник „Народен другар“, кореспондент на вестник „Народна младеж“; главен редактор на сп. „Зари“, орган на Съюза на слепите в България (1990-2000 г.). Член е на Съюза на българските писатели (от 28 декември 1984 г.). Носител е на литературните награди „Васил Карагьозов“ и „Яворов и Поморие“. Поезията му пресъздава основните философско-екзистенциални проблеми на битието, за самотата, хроничния недостиг на топлина и сърдечност. Противопоставя се на атавистичния страх от неизвестното, от ирационалното в човешките инстинкти. Съчинения: „Ще ви потрябвам“ (1977 г.), „Молитва към човека“ (1983 г.), „Нощни светове“ (1988 г.), „Превъзмогване“ (1988 г.), „Баладични часове“ (1989 г.), „Мираж“ (1990 г.), „Хипноза“ (1991 г.), „Топъл джаз“ (1992 г.), „Изтича времето“ (1994 г.), „Върхът на дъното“ (1995 г.), „Доминанти“, „Осветени пространства“, „Нежна революция“ (1998 г., роман), „Неравноделен живот“ (1999 г., спомени), „Кабиле спи“ (2000 г.), „Зъбер“ (2000 г.). Умира на 5 май 2000 г.

1943 г.

На 17 март четиридесет и трима депутати от мнозинството начело с Димитър Пешев изпращат изложение до премиера срещу антисемитските действия на властите. Под натиска на царя и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си. На 26 март Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на ХХV Народно събрание с одобрението на царя, но проваля мартенския план за депортация.

1940 г.

В Москва се провежда първото изпитание на танк Т-34. Това е основния и единствен среден по големина танк използван от Червената армия по време на Великата Отечествена Война.

1935 г.

Борис Неврокопски е избран за неврокопски митрополит. До този момент е главен секретар на Светия синод, който пост заема от 28 ноември 1931 г.
Борис Неврокопски (светско име Вангел Симов) е висш духовник, митрополит. Роден е на 26 октомври 1888 г. в с. Гявото, Ресенско (днес в Република Македония). Завършва прогимназия в Одрин и Духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приема монашество и служи като йеродякон при неврокопския митрополит Иларион. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завършва го с научна степен „д-р на богословските науки“. Завръща се в България през 1915 г. и е назначен за учител в Свещеническото училище в Бачково. След това е учител в Пловдивската духовна семинария. От 1917 г. до 1922 г. е в българската колония в Унгария, която възглавява в църковно–просветно отношение. През юли 1922 г. се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 г. до септември 1924 г. е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 г. е началник на културно-просветното отделение при Светия синод и председател на храма „Св. Александър Невски“. От септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария. В средата на декември същата година е ръкоположен за епископ Стобийски. На 8 ноември 1948 г. е убит в двора на митрополията, след като отслужва Света литургия.

1933 г.

Роден е Велимир Бата Живойнович – сръбски актьор. Завършва Академията за театрално изкуство в Белград. Дебютира през 1955 г. Пресъздава десетки образи на борци в антигерманската съпротива, на ярки и внушителни исторически и съвременни персонажи: „През вейките се вижда само небе“ (1959 г.), „Война“ (1960 г.), „Д-р“ (1962 г.), „Козара“ (1962 г.), „Двоен обръч“ (1963 г.), „С цървули по Дивия запад“ (1964 г.), „Лъжкинята“ (1965 г.), „Три“ (1965 г.), „Ножът“ (1967 г.), „Диверсанти“ (1967 г.), „Утро“ (1967 г.), „Опечалена фамилия“ (1968 г.), „Битката при Неретва“ (1969 г.), „Валтер брани Сараево“ (1972 г.), „Дервишът и смъртта“ (1974 г.), „Партизани, 1941“ (1975 г.), „Завръщането на отписаните“ (1976 г.), „Партизанска ескадрила“ (1978 г.), „Момент“ (1979 г.), „Сок от сливи“ (1982 г.), „Бунтът на Тимок“ (1983 г.), „Краят на войната“ (1984 г.), „Двойният удар“ (1985 г.), „Обещаната земя“ (1986 г.). Най-значими са ролите му в „Събирачи на перушина“ („Срещал съм даже и щастливи цигани“, 1967 г.), „Още един път“ (1983 г.) и „Тържествена клетва“ (тв, 1986 г.).

1930 г.

В Ню Йорк започва строежът на 381-метровия Емпайър Стейт Билдинг. Сградата е завършена на 1 май 1931 г.

1930 г.

Роден е Черемухин (псевдоним на Христо Михов Христов) – български писател-хуморист и сатирик. Следва руски език и литература (1951-1953 г.), завършва журналистика в СУ (1955 г.). Работи като редактор във в-к “Вечерни новини”, в-к “Труд” (1958 г.), в-к “Народна младеж” (1959-1961 г.), в-к “Поглед” (1962-1966 г.). От 1967 г. е редактор във в-к “Стършел” и завежда културния отдел във вестника. Първата си хумористична творба печата през 1951 г. във в-к “Стършел”. Автор е на сценария на кинокомедията “Кит” (1967 г.). Някои съчинения: “Трима в една книжка” (1960 г., в съавт. с Л. Кънчев и Ас. Антов), “Сладко от горчица” (1961 г.), “Капан” (1962 г.), “Шофьорът на началника” (1964 г.), “Поличба” (1968 г.), “Преселението на дявола” (1969 г.), “В Бруса за маймуни” (1971 г.), “Мис Кривня” (1973 г.), “Атракция” (1975 г.), “Трите престола” (1977 г.), “Магарето на Исуса” (1978 г.) , “Философски камък” (1979 г.) и др.

1926 г.

Умира Алексей Алексеевич Брусилов – руски офицер, генерал от кавалерията (1912 г.). Командва полк, дивизия и армейски корпус. В началото на I световна война командва армия, а по-късно – Югозападния фронт. След Октомврийската революция служи в централния апарат на Червената армия, инспектор на конницата (1923-1924 г.). Автор е на мемоари „Моите спомени“ (1929 г).

1923 г.

В периода 1 – 17 март се провеждат заседания на българо-югославска комисия в Ниш. На 23 същия месец се подписва споразумение за обща охрана на границата против четите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

1921 г.

Умира Николай Егорович Жуковски – руски конструктор, „баща на руската авиация“, професор, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1894 г.). Роден е на 5 (17) януари 1847 г. в с. Орехово, Владимирска област. Автор е на повече от 170 труда по теоретична и приложна механика и математика, особено важни в областта на хидродинамиката, аеродинамиката и авиацията. През 1868 г. завършва Математическия факултет на Московския университет, през 1876 г. защитава магистърска дисертация („Кинематика на флуида“), през 1882 г. – докторска. От 1878 г. е професор по теоретична механика в Московското висше техническо училище, а от 1885 г. – в Московския университет. С група свои ученици създава Централен аерохидродинамичен институт и Военновъздушна академия, които днес носят неговото име. Почетен член е на много руски и чужди (в т. ч. Оксфордския) университети.

1917 г.

Малко след Февруарската революция в Русия, в Украйна е създадена Централна рада по модела на руските Съвети. Доминираща сила в нея е Украинската социалдемократическа работническа партия, един от водачите на която е Симон Петлюра. Радата установява контрол над страната и действа като неин парламент. В започналите по-късно през същата година сблъсъци в Киев между Руското временно правителство и болшевиките, Централната рада застава на страната на болшевиките. След като отблъсква правителствените сили, на 22 ноември тя обявява създаването на автономна Украинска република в рамките на Русия.

1907 г.

Роден е Пелин Велков (псевд. на Тодор Велков Пеловски) – български писател. Завършва медицина в София (1940 г.). Главен редактор (1945-1950 г.) и директор (1950-1965 г.) на издание „Народна култура“. Съчинения: „Труд и хора“ (1936 г.), „Зелените братя“ (1938 г.), „Малките рибари“ (1943 г.), „Стълба до небето“ (1957 г.), „Загадъчният връх“ (1963 г.), „Двама в пещерата“ (1964 г.) и др. Умира през 1987 г.

1903 г.

В София 21 български индустриалци основават Съюз на българските индустриалци с орган списание „Индустриален преглед“.
Съюзът на българските индустриалци е професионална организация на едрите български фабриканти. Поставя си за задача да отстоява интересите на индустриалците пред държавните институции, да води борба за прокарване на законодателни актове за насърчаване на родната ни индустрия и др. От 1921 г. открива свои околийски клубове в повечето градски центрове, където има поне 5 предприятия. През 1942 г. е преименуван в Общ съюз на българските индустриалци. Пръв председател е Тодор Балабанов (1903–1912 г.). Съюзът преустановява дейността си през 1948 г.

1901 г.

Излиза първият брой на вестник „Свободна дума“ – независим ежедневник, издаван в София до 22 април 1904 г. Вестникът е издание на либералите тончевисти. Заместен е от в. „Свободно слово“ (5 май 1904 г. – 3 юни 1912 г.), който е орган на Либералната партия. Излиза в София два пъти седмично.

1901 г.

С протоколно решение Академическият съвет на Висшето училище в София закупува ценен хербарий от 5500 вида. Самият хербарий е завещан от Стефан Георгиев, професор по ботаника. Георгиев заболява от туберкулоза и се налага да се лекува в Германия.

1893 г.

Умира Жюл Франсоа Камий Фери – френски държавен деец. Роден е на 5 април 1832 г. в Сен Дие. Получава юридическо образование в Страсбург и Париж. Започва работа като адвокат и се проявява като талантлив публицист. Един от водачите на Републиканската партия и депутат от 1869 г. Заема отговорни постове: член на правителството на Национална защита, кмет на Париж (1870 г.) и министър-председател (1883-1885 г.). Извършва реформи в образователната система. Привърженик на активната колониална политика. Като мин.-председател провежда политика за запазване на статуквото на Балканите и има отрицателно отношение към българското съединистко движение през 1884 г.

1887 г.

В периода 17 – 19 март русенският окръжен управител Димитър Мантов е на тайна мисия в Букурещ за преговори с руския посланик Михаил Хитрово (на снимката). На 19 март русофили стрелят по Мантов и го раняват тежко, но той е спасен.

1884 г.

Излиза последният брой на вестник „Братство“ – обществено-книжовен вестник. Издава се в Русе два пъти месечно от 1 август 1881 г. Редактор и издател е Г. А. Кърджиев. Вестникът е популяризатор на радикал-социалистическите идеи на В. Пелагич в България.

1881 г.

Роден е Валтер Рудолф Хес – швейцарски физиолог, изследовател на мозъка. Носител е на Нобелова награда физиология и медицина от 1949 г. за определяне на зоните в мозъка, които контролират вътрешните органи. Завършва медицинска степен в Университета в Цюрих през 1906 г. и специализира хирургия и офталмология. От 1917 г. до 1951 г. работи като професор и ръководител в департамента на физиологическия институт към Университета в Цюрих. Умира на 12 август 1973 г. в Локарно, Швейцария.

1872 г.

Българският екзарх Антим I е посрещнат тържествено в Цариград.
Антим I (светско име Атанас Михайлов Чалъков) е духовник, първия български екзарх, обществен и политически деец. Роден е през 1816 г. в Лозенград (днес в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. Завръщайки се от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I води борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I Велико Народно събрание (1879 г.) в Търново. Умира на 1 декември 1888 г.

1862 г.

Умира Жак Франсоа Фромантал Халеви (Halevy) – френски композитор. Роден е на 27 май 1799 г. в Париж. Постоянен секретар на Академията за изящни изкуства (от 1854 г.). Учи в Парижката консерватория (при А. Бертон и Л. Керубини), започва да преподава от 1816 г. (от 1827 г. е професор). Негови ученици са Ж. Бизе, Ш. Гуно, К. Сен-Санс. За стила му са характерни монументалност, съчетаване на драматизма с външна декоративност, богатство на сценични ефекти. Повечето от оперите му са с исторически сюжети: “Кипърската царица” (1841 г.), “Карл VI” (1843 г.) и др. Най-голяма популярност получава операта му “Еврейката” (1835 г.). Халеви е автор и на 2 балета, кантати, романси и др.

1858 г.

Роден е д-р Алфред Рудолф – чешки юрист, писател, художник, пътешественик; редактор, издател, с големи заслуги за националното и културното възраждане на България след Освобождението. Автор на научна юридическа и стенографска литература; издава „Календар на чешките стенографи“ и „Стенографски алманах“; превежда от полски, български и италиански езици. Посвещава се и на издаването на „Българска библиотека“, в която включва книги на К. Величков, Ив. Вазов („Казаларската царица“), своята книга „Зарите на свободата“ и др. Книгата му „Мария-Луиза“ излиза през 1900 г. на български език, както и „В памет на героите“, посветена на шипченската епопея. Издава: „Шест очерка за България“, „Двадесет години работа за българския народ“ (един от ранните паметници на чешко-бълг. сътрудничество), „България в думи и картини“ и „Антология на българската поезия“. Умира през 1914 г.

1857 г.

Роден е Алексей Николаевич Бах – руски (украински) учен, академик на АН на СССР (1929 г.). Бах е основател на руската биохимична школа. Поставя 3 основни проблема в изследванията си: асимилацията на въглеводорода от зелените растения, процес, който е в основата на образуването на органични вещества в природата; окислителните процеси в живата клетка, в частност на дишането, и учението за ферментите (ензимологията).

1853 г.

Умира Кристиан Доплер (Doppler) – австрийски физик, астроном, член на Виенската Академия на науките (1848 г.). Роден е на 29 ноември 1803 г. в Залцбург. Учи в Залцбург и Виена. Преподавател в Минно-геоложката и Лесотехническата академия в Хемниц (професор е от 1847 г.), преподавател е в Политехническия институт и университета във Виена (от 1850 г.). Автор е на трудове по аберация на светлината, теория на микроскопа и оптическия далекоглед, теория на цветовете и др. През 1842 г. обосновава теоретично зависимостта на честотните колебания, възприемани от наблюдателя, от скоростта и посоката на движение на наблюдателя спрямо източника на колебания или на източника спрямо наблюдателя.

1834 г.

Роден е Готлиб Даймлер – немски инженер, създател на първия мотоциклет.
Даймлер се ражда в Шорндорф, Вюртенберг. Считан е заедно с Карл Бенц за откривател на автомобила, задвижван от бензинов двигател.

1781 г.

Умира Йоханес Евалд (Ewald) – датски писател. Роден е на 18 ноември 1743 г. в Копенхаген В ранното си творчество следва образците на френския класицизъм (трагедията „Адам и Ева“, 1769 г.), а след това се обръща към теми и сюжети от скандинавската митология и история. Драмите му „Роуф Краге“ (1770 г.), „Смъртта на Балдр“ (1775 г.) подготвят романтичната национална драма. В трагедията си „Рибари“ (1779 г.) рисува живота на обикновените хора. Публикува автобиографичната повест „Живота и разсъжденията на Йоханес Евалд“ (1774-1778 г.). В своя незавършен философски роман „Историята на господин Пантакак“ (1771 г.) полемизира с концепциите на просветителския оптимизъм. Автор на патетични оди и кантати, на лирични стихове. Песента му „Крал Кристиан върху високата мачта“ става национален химн на Дания.

1680 г.

Умира Франсоа дьо Ларошфуко (La Rochefoucauld) – френски благородник и моралист. Роден е на 15 септември 1613 г. в Париж. Противник е на абсолютизма. Известен е главно с книгата си „Размишления, или Морални изречения и максими“ (1665 г.). Основната й мисъл е, че всички действия и чувства на човека са плод на самолюбието и егоизма. С голямата наблюдателност на автора и с изящността на стила съчинението е едно от най-забележителните постижения на френската проза. Автор е на „Мемоари“ (1662 г., издадени пълно през 1817 г.).

1628 г.

Роден е Франсоа Жирардон (Girardon) – френски скулптор, представител на френския класицизъм. Учи в Труа и в Рим при Л. Бернини (до 1650 г.); отначало е повлиян от барока. Член е на Парижката кралска академия по живопис и скулптура (от 1657 г.). Майстор е на монументално-декоративната скулптура, създател е на скулптурни групи („Отвличането на Прозерпина“, мрамор, 1699 г.) и декоративни вази за двореца и парка във Версай; гробницата на кардинал Ришельо в църквата на Сорбоната (мрамор, 1675-1694 г.) и конната статуя на Луи ХIV на Вандомската колона в Париж (бронз, 1683-1699 г.; разрушена през 1792 г.), на много портретни бюстове и др. Умира на 1 септември 1715 г.

461 г.

Умира Свети Патрик – покровител на Ирландия и ирландците.
Свети Патрик (англ. St.Patrick, ирл. Naomh Pádraig, лат. Patricius) е един от най-известните и почитани християнски светии. На него са посветени над 2000 катедрали и църкви по света, най-известна от които е катедралата на Свети Патрик в Дъблин, построена през 1192 г.
Денят на Свети Патрик се отбелязва на 17 март като държавен празник в Ирландия, Северна Ирландия, на Монсерат и в канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Патрик се счита също така за покровител на Нигерия, където имало основно ирландски мисионери.