КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 16 ОКТОМВРИ

2013 г. – Намерен е най-големият къс от метеорита, паднал в Челябинск с маса от 590 килограма.

2013 г. – Самолетна катастрофа ATR 72 близо до Паксе (Лаос), всичките 49 души загинаха.

2012 г. – Израелският кнесет е разпуснат предсрочно и е решено да се проведат предсрочни парламентарни избори на 22 януари 2013 г.

2012 г. – От музея „Кюнстхал“ в Ротердам са откраднати платна на Пикасо, Моне, Матис и Гоген. Похитителите на картините предлагат да върнат 5 от 7-те платна, за да не бъдат съдени в родната им държава – Румъния.

2006 г. – Депозира се ратифицираният от Ирландия Договор за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз при италианското правителство.

2006 г. – След 4-годишно съществуване в София е закрит увеселителният парк София Ленд.

2004 г. – Умира Йосиф Петров. Той е български поет и политик. Завършва школата за запасни офицери, след което следва „Консулство и дипломация“ в Свободния университет в София, но по семейни причини не се дипломира. Хумболтов стипендиант е в Германия през 1941–1943 г. От 1956 до 1959 г. прекарва в концлагера на остров Персин, край с. Белене. Открива 7-то велико народно събрание.

2002 г. – В периода 14 – 16 октомври в София се провежда четвъртият инвестиционен форум за Югоизточна Европа в рамките на Пакта за стабилност, на който се обсъждат перспективите за финансиране на страните от региона и влиянието на еврото.
Пактът за стабилност на Балканите е институция, създадена на 10 юни 1999 г. от ЕС и Г-8 с цел да се възстановят балканските държави след края на войната в Косово. Проектите в региона са подкрепяни от НАТО, ОССЕ и Световната банка. В обсега на действията е включена и бивша Югославия (октомври 2000 г.). Координаторът се избира от външните министри на страните от ЕС с мандат от 4 години: в периода 1999 – 2002 г. координатор е Бодо Хомбах, а от 2002 г. – Ерхард Бузек.

2001 г.

Умира Юрий Николаевич Озеров – руски режисьор. Роден е на 26 януари 1921 г. През 1951 г. завършва ВГИК. От 1949 г. работи в „Мосфилм“. През 50-60-те години на ХХ век експериментира в различни жанрове и кино форми – „В Никитската ботаническа градина“ (1952 г.), „Арена на смелите“ (1953 г.), „Син“ (1956 г.), „Кочубей“ (1958 г.), „Фортуна“ (1959 г.), „Денят на младия човек“ (1961 г.), „Голямата пътека“ (1963 г.). През 70 и 80-те години на ХХ век създава „Освобождение“ (1970-1972 г., 5 с.), „Войници на свободата“ (1974 г., 4 с.), „Битката за Берлин“ (1985, 2 с.), „Сталинград“ (1989 г., 2 с.), „Битката за Москва“ (1985 г.), „Сталинград“ (1989 г.). Озеров снима и филми, посветени на Мюнхенската (1972 г.) и Московската (1980 г.) олимпиада – „През погледа на осемте“ (1973 г.) и „Балада за спорта“ (1980 г.), „Олимпийски празник“ (1980 г.), „Прощаване с олимпиадите“ (1980 г.), „О, спорт, ти си мир!“ (1981 г., заедно с Б. Ричков и Ф. Хитрук); „Ангели на смъртта“ (1993 г.), „Великият пълководец Жуков“ (1995 г.).

1999 г.

Провежда се първи тур от местните избори, в който участват 96 партии и коалиции. Още на първия тур са избрани кметове от СДС: на София (Стефан Софиянски), Пловдив (д-р Иван Чомаков), Монтана и Видин. От БСП са избрани кметовете на Враца, Ловеч, Благоевград, Севлиево, а независими са кметовете на Русе, Бургас, Стара Загора.

1998 г.

В Лондон е арестуван Аугусто Пиночет, глава на военното правителство управлявало Чили между 1973 и 1990.

1996 г.

Постоянният представител на програмата ПРООН за България Антонио Виджиланте отчита, че България е на 62-о място в света по условия за живот.
Програмата на ООН за развитие (ПРООН) е орган на ООН, създаден през 1965 г. с основна цел оказване на съдействие за ускоряване на икономическото и социалното развитие на развиващите се страни чрез предоставяне на техническа помощ, изследване на природните ресурси и въвеждане на нови технологии.

1995 г.

В периода 10 – 16 октомври Българският патриарх Максим е на посещение в Белград и Босилеград.
Патриарх Максим (светско име: Марин Найденов Минков) е български патриарх и софийски митрополит (от 1971 г.). Роден е на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. Представител е на Българската православна църква в Московската патриаршия (1950-1955 г.), главен секретар на Светия Синод (1955-1960 г.). Ловчански митрополит (1960-1971 г.). Почетен член на международната комисия при световния съвет на църквите в Женева.

1994 г.

С решение на Конституционния съд ДПС се пререгистрира като политическа партия.
Движението за права и свободи е политическа партия в България, създадена през 1990 г. за защита правата и свободите на българските турци. Парламентарно представена е в VII ВНС, XXXVI, XXXVII, XXXVIII, ХХХIХ и XL НС. Председател на ДПС от 1990 г. е Ахмед Доган.

1989 г.

В периода 16 октомври – 3 ноември в София се провежда международен Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в началото на своето съществуване е Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, в което участват САЩ и Канада. Първият етап на съвещанията на министрите на външните работи на 33 европейски държави се провежда в Хелзинки (ноември 1972 г. – юни 1973 г.); вторият – в Женева (септември 1973 г. – юли 1975 г.), с участието на 35 държави. На третия етап в Хелзинки (30 юли – 1 август 1975 г.) е подписан Заключителният акт на съвещанието, в който се определят най-важните договорености: организацията е длъжна да разгръща своята компетентност и ефективност „в превенция на конфликтите, мирно уреждане на споровете и управлението на кризите“. Той се превръща и в дългосрочна програма за сътрудничество между страните участнички. Дейността на съвещанието продължава и на срещите между държавите в Белград (1977-1978 г.), в Мадрид (1980-1983 г.), във Виена (1986-1989 г.). На сесията си през 1995 г. взема решение да се преименува в ОССЕ (с участието на 53 държави).

1988 г.

Умира Надя (Надежда) Димитрова Кехлибарева – българска поетеса. Родена е на 22 ноември 1933 г. във Варна. Завършва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.). Работи като учителка по руски език във Варна, преподавателка по френски и немски език в Министерството на външните работи (1956-1959 г.). Редактор е на издание “Народна младеж” (1959-1967 г.), редактор и завеждащ-отдел “Поезия” в издателство “Български писател” (1968-1988 г.). Дебютира със стихове във в-к “Литературен фронт” през 1956 г. Сътрудничи на централния литературен печат и на детски издания. Съчинения: “Моето море” (1960 г.), “Деца от брега” (1962 г.), “Остани любов” (1965 г.), “Планината на силните” (1965 г.), “Цветни стъкълца” (1966 г.), “Момчето и слънцето” (1967 г.), “Глобусът на приказките” (1969 г.), “Ветрове над залива” (1970 г.), “Тревогите живеят дълго” (1970 г.), “Има навсякъде хубост” (1971 г.), “Момчето и нощта” (1971 г.), “И няма тишина” (1972 г.), “Кръгла година” (1974 г.), “Поема за Девня” (1974 г.), “Паунови порти” (1975 г.), “Синьо пристанище” (1976 г.), “Усмивката на Евридика” (1977 г.), “Отражения” (1978 г.), “Бряг на очакването” (1979 г.), “Катеринчето, бате Стамо и другите” (1979 г.), “Красотата върви през делника” (1980 г.), “Танц на чудесата” (1981 г.), “Повест за българката” (1981 г.), “Женски светове” (1982 г.), “Цвете на хълма” (избрани стихотворения, 1983 г.), “Любовта е близко” (1983 г.), “Моряшка земя” (1984 г.), “Приказки за моряшкия куфар” (1984 г.), “С твоята усмивка” (1985 г.), “Светлината на миговете” (1985 г.), “Птиче с качулка” (1985 г.), “Интимен свят” (1986 г.), “Захарни петлета” (1986 г.), “Потомки на хубава Яна” (1987 г.), “Един живот не стига” (1988 г.), “Какво разказват ръцете” (1989 г.), “Целувката” (1990 г.), “Гостенче с бодли” (1992 г.) и др.

1981 г.

Учредени са орден „13 века България“ и юбилеен медал „1300 години България“.

1981 г.

В Толбухин (днес Добрич) и Исперих се откриват паметници на хан Аспарух.

1981 г.

За първи път се чества Международният ден на прехраната. Той се отбелязва по решение на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в деня на създаването й (16 октомври 1945 г.).

1978 г.

Кардинал Карол Войтила, по произход поляк, е избран за 264-ти Римски папа под името папа Йоан-Павел II. Той е първият папа не италианец от 456 години насам. Коронясан е на 22 октомври 1978 г. Денят е национален празник на Ватикана.
Карол Войтила, е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, край Краков. Баща му е бивш военен, майка му се е занимава с възпитанието на децата. Има брат Едмунд по-голям от него с 14 години. Значително рано губи и двамата поради здравословни проблеми. През 1938 г. Карол завършва гимназия и след това е приет полска филология във Факултета по философия на Ягелонския университет в Краков. Пренася се с баща си в Краков. През ноември 1939 г. Гестапо арестува полските професори и Карол Войтила е принуден да прекъсне следването си. Работи като работник в каменоломна и във Фабриката за сода “Солвай”, като се спасява по този начин от изпращане за принудителна работа в Германия. През октомври 1942 г. постъпва в тайната Семинария Краковска епархия и тайния Богословски факултет на Ягелонския университет. На 1 октомври 1946 г. е ръкоположен за свещеник. През 1948 г. Карол Войтила става викарий в малката енория Негович. През март 1949 г. Войтила е пренасочен в Краков в енорията Св. Флориан. В Краков Карол Войтила получава титлата доктор по богословие, като в периода 1951 г. – 1953 г. започва да пише хабилитационния си труд. През 1956 г. оглавява Катедрата по Етика на Католическия университет в Люблин. На 28 септември 1958 г. в Катедралата на Вавел e издигнат в епископ. Тогава се появяват и най-известните му трудове-“Любов и отговорност” (1960 г.) и “Личност и акт” (1969 г.) През 1962 и 1963 г. той участва във I и II заседание на Втория Ватикански събор. През 1964 г. папа Павел VI го номинира за Краковски митрополит, а през октомври участва в третото заседание на Ватиканския събор. На 29 декември 1978 г. след тридесет и три дни управление, умира наследникът на Павел VI, Йоан Павел I. На 13 октомври във Ватикана се събира конклавът, състоящ се от 111 кардинали, чиято задача е да се избере нов папа. След тридневни заседания на 16 октомври 1978 г. Карол Войтила е провъзгласен за папа, първият папа, не италианец от 400 години. Йоан Павел II започва диалог с евреите. Провел е над 200 международни пътувания. На 13 май 1981 г. Карол Войтила е тежко ранен при атентат на площад Св. Петър. Посещава България през 2002 г. Умира на 2 април 2005 г. след продължително боледуване.

1973 г.

Нобелова награда за мир е присъдена на Хенри Кисинджър и на виетнамския политик Ле Дък Тхо за „Виетнамските мирни споразумения”от Париж. Тхо отказва да получи наградата с мотива, че във Виетнам мирът още не е наложен.

1973 г.

По време на втората война между Израел и арабските държави израелският генерал Ариел Шарон преминава в контранастъпление и пресича Суецкия канал, войната трае 16-дни и е прекъсната след намесата Съвета за сигурност на ООН.

1967 г.

В периода 13 – 16 октомври на официално посещение в България е министър-председателят на Индия – Индира Ганди.
Индира Ганди е индийска общественичка и държавник. Родена е на 19 ноември 1917 г. в Илахабад, дъщеря е на Джавахарлал Неру. Индира Ганди получава образованието си в Швейцария, Англия и Индия. Член е на партията Индийски национален конгрес и е един от лидерите й (1938 г.). Участничка е в национално-освободителното движение. От 1964 г. заема различни министерски постове, министър-председател на Индия е в периода 1967-1977 г. и 1980-1989 г. Жертва на атентат, организиран от политическите й противници, като е застреляна от неин охранител на 31 октомври 1984 г. в Делхи.

1964 г.

Китай произвежда първият си ядрен взрив и така става петата ядрена сила в света.

1963 г.

Умира Владимир Матвеевич Бахметиев – руски писател. Роден е на 14 август 1885 г. в Землянск, Воронежка губерния. Най-значителният му роман за Гражданската война е „Престъплението на Мартин“ (1928 г.). На Гражданската война в Сибир е посветен романът „Настъпление“ (1933-1940 г., преработено издание от 1957 г. със заглавие „На прага“).

1959 г.

Умира Джордж Кетлет Маршал – американски държавник и политик, армейски генерал. Роден е на 31 декември 1880 г. в Юнионтаун, Пенсилвания. Завършва военния колеж във Вирджиния. Участва в Първата световна война. От 1939 г. е началник на генералния щаб на САЩ и един от авторите на стратегическите планове на САЩ и Великобритания през Втората световна война. През 1945 г. до 1949 г. е държавен секретар на САЩ и автор на “Плана Маршал”, за възстановяване на следвоенна Европа. През 1950-1951 г. министър на отбраната, един от инициаторите за създаване на отбранителния съюз НАТО. През 1953 г. получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец – нобелист.

1958 г.

Роден е Тим Робинс – американски актьор и режисьор. Дебютира в киното с малки роли във филмите „Голямата афера“ (1984 г.), „Братска ваканция“ (1985 г.), „Нещо сигурно“ (1985 г.), „Патокът Хауърд“ (1986 г.). След роля в касовия хит „Топ Гън“ (1986 г.) получава множество покани за участие. Привлича вниманието на критиците с изпълнението си в „Пет ъгъла“ (1988 г.) и „Бул Дюръм“ (1988 г.). През 1992 г. постига успех с ролята си в „Играчът“ на режисьора Р. Олтман. За нея Тим Робинс печели Наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан. Режисьорският му дебют е през 1992 г. с филма „Боб Робъртс“. Като режисьор постига голям успех с „Осъденият на смърт идва“ в който участват Шон Пен и С. Сарандън. Запомняща се е ролята му на затворник в „Изкуплението Шоушенк“ 1994 г.
Филмография: „Преки пътища“ (1993 г.), „Коефициент на интелигентност“ (1994 г.), „Паника на „Арлингтън Роуд“ (1999 г.), „Cradle Will Rock“ (1999 г.; режисьор), „High Fidelity“ (2000 г.), „Антитръст“ (2001 г.), „Истината за Чарли“ (2002 г.).

1947 г.

Приет е нов Закон за адвокатурата.

1946 г.

Умира Алфред Розенберг – германски общественик и политик. Розенберг е роден на 12 януари 1893 г. в Талин. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия „Фьолкишер беобахтер“. В книгата си „Митът на ХХ столетие“ (1930 г.) прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германския фашизъм. През 1933 г. оглавява външнополитическия отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Розенберг в един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването на нацистките войски в Полша, СССР и други страни. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес като един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия.

1946 г.

Умира Йоахим Рибентроп – германски политик и дипломат. Рибентроп е роден на 30 април 1893 г. във Везел. Работи като агент по продажбата на шампански вина. През 1930 г. става член на Националсоциалистическата партия на Германия и скоро се превръща в близък помощник на А. Хитлер. След идването на националсоциалистите на власт през 1933 г. той оглавява бюро за изпълнение на специални задачи на нацистката върхушка, свързани с външната политика. В периода 1936-1938 г. е посланик в Лондон; министър на външните работи (февруари 1938-1945 г.) на Третия райх. Ръководи дипломатическата подготовка на най-важните актове на хитлеристката агресия. Рибентроп сключва пакта Молотов-Рибентроп преди нахлуването на германските войски в Русия. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес като военен престъпник.

1945 г.

„Лоялната опозиция“ – БЗНС “Никола Петков” и БРСДП (о), се отказва от участие в изборите за XXVI-то ОНС и призовава избирателите си да ги бойкотират. Демократическата партия и Радикалната партия (о) също отказват да участват в изборите.

1944 г.

Войските на Втора армия преследват разгромената 7-а СС дивизия „Принц Ойген“ и освобождават Прокупле (Югославия).

1944 г.

БРП (к) създава свое издателство – „Партиздат“.

1944 г.

Приети са Наредби-закони за изравняване правата на двата пола; за отмяна на някои закони (за защита на държавата, за разтуряне на партиите, за избиране на народни представители, за печата, за жандармерията, за организиране на българската младеж, антиеврейските закони).

1941 г.

Изпратен е меморандум на гръцкия премиер генерал Георгиос Чолакоглу до ръководството на Райха против „българската пропаганда“ в Егейска Македония.
Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос. С него условно се обозначават борбите на българския народ за освобождение на Македония, която, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор от 1878 г., остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция. Първоначално борбата се води стихийно, поради което резултатите са почти нищожни.

1941 г.

По време на Втората световна война, румънски войски навлизат в Одеса. Отбраната на Одеса продължава от 5 август до 16 октомври 1941 г.

1940 г.

В послание до цар Борис III Бенито Мусолини предлага България да участва в бъдещата италианска военна операция (от 28 октомври) срещу Гърция, като в замяна й предлага Западна Тракия. В писмо от 19 октомври българският цар му отказва.

1940 г.

С телеграма-послание Йоахим Рибентроп настоява до 19 октомври България да се присъедини към Тристранния пакт (създаден на 27 септември 1940 г.), но България отказва с писмо на цар Борис III до Хитлер от 22-ри същия месец.
Тристранният пакт е договор, сключен на 27 септември 1940 г. (за срок от 10 години) между Германия, Италия и Япония. Предвижда разделяне на света на зони на влияние. Държавите подписали Тристранния пакт се задължават да си оказват подкрепа с всякакви политически, икономически и военни средства, ако някоя от страните бъде нападната от друга държава, която “в днешно време не участва в европейската война и в китайско-японския конфликт”. Договорът не засяга политическото положение, “съществуващо в днешно време между всяка от трите договарящи се страни и Съветска Русия”. Към пакта се присъединяват Унгария (20 ноември 1940 г.), Румъния (23 ноември), Словакия (24 ноември), България (1 март 1941 г.), Финландия, Испания, Тайланд, Хърватска, Манчжоу-Го, китайското правителство на Ван Цзинвей.

1940 г.

Състои се премиерата на филма “Великия диктатор” на Чарли Чаплин.

1937 г.

Роден е Константин Илиев Илиев – български драматург, писател. Завършва средното училище за чужди езици в Ловеч и немска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1961 г.). Специализира театрознание в Германия. Защитава дисертация върху драматургията на Фр. Дюренмат в университета „Хумболт“ в Берлин (1972 г.). Работи като драматург в драматичния театър в Благоевград (1973 г.), драматичен театър „София“ (1978 г.), НТ „Ив. Вазов“ (от 1984 г.). Като немски възпитаник внася в българската драматургия Брехтовата традиция. Автор е на романа „Френско магаре“ (1989 г.). Пиеси: „През октомври без теб“ (1968 г.), „Цар Шушумига“ (1968 г.), „Музика от Шатровец“ (1972 г.), „Прозорецът“ (1977 г.), „Босилек за Драгинко“ (1978 г.) и „Великденско вино, или Обвинения срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстьо Тотев Никифоров в долнокрайската черква “Св. Богородица“ (1980 г., текст за моно спектакъл), „Одисей пътува за Итака“ (1980 г.), „Червено вино за сбогом“ (1989 г.), „Нирвана“ (1982 г.).

1927 г.

Роден е Гюнтер Грас – германски писател, скулптор в Данциг (дн. Гданск, Полша). Автор е на гротескно-сатиричните романи „Тенекиеният барабан“ (1959 г.), „Кучешки години“ (1963 г.), „Местна анестезия“ (1969 г.); романът-притча „Камбала“ (1977 г.), историко-фантастичната повест „Среща в Телгт“ (1979 г.), повестта „Котка и мишка“ (1961 г.), пиеси, стихотворения, критика и публицистика. Нобелова награда за литература за 1999 г.

1925 г.

Умира Кристиан Крог – норвежки живописец. Роден е на 13 август 1852 г. във Вестре-Акер, близо до Кристиания, днешно Осло. Негови произведения са “Болна девойка”(1882 г.), “Ляво на борд!” (1879 г.), “Социалистическа демонстрация”(1891 г.) и др.

1925 г.

В Локарно е подписан договор, гарантиращ европейските граници след първата световна война.

1923 г.

Уолт Дисни създава своята филмова компания.
Уолт Дисни (псевдоним на Уолтър Елиас) е роден през 1901 г. Той е американски режисьор и аниматор. Негови филми са: „Параходът Уили“ (1928 г.), „Трите прасенца“ (1933 г.), „Снежанка и седемте джуджета“ (1937 г.), „Пинокио“ (1939 г.), „Фантазия“ (1940 г.), „Бамби“ (1942 г.), „Спящата красавица“ (1958 г.), „Сто и един далматинци“ (1961 г.). Дисни е носител на 29 награди „Оскар“. Умира през 1966 г.

1923 г.

Джон Харлууд патентова самонавиващ се часовник.

1921 г.

Роден е Анджей Мунк – полски режисьор, създател (заедно с А. Вайда) на полската школа в киното. Завършва операторския и режисьорския отдел на Висшата театрална и филмова школа в Лодз. Мунк създава документални филми. Загива на 21 септември 1961 г. при автомобилна катастрофа по време на снимките на филма “Пасажерката”.

1916 г.

В Ню Йорк Маргарет Сенджър открива първата в света клиника за контрол върху раждаемостта. Маргарет Сенджър е основател на Лигата за контрола върху раждаемостта в Америка.

1914 г.

Умира Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) – известен български поет. Яворов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. Завършва основно училище в Пловдив (1893 г.). Същата година започва работа в Чирпанската телеграфо-пощенска станция, а през юни 1894 г. е преместен в Старозагорската телеграфо-пощенска станция. През 1898 г. Пейо Яворов е назначен за началник на телеграфо-пощенската станция в Стралджа, а от септември е телеграфист в Анхиало (дн. Поморие). От 1 май 1902 г. е назначен за завеждащ Четвърти телеграфо-пощенски клон в София. Включва се във ВМОРО. През 1900 г. иска да бъде назначен за учител в Македония, но Екзархията му отказва поради липса на място. През 1901 г. Яворов е главен редактор на вестник “Дело” – независим македоно-одрински лист. Заминава за Македония (1902 г.) и се включва в четата на М. Чанков. На 13 февруари 1902 г. е пленен в с. Драгобраща от върховистката чета на капитан С. Стоянов. На 15 февруари е освободен и отива в София. На 6 януари 1903 г. заминава отново за Македония, където престоява четири месеца и редактира в-к “Свобода или смърт”. Яворов се включва в четата на Я. Сандански, но поради разногласия с него застава начело на драмската чета, която е разбита при с. Баница след смъртта на Г. Делчев. След като се връща в София (7 юли), участва в списването на в-к “Автономия”, а след Илинденското въстание е в редакцията на в-к “Илинден”. Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО. През юли 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж. Участва в кръга “Мисъл” на д-р Кръстев и е един от редакторите на сп. “Мисъл”. През 1906-1907 г. е командирован за “усъвършенстване по литература” в Нанси. От август 1908 г. е драматург в Народния театър. През юли 1910 г. е командирован в Париж, за да се запознае с театралното дело във Франция. През 1912 г. се жени за Лора Каравелова. Два дни след сватбата заминава с чета за Македония. На 25 юни 1913 г. заминава за фронта. На 15 юли се връща в София. На 29 ноември 1913 г. Лора Каравелова се застрелва. Яворов прави несполучлив опит за самоубийство и остава почти сляп. След смъртта на Лора се носят слухове, че Яворов е убил съпругата си. Водят се съдебните разследвания. На 16 октомври 1914 г. Яворов взема голяма доза отрова и се застрелва.
Първото си стихотворение – “Напред”, публикува през 1895 г. във в-к “Глас македонски”. След него излизат “Пред тъмничния зид” и “Пролетната жалба на орача”, където за пръв път се подписва с псевдонима П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков. В “Мисъл” публикува (1900 г.) стихотворенията “Арменци”, “Калиопа” и “Градушка”. През 1901 г. Яворов издава първата си книга “Стихотворения”, която е посрещната с възторг. Следват книгите “Гоце Делчев” (1904 г.), “Безсъници” (1907 г.), “Хайдушки копнения” (1909 г.), “Подир сенките на облаците” (1910 г.), “В полите на Витоша” (драма, 1911 г.), “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (драма, 1912 г.). Превежда “Ромео и Жулиета” (1914 г.) и “Укротяване на опърничавата” (1915 г., посмъртно).

1912 г.

Започва Люлебургаз – Бунархисарската операция на 1-ва и 3-а армия.

1912 г.

Над Одрин е извършен първият боен полет от нашата авиация от летците Радул Милков и Продан Таракчиев.
През Балканската война се полагат основите на българските BBC. За нуждите на Българската армия са закупени 29 самолета, сформират се три аеропланни отделения към инженерните войски. Списъчният състав на летците наброява 26 души, които във войната срещу Турция извършват 70 бойни полета.

1909 г.

Умира Якуб Чишински (псевдоним на Якуб Барт) – лужишко-сръбски поет, духовник. Автор е на лирически сборници: “Книга сонети” (1884 г., “Форми” (1888 г.), “Природа и сърце” (1889 г.), “Сръбски звуци” (1897 г.), “Из живота” (1899 г.), “С патриотично ликуване” (1904 г.) и др., сборник балади и романси “Кръв и край” (1901 г.), идиличната поема “Жених” (1878-1879 г.), историческа драма “На стража” (1880 г.).

1908 г.

Роден е Енвер Ходжа – албански държавник и политически деец. Завършва лицей в гр. Корча (1930 г.), след което учи в университета в Монпелие (Франция). През 1941 г. влиза в Комунистическата партия на Албания (КПА), от 1943 г. е неин генерален секретар. От 1948 г. е член на Албанската партия на труда (АПТ), член на ЦК на АПТ. През 1942-1945 г. е член на Президиума, председател е на Национално освободителния фронт на Албания (от август 1945 г. – Демократически фронт на Албания, ДФА). През 1944-1954 г. главнокомандващ на Национално-освободителната армия (от 1945 г. – Албанска народна армия). През 1944-1946 г. оглавява Временното правителство; министър на националната отбрана (1944-1953 г.). Председател е на Министерския съвет (1946-1954 г.), министър на външните работи (1946-1953 г.), генерален секретар на ЦК на АПТ (1948-1954 г.), първи секретар на ЦК на АПТ (от 1954 г.). Председател е на генералния съвет на ДФА (от 1945 г.), член на Президиума на НС (от 1954 г.), главнокомандващ въоръжените сили и председател на Съвета за отбрана (от 1976 г.). Умира през 1985 г. в Тирана.

1904 г.

В периода 14 – 16 октомври в София се провежда първият редовен събор на Народната партия.
Народна Партия (Народняшка партия) е създадена през лятото на 1894 г. след падането на първия стамболовистки режим като политическа опора на заместилия го кабинет на д-р Константин Стоилов. Нейното основно ядро образуват привържениците на бившата Консервативна партия в Княжество България и Народната партия (Съединистка) в Източна Румелия. За лидер на партията е определен д-р К. Стоилов, а след неговата смърт той е заместен от Ив. Ев. Гешов (през 1901 г.). Народната партия изразява интересите на едрия банков и търговско-промишлен капитал. По времето на своето самостоятелно управление (1894-1899 г.) тя прокарва редица закони за стимулиране на икономическото развитие на страната. Във външната си политика Народната партия е за сближение с Русия, без да бъдат нарушавани приятелските връзки на България с останалите велики сили. В началото на февруари 1896 г. Народната партия възстановява дипломатическите отношения с Русия, прекъснати през ноември 1886 г. Спрямо балканските страни провежда курс на добросъседски отношения. През 1911-1913 г. Народната партия, съвместно с Прогресивнолибералната партия, застава отново начело на управлението на страната и със сервилната си политика спрямо цар Фердинанд I става един от главните виновници за първата национална катастрофа, сполетяла България след Междусъюзническата война от 1913 г. След въвличането на страната в Първата световна война 1914-1918 г. Народната партия заема политика на негласна подкрепа на монарха и правителството на д-р В. Радославов. За трети път Народната партия става управляваща сила през октомври 1918 г., когато неин представител влиза в кабинета на Ал. Малинов, просъществувал до края на ноември с. г., когато той е заместен от ново правителство начело с Т. Теодоров – втората фигура в Народната партия след лидера й. Народната партия се задържа в управлението на страната и след правителствената промяна през октомври 1919 г., когато е съставено ново коалиционно правителство, възглавено от Ал. Стамболийски. Като самостоятелна политическа формация Народната партия съществува до 1920 г., когато се обединява с Прогресивнолибералната партия и образува Обединената народнопрогресивна партия. Печатен орган на Народната партия е в. „Мир“.

1902 г.

Родена е Фани Добрева Попова-Мутафова – българска белетристка. Учи консерватория (пиано) в Германия (1922-1925 г.). Съпруга е на Ч. Мутафов. Член е на СБП и на Клуба на българските писателки.
Нейни произведения са: „Жената с небесната рокля“ (разкази, 1927 г.), „Жената на приятеля ми“ (разкази, 1929 г.), „Солунският чудотворец“ (историческа хроника, I том, 1929 г.; II том, 1930 г.), „Недялка Стаматова“ (повест, 1933 г.), „Велики сенки“, (разкази, 1935 г.), „Дъщерята на Калояна“ (роман, 1936 г.), „Иван Асен II“ (роман, 1937 г.), „Боянският майстор“ (роман, 1937 г.), „Йоан Асен“ (роман, 1938 г.), „Последният Асеневец“ (роман, 1939 г.), „Д-р П. Берон“ (1972 г.) и др. Авторка е на много произведения за деца и юноши. Умира на 9 юли 1977 г. в София.

1890 г.

Роден е Майкъл Колинс – лидер на ирландската организация Шин Фейн, водач на ирландците в преговорите им с Великобритания през 1921 г. убит от засада през 1922 година.

1888 г.

Роден е Юджийн Гладстън О’Нийл – американски драматург от ирландски произход. През 1906 г. постъпва в Принстънския университет, но не го завършва. Дебютира със сборник „Жажда и други едноактни пиеси“ (1914 г.). Пиеси: „На изток, към Кардиф“ (1916 г.), „Отвъд хоризонта“ (1920 г.), „Косматата маймуна“ (1922 г.), „Всички деца на Господа са с крила“ (1924 г.), „Лазар се смее“ (1927 г.), „Странна интермедия“ (1928 г.), „Динамо“ (1929 г.), трилогията „Траур – участта на Електра“ (1931 г.), „Дни без край“ (1934 г.) и др. От 1934 г. работи над историко-драматическия епос „История за собствениците, окрали себе си“ (от замислени 11 пиеси написва 6, а са запазени 2). Лауреат е на Нобелова награда за литература (1936 г.). Умира на 27 ноември 1953 г. в Бостън.

1886 г.

Роден е Дейвид Бен-Гурион – първи министър-председател на Израел.

1885 г.

Великите сили в колективна нота искат от българското правителство да се откаже от Съединението на Южна България, изкуствено наречена Източна Румелия, с княжество България и да възстанови положението, каквото е било преди това. Княжеското правителство отказва. То моли силите вместо да искат унищожаване на Съединението, да станат посредници между българския княз и турския султан и да убедят последния да признае извършеното, за да се заздрави мира на Балканите. Свиква се конференция по предложение на Високата порта в Цариград, за разрешаване на спорните въпроси, възникнали във връзка със Съединението. Сръбският крал Милан Обренович не желае да изчака нейните решения. Подтикван тайно от Австро-Унгария, той реагира крайно рязко на Съединението, което нарушавало „равновесието“ на полуострова в полза на България. В началото на ноември Сърбия напада България (Сръбско–българска война 1885 г.). С военната си победа над Сърбия България утвърждава завинаги делото на Съединението. С подписването на Българо-турската спогодба 1886 г. окончателно се слага край на конфликта на Балканите и Съединението получава международно признание.

1883 г.

Роден е Христо Димов Калфов – български офицер и политически деец. Завършва Военното училище в София и военна академия в Италия. Дълги години служи в двореца като офицер. Един от организаторите на преврата през 1923 г. Министър е на външните работи (1923-1924 г.). Един от лидерите на Демократическия сговор. Името му е свързано с протокола “Калфов – Политис”, сключен в Женева през 1924 г., с който е учреден специален режим за българското малцинство в Гърция; отхвърлен по-късно от Гръцкия парламент. През февруари 1945 г. е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. С Решение 243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд присъдата се отменя. Умира на 1 февруари 1945 г.

1880 г.

Роден е Раймон Тиберж – френски музикален педагог и професор. Завършва Националния институт за слепи в Париж, където учи нотопис по системата на Л. Брайл. Работи като органист в църквата в гр. Шатийон на Сена. Преподавайки пиано в местната консерватория, много добре, благодарение на дарбата си, достига до Висшето музикално училище в Париж, където макар и сляп, от 1921 г. е единственият професор по музикална педагогика, получил световна известност. Негови ученици са 3-ма българи – Л. Пипков, Др. Прокопиев и К. Попдимитров. През 1926 г. със знаменития Тиберх се среща и Д. Христов. Умира на 12 декември 1968 г. в Париж.

1869 г.

Роден е Цанко Церковски (псевдоним на Ц. Генов Бакалов) – поет, белетрист, драматург, публицист, обществен и държавен деец. Родом е от с. Бяла черква, Търновско. Учи в различни градове – Търново, Пловдив, Казанлък и Силистра. Работи като учител в Разградско и Ловешко, в Полски Тръмбеш и Батак. От 1897 г. до 1900 г. се връща в родното си място, където открива книжарница. Става основател на местно туристическо дружество и на просветно дружество „Младежки труд“. През 1899 г. помества във в. „Селски вестник“ „Възвание към българските земледелци“, с което ги призовава да свикат земеделски конгрес и създадат своя организация. Така Цанко Церковски се явява един от инициаторите за образуването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Активно се включва в дейността на съюза. Участва в редактирането на в. „Земледелско знаме“ (от 1902 г.) и сп. „Земледелска мисъл“ (1910–1933 г. с прекъсване), издава сп. „Селска пробуда“ (1903–1905 г.). В края на Първата световна война 1914–1918 г. взема участие в управлението на държавата. В правителството на Ал. Малинов е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (17 октомври–28 ноември 1918 г.). В правителството на Т. Теодоров е управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (28 ноември 1918 г.–7 май 1919 г.), министър на железниците, пощите и телеграфите (8 май–6 октомври 1919 г.). По време на самостоятелното управление на БЗНС е министър на народното просвещение (7 октомври 1919 г.–22 май 1920 г.), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (22 май 1920 г.–16 март 1923 г.) и управляващ Министерството на железниците, пощите и телеграфите (9 февруари–14 март 1923 г.). Два пъти попада в затвора – след държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след априлския атентат 1925 г.. Издава стихосбирките „Печални гласове“, „Полски песни“, сборници със стихотворения за деца – „Детска раздумка“ и „Росни капки“, кн. „Разсънки. Жални песни“, „Тъжби. Политически песни и припеви“, пиесите „Луди-млади“, „Под старото небе“ и др. Цанко Церковски написва сценария на филма „Под старото небе“ и става първият български кинодраматург.

1863 г.

Роден е сър Джоузеф Остин Чембърлейн – английски общественик, политик и държавник. Син на Дж. Чембърлейн. Завършва елитарно училище в Ръгби и Кеймбриджкия университет. Член е на Парламента (от 1892 г.). Джоузеф Чембърлейн заема постовете: министър на пощите (1902 г.), министър на финансите (1903-1905 г., 1919-1921 г.), министър по въпросите на Индия (1915-1917 г.), Министър без портфейл (1921-1922 г.), министър на външните работи (1924-1929 г.). Води борба за утвърждаване ръководната роля на Великобритания в Европа, стреми се към икономическо и политическо укрепване на Германия, за да балансира положението в Европа против Франция и да служи като бариера срещу Съветска Русия. Значителен успех на тази политика е сключването на Локарнските договори (1925 г.). В последните години от живота си изказва тревога в Парламента от агресивните стремежи на Германия. Носител е на Нобеловата награда за мир от 1925 г. Умира на 16 март 1937 г. в Лондон.

1859 г.

Джон Браун, американски борец против робство, повежда неголям отряд от 20 души (в който участват и петима чернокожи) и завземат арсенала на редовните войски в град Харпърс Фери в щата Вирджиния. Групата е обкръжена и разбита от правителствените войски. Джон Браун е обесен в Чарлстън. Името му става символ на борбата на негрите за освобождение от робството.

1854 г.

Роден е Карл Йоханес Кауцки – един от теоретиците на германската социалдемокрация и на II-рия интернационал. Ученик е на К. Маркс. След германската революция през 1918 г. обнародва германски дипломатически документи около произхода на войната. Привърженик е на центризма в социалдемократическото движение, автор е на теорията за ултраимпериализма. Посреща враждебно Октомврийския преврат в Русия през 1917 г. По-важни съчинения: “Икономическото учение на К. Маркс” (1895 г.), “Аграрният въпрос” (1899 г.), “Произход на християнството” (1908 г.), “Пътят към властта” (1909 г.) и др. Умира на 17 октомври 1938 г. в Амстердам.

1854 г.

Роден е Оскар Уайлд – английски писател и критик от ирландски произход. През 1874 г. постъпва в Модлин Колидж, Оксфорд. През 1881 г. излиза и първият му сборник “Стихотворения”. В периода 1882 – 1891 г. чете лекции в САЩ и Англия, пътува във Франция, работи като редактор в сп. “Женски свят”, прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета “Идеи”, романът “Портретът на Дориан Грей” (1891 г.) и др. Сериозно внимание от този период заслужават приказките на Уайлд от “Щастливият принц” и “Гранатовият дом”. След 1891 г. започва третият и последен период от творчеството му. Уайлд възкресява “комедията на нравите”. До 1899 г. създава и четири комедии – “Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, “Жена без значение”, “Идеалният съпруг” и “Колко е важно да бъдеш сериозен”. На 15 май 1895 г. е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение. След излизането си от затвора се установява в Париж, където умира на 30 ноември 1900 г. Погребан е в парижкото гробище “Пер Лашез”.

1853 г.

Османската империя обявява война на Русия. В европейската история тази война остава под името Кримска, тъй като след като Англия и Франция застават на страната на Османската империя, бойните действия се пренасят в района на Кримския полуостров. Войната завършва с пълен разгром над Русия, която през март 1856 г. е принудена да подпише Парижкия мирен договор.
Причините за Кримската война са породени от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък служи отказът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 16 октомври 1853 г. й обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. В отговор следва нахлуване на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд р. Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров – Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца жителите му отблъскват атаките на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от Черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. От българския народ избухването на Кримската война се посреща с надежда за освобождение от османското иго. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи. Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните й противници – Франция, във войната й срещу Прусия през 1870 г.

1847 г.

За първи път е публикуван романът на Шарлот Бронте “ Джейн Еър”
Шарлот Бронте (21 юни 1816 г. – 31 март 1855 г.) е английска писателка. През 1837 г. изпраща стиховете си на поета Роберт Саути. През 1846 г. излиза сб. „Стихотворенията на Кърер, Алис и Ектън Бел“ (псевд. на Ш., Емили и Ан). През същата година приключва работа върху романа „Учителят“, към който нито едно издателство не проявява интерес. През август 1847 г. тя изпраща в издателство „Смит и Адлер“ ръкописа на романа „Джейн Еър“ и през октомври той е отпечатан. През октомври 1849 г. излиза романът на Ш. „Шърли“; през 1853 г. – „Вийет“, в който тя заимства много от темите в „Учителят“. През 1857 г. излиза романът „Учителят“ заедно с книгата „Животът на Шарлот Бронте“, написана от Елизабет Гаскел по молба на бащата на писателката.

1846  – в САЩ, по време на операция, зъболекарят Уилям Мортън извърши първата публична демонстрация на етерна анестезия . Във връзка с това събитие този ден е обявен за Международен ден на анестезиолога.

1840 г.

Нова Зеландия е обявена за Британска колония.
Нова Зеландия е държава в югозападната част на Тихия океан, на два големи острова – Северен (113.7 хил. кв. км) и Южен (151.7 хил. кв. км), разделени от пролива на Кук, както и на редица малки съседни острови (Стюард, Чатъм, Кермадек, Кембъл и др.). На Нова Зеландия принадлежат и островите на Кук, Токелау и Ниеу в централната част на Тихия океан. Общата площ на Нова Зеландия е 268 700 кв. км. Населението е 3 320 000 жители. Столицата е Уелингтън. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от ген.-губернатор. Законодателният орган на Нова Зеландия е еднокамарен парламент (палата на представителите).

1813 г. – Край Лайпциг  започва Битката на народите , най-голямата битка в световната история преди Първата световна война, в която Наполеон претърпява поражение от съюзническите армии на Русия, Австрия, Прусия и Швеция.

1795 г.

26 годишният Наполеон Бонапарт е произведен в чин дивизионен генерал.
През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи, като потегля обратно за Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението.

1793 г. – Гилотинирана е Мария-Антоанета – френска кралица, съпруга на крал Луи ХVI (от 1770 г.). Мария-Антоанета е родена на 2 ноември 1755 г. във Виена. Дъщеря е на австрийския император Франц I и императрица Мария Терезия. Обявява се против крайните радикални мерки, наложени от якобинската диктатура, с което си спечелва омразата на народа. След свалянето на монархията (10 август 1792 г.) е арестувана заедно с краля. По време на революционния терор, започнал след убийството на Жан-Пол Марат, е осъдена на смърт и екзекутирана.

1758 г.

Роден е Ноа Уебстър – американски лексикограф, съставил първия пълен речник на американския английски.

1708 г.

Роден е Албрехт Халер – швейцарски медик, естествоизпитател и поет. Получава образование в Тюбингенския и Лайденския университет. През 1727 г. е доктор по медицина. В периода 1736-1753 г. е професор в Гьотингенския университет, където създава театър и ботаническа градина. През 1751 г. основава в Гьотинген Кралското научно дружество и е избран за негов първи президент. Предлага систематизация на растенията, основана на строежа на плода и външния вид на растението. Изучавайки ембриогенезата на птиците, се опитва да обоснове теорията на преформацията. В областта на физиологията експериментално установява свойствата на мускулните влакна. Внася редица допълнения към учението на У. Харви, уточнява връзката между различните звена от системата на кръвообращението. В поетичното си творчество Албрехт Халер е типичен представител на ранното Просвещение. Поемата му “Алпи” (1729 г., изд. 1732 г.) е написана в жанра на описателно-дидактичната пейзажна поезия. Издава сборник: “Швейцарски стихове” (1732 г.), романите “Узонг” (1771 г.), “Алфред, крал на англосаксите” (1773 г.), “Фабий и Катон” (1774 г.), философска поема “За произхода на злото” (1734 г.).
Умира на 12 декември 1777 г. в Берн.

1628 г.

Умира Франсоа Малерб – френски писател, създател на поезията на френския класицизъм. Роден е през 1555 г. в Кан. Автор е на множество тържествени оди, посветени на членовете на кралското семейство. Пише сонети, епиграми, елегии. Осъществява реформа на езика и стиха. За разлика от П. Ронсар иска да изчисти френския език от гръцки и римски заемки, архаизми, провинциализми и предлага да се използва живата реч на парижкото население. В областта на метриката формулира правила, задължителни за поезията на класицизма. Схващанията му изпреварват дейността на Френската академия.

1555 г.

Умира Хю Латимър – деец на английската Реформация. Латимър е роден през 1485 г. Един от основателите на протестантството в Англия. Два пъти е затварян в Лондонската кула по заповед на Хенри VIII и на Мария Тюдор. Изгорен е като еретик заедно с Кранмър и Ридли.