КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 15 МАРТ

2015 г.

Ураганът Пам разрушава над 90% от зданията в Порт Вила, столицата на Вануату.

2014 г.

В Словакия се провеждат президентски избори в резултат на които словашкият министър-председател Роберт Фицо (28% от гласовете) и бизнесменът Андрей Кишка (24% от гласовете) отиват на втори тур.

2013 г.

Ли Къцян е новият министър-председател на Китай.

2012 г.

Поради разногласия сред управляващите кръгове на Китай от длъжност е отстранен членът на политбюро на комунистическата партия на Китай Бо Силай. Подобен случай на отстраняване от власт в Китай е имало преди 20 години, когато в резултат на въстанието на площад „Тянанмън“ през 1989 г. е свален лидерът на ККП Чжао Цзъян и неговото място заема Дън Сяопин. Едва през 2012 г. икономическите либерали в Политбюрото на ККП постигат надмощие във властта.

2012 г.

В Сеул се състояха масови протести срещу влязлото днес в сила съглашение за свободна търговия между САЩ и Южна Корея. Южна Корея отменя митническите такси за 8,6 хил. номенклатурни стоки, експортирани за САЩ. За 10 години ще бъде отменено митото за всички промишлени стоки. За първите три години се отменят митата за 7,9 хиляди вида промишлени стоки, като за пет години се отменят 95% от митническите такси. Съглашението удря върху интересите на селскостопанските производители.

2006 г.

Умира Георгиос Ралис, бивш гръцки министър-председател. Ралис е роден на 26 декември 1918 г. и учи право и политически науки в Атинския университет. След като се дипломира се присъединява в борбата срещу фашистка Италия след нахлуването от 28 октомври 1940 г. Избран е за първи път за депутат от Народната партия през 1950 г., а през 1954 г. е назначен за министър в правителството на Александър Папагос. Присъединява се към Константинос Караманлис, когато последният създава Националния радикален съюз. Ралис е министър в администрацията на Караманлис до 1963 г. След военния преврат от 1967 г. Ралис е арестуван и изпратен на заточение на остров Касос, защото заявява, че демокрацията трябва да се възстанови. По-късно емигрира и остава извън Гърция до 1974 г., когато пада военният режим. През 1974 г. Ралис се завръща в Гърция и става министър на образованието. По това време е въведен Димотики (народният говорим език) вместо Катаревуса (архаичния официозен замиращ език) в институциите. През 1978 г. Ралис става първият гръцки външен министър, посетил Съветския съюз. Като външен министър работи за възстановяване на отношенията с България и бивша Югославия. С пенсионирането на Караманлис през 1980 г. Ралис е избран за лидер на партията Нова демокрация и става министър-председател. По време на управлението на неговия кабинет Гърция се връща във военното крило на НАТО. На следващата година обаче е победен отсоциалистиеската партия ПАСОК на Папандреу, което го кара да подаде оставка като партиен лидер. По-късно Ралис има разногласия с новия партиен лидер, Константинос Мицотакис, и поради това известно време е независим депутат. Скоро след това Ралис се оттегля. Умира от сърдечна недостатъчност на 15 март 2006 г.

2005 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на д-р Константин Тренчев „за особено значимите му заслуги в обществения живот на Република България и по повод 50-годишния му юбилей“.

2004 – Пуснат е в действие сайтът ndt1.com

2004 г.

Обявено е откриването на Седна, най-далечният естествен обект в Слъчевата система, наблюдаван досега. Седна се намира три пъти по-далече от Земята, отколкото Плутон. Открита е от Майкъл Браун (Калтек), Чад Трухийо (обсерваторията Джемини) и Дейвид Рабиновиц (университета Йейл) на 14 ноември 2003 г. Обектът е наречен на името на инуитската (ескимоска) богиня на морето, която, според вярванията, живее в студените дълбини под Арктическия океан. Преди официалното си именуване седна носи номера 2003 VB12.

2003 г.

Ху Джин Тао става президент на Китай, наследявайки Янг Земин. Ху, инженер по образование, се присъединява към комунистическата партия през 1964 г. и бързо си проправя път нагоре в йерархията, като печели внимание в Пекин като лидер на Комунистическата младежка лига. По-голямата част от кариерата си прекарва в Западен Китай, където ръководи Гансу, Гижу и Тибет. Избран в Политбюро на ЦК през 1992 г. от Денг Зяопинг, Ху е първият модерен китайски лидер, който започва политическата си кариера след комунистическата революция от 1949 г. През 2002 г. всички останали старши водачи в ЦК на Китайската комунистическа партия отстъпват постовете си, за да направят място за “четвърто поколение” партийни ръководители, но Ху остава, което кара политическите анализатори да започнат да разглеждат възможността той да вземе поста на президента Янг Земин. Отново през 2002 г. Ху е избран за Главен секретар на Централния Комитет на Китайската комунистическа партия. Въпреки че е считан за реформатор от някои, Ху демонстрира лоялността си към традиционната политика на Пекин, включително и по отношение на строгия контрол над политическата опозиция. С встъпването си в длъжност като президент Ху застава начело и на китайската армия.

1999 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на Вера Мутафчиева.

1998 г.

Папа Йоан Павел ІІ обявява за “блажен” никополският католически епископ Евгений Босилков, убит на 11 ноември 1952 г.
От 29 септември до 3 октомври 1952 година се провежда инсценираният “голям католически процес” срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на “шпионска и заговорническа католическа организация в България”, работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.

1993 г.

Учреден е Български земеделски народен съюз “Александър Стамболийски”. Той е регистриран през април същата година. Печатен орган на партията е в. „Земеделско знаме“. До XXXVIII конгрес , който се състои на 20 декември 1997 г., председател на съюза е Светослав Шиваров. След XXXVIII конгрес съюзът се разцепва на две крила и има двама председатели: Светослав Шиваров и Драгомир Шопов. На 16 януари 1999 г. Драгомир Шопов учредява Български земеделски съюз “Александър Стамболийски – 1899”.

1989 г.

Завършва Четвъртият конгрес на Съюза на българските филмови дейци, с председател Георги Стоянов. По време на конгреса са изказани критики към властта.

1985 г.  – регистриран е първият домейн в зоната .com (symbolics.com).

1979 г. –  Умира Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) – български писател белетрист. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. По-късно следва финанси и кредит в Свободния университет. От 1932 г. до 1944 г. работи като дребен чиновник в столичната община. През 1945 г. управлява ловното стопанство в с. Буковец, Великотърновско. За периода 1950-1955 г. Станев завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт”. Член е на СБП. Първият му отпечатан разказ “Срещу Великден” е в библиотека “Книга на книгите”. Социалната тема присъства и в неговите първи сборници с разкази “Примамливи блясъци” (1938 г.), “Мечтател” (1939 г.). Със сборника “Сами” (1940 г.) Станев поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г.), “Вълчи нощи” (1943 г.), “През води и гори” (1943 г.), “Делници и празници” (1945 г.), “Дива птица” (1946 г.). С повестите “В тиха вечер” (1948 г.), “Крадецът на праскови” (1948 г.), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г.) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години той работи върху романа “Иван Кондарев”. Подчертаният интерес на Станев към философската проблематика на българската история е изявен в неговите исторически романи: “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г.) и “Антихрист” (1970 г.). В последните години от живота си се обръща към актуални проблеми на съвременността и се връща към късите жанрове. През този период се открояват “Вълкът” (1970 г.), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г.), “Язовецът” (1975 г.), “Насън и наяве” (1978-1979 г.) и “Черният монах” (1979 г.). Емилиян Станев е автор на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.

1968 г.

Петото Народно събрание приема Наказателен и Семеен кодекс.
Същия ден Парламента избира комисия за изработване на нова конституция под председателството на Тодор Живков. Идеята за нея е издигната на Шестия конгрес на БКП през 1962 г. Избраната за целта комисия не успява да завърши работата си до края на мандата на IV Народно събрание. На Деветия конгрес на БКП през 1966 г. се посочва отново необходимостта от нова конституция.

1939 г

• • Карпатска Украйна е обявена за независима .
  • Чехословакия е окупирана от нацистка Германия .

1935 г.

На 15 март и 10 април са изпратени писма от водачите на Демократическата партия Александър Малинов и Никола Мушанов до премиера Пенчо Златев (на снимката) за връщане на армията в казармите и възстановяване на парламентарното управление.
Пенчо Златев е политически, държавен и военен деец, генерал-лейтенант. Роден е в гр. Елена през 1881 г. Взема участие в Балканските войни и Първата световна война. Той е един от ръководителите на Военния съюз. След държавния преврат на 19 май 1934 г. става министър на войната в правителството на К. Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935 г.). От 22 януари до 21 април 1935 г. е министър-председател. Оглавява царедворското крило на Военния съюз и съдейства за засилване на монархическата намеса в управлението на страната. След пролетта на 1935 г. се оттегля от политическия живот. Пенчо Златев умира през 1948 година.

1934 г.

Роден е Киркор Степан Азарян – български режисьор. Той завършва специалност “Театрална режисура” във ВИТИЗ при проф. Б. Дановски и Ф. Филипов. Създател е на младежката сцена в Пазарджишкия театър. Режисьор е в Драматичния театър – Пловдив, в Театъра на армията, София (1965 г.), в Народен Театър ”Иван Вазов” и в театър ”София”. Води клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ.

1930 г.

Роден е Жорес Иванович Алфьоров – руски физик. Той е нобелов лауреат по физика за 2000 г. (заедно с немския физик Х. Крьомер и американския Дж. Килби) за разработването на полупроводникови хетероструктури за бързодействаща и оптоелектроника.

1929 г.

Роден е професор Атанас Димитров – български изкуствовед. През 1935 г. завършва специалност “Живопис” в Художествената академия. От 1958 до 1961 г. е аспирант по история на изкуството в Московския университет. През 1974 г. става доктор на изкуствознанието. От 1964 г. до 1966 г. е директор на Националната художествена галерия. В продължение на няколко години е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура, преподавател по история на изкуството в Българска държавна консерватория. От 1970 г. Димитров е професор и преподава по история на изкуството във ВИИИ “Н. Павлович”. Той е съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино.
Димитров работи върху проблемите на съвременното и средновековно българско изкуство. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания : “Данаил Дечев” (1955 г.), “Никола Танев” (1956 г.), “Илия Бешков” (1958 г.; също и на руски, френски, английски и испански език), “Изобразителни изкуства. Видове и жанрове” (1968 г.), “Старо българско изкуство” (1968 г.), “Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица” (1972 г.), , “Българска историческа живопис”, в 2 т. (1972-1978 г.), “Изображенията на Кирил и Методий през вековете” (1989 г.) и други.

1922 г.

След като Египет получава минимална независимост от Обединеното кралство, Фуад І става египетски крал.
Ахмед Фуад Паша (1868-1936 г.), син на хедив Исмаил Паша, е първият крал на съвременен Египет. Образован в Европа, Фуад се завръща в Египет през 1880 г. Заинтересован конкретно от военните и културните въпроси, той основава Университета на Кайро през 1906 г. наследява брат си Хюсейн като султан през 1917 г. Фуад получава титлата крал през 1922 г., въпреки че пълното разпадане на Британското владение над Египет е забавено до 1923 г. През 1928 г. трудностите, които Фуад І изпитва поради конфликт с партията Wafd, го подтикват да отмени конституцията от 1923 г. и да я подмени с нова, която предвижда парламент единствено със съвещателна функция. Интензивни разисквания го склоняват през 1935 г. да възстанови предишната конституция. Фуад І е наследен от сина си, Фарук.

1917 г.

Руският цар Николай ІІ абдикира от престола заедно със сина си в полза на брат си.
Николай ІІ е роден на 18 май 1868 г. в Царскойе село, близо до Санкт Петербург. Син е на Александър ІІІ. Николай ІІ получава военно образование и наследява баща си на царския престол през 1894 г. Въпреки автократорската си нагласа, Николай ІІ е нерешителен владетел и е силно повлиян от съпругата си Александра. Интересът му към Азия довежда до строежа на Транссибирската железница, а също така и до катастрофалната Руско-японска война (1904-05 г.). След Руската революция от 1905 г. с нежелание се съгласява на представителна Дума, но ограничава властта й и прави само символични усилия да прилага предписанията й. Министър-председателят Пьотр Столитин прави опити за реформи, но Николай, все по-повлиян от Александра и Григори Распутин, му се противопоставя. След като Русия среща спънки по време на Първата световна война, Николай ІІ премахва популярния велик дук Николай от командването и се провъзгласява за командващ по съвет на Александра и Распутин. Отсъствието му от Москва и лошото управление на държавата от Александра причиняват увеличаващо се недоволство, което довежда до кулминация в Руската революция от 1917 г. През март 1917 г. Николай ІІ абдикира и е задържан заедно със семейството си от сили на временното правителство на Георги Лвов. Плановете за заточване на царското семейство в Англия са осуетени от местните болшевики. Вместо това владетелското семейство е изпратено в Екатеринбург, където е екзекутирано през юли 1918 г. С това се слага край на династията Романови.

1915 г.

Руският черноморски флот обстрелва входа на Босфора.

1910 г.

Завършва посещението на цар Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов в Цариград. По време на него са подобрени отношенията с Портата.

1908 г.

Завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Той е проведен в с. Жабокрът и на него присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК – Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство – Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.
Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация”, “За управлението на вътрешната революционна организация”, “Въстанишки действия” и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.

1901 г.

Роден е Рафаел Пеев Михайлов – български художник и поет. Приет е в Художествената академия в София през 1924 г., където учи в курса по декорация при проф. Х. Тачев. Изключен е от Академията през 1928 г. заради конфронтация с преподаватели. Известно време е художник на свободна практика. През 1930 г. е приет за член на Дружеството на новите художници. Създава реалистичния цикъл пейзажи и битови композиции от селския живот, наречени “Цървулиади”. Творбите му от този период са предимно акварели: “Селски празник”, “Пролет”, “Пейзаж”, “Къща в Пасарел”. Продължава следването си в Художествено академия в курса по живопис при проф. Д. Узунов и завършва през 1934 г. До 1961 г. работи като учител по рисуване в провинцията и в София. Платната му от този период (пейзажи, натюрморти и портрети с масло) са изтъкани от лиризъм и нежност, с подчертана емоционалност и изтънчена колоритна гама (“Родопски овчари на Рожен”, “Пейзаж от с. Пасарел, Софийско”, “Къща в Карлово”). Участва в много изложби в България и в чужбина (Стокхолм, Берлин, Дрезден, Будапеща, Прага и Москва). През 1967 г. издава стихосбирки “Мигове”, в която малките лирични късове наподобяват звукови картини.

1899 г.

На компанията по Източните железници е отдадена за експлоатация линията Чирпан-Нова Загора.

1898 г.

Умира Хенри Бесемер – английски изобретател. Патентова повече от 100 свои изобретения в различни области на техниката: иглова щампа за марки, букволеярна машина (1838 г.), машина за пресоване на захарна тръстика (1849г.) и др. През 1845 г. той усъвършенства тежкия артилерийски снаряд . През 1856 г. патентова конвертор за получаване на стомана от течен чугун чрез продухване на въздух без разход на гориво, основа за т. нар. бесемеров процес.От 1879 г. Бесемер е член на Лондонското кралско дружество.

1892 г.

Умира Петър Иванов Берковски – български възрожденски деец, участник в национал-освободително движение, общественик, преводач и публицист. През 1869 г. той завършва Духовна семинария в Белград. Участва във Втората българска легия. През 1869 г. редактира мемоарите на П. Хитов, обнародвани от И. Кършовски (“Из миналото. Документи по политическото ни Възраждане”, кн. 2, Елена, 1929 г.). Берковски развива широка просветна и революционна дейност. Председател е на местния революционен комитет. След неуспеха на акцията е осъден на заточение в Диарбекир, от където бяга през 1876 г. Живее като емигрант в Румъния и една година учителства в Браила. Берковски участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), сражава се на Шипченския проход и в боевете за Стара Загора. Към края на живота си пише “Из възпоминанията ми” (Лом, 1894 г.). Превежда “Учебник по геометрия” от Ф. Санда и “Начална практическа геометрия” от Ер. Саноли.

1891 г.

При атентат срещу Стефан Стамболов е убит финансовият министър Христо Белчев. След политически процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия.
Христо Минчев Белчев е държавен деец, финансист и поет. Роден е в Търново (Велико Търново) през 1857 година. Завършва гимназия в Загреб и следва политически и финансови науки в Париж. Заема длъжностите главен ревизор и главен секретар в Министерството на финансите. Титуляр е на същото министерство от 2 ноември 1890 до 15 март 1891 г. Убийството му се използва от Стефан Стамболов за масови репресии срещу политическите противници.

1884 г.

“Съюзът на тримата императори” (Русия, Германия и Австро-Унгария) е продължен с още 3 години. Съюзът се оформя с двустранно австро-руско споразумение, подписано в Шьонбрун (Виена) на 25 май 1873 г., към което на 11 октомври 1873 г. се присъединява и Германия. Първоначално Съюзът има за цел военната подкрепа на всяка от страните в случай на война. През 1881 г. в Берлин е подписано друго специално съглашение. Новият австро-руско-германски договор гарантира неутралитета на трите империи в случай, че една от тях воюва с четвърта сила. Потвърждава се и принципът на затваряне на проливите за военни кораби. Към договора е приложен протокол, според който Австро-Унгария си запазва правото в удобен момент да анексира Босна и Херцеговина. Предвижда се и евентуално българско съединение.
По същество договорът гарантира неутралитет на Русия при евентуална френско-германска война и австро-германски неутралитет при англо-руска война. С него Русия успява да осигури дипломатически Съединението на България.
През 1885-1887 г. Съюзът загубва значението си поради изостряне на противоречията между трите държави.

1883 г.

Роден е Георги Петров – български политически деец, юрист и общественик. През 1912 г. той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което две години специализира международно право в Париж и Рим. От 1925 до 1944 г. е професор по междудържавно и международно право в Софийски университет. През 1937-1938 г. Петров е ректор. Той е редактор на вестник „Радикал“ (1934 г.) и главен редактор на “Междудържавно право” (1940 г.). Негови съчинения са: “Вмесването в междудържавното право”, “Обществото на народите” (1920 г.)., “Положението на християните в Турция според мохамеданското право” (1922 г.)., “Ньойският договор и България” (1935 г.), “Дипломатическо и консулско право” (1937 г.) и др.

1882 г.

Въведени са услугите изпращане на пощенски записи в страната и абониране за вестници.
На 1 ноември 1881 г. е обнародван нов закон за цялостно уреждане на пощенските съобщения под наименованието “Привременен устав за пощите и телеграфите”. Вътрешните пощенски записи се въвеждат с въпросния указ.

1869 г.

Роден е Велко Думев Петров – деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на “Петрова нива” (1903 г.). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.

1867 г.

Австрийци и унгарци договарят преобразуването на Австрия в държавата Австро-Унгария.
Австро-Унгария е дуалистична монархия в Средна Европа, създадена като резултат от преобразуването на Австрийската империя на Хабсбургите . Съставена е от Австрия със столица Виена (Цислейтания) и Унгария със столица Будапеща (Транслейтания). Държавният глава е австрийски император, който е и унгарски крал. Площта на Австро-Унгария е 625 337 кв. км. Населението наброява 51 390 000 жители. След Първата световна война 1918 г. Австро-Унгария се разпада. Създадени са Австрия, Унгария и Чехословакия. Някои части са присъединени към Полша, Румъния, Югославия и Италия.

1862 г.

Роден е генерал-лейтенант Православ Кръстев Тенев. През 1882 г. той завършва Военното училище в София, а през 1892 г. и Военна академия в Торино, Италия . Като командир на 3-та рота от 8-ми пехотен Приморски полк Тенев участва в Сръбско-българската война (1885 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) командва 6-та пехотна Бдинска дивизия, която участва в състава на Първа армия в боевете при Бунархисар и Люлебургас. През 1914-1915 г. Тенев е началник-щаб на войската и главен интендант. По време на Първата световна война е началник на Главното тилово управление, генерал-губернатор на Македония и офицер за поръчки в щаба на действащата армия.

1848 г.

Избухва въстание в унгарската столица Пеща. Целта е австрийският императорът да приеме образуването на унгарско правителство, отговорно пред унгарския парламент (сейма), и да утвърди приетата от сейма конституция. Фердинанд I обещава, че ще подари конституция на поданиците си.
Публикувана е програма от 12 точки, която е приета от императорското правителство. На 17 март е назначено самостоятелно унгарско правителство начело с представителя на либералните дворяни Батяни. В правителството влизат представители на всички слоеве на дворянството. На 18 март унгарският сейм, заседаващ в Пожон (Братислава), приема няколко закона: за отмяна на феодалната зависимост на селяните и аграрна реформа, за народните представители и др. Приетите закони се реализират трудно на практика, което настройва селяните срещу политиката на правителството. То отказва да признае правата на неунгарските националности в Унгарското кралство за местно самоуправление, за автономия, за използване на родния език и пр. Това довежда до конфликт между славяни и унгарци. През май 1848 г. започва истинска сърбо-унгарска война във Войводина, а в Трансилвания – война между унгарците и румънските въоръжени отряди, поддържани от австрийските войски. В парламента се засилва влиянието на радикалната дворянска групировка. Засилва се и влиянието на ръководения от поета Шандор Петьофи “Съюз за равенство”.
През септември 1848 г. австрийското правителство изпраща срещу Унгария хърватски войски. Парламентът създава Комитет за защита на родината, който организира отбраната на Унгария. Хърватските войски са разбити. След като потушават Виенското въстание през декември 1848 г., австрийските войски окупират Унгария и заемат Буда и Пеща. През март 1849 г. императорът Франц Йосиф с манифест премахва самостоятелността на Унгария и отделя от нея Трансилвания, Войводина и други области. Избухва ново въстание и около унгарските войски се сплотяват демократите на много от славянските народи.
Унгарската революция сериозно застрашава сигурността на Австрийската империя. На 14 април 1849 г. унгарският парламент приема “Декларация за независимостта на Унгария”, която обявява Хабсбургите за свалени от престола. За управител на Унгария е избран Лайош Кошут. Франц Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай I. През април руските войски влизат в Унгария и до 13 юли 1849 г. окупират цялата територия на Унгарското кралство и разгромяват унгарските революционни войски.
В резултат на революцията селяните получават свобода и право да откупят земята си, националната буржоазия получава обществено признание и право на политически дейности.

1848 г.

Роден е Иван Тодоров Драсов – български революционер. Той е секретар на Ловешкия революционен комитет и доверено лице на В. Левски. При подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание Драсов развива мащабна дейност сред българската емиграция в чужбина. След Освобождението той заема административни длъжности.

1842 г.

Умира Луджи Карло Зенобио Салваторе Мария Керубини – композитор. От 1815 г. той е член на Френския институт. Завършва музикално образование в Болоня под ръководството на Дж. Сарти. Първата му опера “Квинт Фабий” е поставена през 1778 г. в Александрия. През 1784-1786 г. Керубини работи в Лондон, след което се установява в Париж. От 1795 г. е преподавател на Парижката консерватория, от 1816 г. е професор, а през 1822 г. става неин директор. Оперното творчеството на Керубини синтезира най-добрите традиции на италианската опера и драматургичните принципи на К. Глук. Един от създателите на новия музикално-сценичен жанр – “операта на спасението”. Най-известните му опери са “Лодоиска” (1791 г.), “Елиза” (1794 г.), “Медеа” (1797 г.), “Два дни” (1800 г.) и др. Художествен-новатор, в години на реставрацията и Юлската монархия Керубини преживява дълбока криза.

1820 г.

С Мисурското споразумение Мейн става 23-ият щат в САЩ. Населението на Мейн по данни от 2000 г. е 1 274 923 души. Мейн е един от щатите на Нова Англия и се намира на Атлантическия океан, като граничи с Канада и американския щат Ню Хемпшир. Територията на Мейн е 85 801 кв. км, столицата е Огюста. Планините Апалачи прекосяват щата, издигайки се на 1606 м на вр. Катадин. Алгонкийските индиянци са най-ранните известни обитатели на областта. Европейски заселници откриват племената Пинъбскот и Пасамакуоди да живеят в речните долини и по крайбрежията. Французите присъединяват Мейн към провинция Акадия през 1603 г., а Великобритания го включва в територии, дарени на компанията Плимът през 1606 г. Мейн се управлява като окръг от Масачузетс от 1652 г. до признаването си за самостоятелен щат през 1820 г. Границата на щата с Канада е основана през 1842 г. Американската Гражданска война и Индустриалната революция отклоняват работници и капитали от Мейн през ХІХ в. През ХХ век щатът бележи слаб, но постоянен икономически растеж, особено в югозападния крайбрежен регион. Икономиката се базира на земеделие и природни ресурси.

1812 г.  – основано е първото руско селище в Калифорния  – колонията Рос .

1684 г.  – в Пекин е осветена първата руска църква .

1672 г. – Английският крал Чарлз ІІ издава Кралската декларация на индулгенцията (опрощение). С този документ английският крал се опитва да разшири религиозната свобода и над протестантите на територията на владенията си, като спира изпълнението на наказателните закони, засягащи неподчиняващите се на англиканската църква поданици. Английският парламент обаче подозира, че кралят таи симпатии към римския католицизъм, и го принуждава да оттегли декларацията, прокламираща религиозни свободи – на нейно място е издаден първият от Тестовите актове (1673 г.), който задължава желаещите да встъпят в обществена служба в Англия да вземат англиканско причастие. Наследникът на Чарлз ІІ, откритият католик Джеймс ІІ, се опитва да издаде подобен на Кралската декларация на индулгенцията документ с цел въвеждане на обща религиозна толерантност и това става повод за недоволства, които в крайна сметка довеждат до избухването на Славната Революция, която изхвърля Джеймс ІІ от престола му.

1534 г. – Умира Кореджио (псевдоним на Антонио Алегери) – италиански художник от периода на Високия Ренесанс. Работи в Парма и Кореджо (Емилия). Изпитва въздействието на А. Мантени, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Досо Доси. Той изографисва стенописи в манастира “Сан Паоло” в Парма, между 1517 г. и 1520 г., стенописи в църквата “Сан Джовани Еванджелиста”, 1520-1523 г., и катедралата в Парма, 1526-1530 г. Негови са “Мадоната със св. Франциск”, 1514-1515 г., “Мадоната със св. Георги”, 1530-1532 г., “Поклонението на пастирите, или Нощ”, около 1530 г. Има и произведения на митологични теми: “Даная”, около 1526 г., и “Похищението на Ганимед”, около 1530 г.

1493 г.

Корабите “Пинта” и “Ниня” от първата експедиция на Христофор Колумб се завръщат в Испания. Оповестен е откритият нов, по-кратък път до Индия. Със завърналите се два кораба пристигат първите индианци в Европа.
Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., Колумб съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък, морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалския крал отхвърля неговия проект, Христофор Колумб се завръща в Кастилия. Там с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция, която е от 1492 г. до 1493 г., включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” с екипаж от 90 души. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до о-в Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Колумб акостира там на 12 октомври 1492 г. От 14 до 24 октомври той посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточно крайбрежие на о-в Куба. На 6 декември достига о. Хаити. През нощта на 25 декември “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява.
Другите два кораба се завръщат в Европа.