КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 14 ФЕВРУАРИ

Мощите на Свети Валентин са върнати в Италия.

Умира Лев Петрович Феоктистов – руски физик, академик. От 1991 г. е член кореспондент на Руската академия на науките. Завършва Физическия факултет на Московския държавен университет през 1951 г. Почти 10 години е заместник научен ръководител на ядрения изпитателен полигон “Челябинск-70”. Един от създателите е на руското термоядрено оръжие и водородната бомба. Занимава се с безопасността на атомните реактори. Изоставя разработките си в областта на военния атом (края на 80-те години на ХХ в.), като смята, че “темата е изчерпана”. Премества се в Москва, където изследва мирни проблеми. Автор е на книгата “Оръжието, което се изчерпа” (1999 г.).

Стоян Ганев, който се намира в САЩ, заявява, че напуска поста директор на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски.
Стоян Ганев е български юрист, политик. През 1973 г. завършва специалност „Право“ в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Преподавател е в Юридическия факултет на Софийския университет и в школата на МВР, Симеоново (1985-1989 г.). Председател е на Обединения демократичен център. През 1991-1992 г. е съпредседател на парламентарна група на СДС. През 1991 г. е министър на външните работи в правителството на Филип Димитров. През 1992 г. е председател на 47-а сесия на ОС на ООН. Освободен е от тази длъжност през февруари 2002 г.

„Зееви Груп“-холдинг спира полетите на Националната авиокомпания „Балкан“.
На 30 юни 1999 г. е подписан договор за продажба на около 70 % от националния въздушен превозвач „Балкан“ на израелския консорциум “Зееви Груп” за 150 000 000 долара. Новият собственик се задължава да инвестира 100 000 000 долара и да запази характера на фирмата.

Умира Кръстьо Анков Горанов – български философ марксист, социолог и естет, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Роден е на 26 септември 1931 г. в Перник. Защитава дисертация в Института по философия в Академията на науките на СССР (1959 г.) и докторат в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1968 г.). Професор е по социология (1970 г.) и професор по философия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (дн. НАТФИЗ). Директор е на Института за култура при БАН (1971 г.), народен представител е в VII ВНС. Някои съчинения: „Съдържание и форма в изкуството“ (1958 г.), „Художествен образ и съвременност“ (1967 г.), „Основи на естетиката“ (1986 г.) и др.

Започва Деветата национална конференция на СДС, на която е прието решение за превръщането на СДС в политическа партия, а Иван Костов е преизбран за председател на СДС.
Иван Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Роден е на 23 декември 1946 г. в София. Завършва икономика и математика. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент е във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. Заема и отговорни държавни постове: министър на финансите в правителството на Димитър Попов в периода 1990-1991 г. Същият пост заема и в правителството на Филип Димитров от 1991 г. до 1992 г. Депутат е в VII Велико народно събрание, в ХХXVII, ХХXVIII, ХХXIX и XL Народно събрание. В периода 1997-2001 г. е министър-председател на България. През юни 2001 г., след загубата на парламентарните избори от ОДС, подава оставка и от лидерския пост на СДС. През 2004 г. по негова инициатива и под негово лидерство част от изявените политици на Съюза на демократичните сили (СДС) се отделят от партията и основават нова политическата партия – Демократи за силна България (ДСБ), която печели 17 мандата в ХL Народно събрание. От основаването й до днес Иван Костов е неин председател.

Българският президент д-р Желю Желев и американският президент Бил Клинтън подписват във Вашингтон Съвместна декларация за отношенията между двете страни.

Президентът Желю Желев подписва в Брюксел рамковия договор за присъединяване на България към инициативата „Партньорство за мир“.
Тя е инициатива на НАТО, която цели разширяване и интензифициране на политическото и военното сътрудничество в Европа. На 12 януари България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО. На 25 ноември 1994 г. е подписана програма за индивидуално сътрудничество. На 6 април 1996 г. XXXVII НС ратифицира присъединяването на България към програмата „Партньорство за мир“.

Умира Жана Гендова (Иванка Иванова) – българска филмова актриса. От 1917 г. е съпруга на В. Гендов. Участва в комедията му „Любовта е лудост“. Изпълнява главните роли във филмите от „Дяволът в София“ (1921 г.) до „Земята гори“ (1937 г.).

Умира Никола Михайлов Балабанов – български драматичен артист. Роден е на 25 декември 1898 г. в Щип. Брат е на Ал. Балабанов. От 1928 г. е в Народния театър, София. Роли: (под режисурата на Н. Масалитинов и Хрисан Цанков): Берчек (в „Дибук“ от Ан Ски), Панико (в „Топаз“ от М. Паньол), Тони (в „Периферия“ от Фр. Лангер), Вражалецът (в едноименната пиеса от Ст. Костов), Серафим Фламбо (в „Орлето“ от Ед. Ростан) и др.

На посещение в България пристигат генералният секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску и министър-председателят на Румъния Йон Георге Маурер.

Умира Павел Димитров Делирадев – български историк, географ, пропагандатор на социалистически идеи, общественик. В София следва политическа икономия, философия, конституционно право и география. За кратко време е в Одеса. Основател е на Общ синдикален съюз на работниците (1903 г.), участник в македонско освободително движение (лявото крило на ВМОРО). Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за Ленин и руска революция. Един от основателите е на Ючбунарската комунистическа организация в София. Написва около 15 книги върху обществени и социално-политически въпроси. Работи върху проблеми на българската история и география.

Започва 20-и конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов развенчава култа към Сталин.

Умира Николай Вранчев – български писател и преводач. Роден е на 20 януари 1882 г. Най-значителното литературно дело на Вранчев е издаваната от него в продължение на десетки години библиотека „Ралица“, предназначена за учениците от гимназията. С нея той си спечелва името на един от големите български преводачи и познавачи на класическата западноевропейска и световна литература. Тя включва над 50 книги. Връх в преводаческата дейност на Вранчев е преводът на „Илиада“ и „Одисея“. Автор е на пътеписи, спомени, разкази, превежда творби на Омир, Есхил, Данте, Шекспир, Шилер, Гьоте, Хайне. Съчинения: „По висините на Родопа“ (1930 г.), „У дома“ (1935 г.), „Там, де лимоните цъфтят. Пътни картини от Гърция: видяно и бленувано“ (1939 г.), „Българи мохамедани (помаци)“ (1948 г.) и др.

Роден е Кевин Кигън – английски футболист. През 1971 г. един от най-големите английски треньори Бил Шенкли го привлича в “Ливърпул”. В този отбор изиграва 321 мача за първенството и отбелязва 68 гола. През 1973 г. с “Ливърпул” е шампион на Англия и печели Купата на УЕФА. Отново триумфира с шампионската титла през 1976 г. и 1977 г. През 1976 г. неговият клуб отново завоюва Купата на УЕФА. През 1977 г. е Европейски клубен шампион. Веднага след това преминава в германския “Хамбургер”, с който става шампион през 1979 г. и стига до финал за КЕШ. С националния отбор е изиграл 63 мача, има отбелязани 21 гола. Футболист ¹ 1 на Европа за 1978 г. и 1979 г.

Умира Гено Киров (Гено Киров Генов) – български драматичен артист. От 1890 г. е артист в Столичната драматично-оперна трупа. През 1895 г. спечелва стипендия и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях” на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева” от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Един от основоположниците е на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор е на “Методическо ръководство за актьори” (4 ч., 1907-1926 г.).

Умира Цветан Спасов – български поет, деец на младежкото комунистическо движение. Член на БОНСС (1938 г.) и на БКП (1940 г.). Взема участие в т. нар. Соболева акция (1940-1941 г.). Минава в нелегалност през март 1942 г. През юни същата година получава задочно смъртна присъда. Работи в София, където е включен в комисия към ЦК на РМС. Заловен е от полицията и откаран в Школата за запасни офицери, откъдето успява да избяга. От август до ноември 1943 г. е политкомисар на Баркашката чета. Заедно със Сл. Алексиев е обграден от полицията в яташка квартира и за да не бъдат заловени живи, двамата се самоубиват. Спасов дебютира със стихове в сп. “Поточе” през 1932 г. Сътрудничи на в. “Въздържателче”, “Бургаски фар”, “Заря”, “Академик”, “Светлоструй”, “Култура”, “Кооперативна защита”, “Завой” (Варна), “Литературни новини”, “Хоровод” и др., на плевенските списания “Бодил”, “Студенец”, на “Българска реч” и др. Творчеството му отразява антифашистката борба и комунистическите идеали. Използва псевдонимите Волен, Ри-Руж, Св. Аджаров, Н. Соколов, Н. Адлер. През 1947 г. в Плевен излизат “Избрани стихотворения” (с предговор от Б. Делчев), издадени са “Избрани произведения” (1960 г.), “Събрани творби” (1973 г.), “Избрано” (1979 г.).

Роден е Алън Паркър – английски телевизионен и филмов режисьор. В киното постига успех първо като сценарист – „Мелъди“ (1971 г.), а след това и като режисьор – „Евакуираните“ (1971 г.). Негови са мюзикълите „Бъгси Малоун“ (1976 г.) и „Слава“ (1980 г.). Световна слава печели с политическия трилър „Среднощен експрес“ (1978 г.) и особено с екранизацията на прочутата рок-опера на „Пинк Флойд“ – „Стената“ (1982 г.), реализирана като видеоклип. Негови са „Стреляй в луната“ (1981 г.), „Пилето“ (1985 г.), „Ангелско сърце“ (1987 г.), „Мисисипи гори“ (1988 г.), „Ела и виж рая“ (1990 г.), „Ангажиментът“ (1991 г.), „Пътят към Уелвил“ (1994 г.), „Евита“ (1995 г.), „Прахът на Анджела“ (1999 г.).

Роден е Янко Миладинов – български композитор и аранжор. Дейността му, свързана със забавната музика, започва в началото на 60-те години в различни оркестри (от трио до комбо), в които придобива опит и като аранжор. Композира от началото на 70-те години. Първата му записана песен е “Вечерен бяг”, изпълнена от М. Иванова през 1971 г. Автор е на повече от 150 песни и оркестрови пиеси. През 1983 г. е направен филм – творчески портрет на Миладинов, озаглавен “Най-хубавият лъч”. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в СССР (бивш) и Куба.

Започва Явайската операция. Тя е военна операция на японските въоръжени сили по време на Втората световна война за завладяване на о-в Ява и на Хол. Индия (Индонезия). Японските сили (16-та армия, 11-ти въздушен флот, 3-ти военноморски флот и части от 3-то авиационно съединение) значително превъзхождат силите на съюзниците, както по численост, така и по оперативно разгръщане. На 14 февруари японците извършват въздушен и морски десант в района Палембанга (о-в Суматра), на 19 февруари – на о-в Бали. Към края на февруари завладяват островите Суматра и Тимор и блокират о-в Ява. На 27-28 февруари японската ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на о-в Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март – Сурабая, и на 12 март о-в Ява е изцяло завладян. Към 15 март всички о-ви на Хол. Индия са окупирани от японската армия. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан. Операцията завършва на 15 март 1942 г.

Завършва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.

На Конгрес на селскостопанските задруги е учреден Общ съюз на българските земеделци.

Роден е Александър Клуге – германски режисьор. Снима късометражни филми от 1960 г. Първият му игрален филм – “Сбогуване с вчера” (1966 г.), е по негов сценарий. Други негови филми са – “Артистите под купола на цирка: безпомощни” (1967 г.), “Великият Верхау” (1970 г.), “Вили Тоблер и краят на шести флот” (1971 г.), “Силният Фердинад” (1976 г.), “Германия през есента” (1978 г.), “Патриотка” (1979 г.), “Кандидатът” (1980 г.), “Властта на чувствата” (1983 г.), “Различни новини” (1985 г.), “Слепият режисьор” (1985 г.).

В Чикаго седем босове от бандата на О’Бениън са застреляни от хора на Ал Капоне (т.нар. “убийство в деня на Св. Валентин”).

В София е основан Съюз на артистите в България.

Учредена е тайна Македонска дружба с ръководител д-р Владимир Руменов и заместници Евтим Спространов и Христо Михайлов.
Владимир Руменов (истинско име: Наум Мушевски) е лекар и обществен деец. Завършва медицина в Одеса. Работи като лекар в Скопие. Заподозрян е от османските власти за контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, емигрира в България. По време и след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. урежда помощна акция за бежанците от Македония. След Младотурската революция 1908 г. се включва в изграждането на Съюза на българските конституционни клубове в Македония. Участва във войните 1912–1913 г. и 1915–1918 г. като военен лекар. След края на световната война разгръща активна дейност сред македонските братства. Депутат е в Народното събрание. Член е на македонската парламентарна група в ХХI и ХХII ОНС.

Умира Константин Константинович Мамонтов – руски военачалник, генерал-лейтенант (1919 г.). По време на Гражданската война е командир на конен корпус във въоръжените сили на Южна Русия, организатор на рейд в тила на руските войски по Южния фронт (1919 г.).

Умира Петко Юрданов Тодоров – български писател. През 1896 г. заминава заедно с брат си Христо Тодоров в Тулуза (Франция), където постъпва в “Лисе насионал”. Сътрудничи на в.“Ла Депеш” с Ж. Жорес. Привърженик е на социализма. След завръщането си редактира в. “Законност” (заедно с Ив. Беливанов). Следва право в Берн, Швейцария (1898 г.), литература в Берлин и Лайпциг (1904 г.). Посещава различни европейски страни. Под влияние на П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев се ориентира към немския индивидуализъм. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където умира. Тленните му останките са пренесени в София през 1921 г. Ранното творчество на Тодоров е под влияние на социализма – “Драски” (1894 г.) и “Стихове на скучната лира” (1895 г.). След 1900 г. създава зрелите си идилии и драми – “Идилии” (1908 г.) , “Драми” (кн.1, 1900 г.). Участва активно в българския литературен живот (1904-1910 г.). Създава драмите “Страхил, страшен хайдутин”, “Първите”, “Змейова сватба”, “Невеста Боряна”

Умира Михалаки Георгиев – български писател и обществен деец на следосвобожденска България. Роден е на 11 август 1854 г. във Видин. Развива активна обществена дейност, помага на русите по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението заема отговорни обществени длъжности. Издава в. „Балканска трибуна“ (1906-1908 г.), един от основателите е на дружество „Славянска беседа“, на Физико-медицинското общество, Българско земеделско дружество. Член е на БКД (дн. БАН) от 1884 г. Умира в София. Първите си разкази печата в сп. „Денница“ през 1890 г. Някои съчинения: „Така се лъже човек. Хумореска“ (1899 г.), „Три срещи. Спомени от миналото“ (1899 г.), „От късмета е всичко на този свят“ (1904 г.), „Разкази и хуморески. т. I, т. II“ (1919 г., 1921 г.) и др.

Роден е Масаки Кобаяши – японски режисьор. Завършва философия. В началото на кариерата си следва стила и философията на Кейсуке Киношита, при когото работи като асистент. През 1962 г. излиза филмът “Харакири”, който му донася голяма популярност в Япония и в Европа. Режисьор е на филмите: “Младостта на сина ми” (1952 г.), “Някъде под това широко небе” (1954 г.), “Ще те купя” (1956 г.), “Условията на човешкото съществуване” (1961 г.), “Заплетено положение” (1962 г.), “Младостта на Япония” (1968 г.), “Процесът в Токио” (1984 г.), “Празна маса” (1985 г.).

Умира Арутюн Исакович Шамшинян – арменски живописец и педагог. Роден е на 21 февруари 1856 г. в Тифлис. Учи в Петербургската художествена академия при В. П. Верешчагин и П. П. Чистяков (1877-1882 г.). Живее и работи в Тифлис (дн. Тбилиси) (от 1882 г.). Рисува сцени от живота на арменците и грузинците: “Улица в Майдан. Старият Тифлис” (1887 г.), “Шейтан базар. Старият Тифлис” (1890 г.), пейзажи.

При Шаркьой българските войски устройват минно заграждение. Поради липса на подходящи съдове матросите били принудени да товарят на ръце мините, всяка една от които тежала 520 кг, на лодки, съединени по две и образуващи плотове. Заложени били 14 мини, групирани в две банки.

Роден е Асен Борисов Дацев – български физик. Завършва физика в Софийския университет през 1933 г. В периода 1934-1938 г. специализира в Париж. През 1938 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер“. Съветник е в посолството на България в Москва от 1946 г. до 1947 г. Професор е от 1950 г., декан от 1950 г. до 1955 г. на Физико-математическия факултет. От 1955 г. е ръководител на Катедрата по теоретична физика в Софийския университет. От 1961 г. е академик. През 1952 г. става член-кореспондент на БАН. Ръководи секция „Квантова механика и твърдо тяло“ в Института по физика на твърдото тяло при БАН (1962-1977 г.). От 1962 до 1968 г. работи като секретар на Отделението за математически и физически науки при БАН. Изследванията му са в областта на теоретичната физика – предимно по класическа топлопроводимост; разработва метод за решаване на задачата за топлопроводимост в нееднородни твърди тела при 1, 2 и 3 измерение. Прави опит да преустрои квантовата механика на нова физическа база и обобщава уравнението на Шрьодингер. Основните му монографии са на френски език „Върху проблема за разпространение на топлината в твърди тела“ (1963 г.), „Квантова механика и физическа реалност“ (1969 г.), „Върху линейния проблем на Стефан“ (1970 г.).

Роден е Андрей Николаевич Москвин – руски кинооператор. Значителна част от творческия му път е свързана с Григорий Козинцев и Леонид Трауберг.Оператор е на филмите: “Дяволското колело” (1926 г.), “Шинел” (1926 г.), “Новият Вавилон” (1929 г.), “Сама” (1931 г.), трилогията за Максим – “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.), “Виборгска страна” (1939 г.), “Иван Грозни”(1944-1945 г.), “Дамата с кученцето” (1960 г.), съвместно с Дмитрий Месхиев. Снима още: “Актриса” (1943 г.), “Стършел” (1955 г.), “Дон Кихот” (1957 г., съвместно с А. Дудко, Е. Розовски, Й. Грицюс), “Разкази за Ленин” (1958 г.). Умира на 28 февруари 1961 г.

Роден е Георги Василев Шейтанов – български анархист, публицист. След 1911 г. заради антидържавна дейност в продължение на 12 години (до смъртта си) живее в нелегалност. Емигрира с чужд паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и руски емигранти. Завръща се в България през 1914 г. След престрелка с полицията край Казанлък е заловен и затворен отначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В затвора организира бунтове, среща се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 г. успява да избяга от затвора. Организира бойни групи, а през март 1918 г. е в Москва, за да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща отново в България, но въстанието вече е потушено. При акция през октомври 1919 г. е арестуван и изпратен в Сливенския затвор, избягва през март 1920 г. На 15 август 1920 г. в Търновския балкан започва издаването на нелегалния в. “Бунт”, от който излизат 3 броя. През 1925 г. води чета в Търновския балкан. През май четата е разбита, а на 27 май е заловен край Нова Загора. Убит е на 2 юни в околностите на гара Белово.

На рождения ден на княз Фердинанд митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) държи проповед за „неделя на православието“. Той изразява неодобрение от предстоящите промени в конституцията за вярата на престолонаследника. Той е арестуван и е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир. След свалянето на Стамболов от власт е амнистиран и тържествено посрещнат в Търново на 21 март 1895 г.

Умира д-р Георги Чалъков Вълкович – български общественик и дипломат. Завършва медицина в Цариград през 1857 г., след това специализира Хирургия в Париж от 1860 г. до 1863 г. Работи като военен лекар в турската армия, произведен в чин полковник от 1872 г. Директор(министър) е на пощите и телеграфите в Източна Румелия. След Съединението е изпратен да представлява интересите на България пред турското правителство.Успява да създаде добри отношения между Цариград и София.

Умира Уилям Текумсе Шермън – американски военачалник, генерал от 1869 г. Завършва Военната академия в Уест Поинт през 1840 г. Служи в артилерията. Участва във войната на САЩ в Мексико (1847-1948 г.). От 1859 г. е началник на военно училище. През Гражданската война (1861-1865 г.) командва полк, бригада и дивизия в Северната армия, от юли 1863 г. е бригаден генерал Участва в сраженията при Манасас, Уайгсбърг, Чатануге и др. От март 1864 г. командва армия, която осъществява успешния “марш до морето” (през септември заема Атланта). В началото на 1865 г. армията му се връща на север и се явява в тил на противника. Преминавайки повече от 1300 км, армията му се съединява близо до Ричмънд с армията на ген. Грант, обкръжават главните сили на южняците, командвани от ген. Р. Лий, които капитулират (април 1865 г.). От 1869 г. до 1883 г. е командващ армията на САЩ. Автор е на спомени, публикувани през 1875 г.

Роден е Никола Атанасов Абаджиев – български музикален педагог и критик. Завършва Пловдивската гимназия и Брюкселската консерватория. Професор е в Музикалната академия, София. Автор е на статии и критика в български музикални списания, в сп. „Българска мисъл“ и др. През 1917 г. е редактор на сп. „Театър и музика“. Превежда („Бетховен“ от Ромен Ролан, „Моцарт“ от Камил Белег и др.).

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се състои първата среща между генерал Николай Игнатиев и Сaфет паша.

Роден е Александър Николов Божинов – един от създателите на българската художествена карикатура. Автор е на многобройни стихотворения, разкази, фейлетони, спомени, пътеписи. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София през 1902 г. Специализира в Мюнхен. Дописен член е на БАН от 1929 г., редовен член от 1941 г.

Американският изобретател Александър Бел демонстрира първият телефон за домашно ползване. Той е американски физик и физиолог, шотландец по произход, професор. Изобретява телефона, фотофона, графофона и един от ранните прототипи на грамофона.

Роден е Чарлз Томсън Рис Уилсън – английски физик. Лауреат на Нобелова награда за физика (1927 г.). Член е на Британското Кралско дружество (1900 г.). Завършва Манчестърския и Кеймбриджкия университет. От 1900 г. до 1934 г. е преподавател в Кеймбридж (професор от 1925 г.). Изследва кондензацията на пари под влияние на различни агенти, в частност – заредени частици. Изобретява през 1912 г. прибор т. нар. Уилсънова камера, с който е възможно да се наблюдават следите от заредени микрочастици. Умира на 15 ноември 1959 г. в Единбург.

Роден е във Виена Фердинанд Сакс-Кобург Готски, запасен поручик от Австрийската армия. Избран за княз на България от Великото народно събрание на 07.07.1887 г. С обявяването на независимостта на България с Манифест на 22.09.1908 г. княз Фердинанд е провъзгласен за цар на българите.

Роден е Михаил Константинов Сарафов – български общественик и дипломат, първи директор и основател на Статистическия институт в България. Член е на БАН. Завършва гимназия в Загреб, математика и финанси в Париж (Сорбоната). През 1881 г. е министър на просветата, през 1883 г. е министър на финансите, от 1893 до 1896 г. е директор на българска гимназия в Солун. През 1901 г. заема поста министър на вътрешните работи. Година по-късно е министър на финансите. През 1903 г. е дипломатически агент във Виена, от 1909 г. е пълномощен министър в Цариград. От 1919 г. е член на българската делегация по сключване на мира в Ньой. Автор е на научни трудове по статистика и финанси, между които: “Населението на Княжество България според първите три преброявания” (1893 г.), “Бюджетът на Княжество България през десетилетието 1879-1888” (1894 г.). Оставя много архиви за създаването на новата българска държава и политически борби в началото на нейното съществуване.

Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.
В периода 1846 – 1848 г. се води Американско-мексиканска война. Тя е започната от САЩ срещу Мексико. Повод е присъединяването на Тексас към САЩ (1845 г.). След края на войната Мексико изгубва повече от половината от територията си, което представлява 1/3 от днешните САЩ.

Роден е Иван Димитров Доспевски – български художник, иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа, читалищен и театрален деец, фотограф. Негови творби са иконите в църквите „Св. Илия“ в с. Граница, Кюстендилско (1862 г.), „Св. архангел Михаил“ в с. Косача, Пернишко, „Св. Димитър“ в Кюстендил (1867-1869 г.), „Успение Богородично“ в Пирот (1870 г.), „Св. Теодор Тирон“ в с. Конопница, Кривопаланско (1874 г.), „Успение Богородично“ в с. Ново село, Видинско (1880 г.), „Св. Никола“ в с. Негован, Софийско, в Германския манастир, в Пловдивската семинария и др. Освен църковната живопис е автор и на портрети на Хр. Лекарски, Гр. Караманов (1875 г.), Хр. Николиев (1883 г.), Доспевски е първият кмет на Самоков след Освобождението (1878 г.), депутат в Учредителното народно събрание (1879 г.).

Роден е Владимир Александрович Черкаски- руски княз, общественик и политик. Завършва Юридически факултет на Московския университет през 1844 г. Привърженик е на славянофилството. Сътрудничи на сп. “Руска беседа”. Член е на Тулския губернски комитет, участва в подготовката за отменяне на крепостното право. От 1861 г. до 1863 г. е миров посредник на Тулска губерния, а до 1866 г. главен директор на правителствената комисия за вътрешните и духовните работи на кралство Полша. От началото на 70-те години като московски градоначалник е инициатор за подаването на либералния адрес на император Александър II. По време на Руско-пруската война (1877-1878 г.) е пълномощник на Червения кръст при действащата руска армия и завеждащ гражданската част в България.

Изгаря английският кораб “Аякс” – загиват около 300 души.

Умира Джордж Вашингтон – американски държавник, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.). Организира американската армия и освобождава отечеството си от английско владичество. Воюва срещу индианци и французи от 1753 до 1759 г. Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. Главнокомандващ е американската армия във Войната за независимост на Северна Америка. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес. През 1932 г. тържествено е отпразнувана 200-годишнина от рождението му.

Умира Джеймс Кук – английски мореплавател. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция (1768-1771 г.) посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Юж. Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. Завръща се на Хаваите, където е убит от местното население.

Умира Джон Хедли – английски механик и астроном, член на Лондонското Кралско дружество от 1717 г. и негов вицепрезидент от 1728 г. През 1730-1731 г. конструира сектанта, намерил широко приложение в навигацията.

Бъдещата императрица на Русия Екатерина ІІ за пръв път идва в Зимния дворец в Петербург.

Роден е Пиер Карле дьо Шамблен дьо Мариво – френски писател, драматург. Член е на Френската академия (1742 г.). Издава романите: “Удивителните постъпки на симпатията” (1713-1741 г.), “Фармазон или Романтически безумства” (1737 г.), “Карета, затънала в кал” (1714 г.), “Животът на Мариана” (1731-1741 г.), “Хитрият селянин” (1734-1735 г.) и др. Със своите 36 комедии създава нов вид комедия, противоположна на Молиеровата: “Завещанието”, “Изпитанието”, “Изненадата на любовта”, “Островът на разума”, “Игра на любовта и случая”, “Лъжливите признания” и др. Издава няколко вестника: “Френски спектатор”, “Философски кабинет”, “Бедният философ”. Умира на 12 февруари 1763 г. в Париж.

Канада е обявена за кралска провинция на Франция.

Умира английският крал Ричард II.Той е последният от династията Плантагенети, крал е от 1377 г. до 1399 г. По време на малолетието му страната се управлява от регентски съвет, ръководен от вуйчо му Джон Хънт, ланкастърски херцог. Ричард II участва в потушаването на въстанието на Уот Тайлър (1381 г.). От 1389 г. управлява самостоятелно, като се опира на парламента и част от аристокрацията. През 1397 г. установява строго еднолично управление, което предизвиква метеж на едрите феодали начело със сина на Дж. Хънт – Хенри Ланкастър (по-късно крал Хенри IV). На 30 септември 1399 г. Ричард II е свален от престола.

Съветът на управителите на Генуа издава разпореждане, което ограничава действието на наложените през предходната година забрани. С това решение се забранява на генуезките търговци “по време на вражда с Варна и Асило (Анхиало, Поморие) да внасят и изнасят жито за продажба в Константинопол”, но им се разрешава да търгуват във всички останали селища и пристанища.

Инокентий II е провъзгласен за папа. Той е папа до 24 септември 1143 г. Свиква II Латрански вселенски събор (1139 г.), за да затвърди реформата и изглади отношенията в църквата поради схизмата след избирането на антипапата Анаклет II (1130 г.). Осъжда сподвижниците на Арнолд Брешиански. На събора в Санс (1140-1141 г.) обявява за еретично учението на П. Абелар за концепциите. На събора Абелар е защитен от Джасинто Бобо, бъдещия папа Целестин III.

Умира св. Константин – Кирил Философ. Тържественото е погребан в римската църква “Сан Клементе”.
Той е български книжовник, основоположник на славянската писменост и книжнина, апостол и първоучител, организатор на славянска просвета и църква, борец за тяхното запазване и укрепване. Константин (монашеско име Кирил, което приема малко преди смъртта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните византийски учени (там е наречен Философ). Неговата голяма култура и ерудиция, дарбата му да води спорове по различни теософски въпроси са причината да му бъдат възложени важни политически мисии. През 851 г. е изпратен при сарацините в Арабия, където води диспути с представителите на исляма, в които се откроява с полемична и ораторска дарба. През 858-859 г. византийският император изпраща него и брат му Методий при хазарите с политическа и религиозна мисия. В Херсон Константин има възможност да общува с руски славяни и да учи техния език. През 861 г. заедно с брат си Методий се завръщат в Цариград, но скоро се отправят сред западните славяни със своята Моравска мисия (863 г.). Владеещи добре езика на българските славяни, Константин-Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав, за да изградят там славянска църква със славянско богослужение на понятен за народа език. Чрез тази мисия се цели да се ограничи немското политическо, културно и църковно влияние. Според някои автори именно за тази цел Константин-Кирил създава нова азбука, т. нар. глаголица, като се съобразява с нуждите на славяните да ползват познатите им и разпространени латински и гръцки азбуки. За основа взема гръцкото писмо и създава специални знаци, които отговарят на специфичните звукове в славянския език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най-необходимите за богослужението книги. Съществува и становището, че азбуката е създадена още през 855 г., както излиза по датировката в творбата “За буквите” на Черноризец Храбър (сп. т. нар. “Византийска ера”). В Моравия Константин Кирил философ и Методий развиват усилена просветна дейност, но срещат и силния отпор на немското духовенство. В Моравия при изключително трудни условия братята работят около 3 години, след което решават да заминат за Рим. По пътя правят престой в славянското княжество Панония, където по това време управлява Коцел, а във Венеция вземат участие в църковен събор. На събора Константин защитава делото си пред триезичниците, като с ораторска дарба обосновава правото на славяните да имат писменост на родния си език. В Рим братята пристигат през 867 г. и поставят няколко искания пред папа Адриан II: 1) да се разреши богослужението на славянски език при западните славяни; 2) техни ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; 3) един от братята да бъде издигнат за епископ; 4) Константин-Кирил и Методий да управляват Моравската и Панонската църква без външна намеса, като бъдат подчинени направо на папата. По стратегически съображения (да не попаднат западните славяни под влиянието на Византия) Адриан II удовлетворява исканията, в римската църква “Св. Петър” е отслужена литургия на славянски език. По това време (началото на 869 г.) Константин се разболява и малко преди смъртта си приема монашеското име Кирил. Неговото дело продължава Методий.
В България денят на Кирил и Методий се почита като националния празник на 11 (24) май.