КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1643 г. – Четиригодишният Луи XIV става крал на Франция. 1900 г. – В Париж се откриват II Олимпийски игри. Париж е избран за столица на II игри (14 май -28 октомври) по предложение на Пиер дьо Кубертен. 1955 г. – По време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор.
ПРАЗНИЦИ:
- България – Празник на град Дулово
- България – Празник на град Търговище
- България – Празник на „Икономически университет – Варна“ (Основан на 14 май 1920 г.)
- Израел – Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г., национален празник)
- Грузия – Тамароба (Ден в паметна царица Тамара)
- Иран –Ден за борба с тютюнопушенето
- Либерия – Ден на интеграцията
- Малави – Ден на Камузу
- Филипините – Ден на конституцията
2022 г. – Почива Ренат Ибрагимов (р. 1947 г. ), съветски и руски певец, актьор, народен артист на РСФСР.
2022 г. – Престолонаследникът Мохамед бин Зайед Ал Нахаян става президент на ОАЕ
2015 г. – Почива Би Би Кинг, американски музикант (* 1925 г.)
2010 г. – Открит е стадиона Авива Стейдиъм в Дъблин, Ирландия.
2008 г. – Умира Вътьо Раковски, български поет (* 1925 г.)
2006 г.
|
2006 г.
Приключва тридневният Девети конгрес на младежката организация на гръцката комунистическа партия ККЕ, който се провежда в Атина. На конгреса е избрано ново ръководство на организацията. Във форума участват 63 делегации на младежки организации към комунистически партии от 51 държави. |
2000 г.
Проведен е учредителен конгрес на Либерален съюз, в който участват Либералнодемократическата алтернатива, Либералнодемократичната партия на свободата и Свободната радикалдемократическа партия. Новата формация, оглавена от бившия съветник на президента Желю Желев – Румен Данов, предлага програма на правителство, което ще се състави след изборите от 2001 г. и би трябвало да разчита на сътрудничество с ДПС. |
1998 г.
|
1994 г.
|
1990 г.
Подписано е предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС – единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др. |
1980 г.
Открит е втори конгрес на Съюза на българските композитори. |
1979 г.
Умира Вичо Димов Иванов – български писател. Той е роден на 25 май 1901 г. в с. Петров дол, Варненско. Писателят сътрудничи на литературния периодичен печат – списанията „Хиперион“ и „Българска мисъл“, седмичника „Литературен глас“ и др. От 1934 г. Иванов работи като главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. той заема редица административни длъжности в министерството на информацията, Радио София и БТА. От 1964 г. е директор на Българския културен център във Варшава. Първата му книга с разкази „Бунт“ излиза през 1926 г. Иванов е автор на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи, книги за Чехословакия и Полша, съставя „Възпоменателна книга Васил Левски. 1837-1873-1937 г. ”. |
1975 г.
Умира Никола Захариев Табаков – български педагог, публицист и обществен деятел. Роден е на 31 октомври 1891 г. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1915 г.). Взема участие в Първата световна война. Работи като учител и директор на Сливенската мъжка гимназия до 1934 г., директор е на Варненската мъжка гимназия (1927-1928 г.), учител е в Бургас и София (1934-1945 г.), член е на Висшия учебен комитет при Министерството на просветата (1928-1933 г., 1938-1941 г.). Научен сътрудник е в института “Ботев – Левски” при БАН (1955-1958 г.). Редактор е на сп. “Училищен преглед” (1931-1933 г.). Пише по проблеми на възпитанието и образованието. Научните му интереси са в областта на българската възрожденска литература. Съчинения: “Добри Чинтулов” (биографичен очерк, 1955 г.), “Братя Миладинови” (биографичен очерк, 1963 г.). |
1975 г.
|
1969 г.
|
1962 г.
|
1957 г.
|
1955 г.
По време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат. |
1954 г.
Приета е Хагската конвенция за защита на културните ценности при въоръжен конфликт, разработена върху основата на „Пакта Рьорих“. Тя възлага на държавите задължение да опазват при въоръжен конфликт културните ценности, разположени както на тяхна територия, така и на територията на противника. |
1952 г.
|
1948 г.
|
1944 г.
|
1943 г.
Роден е Джак Брус – един от водещите бас-китаристи в рокмузиката на 60-те и първата половина на 70-те години, певец. Дебютът му е в джазовата музика като контрабасист. През първата половина на 60-те години свири в групите „Блус Инкорпорейтид“, „Греъм Бонд Организейшън“, „Блусбрейкърс“, „Манфред Ман груп“. От 1966 г. е в суперформацията „Крийм“ заедно с Е. Клептън и Дж. Бейкър. Създава и собствена рокгрупа „Джак Брус бенд“, с която продължава стила хард-рок, и концертира в Европа. Албуми: „Songs of Taylor“ (1969 г.), „Things We Like“ (1970 г.), „Harmony Row“ (1971 г.), „Jack Bruce at His Best“ (1972 г.), „Out of Storm“ (1974 г.), „How’s Tricks“ (1977 г.), „I’ve Always Wanted to Do This“ (1980 г.), „Truce“ (1983 г.), „Visions of Excess“ (1986 г.), „Will Power“ (1989 г.), „A Question of Time“ (1990 г.), „Somethin’ Else“ (1993 г.), „Cities of the Heart“ (1994 г.), „Monkjack“ (1995 г.), „Sitting On Top Of The World, Live“ (1997 г.), „Shadows In The Air“ (2001 г.). |
1938 г.
|
1934 г.
|
1931 г.
|
1925 г.
|
1913 г.
В София излиза брой първи на вестник „L`echo de bulgarie“. Изданието е близко до Министерството на външните работи и изповеданията и просъществува до 5 юни 1923 г. Редактори са Г. Филипов, Сп. Мирчев и др. След 1923 г. вестникът продължава под заглавие „La Bulgarie“ до 1935 г. |
1911 г.
В Бекешчаба, Унгария от помешчиците братя Жилински е убит политикът Андраш Ахим. Той е лидер на Алфьолдската независима социалистическа партия, основана през 1906 г. Партията застава начело на селското движение в Унгария през 1906-1911 г. През 1905 г. е депутат, но на следващата година е лишен от мандат. Отново е избран в парламента през 1910 г. Ахим критикува политиката на управляващите, настоява за национализация на земята на едрите собственици и на Църквата и за предаването й на селяните. |
1909 г.
|
1905 г.
|
1900 г.
|
1890 г.
|
1885 г.
Роден е Николай Василиевич Криленко – руски държавник, доктор на юридическите и обществените науки. През 1909 г. завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет, а през 1914 г. и Юридическия факултет на Харковския университет. След като приключва с образованието си в Харковския университет емигрира в Швейцария. След завръщането си в Русия година по-късно Криленко е арестуван и по-късно е изпратен в действащата армия. По време на Февруарската революция 1917 г. е председател на полкови, дивизионен и армейски комитет. Той участва активно в организацията и провеждането на Октомврийската революция, след което е народен комисар по военните и морските въпроси в кабинета на В. И. Ленин. От 9 ноември 1917 г. Криленко е върховен главнокомандващ и народен комисар по военните въпроси. Работи в органите на правосъдието, организира съдилищата и прокуратурата в Съветска Русия, а след 1931 г. е и държавен обвинител по най-големите инсценирани политически процеси. Той е известен спортист и ръководител на Руското туристическо и алпинистко дружество, освен това е ръководител на Шахматната организация на СССР. Автор е на книги и брошури по теория и практика на държавата и правото. Криленко е обявен за “враг на народа”, съден е от извънреден съд и разстрелян на 29 юли 1938 г. |
1871 г.
|
1869 г.
Роден е Никола Атанасов Мушмов – български нумизмат и музеен деятел, член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, член-кореспондент на Френската академия на науките, член е на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество, на Хърватия, Австрийското, Чешкото, Италианското, Румънското и други нумизматични дружества. Роден е в Струга. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Някои трудове: “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе” (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика” (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)” (на френски език, 1934 г.) и други. Умира на 31 януари 1942 г. в София. |
1868 г.
Роден е Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на Георги и Иван Вазови. Той завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война 1912-1913 г. като командир на полк и се отличава в боевете при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа и др. По време на Първата световна война 1914-1918 г. също ръководи крупни войскови части, с които се сражава в Битолско и Дойранско. След войната се демобилизира и участва в обществено-политическия живот на страната. От 1926 до 1931 г. Вазов е столичен кмет. Умира на 20 юни 1945 г. |
1867 г.
Роден е Асен Николов Николов – български офицер, генерал-майор. Родом е от Търново. Той завършва Военното училище в София през 1885 г. и Щабофицерски курсове през 1900 г. По време на Сръбско-българската война 1885 г. е офицер в Трети пехотен полк и се сражава при Трън, Сливница и Пирот. През 1911 г. става командир на Деветнайсети пехотен полк. По време на Балканската война 1912-1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. На 18 май 1913 г. е произведен в звание полковник. В Междусъюзническата война 1913 г. Николов воюва срещу гърците като командир на Седми пехотен полк. След войната е командир на Деветнайсети Шуменски полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар и Сако Бане. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916-1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. той е началник на четвърта Преславска дивизионна област. След Първата световна война излиза в запаса. Умира през 1928 г. в София. |
1863 г.
|
1727 г.
|
1688 г.
|
1643 г.
|