КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 13 ДЕКЕМВРИ

2020 г.  – Умира Андрей Сапунов (р. 1956 г. ), руски вокалист, китарист и басист, автор на песни. Музикант на групата “ Възкресение ”, в която свири почти от самото й основаване до 2016г. Преди това той участва в групите „ Цветя “ и „ Скъпоценни камъни “.

2014 г.

Индия и Русия подписват споразумения за инфраструктура, ядрена енергия и отбрана.

2014 г.

Съпругата на принцът престолонаследник на Тайланд Вачиралонгкорн, принцеса Срирасм, се отказва от кралския си статут след разследване за корупция на нейни роднини. Кралят на Тайланд Пхумипхон Адунядет ѝ дава развод.

2014 г.

Хиляди хора участват в протестни шествия срещу полицейското насилие в много американски градове. Само в Ню Йорк излизат над 30 000 човека. Демонстрантите настояват независима прокуратура да разследва използването на прекомерна сила от полицията.

2013 г.

В Египет е регистрирана най-ниската температура от 122 години насам – плюс 7°. За първи път от 10 години в Кайро вали сняг.

2012 г.

Министрите на финансите от Еврозоната отпускат нова финансова помощ на Гърция в размер на 34 милиарда долара.

2012 г.

Великобритания възобновява добива си на шистов газ.

2011 г.

В Куала Лумпур положи клетва новият президент на Малайзия Абдул Халим Шах.

2011 г.

Конгресът на Либерално-демократическа партия на Русия издига кандидатурата на Владимир Жириновски за президент на Русия.

2010 г.

С почетен знак „Златен век” са отличени музикантите от група „ФСБ“ (настоящите към този момент членове са Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев). „Златен век“ е почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

2007 г.

При влизане в сила на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на този ден в Лисабон (ратифициран със закон – ДВ, бр. 36 от 2008 г.), броят на членовете на Европейския парламент от България се увеличава на 18. При приемане на решение от Европейския съвет броят на членовете на Европейския парламент за мандата 2009–2014 г. да бъде приведен в съответствие с Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност осемнадесетият мандат се получава от „Синята коалиция“, представена в Европейския парламент с най-голям неоползотворен остатък. В съответствие с това по-късно, след декември 2009 г., осемнадесетият избран от България евродепутат става Светослав Малинов.
Листите, получили най-голям брой гласове в даден избирателен район са:
– ГЕРБ – Благоевград (24%), Варна (26%), Велико Търново (26%), Габрово (31%), Добрич (22%), Ловеч (26%), Монтана (25%), Пазарджик (23%), Перник (23%), Плевен (23%), Пловдив 16 (31%), Пловдив 17 (26%), Русе (25%), Сливен (29%), Смолян (25%), София 23 (27%), София 24 (29%), София 25 (35%), Стара Загора (25%), Хасково (24%) (общо 20)
– Коалиция за България – Видин (32%), Враца (27%), Кюстендил (26%), София Област (27%), Ямбол (27%) (общо 5)
– ДПС – Кърджали (69%), Разград (58%), Силистра (43%), Търговище (47%), Шумен (32%) (общо 5)
– Атака – Бургас (21%) (общо 1)

2003 г.

Бившият иракски президент Саддам Хюсейн е заловен близо до родния му град Тикрит.

2002 г.

Разширяване на ЕС: Европейският съюз обявява, че Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения стават пълноправни членки на съюза на 1 май 2004 г.

2001 г.

Въоръжена група ислямисти атакува сградата на парламента на Индия.

2001 г.

На 13 и 14 декември премиерът Симеон Сакскобургготски е на официално посещение в Германия. Това е първата официална среща на германския канцлер Герхард Шрьодер с български премиер.
Посещението на българския премиер започва със среща с берлинския кмет Клаус Воверайт, на която присъства и софийският кмет Стефан Софиянски. Воверайт акцентира на връзките между двете столици в химическата и фармацевтичната промишленост, водоснабдяването и електротехническата индустрия. В делегацията на Сакскобургготски участват още министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, заместник-министърът на икономиката Любка Качакова и председателят на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов. Делегацията гостува и на председателя на Бундестага Волфганг Тирзе.

1996 г.

Светият синод на Българската православна църква получава официална регистрация по член 16 от Закона за вероизповеданията.
Свети Синод е названието на управлението на всяка православна автокефална църква. Управлението на православната църква символно се осъществява от Светия синод на Вселенската патриаршия в Истанбул с председател Вселенския патриарх. Главата на всяка православна църква се излъчва от местния Свети Синод — това е патриархът, който е равен по ранг на Вселенския патриарх. Обръщението към патриархът е „Ваше светейшество“, а към член на Светия синод — „Ваше високопреосвещенство“, ако е митрополит, или „Ваше преосвещество“, ако е епископ.

1995 г.

Умира Христо Николов Хаджихристов – български библиотековед, доктор по педагогика. Той е роден в Горна Оряховица. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.). Методист и завеждащ методичния отдел на НБИВ в Пловдив (1956-1961 г.). Аспирант в Московския институт по култура (1961-1964 г.), където защитава дисертация “Современное состояние и пути развития окружних библиотек в Болгарии” (1964 г.). Научен сътрудник и завеждащ НМЦ на НБКМ (1965-1972 г.), старши научен сътрудник II ст. (1972 г.), научен секретар и председател на научен съвет (1977-1989 г.), зам.-директор (1981-1989 г.). Хоноруван преподавател в ДБИ (1969-1989 г., преподавател по “История на книгите и библиотеките”, “Мениджмънт и маркетинг на библиотеките” във ВТУ (1992-1995 г.). Има над 230 статии и студии, публикувани у нас и в чужбина. Член на СНС по литературознание към Института по литературознание при БАН.

1981 г.

Полският президент генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение в Полша, което е насочено срещу профсъюза „Солидарност“. Извънредните мерки предотвратяват намесата на Варшавския договор и навлизането на съветски войски по подобие на събитията от времето на “Пражката пролет” в Чехословакия.

1976 г.

Открит е най-дългият транзитен авиомаршрут – Сидни – Сан Франциско.

1974 г.

Малта е провъзгласена за република. Денят е обявен за Национален празник на страната.
Малта е държава в Южна Европа. През 1800 г. тя е завладяна от Великобритания и е превърната в нейна колония и военноморска база. През 1947 г. британското правителство предоставя на Малта вътрешно самоуправление. От 1964 г. Малта получава независимост в рамките на Общността. Малта е членка на ООН от 1964 г.

1972 г.

Умира Вера Игнатиева – българска драматична актриса. Родена е на 15 април 1877 г. в Цариград. Завършва Виенската драматична школа, специализира в Париж, Берлин и Москва. Играе в Народния театър от 1904 г. до 1923 г. Пресъздава образите на Розина от „Севилския бръснар“, Луиза от „Коварство и любов“, Дорина от „Тартюф“ и други.

1971 г.

Умира Иван Башев – министър на външните работи. Умира в резултат на измръзване по време на поход във Витоша.
Иван Башев е роден на 8 февруари 1916 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1943 г. е интерниран в концлагера “Еникьой”. От 1946 г. е член на БКП. От 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1957 г. – 1961 г. е заместник – министър на просветата и културата. От 1961 г. до 1962 г. е заместник–министър на външните работи. От 1962 г. е министър на външните работи.

1967 г.

Гръцкият крал Константин II напуска Гърция със семейството си след неуспешен опит за контрапреврат срещу военната хунта.
Крал Константин Втори е роден на 2 юни 1940 г. Той е гръцки крал от 6 март 1964 г. от династията на Глюксбургите. Завършва аристократичния колеж “Анаврит” и юридическия факултет на Атинския университет. През 1958-1959 г. е в САЩ. Провъзгласен е за крал след смъртта на баща си, крал Павел I. След идването на власт на военната хунта (1967 г.) бяга в Рим. До 1973 г., когато Гърция е обявена за република, е крал в изгнание.

1966 г.

Американската авиация за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам – Ханой.
След японската окупация в периода 1940-1945 г. Виетнам е обявен за независима република (1945 г.). Опитът на Франция да възстанови контрола си върху региона завършва с неуспех, въпреки продължителната война (1946-1954 г.). Женевската конференция (1954 г.) разделя страната по 17-тия паралел на Северен и Южен Виетнам. От 1958 г. под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам, като в сраженията се включват и военни части на САЩ (на страната на Южен Виетнам). САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След северновиетнамска офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г. 2 години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г. Присъединява се към Съвета за икономическа взаимопомощ през 1978 г. През същата година Виетнам нахлува в съседна Камбоджа (Кампучия), с което спомага за свалянето на управляващия режим и за установяването на проруско правителство. В съюз с Камбоджа Китай нахлува за кратко във Виетнам през 1979 г. През 1992 г. е приета нова конституция и е учредена президентска институция.

1959 г.

Избран е първият президент на Кипър – Спирос Киприану
Той печели 144 501 гласа срещу 71 753 гласа на Йоан Клеридес. В първото си публично изявление Макариос призовава към сътрудничество между гърци и турци в духа на искреност, уважение към правата на другия и истинско разбиране на общите интереси.

1954 г.

Родена е Росица Ганева – българска естрадна изпълнителка. Сценична дейност започва с трио „Обектив“ (1974 г.). Участва във фестивалите в Дрезден – „Шлагер-фестивал“ (1975 г.), ЧССР (бивша) – „Интерталант“ (1976 г.), Слънчев бряг – „Златният Орфей“ (1976 г.). Концертира в България и зад граница.

1947 г.

Умира Николай Константинович Рьорих – руски художник, археолог, пътешественик, общественик. Роден е на 9 октомври 1874 г. в Петербург. Учи едновременно в Петербургската художествена академия (1893-1897 г.) и в Юридическия факултет на Петербургския университет, който завършва през 1898 г., посещава лекции в Историко-филологическия факултет. Специализира живопис при Ф. Кормон в Париж (1900-1901 г.). Секретар е на Дружеството за поощряване на изобразителното изкуство (от 1901 г.) и директор на рисувателното училище към дружеството (1906-1918 г.). Действащ член е на Петербугската художествена академия (от 1909 г.). Член е на обединението „Свят на изкуствата“ (негов председател е от 1910 г. до 1919 г.). От края на 90-те години на ХIХ в. се занимава активно с археология, интересува се от езическата, славянската и скандинавската древност. Неговият художествен метод се изразява в свързване на постиженията в историята и вечната природа: цикъла „Началото на Русия. Славяни“. Ранни творби : „Отвъдморски гости“, (1901 г.), „Строи се град“(1902 г.) и др. По-късно създава произведенията „Небесен бой“, „Знамение“(1915 г.) и др. През 10-те години на ХХ в. се занимава с театрално-декоративна живопис (декори за балета „Свещена пролет“ на И. Ф. Стравински, 1913 г., операта „Княз Игор“ на А. Бородин, 1914 г.) и монументално изкуство (ескизи за църковни стенописи и мозайки – в църквата „Св. Дух“ в Талашкин, 1914 г., а също фризови и живописни пана за частни домове). От 1918 г. живее в чужбина (в началото на 20-те години – в САЩ; от 1923 г. с прекъсвания, а от 1936 г. за постоянно в Индия). Провежда 2 големи експедиции в Централна и Източна Азия (1924-1928 г. и 1934-1935 г.). Негови произведения са “Гуга Чохан“(1931 г.); „Знаците на Хесер“ (1940 г.); „Хималаи. Нанда-Деви“ (1941 г.); „Тибет. Манастир“ (1942 г.); „Помни“ (1945 г.).

1944 г.

Умира Василий Василиевич Кандински – руски художник абстракционист, теоретик на изкуството и поет. Кандински е представител на експресионизма, абстракционизма и конструктивизма. Създава кавалетни творби, стенописи, театрални декори и костюми. През 1907-1914 г. и след 1921 г. живее в Германия, по-късно във Франция. Той е един от основателите на групите „Фаланга“ (1901-1904 г.), „Асоциация на новите художници“ (1909-1911 г.), „Синият конник“ (1911-1914 г.). От 1922 г. е преподавател в „Баухаус“. Творчеството му се развива от реалните образи и сюжетността към изкуство без предметни изображения; главна роля в него играят линията, цветът и формата в съответствие с душевното състояние на автора – „Пасторал“, „Черни линии“, „Импровизация V“. Автор е на теоретични трудове.

1942 г.

Хитлер провъзгласява Антон Мусарт за ръководител на Холандия.

1941 г.

В хода на Втората световна война след внезапната атака на японците над Филипините са унищожени половината американски ВВС в Тихия океан.

1935 г.

Умира Франсоа Огюст Виктор Гриняр – френски химик органик. От 1926 г. е член на Парижката академия на науките. Разработва метод за получаване на смесени органично магнезиеви съединения (гринярови реактиви) с голямо приложение в органичния синтез. През 1912 г. получава Нобелова награда.

1935 г.

С постановление на правителството е създадена Столична общинска банка. Първоначалната и задача е да улеснява нуждаещите се бедни столични граждани с парични средства срещу залог на вещи. Банката улеснява и петхилядната общинска администрация с аванси и заеми срещу заплатите им. Една от съществените задачи на тази структура е тя да стане банка на стопанските предприятия на общината.

1930 г.

Умира Фриц Прегл – австрийски химик. Лауреат на Нобелова награда за химия (1923 г.). Професор в университетите в Инсбрук (от 1910 г.) и в Грац (от 1913 г.). Поставя началото на количествения органичен микроанализ, разработва методите за определяне на елементите и функционалните групи в съединения, анализирани в малки количества (2-6 мг). Разработените от Прегл методики способстват за синтезирането на хормони, витамини и други сложни природни вещества.

1929 г.

Родена е Богдана Екимова Зидарова – българска писателка, авторка на стихове и проза за деца и юноши. Завършва немска филология в СУ ”Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като редактор в издателство „Народна младеж“ и вестник „Литературен фронт“. Печата за пръв път в сп. „Септември“ (1957 г.). Съставителка на антологията „Съвременни скандинавски поети“ (1971 г.), преводачка. Нейни стихове са превеждани на украински, арменски, румънски и други езици.

1924 г.

Умира Самуел Гомперс – американски синдикален деятел, социалист. Пристига в САЩ от Великобритания (1863 г.). Председател е на Американската федерация на труда (1882-1924 г.). Участва в създаването на международни синдикални обединения (Общоамериканска федерация на труда, 1918 г.) и Амстердамския профсъюзен интернационал (1919 г.).

1924 г.

Умира Михаил Сарафов – български обществен, политически и държавен деец. Роден е на 14 февруари 1854 г. в Търново. Завършва гимназия в Загреб, а след това и Математическия факултет на Мюнхенския университет. По-късно слуша лекции по математика и политическа икономия в Париж. Участва в Старозагорското въстание 1875 г. и в Априлското въстание 1876 г. Има заслуги за полагане основите на българската статистика. Заема различни държавни постове: министър на народното просвещение (17 декември 1880 г. – 29 април 1881 г.), министър на финансите (1 януари – 29 юни 1884 г., 9 март 1902 г. –5 май 1903 г.), министър на вътрешните работи (19 февруари 1901 г. – 9 март 1902 г.). От 1904 г. преминава на дипломатическа работа и до 1909 г. е дипломатически представител на България в Цариград, а от 1909 г. до 1912 г. заема същия пост във Виена. През 1913 г. е представител на българското правителство в Солун. Участва и в състава на българската делегация за сключването на Ньойския мирен договор 1919 г. след края на Първата световна война (1914–1918 г.). Михаил Сарафов е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия.

1920 г.

Обществото на народите учредява Международния съд в Хага.
Международният съд в Хага е главният съдебен орган на ООН, със седалище в Хага. Разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни договори и задължения или възникващи при тяхното тълкуване. Приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане. Дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН.

1918 г.

Томас Уилсън е на посещение в Европа. Това е първата визита на американски президент в Европа.
Томас Удроу Уилсън е американски общественик, политик и държавник. Роден е през 1856 г. Той е 28-ят президент на САЩ (1913-1921 г.); член на Демократическата партия. На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони, с които спечелва уважението на всички кръгове на американското общество. В политиката е последователен либерал. Неговото правителство обявява война на Германия (6 април 1917 г.) като по този начин САЩ се намесват в Първата световна война. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. Великобритания и Франция не се съобразяват с призивите на Уилсън и налагат на Европа несправедливите Парижки договори, които не са ратифицирани от американския сенат. След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политически дейност. През 1919 г. получава Нобелова награда за мир (1919 г.). Умира през 1924 г.

1917 г.

По заповед на атаман Петлюра всички украински войскови части извън Украйна са подчинени на украинския военен съвет и се задължават да се върнат в страната.
Симон Васильевич Петлюра (1879-1926 г.) е украински политически деятел, член на Украинската социалдемократическа работническа партия. Той е един от ръководителите на борбата за независимост на Украйна по време на Руската гражданска война и за кратко заема поста президент на Украйна. Обвиняван за масовите антисемитски погроми през този период, той е убит в Париж през 1926 г. от украински емигрант с еврейски произход.

1916 г.

В хода на Първата световна война българските войски преминават р. Яломица в Румъния.

1915 г.

Българската армия преминава към позиционна война на Южния фронт на Първата световна война.

1909 г.

В София се провежда учредителен конгрес на Централния съюз на българските земеделски кооперации (363 кооперации), отцепил се от Главния съюз. В него остават 151 кооперации. От 14 декември 1909 г. негов орган е вестник „Българска кооперация“. Двете организации се обединяват през 1914 г. в Общ съюз на българските земеделски кооперации.
Целта на съюзите е да защитават интересите на земеделските кооперации. Най – напред възниква Главният съюз на земеделските кооперации. Той е основан на 11 ноември 1907 г. В него първоначално се включват 240 от съществуващите общо по това време в България 369 земеделски кооперации. Членовете на съюза се подразделят на 3 групи: редовни, почетни и кореспонденти. Редовни членове са кредитните земеделски сдружения, потребителските и производителните кооперативни дружества. Към почетните и кореспондентите се присъединяват лица със заслуги към кооперативното движение. Те се одобряват от конгреса на съюза.

1909 г.

Умира Инокентий Фьодорович Аненски – руски поет, драматург, преводач от старогръцки език, критик. Завършва Санктпетербургския университет, специалност „Езикознание“ (1879 г.). До края на живота си работи като преподавател по древни езици, антична литература, руски език и теория на словото в различни частни гимназии, на Висшите женски (Бестужевски) курсове. През 1891-1893 г. е директор на колегията „П. Галаган“ в Киев. През 1893-1896 г. е директор на 8-а Санктпетербургска мъжка гимназия. От 1896 г. до 1905 г. е директор на Николаевската мъжка гимназия в Царско село (там негов ученик е Н. Гумильов). От 1906 г. е инспектор на Санктпетербургски учебен окръг. Започва да пише стихове през 70-те години на XIX в.; сътрудничи на сп. „Аполон“; приживе издава сборник „Тихие песни“ (1904 г.). След смъртта му излизат сборник „Кипарисовий ларец“ (1910 г.) и „Посмертние стихи“ (1923 г.). През 1906 г. и 1909 г. излизат 1-ва и 2-ра част на „Книга отражений“, съдържащи критични статии. След 1910 г. се създава култ към Н. Ф. А. в средите на поетите акмеисти А. Ахматова, Н. Гумильов, О. Манделщам, Б. Пастернак и други пост символисти.

1903 г.

Итало Марсиони патентова фунийката за сладолед.

1895 г.

Офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.
Мелнишкото въстание е организирано през пролетта на 1895 г. от Македонския комитет (по-късно: Върховен македоно-одрински комитет). Първоначално в Македония се изпращат като авангард и за разузнаване няколко малки чети с обща численост от около 800 души. Воденето на отрядите се предоставя на войводи, командването им – на офицери от Българската армия, сред които са Б. Сарафов, Д. Венедиков и други. Отрядите и четите се прехвърлят през юни и юли 1895 г., но действията им завършват без успех. Разгромът на отрядите и четите е свързан с многобройни жертви.

1892 г.

Умира Никола Бацаров – български възрожденец, учител, борец за църковна независимост, журналист и обществен деец. Завършва училището в Куручешме (Цариград), продължава заниманията си при Неофит Рилски. Учителства в Мачин (Северна Добруджа), Русе и Шумен и др. Сътрудничи на Г. С. Раковски и на радикалната „партия“ при решаването на църковния въпрос. След Освобождението е кмет на Нови Пазар, мирови съдия. Бацаров е автор на мемоарите „Животоописанието ми“, издадени едва през 1986 г.

1883 г.

Роден е Агоп Карапетович – арменски график и живописец. Учи в Мюнхен в студията на А. Ажбе (1903-1905 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1905-1907 г.). Завръща се в Армения през 1918 г. По-известни графики: “Арменски герой” (1921 г.); илюстрации към приказката “Азарян Бюлбюл” (1925 г.), към “Книга за пътя” от Е. Чаренц (1933 г.), “Стихове и легенди” от М. Горки (1934 г.), “Антология на арменската поезия” (1936 г.), “Арменски народни приказки” (1956 г.) и др. Някои живописни платна: “Улица в Тебриз” (1922ж), “В село Гарни” (1957 г.) и др.

1883 г.

Установена е граница между Онтарио и Манитоба (Канада).
Онтарио е провинция в Южна Канада. Площта й е 1 068 600 кв. км. Населението е 9 140 000 жители. Административният център е град Торонто.
Манитоба е провинция в Централна Канада. Площта й е 650 100 кв. км. Населението е 1 075 000 жители. Административният център е Уинипег.

1881 г.

Умира Август Шеноа – хърватски писател. Автор е на историческите романи: “Златото на златаря” (1872 г.), “Селското въстание” ( 1877 г.), “Диоген”(1878 г.) и др.

1879 г.

Основано е първото българско земеделско училище „Образцов чифлик“. То е създадено като практическо земеделско училище в държавното стопанство „Номуне чифлик“ край Русе по предложение на Григор Димитров Начович. Открито е на 27 ноември 1883 г.

1878 г.

Родена е Адриана Будевска – българска драматична актриса. Родена е в град Добрич. Завършва драматичното училище при московския Малий театър. Започва да играе в столичната трупа „Сълза и смях“, а след това се изявява в Народния театър. От 1937 г. до 1948 г. живее при сина си в Южна Америка. Умира на 9 декември 1955 г. в София.

1877 г.

В хода на Руско-турската война Западният отряд на генерал Гурко започва преминаване през Орханийския балкан.
Предвид настъпващата зима турското командване предвижда затишие във военните действия. От своя страна руското командване планира да разгроми противниковите сили в районите на старопланинските проходи и като прехвърли войските си южно от Балкана, да създаде условия за преследване на противника.
Форсирането на планината се възлага на три отряда. Западният (генерал Гурко) трябва да премине в района на Арабаконашкия проход. Южният (генерал Радецки) форсира през района на Шипченския проход. С него действа и част от българското опълчение. Отрядът на генерал Карцов има спомагателна задача – като премине в района на Троянския проход, да отвлече вниманието и част от силите на противника.
Пръв на 13 декември започва действията си Западният отряд, на 23 го последва отрядът на ген. Карцов, а на следващия ден преминава в настъпление и Южният отряд. За 4-6 денонощия в борба със снежната стихия те унищожават турските войски по проходите и излизат южно от Балкана. Съществена помощ на руските войски оказва местното население. Осъществено с изненада, зимното форсиране на Стара планина създава условия за стратегическо преследване от руската армия на отстъпващия към Одрин противник.

1877 г.

Британският външен министър лорд Дерби връчва на руския посланик в Лондон граф П. Шувалов меморандум, с който английското правителство се обявява против евентуалните промени в статуквото на Цариград, Босфора и Проливите.
Едуард Станли Дерби е петнадесетият граф на Дерби. Той е министър на външните работи и на колониите. Осигурява контрола на Англия над Суецкия канал. Като министър на външните работи приема и изслушва на 2 октомври 1876 г. българските пратеници Драган Цанков и М. Балабанов.

1877 г.

Сръбският княз Милан IV подписва в Белград прокламация за влизането на Сърбия във войната срещу Турция.
Милан Обренович е сръбски княз под името Милан IV, от 1868 г. до 1882 г. и после крал под името Милан I, от 1882 г. до 1889 г. През 1875 г. се жени за Наталия Кечко, дъщеря на руски полковник. Абдикира през 1889 г. в полза на сина си Александър. Подтикнат от Австрия след Съединението на България с Източна Румелия (1885 г.), Милан обявява война на княжеството на 2 ноември 1885 г. Войските му са разбити при Сливница (8 ноември) и при Пирот (15 ноември).

1862 г.

По време на Американската гражданска война, в битката при Фредериксбърг южняците разбиват Севера.
Битката при Фредериксбърг завършва с решителна победа за силите на Конфедерацията. Повече от 120 000 души войска на Съюза под командването на Амброуз Бърнсайд са посрещнати от конфедерационните сили, наброяващи 78 хиляди души под командването на Робърт Лий. Съюзническата атака се проваля и причинява 12 500 жертви, докато Конфедерацията от своя страна дава 5000 жертви. Бърнсайд е освободен от командването, а победата възстановява бойния дух на конфедеративните сили, спаднал след загубата на Битката при Антайтам.

1858 г.

Руският посланик в Цариград Аполинари Бутенев се среща с патриарх Кирил, за да го запознае с позицията на руското правителство по българския църковен въпрос. Патриаршията получава уверения, че Русия ще зачита нейните права и ще се противопоставя на евентуалното разединение на православието. Същевременно руският посланик информира патриарх Кирил, че правителството в Петербург ще подкрепи исканията на българското население за богослужение и училища на роден език, за назначаване на български свещеници и владици и за облекчаване на владичината.

1816 г.

Роден е Ернст Вернер фон Сименс – немски изобретател, основал с тримата си братя прочутата едноименна компания.
Ернст Вернер фон Сименс (Siemens) е немски инженер и изобретател. Отначало служи като артилерийски офицер в пруската армия, а след това се занимава с научни изобретения, подпомаган от двамата си братя Карл Вилхелм и Фридрих. През 1849 г. построява първата подземна телеграфна линия между Берлин, Аахен и Франкфурт. Заедно с Халске основава в Берлин голяма фабрика за строеж на телеграфни апарати. Изобретява електрически пирометър, постояннотокови електрически машини, електрически лампи с регулатори и др. През 1886 г. дарява на германското правителство 500 000 златни марки за основаване на институт за приложни науки. Автор е на няколко научни труда. Създател е на големите фирми “Сименс – Халске” и “Сименс – Шукерт”. Умира през 1892 г.

1797 г.

Роден е Хайнрих Хайне ­ немски поет и публицист. Хайне е роден в Дюселдорф. Учи в юридическия факултет, но посещава и курсове по филология и философия. През периода 1821 г. – 1823 г. слуша лекции на Хегел. От 1831 г. е в емиграция в Париж. Представител е на революционно-демократичната линия в немската литература. Хайнрих Хайне умира на 17 февруари 1856 г. в Париж.

1789 г.

Във Франция новата власт създава Националната гвардия като основна сила на революцията.
Великата френска революция (1789-1799 г.) е период на революционни преобразования във Франция, който слага край на абсолютизма. На 5 май 1789 г. крал Луи XVI свиква Генералните щати след прекъсване от 175 години; на 17 юни депутатите от третото съсловие, либерално настроените аристократи и духовници се обявяват за Национално събрание, а на 9 юли Националното събрание се обявява за учредително. На 14 юли 1789 г. в Париж избухва въстание. На 4 август Националното събрание приема декрети за премахване на съсловните привилегии, феодалните права и повинностите; провъзгласено е равноправие на всички пред закона; а на 26 август Националното събрание приема Декларация за правата на човека и гражданина. През 1790 г. Учредителното събрание премахва деленето на съсловия и аристократичните титли и гербове, а кралят полага клетва за вярност към конституционното правителство. На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание приема конституция, която разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, избирателното право се основава на имуществения ценз, а през октомври започва да действа еднокамарно Законодателно събрание. На 22 септември 1792 г. Франция е обявена за република, а на 21 януари 1793 г. Луи XVI е екзекутиран. През юни 1793 г. се установява диктатура на якобинците начело с М. Робеспиер, начало на масов терор. На 27 юли 1794 г. срещу Робеспиер е извършен преврат, той е свален и екзекутиран. През юли 1795 г. е приета нова конституция, потвърдена по-късно с референдум, законодателната власт се упражнява от орган с 2 камари, изпълнителната – от Директория. Последната поема властта през октомври. През 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и сваля Директорията, с което се слага край на революцията.

1772 г.

След 15 месечна борба с чумата в Москва отново са отворени правителствените учреждения.

1769 г.

Започва първата сценична изява на 13-годишния Моцарт.
Волфганг Амадеус Моцарт е германски композитор. Проявява изключителни музикални способности още в детските си години. В Париж Моцарт издава първите си 2 композиции. През 1767 г. заминава за Виена, където пише 2 малки опери и тържествена меса. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски”. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион”, симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей”. Връща се във Виена и представя комичната опера “Отвличане от сарая”. През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Cosi fan tutte” (“Така правят всички”), “Вълшебната флейта”, а в годината, когато умира (на 35 години), създава “Реквием”. Освен опери, Моцарт композира редица симфонии, маршове, танцова музика, серенади, квинтети, квартети, дуети, сонати за цигулка, сонати за пиано и др.

1754 г.

Умира Махмуд I – турски султан, син на султан Мустафа II. На 2 октомври 1730 г. наследява чичо си Ахмед III, който е свален от еничарите. Още след заемането на трона новият султан се сблъсква с проблеми – въстанието на Патрона Халил (потушено с хитрост и жестокост от Махмуд I). През 1736 г. има много външнополитически проблеми – военен конфликт и мирен договор с Иран и поредната война с Русия (приключила с подписването на Белградски мирен договор, 1 септември 1739 г., според който Османската империя си връща крепостите Кинбурн и Очаков, а Азов остава неутрална зона). По време на 24-годишното управление на султан Махмуд I се сменят 24 велики везири.

1742 г.

Руската императрица Елисавета заповядва да бъдат изгонени всички евреи от територията на Русия и Украйна.
Елисавета Петровна е руска императрица от 25 ноември 1741 г. Родена е през 1709 г. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. Императрицата умира през 1762 г.

1729 г.

Умира Джон Антъни Колинс – английски философ-деист. Ученик и приятел на Джон Лок. Деизмът на Колинс съдържа в себе си определена материалистична тенденция. В “Писмо до Додуел” (1707 г.) изказва идеята за материалността на душата и съмнение в нейното безсмъртие. Отстоява детерминизма в полемика с учението за свободата на волята. Съхранявайки вярата си в бога, Колинс причислява себе си към “сектата на свободомислещите” (“Разсъждение за свободомислието”, 1713 г., негово основно съчинение).

1720 г.

Роден е Карло Гоци – италиански драматург. Защитава традицията на комедия дел арте. Създава нов жанр – театрална приказка (фиаба). Създава „Турандот“, „Любовта на трите портокала“, „Кралят елен“. Някои от пиесите му служат за основа на либрета на опери на Дж. Пучини, С. Прокофиев и други.

1642 г.

Холандският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия.
Абел Тасман е нидерландски мореплавател, изследовател на Океания и Австралия (1642-1644 г.). Открива островите Тасмания, Нова Зеландия, Тонга, Фиджи и др. През 1644 г. изследва северните и северозападните брегове на Австралия до залива Карпентерия. На Тасман са наречени остров, море и подводна котловина. На снимката – Кораб от XVII в. построен за далечни плавания; Тасман пътува с подобен, когато кръстосва Тихи океан.

1577 г.

Английската ескадра начело с Франсис Дрейк отплава от английското пристанище Плимут с цел да нападне испанските колонии по тихоокеанското крайбрежие на Америка. По-късно експедицията взема неочакван обрат и се превръща в първото в британската история (и второ след Магелан) околосветско плаване. Франсис Дрейк става първият ръководител на такова плаване, завърнал се успешно.

1565 г.

Умира Конрад Геснер – швейцарски естествоизпитател, филолог и библиограф. автор е на пет томната „История на животните“ – първата зоологическа енциклопедия. Той е автор и на първия универсален библиографски труд „Всеобща библиотека“ (3 тома).

1553 г.

Роден е Анри IV – първият френски крал от Бурбоните, извел страната от кризата след религиозните войни. Укрепва френската монархия.
Анри е френски крал от 1589 г. до 1610 г. От 1572 г. е крал на Навара. Той е ръководител на хугенотите по време на Религиозните войни във Франция. През 1593 г. приема католицизма. Издава Нантския едикт, който слага край на Религиозните войни във Франция и предоставя религиозни и политически права на хугенотите.

1519 г.

Експедицията на Магелан пристига в Бразилия.
Фернандо де Магелан е португалски мореплавател. Роден е през 1480 г. Експедицията на Магелан има за цел да намери път през Южна Америка към бреговете на Азия. Тя потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе през 1521 г. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Тази експедиция е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. Чрез нея е доказана целостта на световния океан и кълбовидната форма на Земята.

1466 г.

Умира Донатело (Донато ди Николо ди Бето Барди) – италиански скулптор. Той е представител на Флорентинската школа. На основата на античните класически форми развива в ренесансовата скулптура свободно стоящата фигура, голото тяло, скулптурната група и конната статуя. Автор е на произведенията: „Давид“, „Свети Георги“, „Гробницата на Йоан ХXIII“ във флорентинския баптистерий, „Гатамелата“ в Падуа и други.

1294 г. – Папа Целестин V абдикира от папството, което е първият случай на абдикация на папа в историята на католицизма.

1250 г.

Умира Фридрих Втори Штауфен – крал на Сицилия от 1197 г., германски крал от 1212 г., император на Свещената Римска империя от 1212 г. Налага борбата с папството и северноиталианските градове.

1124 г.

Умира Каликст II (Ги Бургундски) – 160-ят папа. Роден е на 2 февруари 1119 г. Ръкоположен е за епископ на Виен, Бургундия (1088 г.) от папа Урбан VII. Папски легат е във Франция (от 1106 г.). Участва в Латранския събор (1112 г.), който прекратява действието на договора за инвеститура между папа Пасхал II и германския император Хенрих V. През същата година във Виен е проведен събор, на който светската инвеститура е обявена за ерес. Ги Бургундски е избран за папа в Клюни (1119 г.) – първият папа избран извън Рим. На 22 септември 1122 г. сключва Вормския канкордат с император Хенрих V, с който е разделена напълно духовната от светската инвеститура. По време на понтификата на Каликст II е свикан Първият Латрански събор (1123 г.), на който Вормският конкордат е приет за част от църковното право. Умира на 1 декември 1124 г.