КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 12 ЮЛИ

В Куба са пренесени останките на латиноамериканския революционер Ернесто Че Гевара (1928 – 1967). Че Гевара е латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959). Роден е на 14 юни 1928 г. Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952). През 1955 г. в Мексико се среща с Фидел Кастро. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959), е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор е на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Един от лидерите на движението „26-и юли“, а след това е член на Националното ръководство на Единната партия на социалната революция. През април 1965 г. с писмо до Фидел Кастро съобщава, решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Ернесто Че Гевара е заловен близо до Игерас, Боливия на 8 октомври 1967 г. и убит.

С подписите на 309 депутати от VІІ Велико Народно събрание е приета Конституцията на Р България. По-късно е подписана от още 4-ма депутати. Не я подписват някои от присъстващите, включително и заместник-председателят на ВНС Иван Глушков. Иван Костов, тогава финансов министър, напуска сградата на парламента, за да не подпише. Някои от депутатите протестират, Венцислав Медарски се сбива с полицията, а в градинката пред Народното събрание е направен палатков лагер на 39 депутати от СДС в знак на протест срещу приемането на документа от парламент, доминиран от бившата Комунистическа партия. След подписването на Конституцията VII ВНС се саморазпуска и продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ХХXVI Народно събрание (4 ноември 1991 г.).

Норвежкият мореплавател Тур Хейердал достига до остров Барбадос с тръстиковата ладия „Ра-2”, изработена по модела на лодките на древен Египет. Плаването започва от мароканския град Сафи и продължава 57 дни.

Открита е зала „Фестивална“ в София.

В Берлин умира германският режисьор от български произход Златан Дудов, класик на германското кино. Следва архитектура, увлича се от театъра. През 1929 г. е стипендиант в СССР, където се запознава с Айзенщайн. Дебютът му с „Куле Вампе“ през 1932 г. е в традициите на пролетарското популярно изкуство (т. нар. соцреализъм). Емигрира в Париж през 1934 г., а от 1940 г.живее в Швейцария. През 1945 г. се завръща в Берлин. Сред по-известните му филми са: „Сапунени мехури“ (1933), „Хляб наш насъщни“ (1949), „Семейство Бентин“ (1950), „Съдбата на жените“ (1952), „По силни от нощта“ (1954), „Капитанът от Кьолн“ (1956), „Превратности на любовта“ (1959). Умира при автомобилна катастрофа. Не успява да завърши „Кристина“ (1963).

В село Пейчиново, Община Бяла, е роден историкът доц. Пламен Павлов. Завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1982 г. Преподавател е във ВТУ от 1984 г. по история на Византия и балканките държави (IV – XV в.). Докторска степен защитава през 1991 г. с дисертация на тема „България, Византия и куманите“. От 1995 г. е доцент. Бил е председател на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет на Република България (1998 – 2002); председател на асоциация „Световната България“ (от 2002 г.), водещ на телевизионното предаване „Час по България“.

Умира българският диригент и композитор Венедикт Бобчевски (1895 – 1957). Роден е на 8 ноември 1895 г. във Варна. Започва обучението си по пиано и музикална теория в родния си град при Добри Христов. През 1920 – 1922 г. учи музика във Виена. Продължава обучението си по композиция и диригентство при З. Хаузегер в Мюнхен през 1922 – 1924 г. Диригент е в Народната опера в София. Негови са композициите „Тържествена увертюра“ – за хилядагодишнината на Симеон I, две сюити – „В гората“ и „Хаджи Димитър“, мелодрама „Цар Самуил“ – за хор и оркестър, оперета „Княз-отшелник“, „40 песни за един глас със съпровод на пиано“, „25 хорови песни“ и много др.

Американският лекар Лерой Барни за първи път изнася информацията, че тютюнопушенето има пряка връзка с рака на белите дробове.

Провежда се 16-ти пленум на ЦК на БРП (к), на който е взето решение да бъде спряна насилствената „македонизация“ на населението в Пиринския край. В обстановката, създадена след разправата на Москва с ЮКП, Георги Димитров се отказва от възгледите си от времето на 14-ти пленум (4 януари 1948 г.). Съгласява се, че е допуснато подценяване на „изострянето на класовата борба“, че са били грешни постановките за „хармоничното съчетаване“ на трите сектора в стопанския живот, че в партията „не е имало яснота“ за перспективите и темповете на движението към социализма и това забавило разгрома на опозицията. В резолюцията на пленума са включени изисквания за възпитание на българския народ в „непоколебима вярност“ към СССР, за изкореняване на национализма и „великобългарския шовинизъм“ и за вслушване в „мъдрите съвети на великия учител“ Сталин. Взето е решение за насрочване на партиен конгрес. С оглед на конфликта между Сталин и Тито, пленумът решава да бъде спряна насилствената „македонизация“ на Пиринския край, но не ревизира погрешната си теза, че населението там е „македонско“, и политиката на даване на „културна автономия“ продължава.

Роден е Димитър Пенев – български футболист и треньор. Той е централен защитник на „ЦСКА“ и националния отбор. Облича червения екип 19-годишен, като през следващите 13 години печели 7 пъти шампионската титла на България, 5 пъти Купата на страната и достига до полуфинал за КЕШ. През 1967 г., 22-годишен е избран за Футболист 1 на България, отличие, което дублира и през 1971 г. Като треньор на „ЦСКА“ Пенев създава футболисти като Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков, с които отборът му става шампион в сезона 1986 г. – 1987 г., а през 1988 г. – 1989 г. стига до титлата и Купата на страната. Същата година Пенев извежда „ЦСКА“ до полуфинал за Купата на носителите на национални купи, където отборът е победен от „Барселона“, но оставя много добри впечатления. От 1991 г. е треньор на българския национален отбор по футбол. Под негово ръководство българските футболисти постигат най-големия си успех – четвърто място на Световното първенство в САЩ ‘ 94, а Димитър Пенев е обявен за най-успешния български футболен треньор за всички времена. Една година след „американската експедиция“ българските футболисти продължават успешните си игри и след историческа победа в София над Германия с 3:2 се класират за финалите на Европейското първенство в Англия. Там отпадат в предварителния кръг. След него Пенев напуска националния отбор.

Влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден.

Състои се най-голямото танково сражение в историята. Край Прохоровка от съветска и германска страна в сражението се включват над 1500 танка и самоходни оръдия. Германците губят над 350 танка и повече от 10 000 убити.

СССР и Великобритания подписват споразумение за съвместни действия във войната срещу Германия.

В хода на Втората световна война германската авиация започва бомбардировки над Москва.

На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г.

Подписано е английско-съветско споразумение за съюз срещу Хитлер.

В София умира Петър Великов Гочев – български геолог палеонтолог. От 1936 г. е в минното отделение при Министерството на търговията, промишлеността и труда. Гочев извършва стратиграфски и палеонтологични изследвания на палеогена в България. Автор е на съчинения: „Еоценът в Североизточна България“ (1926 г.), „Бележки върху стария терциер в Южна и Югоизточна България“ (1927 г., на немски език), „Геологични наблюдения по Черноморското крайбрежие между устието на р. Камчия и н. Емине“ (1932 г.), „Опит за паралелизация на палеогена в балканските страни“ (1935 г.).

В София е основана Македонска католическа благотворителна лига с патронен празник на Петровден и с девиз: „За Бог и Родина“.

Умира Габриел Липман – френски физик от еврейски произход. Завършва Екол нормал в Париж (1808 г.), след което следва в Хайделберг. От 1883 е професор в Парижкия университет. Липман открива цветната фотография, основана на интерференцията на светлината, а през 1908 г. – способа на интегралната фотография. Габриел Липман е носител на Нобелова награда за физика (1908 г.)

Официално е открит Панамският канал. Панамският канал е воден път с международно значение в централна Америка. Дължината му е 81 600 м. Каналът свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен е през 1914 г., но официално е открит през 1920 г. От 1914 г. до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ. До 2000 г. Панамският канал се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. Ширината на канала е – от 150 до 300 м, дълбочина на фарватера – 12,8-25,9 м и има 12 шлюза.

Великобритания настоява да се спре настъплението на Червената армия по време на Полско-съветската война.

По време на Първата световна война германската армия използва боен газ, наречен Иприт, заради полесражението по течението на река Ипр.

След едногодишни борби между френски и германски банкови групи, е сключен консолидационен външен заем за 500 000 000 франка от „Дисконто Гезелшафт“ при 5 % лихва. Берлинските банки получават право да строят жп линия до Егейското крайбрежие и да разработят държавни мини „Перник“. На 15 юли заемът е одобрен с решение на XVII ОНС след скандали и силова разправа в залата.

Роден е Ален Кюни – френски актьор. Учи в Школата за изящни изкуства в Париж. През 1938 г. постъпва в актьорските курсове на Шарл Дюлен. От 1941 г. работи в различни театри и в киното – “Буксир”. Участва във “Вечерните посетители” (1942 г.). Снима се също в “Парижката Св. Богородица” (1957 г.), “Сладък живот” (1960 г.), “Сатирикон” (1969 г.), “Валпарайсо, Валпарайсо” (1973 г.), “Емануела I “ (1974 г.), “Височайшите трупове” (1976 г.), “Коломбо” (тв, 1981 г.), “Октопод III” (тв, 1984 г.), “Камий Клодел” (1988 г.), “Завръщането на Казанова” (1992 г.), “Сбогом, скъпа война” (1992 г.)

Френският артилерийски офицер Алфред Драйфус, обвинен в държавна измяна, е оневинен. Рангът му е възстановен и той отново е върнат на служба в полка си.

Алфред Драйфус е роден през 1859 г. Той е френски офицер. Заподозрян е като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи. Той е осъден от военен съд на вечно заточение през 1894 г. и изпратен на Дяволския остров (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Е. Зола процесът на Драйфус е 2 пъти ревизиран. Оправдан и върнат на служба през 1906 година.

В село Дойренци, Ловешко, е роден белетристът Димитър Аджарски (1904 – 1944). Завършва Учителския институт в Шумен. Първите му публикации са от 1926 г. Сътрудничи със стихове, разкази и статии на сп. „Угар“, „Фар“, „Стожер“, в-к „Светлоструй“, „Сеяч“, „Дума“, „Мисъл“, „Мост“ и др. Участва в издаването на антология „Светлоструй“. Умира на 20 октомври 1944 г.

По инициатива на Капитан Петко Войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско емигрантско дружество „Странджа“, което от 25 с.м. издава в. „Странджа“. На 29 декември дружеството организира първи митинг във Варна.

Роден е Амедео Модиляни. Той е италиански живописец и скулптор, представител на Парижката школа. Модиляни учи в Художествената академия във Флоренция. От 1906 г. живее в Париж. Изпитва влиянието на творчеството на А. дьо Тулуз-Лотрек, П. Сезан, П. Пикасо. Уменията му на скулптор се изграждат под въздействието на К. Бранкузи, има предпочитание към опростените геометрични форми и удължените пропорции (“Глава”, 1913 г., Галерия “Тейт”, Лондон).

12 юли е празник на Националната гвардейска част. Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г. лична гвардия на княз Александър І Батенберг. На 12 юли е осъществен първият официален ескорт на български княз.

В хода на Руско-турската война (1877 – 1878) Предният отряд на руската армия, командван от ген. Гурко, освобождава за първи път град Елена. По това време градът е слабо охраняван от османските войски. В началото на декември 1877 частите на Сюлейман паша (19 000 войника и 39 оръдия) действуват с главните си сили срещу гр. Елена от изток, а от юг 6 табура при Твърдишкия проход нанасят удар срещу десния фланг на руската позиция. Силите на Еленския Руски отряд (5000 войника и 28 оръдия, командвани от генерал-майор Домбровски) са разположени в три групи. Османската атака започва на 22 ноември/4 декември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Руските части са изтласкани и се изтеглят. С армията тръгва и българското население. Шест дни по-късно Плевен капитулира и след още четири дни Сюлейман Паша нарежда изтегляне от град Елена. Повторното освобождение на града е на 2/14 декември.

Италианската циркова артистка Мария Спелтерина преминава за 11 минути над Ниагарския водопад по опънато над него въже. За още 10 минути успява да се върне обратно, ходейки назад, а седмица по-късно повтаря опита си, но вече със завързани очи.

Група от около 50 доброволци начело със Сидер Грънчаров се отделят от сформираната на сръбска територия чета на Филип Тотю и се отправят към вътрешността на България с намерение да подпомогнат евентуални въстанически действия в района на Стара планина.

Сидер Грънчаров (Сидер войвода) е деец на националноосвободителното движение, роден в Горна Оряховица през 1839 г. Привлечен е в националнореволюционната борба от Васил Левски. Като член на местния революционен комитет и на окръжния комитет в родния си град взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Сидер войвода се занимава с прехвърлянето на революционни дейци и оръжие през Дунав. След погрома на въстанието той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). През юли 1876 г. Грънчаров прави опит да се свърже с оцелели дейци и чети от Априлското въстание. Той и придружаващите го петдесетина въстаници попадат на турска потеря и след сражение край връх Мургаш (Стара планина) загива.

В Либяхово е роден Борис Сарафов (1872 – 1907). Борис Сарафов е деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Брат е на Кръстьо Сарафов. Борис Сарафов завършва Солунската мъжка гимназия (1890) и Военното училище в София (1893). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода е на чета в четническата акция на ВМОК (1895). От май 1899 г. до март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров – задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г.-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Борис Сарафов е убит заедно с Иван Гарванов от Тодор Паница в София на 28 ноември.

Роден е Стефан Георге – германски поет, есеист и преводач, един от изтъкнатите представители на немския символизъм.

След като завършва гимназия, той пътува из Европа и следва филология, философия и история на изкуството в Париж, Берлин, Мюнхен и Виена. Изпитва силното влияние на експресионизма. Стилът му се отличава с изискана сложност на синтаксиса и изобилие на архаични образи.

В Париж се запознава с Огюст Роден и поетите-символисти Маларме и Верлен, които оказват голямо въздействие върху мисловната му нагласа. Публикува стихосбирките „Химни“ (1890 г.) и „Поклонничества“ (1891 г.). Във Виена Георге се сближава с Хуго фон Хофманстал. Става съиздател на списание „Блетер фюр ди кунст“, в което за дълги години пропагандира възгледа „изкуство за изкуството“ и се противопоставя на натурализма. Публикува стихосбирките „Годината на душата“ (1897 г.) и „Килимът на живота и песните за мечтата и смъртта“ (1899 г.). Около поета се създава така нареченият „Кръг Георге“, сдружение от избраници, включващо млади лирици, есеисти и учени, които го боготворят като свой пророк и учител. Това намира израз в стихосбирката му „Седмият пръстен“ (1907 г.). В „Звездата на сдружението“ (1914 г.) Георге представя себе си като посредник между Бог и Човек и проклина поквареното си съвремие. През 1927 г. е удостоен във Франкфурт на Майн с първата „Гьоте-награда“. Тогава публикува стихосбирката „Новият Райх“ (1928 г.), в която провъзгласява настъпването на нова героична епоха. Националсоциалистите се опитват да привлекат Георге за политическите си цели, но поетът съзира своя Нов Райх единствено в царството на духа. С поемането на властта от Хитлер министърът на пропагандата Гьобелс предлага на Георге поста президент на Академията за литература, но поетът отказва и емигрира в Швейцария. Там умира през зимата на 1933 г. Приживе той забранява да го погребват в Германия.

Българското население в Кукуш отправя петиция до папата, с която обявява, че се отмята от Цариградската патриаршия поради беззаконията, насилията и безчинствата на своя архипастир – гърка Мелетий. За да запазят вярата си, жителите на Кукуш молят Пий IХ да ги приеме в лоното на католическата църква.

Роден е американският изобретател Джордж Ийстман (1854 – 1932). Създател е на фотоапаратите с марка „Кодак“.

Умира американският държавник Александър Хамилтън. Получава популярност като оратор и публицист по време на Войната за независимост на САЩ (1775 – 1783). От 1776 г. до 1781 г. Хамилтън служи в армията, секретар е на Джордж Вашингтон. През 1789 г. застава начело на Партията на федералистите. Защитник е на конституционната монархия по английски образец като форма на държавна организация. В периода 1789 г.-1795 г. е министър на финансите. Александър Хамилтън отстоява концепцията за централизирана държава, която да допринася за развитието на капиталистическата система. Изследването му върху проблемите на стойността, парите и цените оказва значително влияние върху по-нататъшното развитие на икономическата теория в САЩ.

Английският мореплавател Джеймс Кук (1728 – 1779) се отправя от Плимут на последната си експедиция. Джеймс Кук е роден през 1728 г., в Мартън, графство Йоркшир. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи. По време на първата си експедиция (1768 г.-1771 г.) посещава остров Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива остров Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви острови, Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските острови, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море; завръща се на Хаваите, където на 14 февруари 1779 г. е убит от местното население.

Умира холандският философ и писател сатирик Еразъм Ротердамски (1469 – 1536). Еразъм Ротердамски (псевдоним на Герхард Герхардс) е виден представител на Ренесанса. Роден е на 28 октомври 1469 г. в Ротердам. Автор е на прочутите „Колоквии“ и „Възхвала на глупостта“. Издава римски класици, като с това подтиква Реформацията, без да участва в нея. Противник е на политическата борба. Възможност за прогрес вижда в развитието на науката и просвещението. Обявява се против Мартин Лутер Кинг и Улрих фон Хубен.