КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 12 ДЕКЕМВРИ

Умира Николай Михайлович Амосов – украински хирург, академик в Украинската академия на науките (1969 г.), член кореспондент е на АМН (1961 г.), лауреат на Ленинска премия (1961 г.) . Роден е на 6 декември 1913 г. С името му е свързан един от най-големите скандали в историята на БНТ – на 25 декември 1988 г. дава интервю за „Всяка неделя“, в което заявява, че най-омразният лозунг за него е „Да живее диктатурата на пролетариата“ – предаването е спряно. Основните му трудове са по сърдечносъдова хирургия, хирургия на белия дроб, биологична и медицинска кибернетика. Автор е на книгата „Мисли и сърце“ (1965 г.) и на много други.

В Копенхаген, Дания, се провежда среща на Европейския съвет, която взема решение за разширяване на Европейския съюз с нови 10 държави, което да приключи през май 2004 г. За България и Румъния е приета „пътна карта“ за механизмите на приемане и целева дата 2007 г.

Умира Людмил Димитров Кирков – български режисьор. Роден е на 14 декември 1933 г. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисьор е на: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.), “София” (док., 1989 г.).

На референдум в Русия 58% одобряват проекта за нова конституция. Пратията на Владимир Жириновски взема най-много гласове на изборите за Държавната Дума.

В XXXVI Народно събрание е внесен закон за конфискация на имуществото на БКП и oстаналите тоталитарни организации и техните наследници, който засяга БСП, БЗНС, ОФ, ДКМС, профсъюзите и др.

Правителството на канадската провинция Онтарио забранява “щастливия час” в баровете – продажба на спиртни напитки с големи намаления.

Извършена е най-голямата кражба в историята на Ню Йорк. 11 млн. долара са откраднати от сейфовете на компанията “Сентри”, извършваща инкасаторска дейност с бронирани автомобили.

Политбюро на ЦК на КПСС приема решение за изпращане на войски в Афганистан.

В Ормузкия пролив потъва английския танкер “Енерджи”, след като се пречупва на две. Той е най-големият плавателен съд потъвал някога – водоизместимостта му е 312 186 тона.

Първият автомобил “Москвич-408” е произведен в Ижевския завод.

Умира Теодор Хейс – германски политик, президент на ФРГ (1949-1959 г.). Роден е на 31 януари 1884 г. в Бракенхайм. Учи политическа икономия и история на изкуството в Мюнхенския и Берлинския университет. През 30-те години сътрудничи на различни вестници и списания. Депутат е в райхстага от Германската демократична партия (1924-1928 г., 1930-1933 г.). Той е един от основателите и председателите (1948-1949 г.) на Свободната демократична партия.

Кения получава независимост.
Република Кения е държава в Източна Африка, заема земите между Индийския океан, езерата Рудолф и Виктория, Етиопия, Уганда и Танганайка. Площта и е 582 643 кв. км. Населението на държавата през 1996 г. е 21 200 000 жители. Разделена е на 7 провинции. Столица – Найроби. Законодателен орган – Национално събрание. В икономиката на страната значителна роля играе чуждият капитал. Силно развит е международният туризъм. На територията на Кения са открити едни от най-старите представители на човешкия род. През XI-XV в. се появяват първите градове-държави. В 1497 г. идват португалците, след тях – германци и англичани. През 1895 г. става британски протекторат, а от 1920 г. – британска колония. През 1952-1956 г. избухва въоръжено антиколониално въстание. На 12 декември 1963 г. Кения получава независимост, обявена е за република през 1964 г. Президент от 1978 г. е Д. А. Мой (преизбран 1922 г.), който първоначално установява еднопартийно управление. От 1991 г. многопартийно управление. В края на декември 1992 г. в изборите за Национално събрание мнозинство печели партията на Даниел арап Мой. Кения е член на Общността, на Организацията за арабско единство (1964 г.). Член е на ООН (1963 г.).

Джон Кенеди изрича крилатата фраза “Светлина в края на тунела”. На пресконференция, проведена на 12 декември, на въпрос как може да оцени развитието на Виетнамската война Джон Кенеди отговаря, че поради трудността на водената партизанска тактика на война са нужни 10-11 души срещу един, особено в трудния южновиетнамски терен, така и че щатите не виждат светлината в края на тунела, но той самият не смята, че е по-тъмно отколкото преди една година – в някои отношения, твърди Кенеди, е дори по-светло.
Джон Фицджералд Кенеди е президент на САЩ (1961-1963 г.), от Демократическата партия. Роден е през 1917 г. В периода 1941-1945 г. е морски офицер, от 1947 г. до 1961 г. – конгресмен. Провежда социално-икономически реформи, поддържа движението за граждански права на афроамериканците, но среща съпротива от страна на Конгреса. Повишава ядрения потенциал на САЩ. Подготвя държавата с въоръжени сили за бъдещи локални конфликти. Ориентира се към политика на намаляване на напрежението в отношенията със СССР, намира дипломатически изход от Карибската криза. Убит е в Далас през 1963 г.

По време на 14-ата сесия на Общото събрание на ООН се приема резолюция за създаване на Комитета за използване на космическото пространство за мирни цели.

Самолет на канадските авиолинии, извършващ полет между Ванкувър и Торонто се взривява 50 минути след излитането си. Загиват 62-ма пътници.

ООН изисква незабавното изтегляне на съветските части от Унгария, където са навлезли за да защитят правителството на страната и да потушат вълната от протести.
По време на Унгарската революция от 1956 г., правителството ръководено от Имре Наги обявява оттеглянето на Унгария от Варшавския договор. В отговор, съветски войски нахлуват в Унгария и смазват бунта за две седмици.

В Англия е патентован кораб на въздушна възглавница. Идеята на Кристофър Кокерел е да конструира моторно превозно средство, което да се предвижва по вода върху въздушна струя. За да провери на практика изобретението си, той използва две тенекиени кутии с различен диаметър като ги поставя една в друга, след което с помощта на сешоар осигурява притокът на въздух в тях.
Кристофър Кокерел е роден през 1910 година. До 1935 г. работи към радио компания за проучвания. От 1935 г. до 1951 г. работи за телеграфната компания Маркони. По време на военните години Кристофър Кокерел в екип с други специалисти от компанията Маркони разработват радара. Докато работи за телеграфната компания Кокерел патентова 36 свои изобретения.

Роден е Божидар Манов – български кинокритик и продуцент. Завършва ВИТИЗ. Дългогодишен преподавател е във ВИТИЗ и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” по специалността “Късометражно кино”. Активен сътрудник е на специализираните филмови издания, лектор на малкия екран и на кинолектории в редица градове на страната. Един от създателите на “Вright ideаs”.

В Москва е основан заводът за вертолети “Миля”.

Шестнадесета пехотна дивизия влиза в състава на Първа българска армия.

Фелдмаршал Ромел е назначен за командващ на “Атлантическия вал” – немската система за отбрана в Нормандия.

В Берлин е открита възстановената след английски бомбандировки опера.

Българското правителство обявява война на Англия и САЩ.
В момента на големия германски неуспех при Москва България е принудена да се противопостави дипломатически и военно на Англия и САЩ. Искането е поставено пред българския външен министър на 12 декември от пълномощните министри на Германия и Италия.
За ултимативната „покана“ веднага е уведомен Царят, а в 15, 30 ч същия ден Министерският съвет приема почти единодушно направеното „предложение“. Без да се държи сметка за последствията, смятайки че войната е само „символична“, на 13 декември министър-председателят Богдан Филов заявява пред Народното събрание, че този акт на българското правителство е само едно „договорно задължение“.
С обявяването на войната на Англия и САЩ, България безвъзвратно е включена в световния двубой. Равносметката от „символичната“ война е бомбардировката на 168 населени места от Съюзническата авиация с близо 50 000 авиобомби. Разрушени са над 12 000 сгради, убити са 1828 души, а над 2300 са ранени.

Английският крайцер “Рипалс” и линейния кораб “Принцът на Уелс” са унищожени от японски самолети край бреговете на Индонезия.

Родена е Нина Димитрова Андонова – български критик. Работи в изд. „Народна младеж“, в Партиздат. Авторка е на статии по проблеми на съвременната и класическата българска литература. Съчинения: „Недоизказаното“ (1972 г.), „Светът на твореца. Литературно-критически очерки за Ефрем Карамфилов“ (1973 г.), Гео Милев“ (1974 г.), „Живот, умножен по седе Худ.-документална биография на П. Напетов“ (1976 г.), „Крум Попев. Документален очерк“ (1980 г.) и др.

Умира Дъглас Феърбанкс (псевдоним на Дъглас Елтън Томас Улман) – американски актьор и продуцент. Роден е на 23 май 1883 г. През 1904-1914 г. работи в театъра. През 1915 г. дебютира при Грифит във филма “Агънцето”. През 1917 г. става продуцент на своите филми и през 1919 г. с Чаплин, Грифит и Мери Пикфорд създава компанията “Юнайтед артистс”. Най-големите си успехи Феърбанкс постига до началото на 30-те години на ХХ в. Филми: “Американецът” (1916 г.), “Съвременният мускетар” (1917 г.), “Пътешествие до луната” (1917 г.), “Негово величество американецът” (1919 г.), “Знакът на Зоро” (1920 г.), “Тримата мускетари” (1921 г.), “Робин Худ” (1922 г.), “Багдадският крадец” (1924 г.), “Черният пират” (1926 г.), “Желязната маска” (1928 г.), “Укротяване на опърничавата” (1929 г.), “Пътешествие до Луната” (1931 г., звукова версия), “Около света за 80 минути с Дъглас Феърбанкс” (1932 г.), “Мистър Робинзон Крузо” (1934 г.), “Частният живот на Дон Жуан” (1934 г.). С навлизането на звуковото кино Дъглас Феърбанкс се оттегля (от 1935 г.). Той е автор или съавтор на сценариите на повечето от своите филми. През 1939 г. получава специален “Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството.

Родена е Невена Боянова Коканова – българска актриса. Утвърждава се като първата дама на българското кино. Дълго време тя е наричана „първата дама“ на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма „Години за любов“ на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на „Тютюн“ (1962 г.). Играе ролята на Лиза в „Крадецът на праскови“.
Невена Коканова умира на 3 юни 2000 г. в София.

Роден е Еди Арам Казасян – български пианист, аранжор, вокалист, композитор. Учи пиано при З. Саян и проф. П. Пелишек. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.). Дебютът му в забавната музика е в оркестрите на Хр. Вучков (1956 г.) и Д. Ганев (1957 г.), където свири като пианист. От II половина на 50-те години датира сътрудничеството му с Л. Иванова (сформира и ръководи оркестъра й до края на нейната творческа кариера), с която гастролира в много страни на Западна Европа, участва в записите на певицата в Румъния, Унгария и Германия. Първата си композиция представя на “Златният Орфей” през 1976 г. Стилово песните му са близки до френския шансон.

В САЩ отваря врати хотел “Мотел”, давайки впоследствие название на всички мотели.

С постановление на правителството е въведен монопол на БНБ върху търговията с чужди платежни средства и е закрита Софийската фондова борса създадена през 1914 г.

Червената армия превзема град Харков (Украйна).
Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо селска червена армия (РККА), след това преименувана в Съветска армия.

В Модан (Франция) при катастрофа на влак, превозващ френски войници, загиват 543 души.

В хода на Първата световна война Германия и Австро-Унгария отправят нота за прекратяване на войната, подкрепена от България, но отхвърлена от Антантата.

Роден е Франк Синатра – американски певец и киноактьор. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. с “Хоубоукън фоул”. През 1937 г. записва първата си плоча в Балтимор. Утвърждава се като солист на “Томи Дорси биг бенд” (1940-1942 г.). Работи с първокласни оркестри и аранжори: Хари Джеймз, Каунт Бейзи, К. Джоунз, Бъди Рич, Били Мей, Нелсън Ридъл и др. Синатра се превръща в първата суперзвезда на попмузиката. Поддържа популярността си в продължение на 50 години. Избрани негови албуми са “In the Wee Small Hours”, “Songs for Swingin’ Lovers” , “Come Fly with Me”, “Only the Lonely”, “Come Dance with Me”, “Nice’n’ Easy”, “Ring-a-Ding Ding”, “Sinatra and Basie”, “September of My Years”, “Sinatra – A Man and his Music”, “Sinatra at the Sands”, “That’s Life” , “Frank Sinatras’s Greatest Hits”, Vol. I, Vol. II, “My Way”, “Ol’ Blue Eyes is Black”, “Sinatra – The Man Down”, “The Dorsy/Sinatra Sessions – 1940-1942”, “L. A. is my Lady”. В киното работи от 1941 г.- “Нощите на Лас Вегас”. Снима се в мюзикъли, психологически драми, уестърни, приключенски филми. Получава “ Оскар” за ролите си в филмите “Домът, в който живея” и “Сега и за вечни времена”. Опитва силите си и в режисурата с “Само храбрец”. Синатра участва в “Човекът със златната ръка” , “Около света за 80 дни”, “Висшето общество”, “Момчета и кукли”, “Гордост и страст”, “Дупка в главата”, “Канкан”, “Четворката от Тексас”, “Списъкът на Адриан Месенджер”, “Детективът”, “Първият смъртен грях”, “Рали Конънбойл II”. Умира на 14 май 1998 г.

Състои се първия полет на изцяло метален самолет, построен от немската фирма „Хуго Юнкерс“.
Компанията е създадена от авиоконструктора Х. Юнкерс през 1919 г. Същото име носят и произвежданите от нея самолети. През II световна война особено известни са пикиращите бомбардировачи Ю-87, бомбардировачите Ю-88, транспортните самолети Ю-13, Ю-52, Ю-90. В българските въздушни войски се използват Ю-87 “Щука” и Ю-52 “Сова”.

Сръбските власти избиват 126 от първенците на Радовиш и околията. Стотици от по-будните граждани и селяни са подложени на изтезания и мъчения. Зверски са убити свещениците Евтим Христов и гаврил Христов, които объркали в службата и вместо името на сърбския крал споменали цар Фердинанд.

„Джоконда“ на Леонардо да Винчи е върната в Лувъра в Париж, две години след като е открадната.
„Джоконда“ е най-прочутата картина на Леонардо да Винчи. Представя портрета на Мона Лиза, съпруга на флорентинеца Франческо дел Джокондо. Леонардо да Винчи работи 4 години над нея. Френския крал Франсоа I я откупва за 12 000 ливри.
Картината Мона Лиза е била открадната на 22 август 1911 г. На 12 декември 1913 г. Винченцо Перуджия докато се опитва да продаде картината в Флоренция е арестуван.

Роден е Лъчезар Дончев Станчев – български писател. Роден е във Вършец, след 1923 г. живее в София, завършва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1936 г.). През 1933-1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болио. Лектор е по френски език в Държавната политехника (1942-1948 г.). Главен редактор е на сп. “Чавдарче” (1946-1948 г.) и “Дружинка” (1949 г.), начело е на кабинета на председателя на Президиума на НС (1949-1953 г.), редактор е във вестник “Литературен фронт” (1953-1954 г.), главен редактор е на сп. “Славейче” (1956-1967 г.), завежда отдел “Литература и изкуство” в издателство “Хемус” (1967-1969 г.) и редакция “Литература и изкуство на чужди езици” в агенция “София-прес” (1969-1971 г.). Член е на СБП. Печата за първи път през 1925 г. в сп. “Нови дни” с псевдоним Жаднев. Превежда от френски, руски, чешки, румънски и други езици. Творчеството му за деца е жанрово многообразно – пише стихове, разкази, повести, приказки, пиеси, гатанки. Умира на 13 март 1992 г. в София.

Оскар Щраус става първия евреин в правителството на САЩ.

Роден е Василий Семьонович Гросман – руски писател. През II световна война (1941-1945 г.) е военен кореспондент на „Красная звезда“ и публикува серия очерци на военна тематика. Автор е на сборник с разкази: „Щастие“ (1935 г.), „Четири дни“ (1936 г.), „Разкази“ (1936 г.), „Живот“ (1943 г.) и др., на повести: „Глюкауф“ (1934 г.), „Безсмъртен народ“ (1942 г.), на романи: „Степан Калчугин“ (в 4 части, 1937-1940 г.), „За справедливото дело“ (1952 г.), на публицистични книги: „Направление на главния удар“ (1942 г.), „Треблинският ад“ (1944 г.), „Сталинград“ (1943 г.), на пиесата „Ако вярваме на питагорейците“ (1946 г.) и др. Умира на 14 септември 1964 г. в Москва.

Италианецът Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически сигнал, получен в Нюфаундленд.
Гулиелмо Маркони е италиански радиотехник и предприемач. Роден е на 25 април 1874 г. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. Отива в Англия (юли 1896 г.), където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация (през 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша.) През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианската армия. Умира от инфаркт на 20 юли 1937 г. в Рим. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 минути радио ефирът е изпълнен с тишина.

Във вестник “Ню Йорк Джърнал” се появяват комиксите “Братя Катценхамер” – най-дългата поредица комикси в света.

В село Гайтаниново, Неврокопско, е роден полковник Иван Атанасов Ангелов. Офицер от Българската армия. Командир на 19 пехотен полк. Уволнен през 1944 г.

Министрите консерватори Константин Стоилов и Григор Начович напускат правителството и минават в опозиция.
Константин Стоилов и Григор Начович са двама от лидерите на консервативната партия. Тя е създадена непосредствено след Освобождението. Първоначално съществувала като течение в Учредителното събрание 1879 г. Застъпвала идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. След пристигането си в България в качеството на български княз Александър I Батенберг възлага на нея формирането на Първото българско правителство през юли 1879 г. Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия започва да губи своята сила като политически фактор.

Роден е генерал-майор Васил Манов, командир на 21-ва пехотна дивизия през Втората световна война.

Роден е Петър Константинов Стойчев – български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Артист е в трупата “Сълза и смях” (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Артист е в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г., дир. 1919-1923 г.). Ръководител е на театрите “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор е на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител е на роли в постановките “Мизантроп”, “Лес”, “Доходно място”, “Венецианският търговец” и др. Режисира с успех “Игра в замъка”, “Дамата с камелиите”, “Матура”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша” и др. Режисьор е на филмите “Земя” (1930 г.) и “Песента на Балкана” (1934 г.). Умира на 20 март 1945 г. в София.

Намиращият се в Русе турски гарнизон предприема атака срещу руските части в района на селата Мечка-Тръстеник, Плевенско. Привечер противникът е принуден да се оттегли към Русе. Същия ден османската империя се обръща към Великите сили с молба за посредничество за сключване на мир.

Във Велес е роден Панчо Тодоров Хаджимишев. Дипломат, управлява българската легация в Лондон (1908/10), пълномощен министър в Атина (1910/13). През Балканските войни е комисар по настаняване на бежанците от Македония, главен секретар в Министерство на външните работи (1913/14), пълномощен министър в Лондон (1914/15), пълномощен министър в Хага (1915). Участва в българската делегация подписала Ньойския договор, пълномощен министър в Рим (1920/21), пълномощен мънистър в Лондон (1924/35). Умира в София на 7 август 1957 г.

Васил Левски изготвя последното си писмо, адресирано до Ловешкия комитет.

Джоузеф Рейни става първия чернокож в Камарата на представителите на САЩ.

Роден Антон Евтимов Кецкаров (Андон Кецкаров, Андон Кецкар) – български просветен и обществен деец, революционер. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 г. в Солунската българска мъжка гимназия.През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889-1897 г. – в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното: „Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта“ („Ранни спомени“) . През учебната 1897-1898 г. А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899-1900 г. по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища. След Илинденско-Преображенското въстание, в което взима участие, живее в България и работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „Българска Матица „, чието седалище е в Цариград. В 1912 г., преследван от турските власти, отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия. Участва в Балканската война в състава на Седма Рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сърбите. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. От февруари 1916 г. е директор на прогимназията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие. Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 -1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия. През 1922 г. Антон Кецкаров е инициатор за създаването на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през 1932 г. прераства в читалище, съществуващо и до днес. След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 г. Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. На 30 януари 1945 г. умира. Погребан е до църквата „Св. Константин и Елена“ в Охрид.

Егор Ковалевский моли Алексей Бехметев да отпусне помощ от 2 750 сребърни рубли на българското училище в Кукуш за развитие на българското просветно дело.

Роден е Стефан Иванов Кисьов – български военен деец, русофил, полковник. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2. пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения. Умира на 24 ноември 1915 г.

Роден е Гюстав Флобер – френски писател. Завършва Руанския лицей и постъпва в юридическия факултет на Парижкия университет. През 1844 г. прекъсва обучението си в поради нервно заболяване и се заселва в имението си, където живее до смъртта си. В Круасе Флобер създава основните си произведения. Първите му литературни опити са повестите “Мемоари на безумците” и “Ноември”. През 1857 г. излиза романът “Мадам Бовари. Провинциални нрави” – плод на 6-годишен труд и шедьовър на световната литература. Властите определят книгата като “безнравствена” и дават нейния автор под съд. През 1858 г. Флобер пътешества из Алжир и Тунис, където събира материали за романа “Саламбо”. Следващият му роман “Възпитание на чувствата” е посветен на съвременните френски събития: революцията от 1848 г. и нейното поражение и установяването на диктатурата на Наполеон III 1851 г. През 1874 г. писателят публикува поемата в проза “Изкушението на св. Антоний”. Творческия му път завършват “Три повести” и романът “Бувар и Пекюше”. Флобер съставя неголям по обем сатиричен “Лексикон на азбучните истини”. Умира на 8 май 1880 г.

Вашингтон става столица на САЩ. Новата столица е разположена на Атлантическото крайбрежие, пристанище на река Потомак. Вашингтон е основан през 1791 г. Наречен в чест на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон. През 1814 г. изгорен от англичаните и построен отново.

Пенсилвания става втория щат от Американския съюз.

Умира Албрехт Халер – швейцарски медик, естествоизпитател, поет. Роден е на 16 октомври 1708 г. в Берн. Получава образование в Тюбингенския и Лайденския университет. През 1727 г. е доктор по медицина, професор в Гьотингенския университет (1736-1753 г.), където създава театър и ботаническа градина, основава в Гьотинген (1751 г.) Кралското научно дружество и е избран за негов първи президент. Предлага систематизация на растенията, основана на строежа на плода и външния вид на растението. Изучавайки ембриогенезата на птиците, се опитва да обоснове теорията на преформацията. В областта на физиологията експериментално установява свойствата на мускулните влакна. Внася редица допълнения към учението на У. Харви, уточнява връзката между различните звена от системата на кръвообращението. В поетичното си творчество Халер е типичен представител на ранното Просвещение. Поемата му “Алпи” (1729 г., изд. 1732 г.) е написана в жанра на описателно-дидактичната пейзажна поезия. Издава сборници: “Швейцарски стихове” (1732 г.), романите “Узонг” (1771 г.), “Алфред, крал на англосаксите” (1773 г.), “Фабий и Катон” (1774 г.), философската поема “За произхода на злото” (1734 г.).

Роден е Николай Михайлович Карамзин – руски писател, публицист и историк. Получава образование в частен пансион в Москва, където учи до 1783 г. Посещава лекции в Московския университет. Върху формирането на мирогледа и литературните схващания на Карамзин влияят философията на Просвещението и творчеството на английски и немски писатели сантименталисти. Той публикува множество преводи и оригиналната повест “Евгений и Юлия” (1789 г.) в сп. “Детско четене за сърцето и разума”. Сближава се с руски масони от обкръжението на Н. И. Новиков, но скъсва с тях през 1789 г. и пътешества из Западна Европа. След завръщането си в Русия издава “Московски журнал” (1791 г.-1792 г.), в който публикува – “Писма на руския пътешественик”, повестите “Лиодор”, “Бедната Лиза”, “Наталия – болярската дъщеря” и др. При царуването на Павел I е принуден да не публикува нищо. След смъртта му обнародва в своето сп. “Вестник на Европа” умерена консервативна програма. Издава 18-томна “История на Русия”, която е нов етап в развитието на дворянското направление в руска историческа наука. Историческата концепция на Карамзин се превръща в официална концепция на Руската империя. Умира на 3 юни 1826 г. в Петербург.

Умира Йохан Кристоф Готшед – германски писател и критик. Роден е на 2 февруари 1700 г. в Кьонигсберг. Представител е на ранното немско Просвещение. Издава нравоучителни ежеседмичници. Убеден привърженик е на класицизма. Обявява се за ясност и правдоподобие. Основните му критични произведения са: „Опит за критическа поетика на немците“ (1730 г.), „Немският театър, съгласно правилата на древна Гърция и Рим“ (т. I-VI, 1741-1745 г.). Превежда на немски език произведения на П. Корней, Ж. Расин, Ж. Молиер и др. Автор е на стихотворения, на трагедията „Умиращият Катон“, но е известен главно като критик, чието голямо влияние допринася за издигане на немската писменост и особено на немския театър.

В Англия е разпуснат Краткия парламент. Властта е предадена на О. Кромуел.
Кромуел е деец на буржоазната революция от ХVII в., ръководител на индепендентите. През 1640 г. е избран в Дългия парламент. Оливър Кромуел е един от главните организатори на парламентарната армия, която удържа победа над кралската армия в Първата (1642 г. –1646 г.) и Втората (1648 г.) гражданска война. Опирайки се на армията, изгонва от парламента презвитерианите през 1648 г., съдейства за провъзгласяването на републиката през 1649 г. От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Смазва движенията на левелерите, дигерите, освободителните движения в Ирландия и Шотландия. През 1653 г. установява едноличен военен режим.