КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1800 – Вашингтон става столица на САЩ 1915 – Състои се първия полет на изцяло метален самолет, построен от немската фирма „Хуго Юнкерс“ 1941 – Българското правителство обявява война на Англия и САЩ 1979 – В Ормузкия пролив потъва английския танкер “Енерджи” 1991 – В XXXVI Народно събрание е внесен закон за конфискация на имуществото на БКП и oстаналите тоталитарни организации и техните наследници, който засяга БСП, БЗНС, ОФ, ДКМС, профсъюзите и др.
ПРАЗНИЦИ:
- ООН –Международен ден на неутралитета
- ООН –Световен ден за включване в здравеопазването
- Русия – Ден на конституцията (1993 г.)
- Туркменистан – Ден на неутралитета (1995 г., спрямо Общността на независимите държави)
- Кения (Jamhun) – Ден на независимостта (от Великобритания, 1963 г., национален празник, празнува се паралелно и като Ден на републиката)
- Православна църква – Ден на Свети Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец
- Католическа църква – Обявление на образа на Дева Мария в Гуадалупе (най-големия санктуариум за почит на Божията майка в света – средно 12 милиона пилигрими годишно)
- Казахстан –Ден на митническите служители.
- Украйна –Ден на сухопътните сили.
2016 г. – Рекорден обир e извършен във Франция. Въоръжени крадци задигат 70 килограма злато на стойност 1.5 милиона долара от брониран автомобил.
2015 г. – Прието е Парижкото споразумение за изменението на климата (подписано на 22 април 2016 г.).
2008 г – Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство и стана 25-ата страна, участваща в споразумението за безвизово пътуване.
2007 г. – Умира Айк Търнър, американски музикант (*1931 г.)
2006 г – Умира Питър Бойл, американски актьор (1935 г.)
2002 г.
|
2002 г.
|
1995 г.
Умира Людмил Димитров Кирков – български режисьор. Роден е на 14 декември 1933 г. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисьор е на: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.), “София” (док., 1989 г.). |
1993 г.
|
1991 г.
|
1984 г.
|
1982 г.
|
1979 г.
|
1979 г.
|
1966 г.
|
1963 г.
Умира Теодор Хейс – германски политик, президент на ФРГ (1949-1959 г.). Роден е на 31 януари 1884 г. в Бракенхайм. Учи политическа икономия и история на изкуството в Мюнхенския и Берлинския университет. През 30-те години сътрудничи на различни вестници и списания. Депутат е в райхстага от Германската демократична партия (1924-1928 г., 1930-1933 г.). Той е един от основателите и председателите (1948-1949 г.) на Свободната демократична партия. |
1963 г.
|
1962 г.
|
1959 г.
|
1956 г.
|
1956 г.
|
1955 г.
|
1947 г.
|
1947 г.
|
1944 г.
|
1943 г.
|
1942 г.
|
1941 г.
|
1941 г.
|
1940 г.
Родена е Нина Димитрова Андонова – български критик. Работи в изд. „Народна младеж“, в Партиздат. Авторка е на статии по проблеми на съвременната и класическата българска литература. Съчинения: „Недоизказаното“ (1972 г.), „Светът на твореца. Литературно-критически очерки за Ефрем Карамфилов“ (1973 г.), Гео Милев“ (1974 г.), „Живот, умножен по седе Худ.-документална биография на П. Напетов“ (1976 г.), „Крум Попев. Документален очерк“ (1980 г.) и др. |
1939 г.
|
1938 г.
|
1930 г.
Роден е Еди Арам Казасян – български пианист, аранжор, вокалист, композитор. Учи пиано при З. Саян и проф. П. Пелишек. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.). Дебютът му в забавната музика е в оркестрите на Хр. Вучков (1956 г.) и Д. Ганев (1957 г.), където свири като пианист. От II половина на 50-те години датира сътрудничеството му с Л. Иванова (сформира и ръководи оркестъра й до края на нейната творческа кариера), с която гастролира в много страни на Западна Европа, участва в записите на певицата в Румъния, Унгария и Германия. Първата си композиция представя на “Златният Орфей” през 1976 г. Стилово песните му са близки до френския шансон. |
1925 г.
|
1923 г.
|
1919 г.
|
1917 г.
|
1916 г.
|
1915 г.
|
1915 г.
|
1913 г.
Сръбските власти избиват 126 от първенците на Радовиш и околията. Стотици от по-будните граждани и селяни са подложени на изтезания и мъчения. Зверски са убити свещениците Евтим Христов и гаврил Христов, които объркали в службата и вместо името на сърбския крал споменали цар Фердинанд. |
1913 г.
|
1908 г.
Роден е Лъчезар Дончев Станчев – български писател. Роден е във Вършец, след 1923 г. живее в София, завършва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1936 г.). През 1933-1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болио. Лектор е по френски език в Държавната политехника (1942-1948 г.). Главен редактор е на сп. “Чавдарче” (1946-1948 г.) и “Дружинка” (1949 г.), начело е на кабинета на председателя на Президиума на НС (1949-1953 г.), редактор е във вестник “Литературен фронт” (1953-1954 г.), главен редактор е на сп. “Славейче” (1956-1967 г.), завежда отдел “Литература и изкуство” в издателство “Хемус” (1967-1969 г.) и редакция “Литература и изкуство на чужди езици” в агенция “София-прес” (1969-1971 г.). Член е на СБП. Печата за първи път през 1925 г. в сп. “Нови дни” с псевдоним Жаднев. Превежда от френски, руски, чешки, румънски и други езици. Творчеството му за деца е жанрово многообразно – пише стихове, разкази, повести, приказки, пиеси, гатанки. Умира на 13 март 1992 г. в София. |
1906 г.
|
1905 г.
Роден е Василий Семьонович Гросман – руски писател. През II световна война (1941-1945 г.) е военен кореспондент на „Красная звезда“ и публикува серия очерци на военна тематика. Автор е на сборник с разкази: „Щастие“ (1935 г.), „Четири дни“ (1936 г.), „Разкази“ (1936 г.), „Живот“ (1943 г.) и др., на повести: „Глюкауф“ (1934 г.), „Безсмъртен народ“ (1942 г.), на романи: „Степан Калчугин“ (в 4 части, 1937-1940 г.), „За справедливото дело“ (1952 г.), на публицистични книги: „Направление на главния удар“ (1942 г.), „Треблинският ад“ (1944 г.), „Сталинград“ (1943 г.), на пиесата „Ако вярваме на питагорейците“ (1946 г.) и др. Умира на 14 септември 1964 г. в Москва. |
1901 г.
|
1897 г.
|
1896 г.
В село Гайтаниново, Неврокопско, е роден полковник Иван Атанасов Ангелов. Офицер от Българската армия. Командир на 19 пехотен полк. Уволнен през 1944 г. |
1888 г.
|
1884 г.
Роден е генерал-майор Васил Манов, командир на 21-ва пехотна дивизия през Втората световна война. |
1879 г.
Роден е Петър Константинов Стойчев – български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Артист е в трупата “Сълза и смях” (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Артист е в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г., дир. 1919-1923 г.). Ръководител е на театрите “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор е на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител е на роли в постановките “Мизантроп”, “Лес”, “Доходно място”, “Венецианският търговец” и др. Режисира с успех “Игра в замъка”, “Дамата с камелиите”, “Матура”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша” и др. Режисьор е на филмите “Земя” (1930 г.) и “Песента на Балкана” (1934 г.). Умира на 20 март 1945 г. в София. |
1877 г.
|
1874 г.
Във Велес е роден Панчо Тодоров Хаджимишев. Дипломат, управлява българската легация в Лондон (1908/10), пълномощен министър в Атина (1910/13). През Балканските войни е комисар по настаняване на бежанците от Македония, главен секретар в Министерство на външните работи (1913/14), пълномощен министър в Лондон (1914/15), пълномощен министър в Хага (1915). Участва в българската делегация подписала Ньойския договор, пълномощен министър в Рим (1920/21), пълномощен мънистър в Лондон (1924/35). Умира в София на 7 август 1957 г. |
1872 г.
|
1870 г.
Джоузеф Рейни става първия чернокож в Камарата на представителите на САЩ. |
1865 г.
Роден Антон Евтимов Кецкаров (Андон Кецкаров, Андон Кецкар) – български просветен и обществен деец, революционер. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 г. в Солунската българска мъжка гимназия.През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889-1897 г. – в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното: „Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта“ („Ранни спомени“) . През учебната 1897-1898 г. А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899-1900 г. по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища. След Илинденско-Преображенското въстание, в което взима участие, живее в България и работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „Българска Матица „, чието седалище е в Цариград. В 1912 г., преследван от турските власти, отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия. Участва в Балканската война в състава на Седма Рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сърбите. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. От февруари 1916 г. е директор на прогимназията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие. Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 -1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия. През 1922 г. Антон Кецкаров е инициатор за създаването на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през 1932 г. прераства в читалище, съществуващо и до днес. След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 г. Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. На 30 януари 1945 г. умира. Погребан е до църквата „Св. Константин и Елена“ в Охрид. |
1859 г.
Егор Ковалевский моли Алексей Бехметев да отпусне помощ от 2 750 сребърни рубли на българското училище в Кукуш за развитие на българското просветно дело. |
1849 г.
Роден е Стефан Иванов Кисьов – български военен деец, русофил, полковник. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2. пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения. Умира на 24 ноември 1915 г. |
1821 г.
|
1800 г.
|
1787 г.
|
1777 г.
|
1766 г.
|
1766 г.
|
1653 г.
|