КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 1 ФЕВРУАРИ

Умира режисьорът Захари Жандов (1911 – 1998), един от създателите на българското кино. Роден е на 1 октомври 1911 г. в Русе. Творческата му дейност започва през `40-те години като фотограф художник и режисьор (заснема погребението на цар Борис III през 1943 г.). Снима няколко значими документални филма: „Един ден в София“, „Хора сред облаците“ и др. В игралното кино дебютира с филма „Тревога“ (1951), станал една от знаковите творби на киното на `50-те години. След него поставя „Септемврийци“. Значително постижение е филмът му „Земя“ по повестта на Елин Пелин. Други творби: „Отвъд хоризонта“ (1960), „Шибил“ (1968), „Птици долитат“ (1971), „Боянският майстор“ (1981).

Цените на основните стоки са освободени от контрол и формирането им минава на пазарен механизъм. Това довежда рязък скок. По повод на поскъпването, премиерът Димитър Попов произнася фразата: „За Бога, братя, не купувайте!“.

Спира се производството на британското половин пени след 13-годишна изработка. То се оказва най-малко обичаната парична единица на острова.

Умира Доналд Дъглас – американски конструктор, създател на пътнически, товарни и бойни самолети. Първия си сериен самолет Дъглас създава през 1924 г. Конструктор и производител предимно на пътнически и транспортни самолети. През 1935 г. произвежда ДС-3 „Дакота“, а след това ДС-4, ДС-6, ДС-7, ДС-8, ДС-9, ДС-10.

В Иран от 18-годишна емиграция се връща аятоллах Р. Хомейни, провъзгласен за религиозен водач на иранската революция. В края на XIX и началото на XX в. Иран изпада в полуколониална зависимост от Великобритания и Русия, които през 1941-1946 г. я окупират. Реза шах Пахлави е принуден да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави, който се задължава да отстъпи Азърбайджан на СССР. През 1963 г. Мохамед Реза шах Пахлави започва мащабни реформи, които водят до сблъсъци с духовенството и през 1978 г. е въведено военно управление. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни, който се завръща в Иран, след като шахът напуска страната. Хомейни незабавно спира реформите и обявява Иран за ислямска република, а себе си – за пожизнен религиозен водач. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран, в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения. Продължилите спорове с Ирак за пограничните територии прерастват в открита война (1980-1989 г.). Аятоллах Хомейни умира на 4 юни 1989 г. С. А. Хаменей е избран за негов наследник. През 1992 г. парламентарните избори в Иран са спечелени от ислямистите. Политическата ориентация на правителството довежда страната до международна изолация. От 1997 г. президент е М. Хатами, а председател на меджлиса от май 1996 г. – Али Акбар Нагет – Нури.

Умира Джордж Хойт Уипъл (Whipple) – американски лекар патолог. Роден е на 28 август 1878 г. в Ашланд, Ню Хампшир. Лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина за откриването на чернодробната терапия при анемия (1934 г., заедно с Дж. Р. Майнът и У. Мърфи). Завършва Йейлския университет (1900 г.) и университета “Дж. Хопкинс” (1905 г.). От 1914 г. е професор в Калифорнийския университет, през 1921-1955 г. е професор по патология в университета “Рочестър”. Изследва анемиите, пигментния обмен, поражението на жлези с вътрешна секреция, туберкулозата, паразитните болести.

Умира Вернер Хайзенберг Heisenberg – немски физик, един от създателите на квантовата механика. Завършва Мюнхенския университет (1923 г.), където слуша лекции при А. Зомерфелд. През 1923-1927 г. е асистент на М. Борн. През 1927-1941 г. е професор в Лайпцигския и Берлинския университет. От 1941 г. е преподавател и директор на Института по физика “М. Планк” в Берлин; от 1955 г. работи в Мюнхен. През 1925 г. заедно с Нилс Бор разработва т. нар. матрична механика – първи вариант на квантовата механика, който дава възможност да се изчисли интензивността на спектралните линии. Доказва възможността на хелиевия атом да съществува в 2 различни състояния. През 1927 г. формулира отношението на неопределеност, което изразява връзката между импулса и координатните микрочастици – връзка, обусловена от тяхната корпускулярно-вълнова природа. Разработва (независимо и едновременно с Я. И. Френкел) теорията за спонтанното намагнетизиране на феромагнитите и обменното взаимодействие. Изследва структурата на атомното ядро, разкрива обменния характер на взаимодействията на нуклони в ядрото. Автор е на трудове по релативна квантова механика и единната теория на полето – нелинейна теория, която си поставя за цел да бъде теория на всички съществуващи физически полета. Носител е на Нобелова награда за 1932 г. (за трудовете си по квантова физика).

Родена е Лиза Мари Пресли – дъщеря на краля на рокенрола Елвис Пресли, бивша съпруга на Майкъл Джексън.

Състои се премиерата на комедията „Шведските крале“ на режисьора Людмил Кирков. Комедията е по едноименната повест на Николай Никифоров. Участват Кирил Господинов, Цветана Манева, Хиндо Касимов, Константин Коцев и др.

Умира Бъстър Китън – американски комедиен киноактьор и режисьор, един от най-големите комици на нямото кино, наред с Чаплин и Харолд Лойд. Китън дебютира в киното през 1917 г. с “Момчето от месарницата”. През 1923 г. е в “Метро Голдуин Майер” и започва да поставя своите пълнометражни комедии. С навлизането на звука настъпва криза в творчеството му. Заболява психически през 1937 г. През 50-60-те години създава няколко открояващи се второстепенни образа, предизвикали интерес към комедийното му наследство. През 1960 г. публикува мемоарите си “Моят чуден комедиен свят”. Филмография: “Глупакът” (1920 г.), “Затворник 13” (1920 г.), “Козата” (1921 г.), “Бледоликият” (1921 г.), “Полицай” (1922 г.), “Електрическата къща” (1922 г.), “Трите епохи” (1923 г.), “Нашето гостоприемство” (1923 г.), “Шерлок младши” (1924 г.), “Мореплавателят” (1924 г.), “Там на Запад” (1925 г.), “Генералът” (1926 г.), “Операторът” (1928 г.), “Сватба напук” (1929 г.), “Свободен и безгрижен” (1930 г.), “Влюбеният водопроводчик” (1932 г.), “Завинаги” (1943 г.), “Булевардът на залеза” (1950 г.), “Светлините на рампата” (1952 г.), “За 80 дни около света” (1956 г.), “Този луд, луд свят” (1963 г.), “Филм” (1965 г.), “Нещо смешно се случи по пътя към Форума” (1966 г.).

В Алабама е арестуван Мартин Лутър Кинг.

Кинг е борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и доктор по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години. Носител е на Нобелова награда за мир през 1964 г. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г., по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му – Олбърта Кинг. Посмъртно е награден с “Медал на свободата” (1977 г.).

Родена е Стефани – принцеса на Монако, малката дъщеря на принц Рение ІІІ.

Американският президент Линдън Джонсън отхвърля плана на Шарл де Гол за неутрален Виетнам и започва подготовка за нахлуване в страната. Линдън Джонсън е президент на САЩ (1963-1969 г.), член на Демократическата партия. По време на мандата му започва войната във Виетнам.

Групата “Бийтълс” за първи път оглавява американската класация на списанието Billboard с песента “I Want to Hold Your Hand”.

Бийтълс е английска рокгрупа, основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Съставът й е: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни; Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни; Джордж Харисън – китара, вокал, ситар; Ринго Стар – ударни, вокал; Стю Сътклиф – бас (до 1961 г.); Пит Бест – ударни (до август 1962 г.). Още през 1955 г. Дж. Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява с.г. Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Названията на групата се сменят на „Johny and the Moondogs“ (1959 г.), а след това на „Long John and the Silver Beatles“ (1960 г.). Те свирят в ливърпулските клубове „Казбах“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името „Бийтълс“, заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г., когато умира. През 1962 г. Бест е заменен с Р. Стар. Започват издаване на плочи с „Парлофон“, създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. “Бийтълс“ са наградени с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „битълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. Въпреки усилията и добрите намерения, разпадането на групата завършва през 1970 г., когато всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на “ Бийтълс“ търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт-музиката до по-твърдия рок и баладата, с влияния на места на английски фолклор. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г.: „Please, Please Me“ (1963 г.), „White the Beatles“ (1963 г.), „A Hard Day’s Night“ (1964 г.), „Beatles for Sale“ (1964 г.), „Help“ (1965 г.), „Rubber Soul“ (1965 г.), „Revolver“ (1966 г.), „A Collection of Beatles’ Oldies“ (1966 г.), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967 г.), „The Beatles“ (1968 г., известен като „Белият албум“), „Yellow Submarine“ (1968 г.), „Abbey Road“ (1969 г.), „Let it Be“ (1970 г.). Други албуми: „Live At The BBC“ (1994 г.), „Anthology I” (1995 г.), „Anthology II“ (1996 г.), „Anthology III“ (1996 г.), „CD Singles Collection“ (1999 г.); „1962 Live At The Star Club in Hamburg“ (2000 г.), „The Beatles 1” (2001 г.).

Куба е изключена от Организацията на Американските държави.

Република Куба е островна държава в Централна Америка. Столицата й е Хавана. Законодателен орган е Националната асамблея. През 1492 г. Куба е открита от Христофор Колумб, през 1511 г. е завладяна от Испания .През 1868-1878 г. води война за независимост, обявена е за независима република през 1902 г. В началото на XX в. започват военни интервенции на САЩ. През 1934 г. генерал Батиста-и-Салдивар извършва военен преврат с помощта на САЩ и завзема властта. Създадена е силна опозиция (1953 г.), ръководена от Фидел Кастро. На 1 януари 1959 г. Кубинската революция за независимост побеждава; създадено е правителство с министър-председател Ф. Кастро. Постепенно всички политически организации се обединяват в единна партия (от 1965 г. тя се нарича Комунистическа партия на Куба. Американското правителство установява икономическа блокада. През 1962 г. избухва Карибската криза. През 1976 г. Фидел Кастро става председател на Държавния съвет и на Министерския съвет. Приета е нова конституция. Куба е една от основателките на Движението на необвързаните страни.

Умира Клинтън Джозеф Дейвисън – американски физик, носител на Нобелова награда през 1937 година, заедно с английския физик Джордж Томсън.

Пуснат е първият американски спътник в космоса.

Министерството на пощите, телеграфите и телефоните е обединено с Министерството на транспорта и се създава Министерство на транспорта и съобщенията. С Указ № 59 се създава Министерство на просветата и културата, обединяващо министерството на народната просвета и министерството на културата.

Открива се Постоянният цирк в София.

Умира Едвин Армстронг – американски изобретател, разработил през 1933 г. система за радио разпространение в FM-диапазона.

Стотици хора, живеещи на източния бряг на Великобритания, загиват в едни от най-страшните бури в историята.

Опустошителна буря връхлетява крайбрежието на Британия – засегнати са територии от Йоркшир до Кент.

В Обединеното кралство е създаден първият уред за проследяване на нелицензирани телевизионни предавания.

Проведено е третото изпитание на атомна бомба на полигона в Невада, което за първи път е показано по телевизията .

Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател, кабинетът остава в същия състав. Преизбрани са и тримата подпредседатели на Министерския съвет – Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.

Вълко Червенков е политически и държавен деец. Член е на БКП. Взема участие в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. През 1924 г. е избран в състава на ЦК на БКМС. През 1925 г. емигрира в СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1928 г. е преподавател, а по-късно завеждащ българския сектор и директор на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Едновременно с това е член на Централната политемигрантска комисия при Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1938 г. е директор на школите при ИК на Коминтерна. След нападението на Германия над СССР (юни 1941 г.) е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП и главен редактор на радиостанция „Христо Ботев“. След 9 септември 1944 г. се завръща в България и става член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Председател на МС (3 февруари 1950 г.–18 април 1956 г.), зам.-председател на МС (18 април 1956–9 декември 1961 г.) и министър на просветата и културата (15 януари–9 юни 1958 г.). В края на 1961 г. е изваден от състава на Политбюро и освободен от поста зам.-председател на МС, впоследствие е изключен и от партията. През 1969 г. е реабилитиран.

Роден е Михо Димитров Михов – български генерал от авиацията (1991 г.), летец пилот “първи клас”. Завършва ВВВУ в Д. Митрополия, специалност “Летец пилот” и Военната академия “Г. С. Раковски” в София, специалност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка” (1980 г.); през 1988 г. – Генщабната академия в Москва. Инструктор летец (1972-1974 г.); зам.-командир (1974-1978 г.) и командир на ескадрила (1980-1981 г.); зам.-командир (1981-1982 г.) и командир на авиационен полк (1982-1986 г.). Служи в ГЩ на Българската армия (1986-1988 г.); зам.-командир на смесен авиационен корпус (1988-1990 г.); командир на дивизия (1990-1992 г.). Началник на Гл. щаб и командващ ВВС (1992-1997 г.); началник на ГЩ на Българската армия от 1997 до 2002 г.

С указ на президента от 2002 г. ген. Михо Михов е освободен от длъжността началник на ГЩ на БА и е назначен на длъжността съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. На 11 юни 2002 г. ген. Михов получава орден „Стара планина“ първа степен с мечове. С президентски указ ген. Михо Михов е назначен за посланик на Република България в Македония през 2005 г. Женен, има две деца.

Бомбардирана е палестинска пощенска сграда в Йерусалим.

По силата на изтърпяната присъда, произнесена от т.нар. Народен съд, са възстановени гражданските и политическите права на Димитър Гичев, Атанас Буров и Никола Мушанов (на снимката).

Започва провеждането на Първа национална конференция на ТКЗС. Приет е правилник за вътрешния ред. Набляга се на най-строго спазване принципите на доброволността.

Избран е първият генерален секретар на ООН – норвежкият дипломат Тригве. Организацията на обединените нации (ООН, UN) е политическа международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеровската коалиция по време на Втората световна война. Създадена е на 26 юни 1945 г. на международна конференция в Сан Франциско. Учредители на ООН са 50 държави. Приетият Устав влиза в сила на 24 октомври 1945 г. Този ден е обявен за международен ден на ООН. Седалището на ООН е в Ню Йорк.

Умира Кирил Преславски (Кирил Хенрих Франсоа Луиза Антоан Карл Филип, княз Преславски) – български княз, втори син на цар Фердинанд I Сакс-Кобургготски, по-малък брат на цар Борис III. Наследник на престола от 3.10.1918 г. до 16.06.1937 г. Роден е на 5 ноември 1895 г. в София. Завършва Военното училище в София и участва като офицер в Балканската (1912-1913 г.) и I световна война (1915-1918 г.); ген.-лейтенант (1938 г.), инспектор на пехотата (1935 г.). След абдикацията на цар Фердинанд I заминава с него в Германия и завършва агрономство в гр. Хале. Завръща се в България през 1926 г. и служи като офицер от българската армия. На 9 септември 1943 г. ХХV ОНС го избира за регент на България (заедно с Б. Филов и ген. Н. Михов, до 8.09.1944 г.). Осъден на смърт от I върховен състав на т. нар. Народен съд и разстрелян в района на Софийски централни гробища. Присъдата му е отменена през 1996 г.

Умира Иван Киров Вазов – юрист, военен и държавен деец. Роден в Севлиево през 1892 г.. Завършва Военното училище в София. Участва във войните 1912–1913 г. и 1915–1918 г. и достига до чин майор. След края на Първата световна война напуска по собствено желание военната служба и завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия. Работи като адвокат. Депутат е в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (14 април 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян.

Умира Иван Иванов Багрянов – български общественик и политик. Роден е на 27 ноември 1891 г. в с. Воден, Разградско. Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Като министър-председател (1.06.1944 г. -2.09.1944 г.) и министър на земеделието и държавните имоти в кабинетите на Г. Кьосеиванов и Б. Филов (1938-1941 г.) прокарва закон за социално осигуряване на селяните-земеделци. Външният натиск на Съветския съюз и вътрешните размирици, провокирани от комунистическата партия, не позволяват на правителството му да предприеме радикални действия за спасяване на България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд и разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г.

Умира Тодор Павлов Кожухаров – български журналист и публицист, известен повече с псевдонима си Федя Чорни и щабскапитан Копейкин. Роден е на 23 юли 1891 г. в Станимака, дн. Асеновград. Завършва Военното училище в София (1917 г.) и участва във войните като артилерийски офицер. От 1926 г. е директор на в-к “Слово”; министър на съобщенията в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.). Обявява се против създаването на Отечествения фронт и партизанското движение в България. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. През 1996 г. Върховният съд го признава за невинен.

Умира Първан Драганов – военен и държавен деец, дипломат. Роден в Лом през 1890 г. Завършва Военното училище в София, а след това и Военна академия в Германия. След края на Първата световна война е назначен на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III. От 1932 г. преминава на дипломатическа работа. Назначен е за военен аташе в Берлин, а от 1935 г. е съветник в българската легация в Париж. През 1936-1937 г. е пълномощен министър във Виена, а от 1938 до 1942 г. заема същия пост в Берлин. Допринася за въвличането на България във Втората световна война като съюзник на държавите от хитлеристката ос. От 1942 г. до 1 юни 1944 г. е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Ал. Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година. След 9 септември 1944 г. е задържан, осъден на смърт от Народния съд и разстрелян.

Умира Добри Божилов – политически и държавен деец, финансист. Роден в Котел през 1884 г. След завършване на основно образование в родния си град продължава да учи в търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 г. работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е неин управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днешен Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян.

Умира Иван Русев – военен, политически и държавен деец, ген.-майор. Роден е в Шумен през 1872 г. Първоначално учи във Военното училище в София, а след това заминава за Русия и завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завръща се в България и взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. След това минава в запаса. Включва се активно в дейността на Военния съюз и Народния сговор. Русев е един от главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г.. В правителството на Ал. Цанков (9 юни 1923–4 януари 1926 г.) е министър на вътрешните работи и народното здраве. Като такъв носи голяма отговорност за организирания бял терор в страната. Дълги години е народен представител – от 1923 до 1934 г. и през 1940–1941 г. След държавния преврат на 19 май 1934 г. с част от деветоюнците образува крило, което подкрепя управляващите среди. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд.

Умира Иван Бешков – обществен и държавен деец. Роден е в с. Долни Дъбник през 1896 г. Брат е на народния художник Ил. Бешков. Завършва Търговска гимназия в Свищов и следва финансови и стопански науки в Лайпциг, Германия. След Първата световна война записва право в СУ „Св. Климент Охридски“, но се отказва и продължава образованието си по финансови и стопански науки в Лайпциг. След завръщането си в България е учител в родното си село (1922–1924 г.) и директор на местната земеделска кооперация (1924–1926 г.). Един от основателите на кооперация „Българска захар“ и член на управителния й съвет (1926–1936 г.). Главен директор на Общия съюз на българските земеделски кооперации (1938–1943 г.), администратор на Българската земеделска и кооперативна банка (1934–1938 г.). Член на БЗНС от 1923 г. Депутат в ХХII (1927–1931 г.), ХХIII (1931–1934 г.) и ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър на земеделието и държавните имоти (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, осъден на смърт и разстрелян в София.

Умира Александър Станишев – държавен деец, лекар-хирург, професор. Роден е в Кукуш през 1886 г. Завършва Солунската българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Следва една година естествена история в СУ „Св. Климент Охридски“, след което завършва медицина в Мюнхен. Известно време работи в различни болници в Германия. През 1912 г. се завръща в България и по време на Балканските войни и Първата световна война е хирург във военните болници. След войните заминава отново за Германия, специализира в Мюнхен и Хайделберг. От 1920 г. е редовен доцент, а по-късно (1927–1944 г.) – професор, ръководител на катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Декан на факултета (1930–1931 г., 1937–1938 г.) и ректор на университета (1938–1939 г.). Създател и пръв ръководител на Хирургическата клиника. Станишев е член, а през 1938 г. подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Привърженик на идеята за по-тясно културно и политическо обвързване на България с Германия. Отстоява тази позиция като министър на вътрешните работи в правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.). Публикува над 50 научни труда и статии, по-важни от които са: „Пластично възстановяване на анкилозирана коленна става“, „Пластично възстановяване на горна устна чрез трансплантация от долната“, „Волево движение на изкуствената ръка, Зауербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ и др. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд.

Изпълнени са смъртните присъди срещу осъдените от върховните състави на т.нар. Народния съд. Той има 4 върховни и 64 областни състава, заседаващи от декември 1944 г. до април 1945 г. Образувани са 135 процеса с общ брой на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516, 451 делата са спрени или прекратени. По дело № 1 осъдените на смърт са 2730 души и сред тях са тримата регенти, 22-ма министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права. През 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдата, по която са осъдени на смърт царските регенти, министри и съветници.

Умира Богдан Димитров Филов – български историк, политик, регент (9.09.1943 г. – 9.09.1944 г.), министър-председател (16.02.1940 г. – 9.09.1943 г.), министър на народното просвещение (1938-1942 г.), министър на външните работи и изповеданията (1942-1943 г.). Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Председател е на БАН (1937-1944 г.; през 1992 г. Общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му). Син е на Д. Филов. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.), в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.); докторска дисертация “Легионите в провинция Мизия” (1906 г.). Професор по археология в СУ (1920-1944 г.). Декан на Историко-филологически факултет (1924-1925 г.). Ректор на СУ (1931-1932 г.). През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. Професор по археология в СУ. Директор на Български археологически институт с музей (1920-1944 г.). Известен специалист по средновековна история и археология. Чл. на мн. научни дружества в Европа. Филов се оказва начело на българската държава в трудните години на II световна война. Правителството му обявява война на САЩ и Великобритания (дек. 1941 г.). Член е на Регентството (9.09.1943 г. – 8.09.1944 г.). Осъден е на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото, отнето му е званието “академик” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Трудове: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийска църква, Св. София”, “Старобългарско изкуство”, “Римско владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др.

Подписана е спогодбата Нойбахер. Спогодбата е между хитлеристкото и българското правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България. Наречена е на името на германския представител, който я подписва. Предвижда Българската народна банка да предостави средства за покриване нуждите на хитлеристките войски в България срещу финансовите задължения на страната към Третия райх, а ако такива няма, покриването на тези разходи да се осъществява чрез заверяване на клиринговата сметка на БНБ при Дойче Феррехнуунгскассе. Спогодбата предвижда още снабдяването на хитлеристките войски с храни и фуражи да се извършва от Германия, а покупките на тези артикули в България да става само в рамките на определените квоти. Клаузите на спогодбата не се спазват от хитлеристка Германия. Вместо предвидените 500 млн. лв. до септември 1944 г. тя изтегля от БНБ 7,039 млрд. лв. А от изкуствено поддържания висок курс на марката (32,50 лв. вместо 9,43 лв.) ощетява България с още 5,9 млрд. лв. Нарушава се и клаузата за снабдяването на германските войски с хранителни стоки, като вместо от Германия то се извършва от България. Не е спазено и изискването да не се изнасят стоки от България. Спогодбата престава да действа след преустановяване на официалните отношения между двете страни през септември 1944 г.

Към 5-ти бомбардировъчен отряд в Пловдив се формира предупредителна рота за подготовка на кадри, с което се поставя началото на Въздушно-предупредителната служба.

Русия започва ново нападение срещу Финландия.

Роден е Владимир Викторович Аксьонов – космонавт.

Роден е Борис Николаевич Елцин – първият президент на Русия. Завършил е Уралския политехнически институт. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Депутат е във ВС на СССР (1978 г.). През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на „перестройката“, с което става най-популярния човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ през септември 1989 г. През 1991 г. е избран за президент, преизбран е през 1996 г. Длъжността президент заема до 2000 г. През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври1993 г., с помощта на армията, потушава опит за преврат. Създава ОНД. Провежда икономически реформи. На 7 ноември 1991 г. обявява КПСС извън закона.

В София започва да излиза в. „Победа“, всекидневен обеден вестник. Орган е на Българския земеделски народен съюз. Просъществува до 8 юни 1923 г. Главен редактор е: Г. Ив. Костов. Сътрудници са П. Д. Петков, К. Тодоров, Тр. Кунев (Ланчелото), С. Румянцев, Ст. Омарчевски и др.

Русия приема Грегорианския календар и 01 февруари става 14 февруари.

Обнародван е първият Закон за БАН. Българската академия на науките е основана през 1869 г. в Браила (Румъния) като Българско книжовно дружество. След Освобождението се премества в София, а през 1911 г. е преименувана на БАН. Състои се от самостоятелни научни институти, лаборатории и други звена. В нея съществуват три клона: „Природоматематически и инженерни науки“, „Биологически, медицински и аграрни науки“ и „Обществени, хуманитарни науки и изкуства“. БАН се ръководи от: Общо събрание, Управителен съвет и председател. Печатен орган е „Списание на БАН“, излизащо от 1911 г. до 1945 г., през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са „Летопис на БАН“ и „Сборник на БАН“ . През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. председатели са : М. Дринов (1869-1882 г.; 1884-1894 г.), В. Д. Стоянов (1882-1884 г.), В. Друмев (1898 г.), Ив. Евстр. Гешов (1898-1924 г.), Л. Милетич (1926-1937 г.), Б. Филов (1937-1944 г.), Д. Михалчев (1944-1947 г.), Т. Павлов (1947-1962 г.; почетен председател до май 1977 г.), Л. Кръстанов (1962-1968 г.), А. Балевски (1968-1988 г.; след което е почетен председател), Бл. Сендов (1988-1991 г.), Й. Малиновски (1991-1996 г.); Ив. Юхновски (от 1996 г.).Издателската дейност на БАН се реализира от Академичното издателство „Проф. М. Дринов“.

Излиза първи брой на първия утринен ежедневник в. „Утро“. Вестникът просъществува до 1944 г. Основан е от Ст. Дамянов, главен редактор е Ст. Танев. Изданието публикува регионални и международни новини, криминални истории, реклами и др.

Завършва общата железничарска стачка, в която участват около 4000 души. Тя е ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.), БСДС „Пролетарий“ и Радикалдемократическата партия. Стачката завършва с частична победа на работниците. Същият ден е основан Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.)

В София е основан Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.)

Членовете на двата Върховни македоно-одрински комитета са арестувани и интернирани, след като под натиска на Русия българското правителството разтуря комитетите.

Откуп от 104 кг. злато е изплатен на Яне Сандански. На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО. Опитът на турските власти да открият четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива все по-голяма известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство предоставя 14 500 златни турски лири. Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.

Роден е Кларк Гейбъл – американски киноартист, носител на наградата “Оскар.” Участва във филмите „Това се случи през нощта“ (1934 г.), „Бунтът на Баунти“ (1935 г.), „Отнесени от вихъра“ (1939 г.), „Високи мъже“ (1955 г.), „Това започна в Неапол“ (1960 г.), „Неудачници“ (1961 г.).

Роден е Анастасио Сомоса Гарсия – управлявал 44 години Никарагуа. Той е никарагуански политик и държавник, генерал. През 1932 г. заема длъжността началник на Националната гвардия. Президент на Никарагуа (1936-1947 г., 1950-1956 г.). По време на диктаторското му управление са избити много патриоти, между които и националният герой на Никарагуа А. Сандино, разтурени са демократичните организации. Изпраща войски в помощ на диктаторския режим в Коста Рика (1948 г.) и организира интервенцията в Гватемала (1954 г.). Смъртно ранен е в резултат на извършено срещу него покушение.

В Торино се състои премиера на операта “Бохеми” от Джакомо Пучини.

Пучини е италиански оперен композитор, произхожда от стар музикален род. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера – „Вилиси“, представена с успех в Милано. Втората му опера – „Едгар“ (1888 г.), претърпява провал. С „Манон Леско“ (1893 г.) Пучини печели световна слава на оперен композитор. Следващите му произведения са „Тоска“ (1900 г.); „Мадам Бътерфлай“ (1904 г.). След едно посещение в Америка Пучини получава поръчка от „Метрополитен опера“ за произведение върху американски сюжет и създава операта „Момичето от Златния запад“ (1910 г.), която с успех се изпълнява в Ню Йорк. През 1917 г. създава прочутия „Триптих“, състоящ се от едноактните опери „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“. Последната му творба е операта „Турандот“, която не успява да завърши.

Направена е промяна в Закона за печата известна като „Папанчева добавка“. За отговорните редактори се изисква постоянно местожителство и завършено средно образование.

Роден е Джон Форд – американски кинорежисьор, в Холивуд е от 1913 г. като асистент-режисьор, а от 1917 г. – като режисьор. Снима много късометражни каубойски филми преди “Железният кон” (1924 г.). Смятан е за един от най-големите майстори на уестърните. Снима и детективски, комедии, спортни, исторически, приключенски, военни, биографични филми, социално-психологически драми, екранизации. По време на Втората световна война е на служба в армията и създава документални филми. Снима над 120 филма. Носител е на 4 награди “Оскар”. Смятан е за класик на американското и световно кино.

Томас Едисън създава в Ню-Джърси първото в света киностудио “Черната Мария”.

Роден е Гаврил Димитров Генов (псевд. Цонев) – деец на българското и международно работническо и комунистическо движение. По време на Септемврийския селски бунт ръководи въоръжените действия във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на бунта се оттегля в Югославия. През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП (т. с.). От 1927 г. е в СССР, където работи в Селския интернационал и в българската секция на ИККИ. Завършва международната Ленинска школа. Редактор на съчиненията на В. И. Ленин на български език. Умира 20 януари 1934 г. в Москва.

Франция възстановява дипломатическите си отношения с България, прекъснати по повод експулсирането на журналиста Гастон Шадурн. Шадурн е арестуван и експулсиран в Сърбия на 8 ноември 1891 г. В последвалия дипломатически скандал Българското правителство се налага с подкрепата на Англия и на Турция. В резултат Франция къса дипломатически отношения с нашата страна.

Излиза първото издание на Оксфордския речник на английския език. Оксфордският университет е от най-старите университети в Европа. Основан е през втората половина на ХII в. Състои се от 20 частни колежа, всеки един от които има своя дисциплина. Колежите имат общи събрания (конгрегации и конвокации) и тяхната съвкупност образува Оксфордския университет. Университетът издава дипломи със степени: бакалавър, магистър и доктор. Притежава множество библиотеки, между които прочутата Бодлеанска библиотека, 2 обсерватории, ботаническа градина, музеи, печатници и др.

Роден е Владимир Димитров–Майстора – виден български живописец и график. Завършва Рисувалното училище в София. Посещава почти всички европейски галерии и Ню Йорк. На фона на цветя и овощни дървета пресъздава образи на девойки, предимно от Кюстендилско. Член е на Световния съвет за мир. В творчеството си формира своеобразен национален-декоративен стил. Рисува десетки автопортрети, цикъл „Сватба“, „Белят платно“, „Циганка“, „Кози“, автопортрет, „Жътва“, пейзажи от Рим, Цариград, множество рисунки. Владимир Димитров умира през 1960 г.

Родена е Хати Карауей- първата американка, избрана в Сената.

Четите на Панайот Хитов и Жельо Войвода водят бой с башибозушки групи край с. Садово, Сливенско.

В Букурещ е отпечатан първият брой на сатирично-хумористичния вестник „Тъпан“. Редактор на вестника е Иван Мънзов, негов уредник до брой 8 е Киряк Цанков, с материалните въпроси се занимава Димитър Ценович, отговорник за вестника е Бр. Велешки, а карикатурите са дело на Хенрих Дембицки. Изданието е пръв печатен орган на формиращата се революционна партия сред българската емиграция в Румъния. Съдържанието му е разнообразно – остро написани сатирични статии, фейлетони, прегледи, хумористични сценки и диалози, стихотворения, дописки, информации, телеграми, известия, бележки, гатанки, пословици, поговорки, съновник, много карикатури. На вестника сътрудничат Христо Ботев, Иван Кършовски, Тодор Икономов, Д. Великсин, Иван Касабов, Пантелей Кисимов.