- Първият български телевизор струвал 5 пъти повече от заплатата на млад висшист
- БНТ празнува 65 години, но всъщност май е на 70
Кой първи е предал едновременно картина и звук на разстояние? Има спорове, защото много учени са правили опити.
Днес обаче никой не отрича факта, че баща на съвременната телевизия е руснакът Владимир Зворикин, емигрирал след Октомврийската революция в САЩ. През 1930 г. екипът му прави излъчване на картина и звук от разстояние. Е, тогава образите са били по-скоро силуети.
През 1935 г. на Айфеловата кула в Париж е монтиран предавател и от него започват редовни тв излъчвания. След година в Германия е показано директно предаване на олимпийските игри в Берлин. Зрителите са в центъра на града и гледат огромен екран. Не остават назад и англичаните, които в годините на Втората световна война предават директно боксови мачове.
Ние, българите, обаче си имаме собствен, при това нелек път на развитие.
Първите опити за предаване на образ и звук у нас започват през 1951 г., но скоро са преустановени.
За това време ръководителят на колектива проф. Саздо Иванов е записал: “Телевизия имаше само в някои по-големи страни и за нея се знаеше много малко у нас.” После изрежда имената на участниците освен него, Кирил Кирков, Никола Бъчваров, Ангел Ангелов, Александър Доков и Минко Минков. По-нататък допълва: “Макар при крайно трудни условия, оскъдна специална литература, липса на техническа документация, специфични материали, измерителни уреди, средства и др. и че никой от колектива не е виждал телевизионно предаване и приемане, сметна се, че ще се преодолеят тези трудности.”
По това време в най-развитите страни вече има телевизионни предавания между 2 и 4 часа седмично, а
в САЩ се е появила и цветната телевизия
Сред напредналите телевизионно държави е и Япония. При нас обаче нещата се развиват на фона на поредната соцреорганизация.
В годините след Втората световна война партийно-държавната поръка е да се обръща сериозно внимание на инженерните кадри и обучението им във висши училища. Заварената Държавна политехника, създадена през 1941 г. с нейните два отдела Строително-архитектурен и Машинно-технологически, но и услужливо
преименувана на “Сталин”,
бързо се разраства, увеличава се броят на студентите. През 1951 г. се разделя на три факултета – Мишиностроителен, Електротехнически и Индустриално химически. Скоро след това и специалностите по минно инженерство и инженерна геология се обособяват като Минно-геоложки факултет.
През 1953 г. държавната политехника се разделя на 4 вуза – Машинно-електротехнически, ВМЕИ “Ленин”, Инженерно-строителен – ИСИ, Химико-технологичен – ХТИ, и Минно-геоложки – МГИ.
МЕИ се намира в сграда между тогавашния бул. “Толбухин” и “19 февруари”, а ХТИ се настанява в бившата държавна печатница. После е преместен в стара казарма в “Дървеница”.
Това е обяснението защо опитите за създаване на тв излъчване в България прекъсвват. Едва през 1953 г. започва оборудването на МЕИ, който вече е преименуван на “Ленин”, със съвременна апаратура и лаборатории и се вижда първият предаван образ по телевизор.
На екрана на собственоръчно изработен тв приемник се появява … трансформатор
и така е осъществено първото телевизионно предаване в лабораторни условия.
На следващата година усилията са насочени към разработване на студийна предавателна апаратура. Колективът на проф. Саздо Иванов вече има и предавателна телевизионна тръба тип “супериконоскоп”, подарена им от чехословашки колеги. На помощ идва и голямо количество трофейна апаратура, останала в армията ни от Втората световна война. Пригажда се с редица изменения и предоставената на колектива киномашина от времето на немия филм. След редица подобрения с нея се постига едновременното предаване на образ и звук. Български офицер, завърнал се от Съветския съюз, като разбира за опитите, подарява на колектива собствения си телевизионен приемник, който е закупил там.
В СССР телевизионни предавания и производство на телевизори има още от началото на 30-те години. До края на 1953 г. всички блокове на студийната апаратура са завършени и в началото на следващата над МЕИ се издига 20-метрова предавателна антена.
В навечерието на Първи май 1954 г. е излъчено първото тв предавене по безжичен път.
Приемникът е в кабинета на ректора. Присъства и тогавашният министър на науката, културата и изкуствата Рубен Аврамов. След това предаване започва редовно излъчване от лабораторията два пъти седмично, основно на филми, предоставени от Българска кинематография. Саздо Иванов в спомените си споменава, че българският телевизионен предавател е създаден без външна помощ от научни работници и е първият на Балканите. “НРБ се нареди сред малкото страни в Европа, които през 1954 г. имаха собствена телевизия.”
През май 1955 г. се прави демонстрация в Съюза на научните работници на ул. “Г. С. Раковски”, днес БИАД.
Интересът е огромен, залата е препълнена,
много хора остават отвън и излъчването е повторено след няколко дни в най-големия салон тогава, този на Театъра на въоръжените сили.
През 1954 г. представител на английската фирма “Пей”, която предлага апаратура на Пловдивския панаир, посещава експерименталния телевизионен център на МЕИ “Ленин”. Англичанинът се изненадва, че българите са постигнали толкова добър резултат с “такъв самодеен миниатюрен предавател”. След това подарява техния приемник, който са демонстрирали на панаира.
През април 1955 г. и генералният секретар на ЦК на БКП и министър-председател Вълко Червенков се заинтересува от това как върви работата по създаване на българска телевизия и кани колектива да му покаже предаване, излъчено от центъра на София до неговия кабинет. Гледа игрален филм. Следва среща с журналисти и съветници на Първия.
Създателите са откровени, че телевизионното предаване е извършено с “подръчни материали”. Присъстващите проявяват типичната и до днес черта за български ръководители и започват да дават препоръки за усъвършенстване. След това обаче на колектива са подарени два телевизора ТЕМ-2, а Саздо Иванов, Кирил Кирков и Никола Бъчваров са изпратени на специализация в Съветския съюз. Там получават пълната документация за изграждане на телевизионни съоръжения.
Така на 7 ноември 1956 г. директно се предава манифестацията на софийските граждани. Следва пак манифестация – този път за 24 май 1959 г. И двете ги гледат единици, защото приемането е в експерименталния център на МЕИ.
Още по времето на тия пробни излъчвания, започва изграждане на национален телевизионен предавател. Първият е в експерименталния център на МЕИ и е завършен в края на 1959 г. Последното му предаване е в края на 1961 г. За това време са излъчени над 500 филма.
Започва и разработката на български телевизори –
през 1955 г. в лабораторията на софийския завод “Климент Ворошилов”. Мнозина изследователи обаче оспорват това първенство и посочват, че инж. Пренеров е направил телевизор във фабриката си в Бургас още през 1944 г., но скоро след 9 септември той е
иззет от създателя му и “отнесен незнайно къде.”
В лабораторията на завода се събират инженерите Стоян Паунов, Марин Николов и Апостол Апостолов, а ръководители на проекта са старши научният сътрудник Йордан Младенов и Серафим Попов. След близо 2 г. се появява прототипът на първия български телевизор “Опера”, представен в Централния военен клуб. Прави се експеримент и в Русе – слагат и още един телевизор – “Фаворит”, и присъстващите сравняват качеството на изображението. Допитването дава предпочитание на българския. След това започва масовото му производство. Цената му е около 5 пъти повече, отколкото 80-левовата начална заплата на млад висшист. През 1960 г. са произведени и продадени 400 телевизора, за да се увеличат почти 12 пъти следващата.
Още през 1957 година обаче е приета цялостна програма телевизията да достигне до колкото може повече зрители в България, което няма как да стане от МЕИ. Започнало е строителството на телевизионна предавателна кула в тогавашния Парк на свободата.
Тя за времето си е най-високата сграда у нас
Има 14 етажа и две тераси. Заедно с антените тя достига 110. В нея са разположени лаборатории и работилници към телевизионния център, кабинети за творческите и технически работници, зала за прожекция на филми, малко студио, от което се предават културни прояви и срещи с известни творци. От 1961 г. непосредствено до кулата започва строеж на студиен комплекс, в който има малко и голямо телевизионно студио и отдел за производство на телевизионни филми. Ръководител на строежа е инж. Христо Златков. През 1961 г. по кабел са свързани българската и румънската телевизия. След година пак така е установена връзка и с Прага, Будапеща и Москва. Тогава се предвижда на година в ефира у нас да се излъчват около 150 филма. Пръв режисьор е Ангел Вълчанов. На 6 декември 1959 г. тържествено е открит Софийският телевизионен център, а на 26 декември от него е излъчено първото тв предаване. Главен редактор е Борислав Петров.
В ефир. Говорителка: Чакайте, другари! Артист: Стига, зрителите ни чакат!
Добър вечер, драги зрители. Нашата програма започва. Пред вас са столичните артисти Пенчо Петров и Стоян Стойчев.
На телевизионния екран изплуват образите на говорителката, но Пенчо Петров я прекъсва:
Ние ще се опитаме да…
Чакайте, другари – иска да вземе думата говорителката, но другият артист се намесва:
– Стига сме чакали! Пък и зрителите отдавна ни чакат.
Наистина столичани отдавна чакат и се радват, че в дните, когато честват годишнината на Великата октомврийска социалистичечска революция, Софийският телевизионен център влиза в действие.
На шестия етаж на телевизионната кула сега се правят пробни предавания, изпитват се съоръженията, подготвя се бъдещата работа. Операторът Васил Киранов смело движи телевизионната камера ту напред, ту назад, за да може да хване окото колкото може по-добре играта на двамата артисти, да предаде най-точно изражението на лицата им. А в командната зала режисьорът Ангел Вълчанов следи на няколко телевизионни екрана полученото изображение, дава указания.
В програмата на днешното пробно предаване влиза и предаване на модно ревю от Дома на техниката, филм, изпълнение на народни песни от телевизионното студио. Наистина предаването е само пробно, не се излъчва в етера (по-късно ще заменим тая дума с ефир – б. а.), но дава вече що-годе представа за бъдещата работа на Софийския телевизионен център. Той ще предава спектакли на театрите и операта, спортни състезания, манифестацции и други масови прояви. Излъчването на програмата ще става на седми телевизионен канал, съгласно стандарта на Международната организация за радио и телевизия – ОИРТ, който е възприет от СССР и всички народнодемократични страни. Разполагането на изображението ще става на 625 реда, ще се излъчва и ще се възпроизвежда след това в телевизорите. Програмата на Софийския телевизионен център ще може да се приема в цялото Софийско поле, докъдето стига пряката връзка на телевизионната антена с антената на телевизионната кула.
Кой е Саздо Иванов
Роден е на 2 април 1899 г. в Трън в занаятчийско семейство. Баща му Иван е от с. Слишковци, останал отрано сирак и се преместил при по-големия си брат в Лесковац, Сърбия. Той пък се оженил в града и създал голямо семейство. Оттам заминал за Виена, за да изучи шивашския занаят. В България бил полуграмотен и като самоук се научил да използва най-елементарно българско писмо. Във Виена обаче усвоил говоримо много добър немски. Научил се да шие освен ежедневни дрехи и рединготи, жакети, фракове. Върнал се в Трън. Там се жени през 1898 г. за Магдалена, дъщеря на Раденко от голямото трънско семейство Байкушеви. На следващата се ражда Саздо.
Първоначално, докато учи, той се захваща и с бащиния си занаят. Има една сестра и двама братя. През 1924 г. завършва физика в Софийския университет и започва работа като директор на училището в село Каменово, Разградско, после е учител в родния си град. През 1927 г. става асистент в Софийския университет и след 18 г. е доцент в бившата Политехника. Специализира в областта на полупроводниците през 1938-1939 г. в Политехниката в Мюнхен. От 1946 г. е професор. От 1953 до 1960 г. е ректор на ВМЕИ „Ленин“. Започва работа по създаване на български експериментален телевизионен предавател през 1954 г. и опитните телевизионни излъчвания, които продължават от 1955 до 1959 г.
