Ако мозъкът ви накара да се оправдаете с външни фактори, пропускате да си направите верните изводи
Правите ли фундаментална атрибутивна грешка? Дано не – звучи толкова сериозно и заплашително…
Със сигурност правите, защото става дума за нещо много обичайно – при своя грешка да търсите оправдание извън себе си, а като сгреши някой друг, да смятате, че сам си е виновен.
Човешко си е, а тежкия термин употребяват социалните психолози. Това когнитивно изкривяване е известно и под името „грешка на фундаменталното окачествяване“.
С изследвания психолозите са доказали, че мнозинството от хората приписват успехите на личните си качества, а неуспехите си отдават на външни обстоятелства. Към другите обаче използват обратната логика: победите им тълкуват като плод на късмет, а загубите – на недостатъците им.
Тези нагласи водят до опасни последствия в професията и в личния живот. Когато търсите причини навън, не успявате да си научите урока от своя провал. А като мислите, че колегата ви успява на късмет или че не успява, понеже е некадърник, може да загубите състезанието с него.
Важно е да знаете, че сте склонни да се оневинявате и да си намирате оправдание с някой друг или с нещо друго. Към това изкривяване ви тика мозъкът. Понеже той е направил грешката, не иска да страда. Проявява инстинкт за самосъхранение и се защитава. Нарича се самообичащо се съзнание.
Получава се вътрешна криза. Ако волево не я преодолеете, не можете да си признаете грешката и да продължите напред – да я преживеете, страдайки известно време, и да я забравите, ако е непоправима, или да я поправите. Но и в двата случая да си вземете поуката от нея.
Щом го направите, мозъкът ви вече става мъдър съветник. При това много бърз.
Британски психолози от университета в Екситър са измерили скоростта, с която човек може да се учи от грешките си. Проф. Анди Уилс и екипът му карали доброволци да намират грешките си в прогнози, а после ги поставяли в същите ситуации и наблюдавали какво се случва в мозъците им.
„В мозъка съществува зона, която предупреждава за по-малко от секунда, че предстои да повторим допусната грешка – коментират изследователите. – Резултатите показват, че мозъкът реагира на грешка още преди информацията да започне да се обработва съзнателно.“
Само дето трябва да уловите сигнала.
Така или иначе първата стъпка да не повтаряте лошия си опит е да не допуснете фундаменталната атрибутивна грешка да се оневинявате.
Не е лесно, понеже освен самообичащото се съзнание към това ви запраща и социалната среда. Тя от дете ви внушава, че е срамно да не правите винаги правилните неща, че винаги трябва да сте отличници.
„Така започваме да се побъркваме от вероятността, че може да сбъркаме. А като сбъркаме, смятаме, че има нещо сбъркано в нас самите – казва психоложката Катрин Шулц. – Начинът да успеем не е никога да не правим грешки. Начинът е да приемем, че грешката ни отваря друга врата и често ни води към по-голям успех.“
Тя припомня, че още през IV век свети Августин е написал Fallor ergo sum – „Греша, значи съм (съществувам)“. Грешките са източник на продуктивност и изобретателност, когато от тях са извадени правилните изводи. Както казва индустриалецът Хенри Форд: „Провалът е шанс да започнете отново по-разумно. Единствената истинска грешка е тази, от която не научаваме нищо“. Или изобретателят Томас Едисън: „Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, които не вършат работа“.
Можете да намерите още цитати от известни личности, които твърдят, че грешките са неделима част от успеха и си пречите да го постигате, ако се страхувате от тях. Не се опитвайте да ги заметете под килима с фалшиви оправдания, приемайте ги като учител и се стремете да се възползвате от трудния урок, който той ви преподава.
„Придобитото знание от грешките е по-трайно отколкото от успехите. Това не означава да рискуваме, когато сме убедени, че действията ни са обречени на провал. Означава да не неглижираме грешките си и да не си ги признаваме. Златната среда е да действаме превантивно, като анализираме дребните неуспехи и ситуациите, в които успяваме на косъм, за да извличаме полезна информация от тях, вместо да чакаме да ни сполети по-грандиозен провал“, обяснява Вандана Десай, професор в Университета на Колорадо.
Тя отива още по-далеч – съветва да не криете грешките си, да не се срамувате, а свободно да споделяте и тях, и знанията, които сте извлекли. Подобен подход ще намали страха от грешки, който често ви спира да действате. Грешката е ценен урок, който никой друг не може да ви даде.
Психолозите признават, че за всичко това пречат и подтикват към оневиняване чрез външни фактори емоциите – яд и разочарование. Но те не бива да ви спират да си признаете и да анализирате грешката.
Полезно е да си запишете всеки детайл, защото по този начин картината се изяснява и може да видите къде точно сте сбъркали, защо не сте направили необходимото и как да промените подхода си в бъдеще.
Запишете и какви чувства сте преживели. Така урокът наистина остава трайно в мозъка и му давате възможност да ви предупреди, преди отново да тръгнете да допускате същата грешка, препоръчват когнитивните психолози.
- Алгоритъм да преодолеете вътрешната криза
о Не потискайте емоциите си. Нормално е да сте ядосани и разочаровани, че сте сгрешили. Позволете си малко да попреживявате. Може и да изразите чувствата си в степен, допустима за работното място. Или да се скриете някъде и да се разтоварите с крясъци, да речем.
Като изпуснете емоционалната пара, ще сте по-ефективни в следващите стъпки за оценяване на ситуацията.
о Признайте грешката възможно най-бързо. Тук е трудният момент, защото склонността към фундаменталната атрибутивна грешка ви казва, че някой друг е виновен. Трябва да включите разума, за да си изясните възможно най-безпристрастно какво сте направили или не сте направили.
Така ще се успокоите – дори и голяма грешка да сте допуснали, вече знаете точно каква е. Ще си върнете самоувереността и ще продължите напред.
о Оценете щетите и мислете максимално прагматично. В някои случаи грешката може да бъде поправена, да опитате отново и с допълнителни усилия целта да бъде постигната. Трябва спокойно и разумно да планирате какво да направите в създалата се ситуация, колко назад да се върнете, за да внесете корекции, какво различно да предприемете.
Ако оценката на щетите сочи, че няма смисъл от опити да поправяте грешката, се откажете. Понякога е по-добре да започнете съвсем отначало, отколкото да спасявате неспасяемото.
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Как да работите с колега мрънкач
Ако всички колеги ви обичат, не обичате себе си
Стратегии за успех с принципа на реципрочност
8-те правила на похвалното слово за себе си в работата
7 трика на добрия оратор, или как да не приспите слушателите си
3 странни сигнала, че ви грози прословутият бърнаут
Войната за климатика – най-честата война в офиса
Ефектът на Пинокио, или как да различите и обезвредите колега лъжец
Хитрини за желязна воля, когато избивате вреден професионален навик
Стратегии да сложите край на психотормоз в работата
5 типични характеропатии, които пречат на умните хора да напредват в кариерата
Любезни и ефективни начини да откажете нежелани съвети в работата
