Какво е това щастие? Къде да го търсим и как да го намерим? Цял живот се стремим към него, а даже не сме сигурни какво е това усещане! Защо? Защото, за едни щастието е в любовта, за други в семейството, дома, децата, здравето, парите, властта, знанието. Да бъдем добри в професията си, да пътешестваме, да изследваме и т.н. и т.н. Колкото хора на земята, толкова и различни мнения и желания по отношение на въпроса за щастието на хората и разбира се, за моето лично щастие. И когато става въпрос за желание, то на всеки в различен етап от живота му се появяват различни желания. И когато това желание се появи, то желаещият/човекът/ желае да го напълни…..!!! Какво сложно словосъчетание! Точно както философите описват теориите си със сложни и объркващи думи. Но тук става въпрос не за теории, а за чувство, наречено щастие. Например, искам кола и съм щастлив, когато си я купя! И после? Напълвам това желание и щастието намалява, дори изчезва. Появява се друго желание – да имам пари и точно тогава да речем печеля от лотарията! Купувам си всичко, което искам. Оглеждам се и какво…. имам малко повече от това, което съм имал до сега. Някой ще каже – е това малко ли е? Какво искаш още? Би трябвало нищо повече да не искам! Само че – вече това желание изчезва и аз някак си вече не съм щастлив в такава степен. Искам още! Колко? Не знам, но това не ми е достатъчно! Някой дори казват относно щастието „не ми давай акъл, а ми дай пари”. Винаги съм се чудил на такова желание. Само че – ние сме като малките деца. Ако имаме големи желания, а малко разум, ще си навредим. Например, ако имам 10 грама желание, а 5 грама разум – какво ще се случи? Да речем, желанието ми е да летя, а 5-грамовият разум ми казва „давай“ и аз пробвам от някоя висока сграда. Всички знаем какво ще се случи! Това е относно отношението ни към парите и „акъла”! Но и не само това! Или щастието е особено усещане, което – ако е чисто материално като желание, то винаги е в недостиг. Все нещо още искам, все нещо не ми достига! Защото нашата егоистична същност е винаги искаща! Искам това, искам онова, искам още! И в това няма нищо лошо, но ако е със състезателен характер – да имам повече от другия, или той да има по-малко от мен, вече изкривява усещането ми за щастие. Не, че ми е ясно какво значи това, но все пак искам да си го изясня.
Ако излезем обаче извън рамките на материалните придобивки, като обект на щастие, то можем ли по друг начин да бъдем щастливи? Това, разбира се, веднага ще породи насмешка, ирония и въпрос? А може ли човек да бъде щастлив извън задоволяването на материалните си желания? Материалистите ще кажат – не, а идеалистите – да! И къде е истината? И едните, и другите ще водят спорове до безкрайност и съм сигурен, че няма да се стигне до единомислие. Защо? Защото на всеки са му дадени различни желания и способности и за това всеки е различен. Но истината е, че ние живеем в единна система на взаимосвързаност, като се започне от семейството, обществото, средата и всяко нещо, което е около мен. И какво излиза? Аз завися от всичко, което ме заобикаля ли? И ако е така, си задавам въпроса – мога ли да бъда щастлив сред нещастни хора? Или обратното? Изобщо, възможно ли е това? Веднага някой ще ми опонира и ще каже – какво ме интересуват другите, щастието си е мое лично усещане! От гледна точка на нашата егоистична същност – да! Но хайде да направим експеримент – да речем с 10 човека/мои приятели/, от които аз съм щастливия, а останалите 9 са нещастни, или не толкова щастливи като мен. Как аз щастливият да направя всичко възможно моите приятели да бъдат като мен щастливи? Как мислите, дали няма да се чувствам десет пъти по-щастлив от това? Как така – ще кажат скептиците? Пари ли да им дам? Ако не пари, какво друго мога да им дам? И ето тук ще кажа, че Кабала, като наука, обяснява как това може да се случи! Как хем аз да съм щастлив, хем и другите около мен да се чувстват така. И колкото другите са по-щастливи, толкова и аз ще се чувствам от това по-щастлив. Това е като спирала! Невярващите ще кажат – това е някаква фантасмагория! Мистика! Някаква измислена теория! Как така! Излиза, че моето щастие зависи от другите! Не го вярвам! Какво общо има моето щастие с щастието на другите – дори да са ми много близки? Аз съм си сам за себе си и чувството си е мое! И това е проблемът, че ние не осъзнаваме собствената си природа и средата, в която съществуваме. Ние мислим само за себе си, като отделни независещи елементи на всичко случващо се! А това дали е така? Дали, вървейки по пътя, срещам „случайно” мои близки и познати? Дали „случайно” съм изпуснал самолета, който е катастрофирал след това? Дали ние не се намираме в обща система, наречена интегралност, етерно пространство, матрица, Творец, или там, както и да го наречем, в която всяка моя мисъл и чувство влияе на околните? Дали това не е така?
Каквото и да казваме и мислим, и колкото и да не вярваме, това е истината! Аз и всички останали зависим един от друг! (Колко е неприятно за тези, които си мислят, че всичко зависи от тях!). Ние сме част от обща интегрална система, наречена Природа или Творец, в която всички сме взаимосвързани, не само като обществени взаимоотношения на физическо ниво, а и като невидима висша същност. И ако е така, как тогава може да има пълно щастие на отделния човек, ако останалите са нещастни? А кои са останалите? Ето това е интересното и до някъде неизвестното, също като математическо уравнение, за което науката Кабала дава отговора. И какъв е той? Отговорът е в подобряване на взаимоотношенията между нас – хората. И това не зависи от никакви Европейски съюзи, президенти, правителства, кметове и закони, а от нашето отношение един към друг. Между мен и останалите! Но не егоистични и лицемерни, а откровени и искрени, като децата. И тогава може би ще усетим истинското щастие, каквото и да означава това!
За да разберем какво казва още Кабала за щастието ни, за настоящето ни, за бъдещето, за смисъла на съществуването ни, може да посетите сайта http://www.kabbalah.info/bg/ или да се включите в курсовете за обучение, които се организират от Международната академия по Кабала в България. Такъв предстои в най-скоро време и в гр. Добрич.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
