ДА МОЖЕШЕ ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ
ДА ВЛЕЗЕ ДНЕС В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
ПОДПИРА СЕ НА ДЪРВЕНО БАСТУНЧЕ,
ПРИКРИВА С ШАЛЧЕ БЕЛЕЗИ ОТ РАНИТЕ.
ПРИСЯДА – НАЙ-ОТЗАД. ОГРЯВА ЗАЛАТА
С КОСИТЕ ПОБЕЛЕЛИ И СИНИТЕ ОЧИ.
ОБЛЯКЪЛ Е ОНАЗИ РИЗА, БЯЛАТА…
НАД ВСИЧКИ ТАМ СЪС СВОЯ СРЕДЕН РЪСТ СТЪРЧИ.
ИЗВАЖДА МОЛИВ ОТ САКО ПРОТРИТО,
ОГЛЕЖДА СЕ НЕЛОВКО И СМУТЕНО.
„ПЕТ ЛЕВА СЪМ ПОХАРЧИЛ ЗА ТАКСИТО” –
ЗАПИСВА СИ В ТЕФТЕРЧЕТО ЧЕРВЕНО.
ПОИСКВА ДУМАТА. ЗА РЕПЛИКА И ДУПЛИКА:
„АЗ, БАЙОВЦИ, ДОШЪЛ СЪМ ОТ БЕСИЛКА ТУКА…
ДА ВИДЯ БОЖЕМ СВЯТАТА РЕПУБЛИКА.
А ПЪТЕМ ДА ИЗХВЪРЛЯ И БОКЛУКА.”
Иван Вълев
