Историята на Петко и Пенчо Славейкови показва различните измерения на отношението към образованието – от прякото участие на Петко Славейков в просветното дело до критичната позиция на неговия син Пенчо към конкретните форми на обучение. Промените в учебните програми и споровете около тях не са явление само на съвремието. Това каза литературоведът и критик доц. Йордан Ефтимов по време на дискусията „Пенчо Славейков и българският модернизъм“ в Националния пресклуб на БТА в Търговище. Срещата е част от националната кампания на Българската телеграфна агенция (БТА) „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-годишнината от рождението на поета.
Пенчо Славейков се ражда две години, след като баща му Петко Славейков напуска Ески Джумая (дн. град Търговище) – на 27 април 1866 г. Въпреки че Пенчо не се развива професионално в полето на учителстването, отношението му е видно в различни аспекти, включително в употребата на самото понятие „учител“.
„Самата дума учител вече като метафора за наставник, водач, духовен и т.н. е много използвана от Пенчо Славейков“, посочи доц. Ефтимов.
Връзките на Пенчо Славейков с училището обаче включват и един по-различен момент – участието му в ученически бунт в Пловдив. Като 17 – 18-годишен той се противопоставя на начина на преподаване и на тогавашната учебна програма. Според доц. Ефтимов това е интересен пример, който показва, че дискусиите около образованието, учебното съдържание и начина на преподаване не са характерни единствено за днешния ден. „Програмите постоянно се променят, усъвършенстват, около тях се спори и тогава, и в наши дни“, отбеляза той.
Темата за образованието и учителството естествено насочва вниманието и към Петко Славейков. Според доц. Ефтимов през следващата година ще има много по-голяма възможност да се говори за неговата личност и принос, тъй като ще бъде отбелязана 200-годишнината от рождението му на 27 април 1827 г.
По думите на доц. Ефтимов юбилеят ще бъде повод за по-широк разговор за мястото на Петко Славейков в българската литература и култура. Той отбеляза, че за част от българската интелигенция Петко Славейков е най-значимият и фундаментален писател, заслужаващ да бъде наречен Патриарх на българската литература. Доц. Ефтимов определи това като „друг интересен дебат, който се развива през годините“.
Така връзката между двамата Славейкови и образованието може да бъде проследена в различни посоки – от прякото участие на Петко Славейков в просветното дело до критичната позиция на Пенчо Славейков към конкретните форми на обучение. Макар синът да не продължава професионално пътя на баща си като учител, отношението му към училището и образованието остава важна част от неговата биография и от начина, по който възприема ролята на учителя като наставник и духовен водач.
/ТЙ/
