„Тримата мускетари“ на Александър Дюма – баща оживяват на сцената на Драматичния театър „Йордан Йовков“ в Добрич в нова драматизация и режисура на Росен Пенчев. Спектакълът има предпремиера днес (14 септември) от 19:00 часа в Голяма зала, а премиерата е на 29 септември.
За Росен Пенчев „Тримата мускетари“ не е просто поредният класически роман, който пренася на сцената. Историята е свързана с първата му среща с театъра. Когато е на четири-пет години, родителите му, които са актьори във Врачанския театър, репетират именно „Тримата мускетари“. Тогава го взимат със себе си в театъра. „Дефакто това ми е първата среща с театъра“, каза за БТА режисьорът.
По-късно прочита романа, както и неговите продължения, гледа различни филмови екранизации и театрални постановки. И в него се оформя мисълта, че един ден ще направи своя версия на историята. Този момент обаче идва неочаквано. Предложението да постави „Тримата мускетари“ в Добрич му отправя директорът на театъра в Добрич Стефан Спасов.
„През годините съм се готвил полека-лека за цялото това нещо“, каза Пенчев и допълни, че преди да започне работа по спектакъла, той и сценографът и художник на костюмите Бояна Бъчварова правят проучване, включително в Париж. Там случайно попадат на спектакъл „Тримата мускетари“ в Пале Роял – място, свързано с кардинал Ришельо, което допълнително се превръща в част от подготовката им.
Пенчев подхожда към романа с респект към представите, които публиката вече има за неговите герои. Според него мускетарите и останалите персонажи са архетипни образи, които са разпознаваеми дори за хора, които не са чели книгата, но са гледали нейни екранизации.
„Аз самият като зрител никога не съм харесвал прекалено съвременните режисьорски специални погледи върху този тип романи, които хората обичат такива, каквито са, и си представят героите“, каза Пенчев. Затова задачата му е да намери пресечната точка между света на Дюма и съвременния зрител. „Историята е писана през XIX век, развива се в началото на XVII век, а ние трябва да се срещнем някъде по средата на всички тези гледни точки, за да направим нещо съвременно и нещо, което ни интересува“, обясни режисьорът.
В центъра на неговата драматизация е младият Д’Артанян. Именно през неговата история спектакълът разглежда един проблем, който според Пенчев е особено близък до младите хора – поемането на отговорност за решенията. „Те, подобно на мускетарите, влизайки в големия град, попадат в непозната среда, където трябва да взимат решения, попадат в нови ситуации, в много по-големи интриги и приключения. И в съвременния свят е така“, посочи той.
Попитан как се показват пътуванията, улиците, дворците и битките от романа на сцената, Пенчев отговори, че има опит с драматизациите на подобни литературни адаптации. Работил е по „1984“ на Джордж Оруел, „Повелителят на мухите“, произведения на Тери Пратчет и други романи с богати и разнообразни светове.
За него отговорът е в условността на театъра. Пространството трябва да може да се променя, но без да се изгражда буквално всяко място. Подходът е близък до логиката на Шекспировия театър, където една условна сцена, актьорите и въображението на публиката са достатъчни, за да се премине от едно място на друго. „Важно е случката, срещата между героите, атмосферата“, каза Пенчев.
Тази атмосфера се изгражда и чрез музиката на The Night Watch и Louis XIII, която използва барокови мотиви, но ги превежда в съвременно звучене. Осветлението, звукът и движението също имат важна роля за пренасянето на публиката между различните пространства.
По думите на режисьора на сцената 13 актьори изграждат около 30 персонажа. Това означава множество костюми и преобличания, перуки, мустаци, сценични боеве и фехтовка, танци и песен. Сценографията и костюмите са на Бояна Бъчварова, сценичният бой и фехтовката са дело на Георги Георгиев и Росен Пенчев, а хореографията на танците е на Димитър Атанасов.
В спектакъла участват Георги Стоянов – Геш, Димитър Петров, Мартин Тодоров, Ростислав Костов, Красимир Демиров, Елисия Дженкинс, Валери Марков, Георги Георгиев, Димитрина Гинева, Росен Пенчев, Татяна Христова и Димитър Атанасов. Специално участие има Гергана Христова в ролята на Миледи.
Главната роля на Д’Артанян е поверена на Георги Стоянов – Геш, когото Пенчев определя като актьор с харизма както в живота, така и на сцената. „Още когато се бяхме срещнали, видях, че тук имаме Д’Артанян. Това веднага даде основата, че може да се случи, защото той има харизма и в живота, и на сцената. Той носи на гърба си спектакъла“, каза режисьорът.
Според режисьора в спектакъла има много вълнуващи моменти. „Не се подадохме на изкушението, защото е много лесно всичко да се пародира и бъде само смешно. Но в книгата има най-различни обрати, които са точно с главните герои. Щастливият финал не е точно щастлив, с различен знак е, с което текстът продължава да бъде съвременен“, добави Пенчев.
А когато става дума за най-разпознаваемата фраза от историята – „Един за всички, всички за един“, Пенчев я поставя директно до действителността. На въпроса: „Ако трябва да охарактеризираме днешното време с една от двете фрази – „един за всички“ или „всички за един“, коя бихте избрали?“, режисьорът отговаря: „Един за всички, всеки за себе си.“ Именно срещу това разбиране Пенчев се опитва да се бори „и в пътя, и в театъра, и като преподавател, и изобщо като човек“.
