Тези дни няколко новини от разкопките на Перперикон буквално облетяха страната и излязоха извън нейните граници. Първо бе открит единайсетия поред мавзолей-ротонда от римския период, а няколко дни по-късно попаднахме на уникален изсечен в скалите масивен саркофаг. Той се намира непосредствено до известна отпреди скална гробница, която сега разкрихме напълно. Всички те, заедно с мавзолеите, били част от представителния некропол край главния път, водел през Античността към Южната порта на Акропола на Перперикон. Заедно с издигалите се там многобройни езически и християнски храмове, той представлява Area Sacra – Свещената зона, оформила южното подградие на древния град.
Откритият скален саркофаг е прецизно издялан в скалите на дълбочина 0.5 м. Непосредствено под него и също така прецизно е оформена самата гробница, която била покрити с обработени каменни плочи. Откритите многобройни фрагменти от керемиди показват, че над саркофага е имало покрив. Днес той е разрушен, а погребалното съоръжение – разбито и ограбено още в древността, като намиралите се в саркофага дарове са ограбени. Паметникът се датира в късноримската епоха през IV-V в., но е продължение на древна традиция, за която ще разкажа в следващите редове.
За разлика от западната, източната половина на Родопите е сравнително ниска и прорязана от множество реки, протичащи през плодородни долини. Затова хората се заселват там още през новокаменната епоха в края на VІІ – началото на VІ хил. пр. Хр. Те създават и селища, каквито са тези на територията на градовете Кърджали и Крумовград. През следващия етап от човешката история, каменно-медната епоха, по долините на реките Арда, Боровица, Върбица, Крумовица и Перперешка навлизат нови вълни заселници. Към финала на V и началото на ІV хил. пр. Хр. те населват гъсто Източните Родопи, създавайки още селища.
Именно през това време Родопите се превръщат в мястото, което античните автори много по-късно ще нарекат Свещената планина. Още тогава хората започват да обожествяват причудливите скални върхове и природни образувания, каквито изобилстват. Те са привлечени от тяхното величие и от странните форми, превърнали се в съзнанието им във фигури на богове и животни. Според съвременните изследвания във всички случаи праисторическите светилища се намират в местности с магнитни аномалии. За култови средища са подбирани скални върхове със стръмни или отвесни склонове, дистъпни само от една страна. Така постепенно се оформя идеята за ограденото свещено пространство (теменос), където влизат само малцина посветени – жреците, докато достъпът на обикновени хора бил ограничен. По този начин се създала уникална култура, чието развитие продължава през бронзовата и желязната епохи, чак до Античността.
Скални изсичания и изваяни от човешка ръка каменни съоръжения съществуват от различни епохи и на други места по българските земи. Скалните творения на хората в Източните Родопи обаче са различни от всички останали. Последните археологически проучвания показаха, че тяхното създаване започва във втората половина на бронзовата епоха (ІІ хил. пр. Хр.) и продължава през следващите столетия. Те обикновено наследяват култовите места от каменно-медната епоха. Тези изсичания са много характерни и нямат преки паралели с другите мегалитни паметници. Това са издълбаните на главозамайваща височина в отвесните канари ансамбли от многобройни ниши. В близост до тях са десетките скални гробници на вождове и царе, както и издялани в камъка тайнствени басейни, канали и преливници. Картината се завършва от скалните храмове като този при Татул и цели градове като Перперикон.
Всички тези паметници са концентрирани в относително неголямо пространство и дори не са на цялата площ на Източните Родопи. Те обхващат основно средното течение на р. Арда и притоците й. На север границата на разпространение достига до селата Големанци и Ангел войвода, на запад-югозапад – до линията Бенковски-Ардино, на юг – до Крумовград и на изток – до последните склонове на планината преди низината на Марица. Навсякъде тази мегалитна култура е следвала долините на реките и използвала създадените от природата скални масиви, като винаги е търсена пряка видимост към култовите съоръжения.
Характерните скални изсичания очевидно маркират границите на културата на древен народ, живял по тези земи. Без съмнение това са траките, а в началото били техните предци, които условно обозначаваме днес като „прототраки“. Тяхната пристрастеност към издълбаните в скалите съоръжения позволява в по-свободен текст специфичната култура да бъде наречена цивилизация на „скалните хора“. Създадена преди много хилядолетия, тя процъфтява през целия езически период, а храмове в скалите строят и първите християни. Не случайно Павлин Нолански, житиеписецът на кръстителя на Родопите Никита Ремесиански, пише, че той дал християнството на планинските траки, които преди „дълбаели скалите с ръце“. Градове и светилища като Перперикон и Татул са били обитавани и през цялото Средновековие, като църквите най-естествено заменили езическите храмове.
Скалните гробници и гробове са един от най-интересните феномени на цивилизацията на „скалните хора“. Според последните проучвания броят на известните гробници е близо 50. Най-общо те имат форма на пресечена пирамида, сводести или с куполообразен таван при кръгла или четвъртита основа. Някои са с преддверие, а при други то липсва. Входовете са се затваряли с масивни каменни плочи. В интериора е задължително издяланото в камъка погребално ложе. Досега всички открити съоръжения са ограбени още в древността, което прави точното им датиране изключително трудно. Учените ги отнасят най-общо към ІІ – І хил. пр. Хр., но повечето от тях продължили да бъдат почитани и през римската епоха.
Не по-малко интересни са скалните гробове, които винаги са на високи и изявени места. Най-характерни са тези край с. Ангел войвода и особено прочутото съоръжение при Татул. Със сигурност това е хероон – светилище на обожествен след смъртта владетел. Разкопките показват, че скалният гроб на върха е оформен в края на бронзовата епоха, а през елинистическата и римската епоха наоколо е изграден цял храмов комплекс. При новооткритите съоръжения на Перперикон е рано за крайни изводи, но вероятно се касае за подобно предназначение.
