ДОСИЕ НА ТАСС. На 22 юни 2025 г. иранският външен министър Абас Арагчи заяви , че Техеран обмисля всички варианти за отговор на американските удари по ядрените му съоръжения, включително затварянето на Ормузкия проток. Окончателното решение трябва да бъде взето от Висшия съвет за национална сигурност на Иран, изпълнителният политически орган, чийто ръководител е върховният лидер на страната Али Хаменей.

География

Ормузкият проток е тесен проход между Персийския и Оманския залив, единственият изход от Персийския залив към Индийския океан. Той мие бреговете на Иран на север и на Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ) на юг. В неговите води има много острови, най-големите от които са Ормуз (от който протокът е получил името си; в превод от персийски – „финикова палма“), Кешм, Ларак, Хендгам, Малък Тунб, Голям Тунб и Абу Муса – контролирани от Иран. ОАЕ обаче оспорват собствеността на Малък и Голям Тунб и Абу Муса. Дължината на пролива е 195 км, ширината варира от 96 км до 39,3 км (между оманските острови Ас-Салам и иранския остров Ларак).

Правен статут

Тъй като протокът е блокиран в най-тесните си точки от 12-милните териториални зони на Иран и Оман (по 22 км всяка), водната му площ е разделена между тях по средната линия (според договора за границата от 1974 г.). За да прекосят пролива, корабите преминават през териториалните води на тези страни (няма движение през водите на ОАЕ). Това право им е предоставено от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (влязла в сила през 1994 г.). В съответствие с този документ Ормузкият проток се счита за международен, тъй като е единственият път към открито море, транзитното преминаване през него е отворено за всички кораби, включително военни, и не може да бъде спряно (членове 37 и 38). Оман ратифицира Конвенцията през 1984 г. Иран, който я подписа през 1982 г., отказа да я ратифицира поради несъгласие с разпоредбите, позволяващи преминаването на военни кораби. В същото време Техеран досега е спазвал основните разпоредби на това споразумение и никога не е затварял пролива, въпреки че многократно е заявявал възможността за блокирането му.

Навигация

Корабоплаването в Ормузкия проток се регулира от специализирана агенция на ООН – Международната морска организация. За да се създадат условия за безопасно корабоплаване, протокът е разделен на два транспортни коридора, всеки с ширина приблизително 2,5 км, с 5-километрова буферна зона между тях. Според установените правила, корабите, които се отправят към Персийския залив, трябва да влизат в пролива през ирански води, докато тези, които се отправят в обратна посока, трябва да влизат през омански води.

Стратегическото значение на пролива

Ормузкият проток е жизненоважна логистична артерия, свързваща държавите от Персийския залив – Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт, Бахрейн, Ирак, Иран, Оман – със световните пазари. Той е и един от най-натоварените корабни маршрути в света, като всеки ден през него преминават 200-300 кораба, понякога на интервали от шест минути по време на пиковите часове.

Според Агенцията за енергийна информация на САЩ, водният път представлява около една четвърт от световния трафик на суров петрол и петролни продукти и една пета от световната търговия с втечнен природен газ (LNG), предимно от Катар. Същият източник отбелязва, че 84% от трафика на суров петрол и петролни продукти и 83% от трафика на втечнен природен газ през пролива отиват към азиатски страни, главно Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

Събитията в Ормузкия проток

По време на Ирано-иракската война от 1980 до 1988 г. около 20 кораба и плавателни съда от различни страни, включително САЩ и СССР, са взривени от мини в Персийския залив и Ормузкия проток. Освен това, през 1984 до 1987 г., когато Ирак и Иран активно атакуват взаимно петролни танкери и търговски кораби на трети страни („танкерната война“), около 550 кораба от различни страни са атакувани в Персийския залив, от които 340 са повредени. Броят на атаките намалява, след като военни кораби на САЩ, Великобритания и СССР започват да ескортират търговски кораби, преминаващи през Персийския залив през 1987 г.

През април 1988 г. ВМС на САЩ провеждат операция „Богомолка“ в Ормузкия проток и Персийския залив в отговор на потъването на американската фрегата „Самюъл Б. Робъртс“ от иранска мина. Те атакуват две ирански нефтени платформи, използвани като разузнавателни бази, и потапят иранската фрегата и няколко по-малки кораба.

Напрежението в Ормузкия проток се е увеличило, откакто ООН, САЩ и ЕС наложиха санкции на Техеран през втората половина на 2000-те години заради предполагаемо обогатяване на уран. През 2012 г. Иран проведе големи военни учения в пролива и обяви намерението си да задържа кораби от държави, присъединили се към режима на санкции. В следващите години в пролива са регистрирани десетки инциденти, свързани със задържане на кораби от различни държави от страна на Иран.

Ситуацията се влоши, след като САЩ се оттеглиха от ядрената сделка (споразумение, постигнато от Техеран с международни медиатори през 2015 г., за отмяна на санкциите в замяна на ангажименти за гарантиране на мирния характер на ядрената програма) през 2018 г. и отново наложиха санкции на Иран. Сред най-значимите инциденти беше бомбардирането през май 2019 г. на четири танкера, включително два саудитски, за което Саудитска Арабия и САЩ обвиниха Техеран. На следващия месец САЩ обявиха създаването на Международната коалиция за морска сигурност и стартираха операция „Сентинел“, чиято заявена цел беше „деескалация в международните води в Персийския залив, Ормузкия проток, Баб ел-Мандеб и Оманския залив“. В момента коалицията включва 12 държави. От февруари 2020 г. патрули в Ормузкия проток се извършват от Европейската мисия за морско наблюдение (EMASoH) под егидата на Франция.