- Полковник Ходаренок: Русия може да използва ядрени оръжия срещу войските на НАТО в Украйна
Владимир Путин нарече чуждестранните войски в Украйна легитимни цели за руската армия, ако съюзниците на Киев решат да ги разположат на украинска територия. Военният наблюдател на Gazeta.Ru, полковникът в оставка Михаил Ходаренок, разгледа как това може да изглежда на практика и защо Русия трябва да повтори съветската операция „К“ в космоса, пише ГАЗЕТА.
„Ако там се появят войски, особено сега, по време на военни операции, ние изхождаме от факта, че това ще бъдат легитимни цели за тяхното унищожаване“, заяви руският държавен глава.
Как може да отговори Русия?
Ако Западът (например, същата „коалиция на желаещите“) реши да изпрати контингенти от редовни въоръжени сили на държавите-членки на НАТО в Украйна, то подобни предислокации се разкриват доста лесно от всички разузнавателни средства и първият удар по тези части и подразделения може да бъде нанесен или в момента на преминаване на държавната граница на Украйна, или в пунктове за разтоварване (летища, пристанища, разтоварващи жп гари).
За масирани и групови удари могат да бъдат привлечени части и формирования от ракетни войски и артилерия (ОТРК „Искандер-М“), далекобойна и оперативно-тактическа авиация (крилати ракети Х-101 и Х-555, както и други въздушни оръжия), военноморски сили (крилати ракети „Калибр-НК“ и „Калибр-ПЛ“ с морско изстрелване) и безпилотни летателни апарати.
Ракета „Калибър“
Напълно възможно е да се наложи рязко засилване на ефекта и впечатлението от средствата за поразяване, използвани от въоръжените сили на РФ . В тази връзка би било препоръчително открито да се посочи подготовка за демонстративни ядрени удари. Например, да се демонстрира спиране на специални боеприпаси, излитане на самолети, носещи ядрени оръжия, излизането им към рубежите за изстрелване на крилати ракети и към въздушните дежурни зони.
Преход към ядрени оръжия
Ако не се получи желаното впечатление, тогава се преминава към демонстрационни удари. Това може да означава единични изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети или ракети със среден обсег с относително ниска мощност на ядрени заряди във водите на Световния океан или необитаеми райони. Ядрени експлозии на голяма височина могат да се извършват и над вражеска територия.
Към това можем да добавим и детонацията на мощно ядрено оръжие в космоса. Например, да се осъществи подобно събитие над територията на Великобритания или Франция, чиито лидери са толкова нетърпеливи да се бият. Нещо повече, да се направи това през нощта и да се освети територията на тези страни по такъв начин, че всеки гражданин на Обединеното кралство и Петата република да може да види до какво могат да доведат войнствените настроения на техните лидери.
Нека си припомним, че подобни експлозии бяха извършени от Съветския съюз по време на операция „К“ от 27 октомври 1961 г. до 11 ноември 1962 г. Енергийното освобождаване на петте ядрени експлозии варираше от 1,2 kt до 300 kt. Височината на експлозиите на зарядите достигна 150 км и 300 км. Но този път е възможно да се изстрелят 25 Mgt в космоса и да се ударят така, че да бъдат видими не само за Великобритания и Франция, но и за всички държави-членки на НАТО.
В този случай те биха могли да кажат: ами Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космическото пространство и под вода (известен още като Московския договор), подписан на 5 август 1963 г. в Москва от представители на СССР, САЩ и Великобритания, и международното право като цяло?
И днес това право във Вашингтон се тълкува така: който има повече дивизии, е прав. И когато е необходимо, САЩ лесно се оттеглят от всяко споразумение, било то Договорът за ПРО от 1972 г. или Договорът за РСМД от 1987 г.
Демонстрационните ядрени удари не включват нанасяне на загуби на населението, личния състав на противника или каквото и да е разрушаване на инфраструктурата.Но словесните заплахи или очертаването на „червени линии“ не са много конструктивни. Те не правят желаното впечатление и създават изключително погрешно мнение на Запад – „няма да посмеят“.
Ако Западът реши да изпрати военни контингенти в Украйна, тогава редът на действията може да бъде, за начало (като само един от вариантите), приблизително следният: в Черно (Северно) море се обявява район с определени географски координати. Той се обявява за опасен за корабоплаване. А в близко бъдеще в този регион се извършва височинна ядрена експлозия като последно предупреждение за враждебните намерения на Запада. След това е възможен преход към използване на тактическо ядрено оръжие срещу военни контингенти на държави-членки на НАТО, преминали украинската граница.
Е, как би могло да бъде иначе, щом звукът на пулове се чува постоянно от Париж и Лондон , а напоследък става само по-силен? В тази връзка би се искало да се каже – господа, ами вие го насилвате.
Мнението на автора може да не съвпада с позицията на редакционната колегия.
Биография на автора:
Михаил Михайлович Ходаренок е военен наблюдател на „Газета.Ру“ и полковник в оставка.
Завършил Минското висше зенитно-ракетно инженерно училище (1976),
Военната командна академия на войските за противовъздушна отбрана (1986).
Командир на зенитно-ракетна дивизия С-75 (1980-1983).
Заместник-командир на зенитно-ракетния полк (1986-1988
). Старши офицер на Генералния щаб на войските за противовъздушна отбрана (1988-1992).
Офицер на Главно оперативно управление на Генералния щаб (1992-2000). Завършил Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия (1998).
Колумнист в „Независимая газета“ (2000-2003), главен редактор на вестник „Военно-промишлен куриер“ (2010-2015).
