По повод 90 г. от рождението на добруджанския краевед Георги Топалов (1932 – 2015), от 21 януари 2022 г. библиотека „Дора Габе“ организира изложба на библиотечни документи. Освен активен изследоветел на миналото на добруджанския край, Георги Топалов е и дългогодишен дарител и читател на библиотеката.
Експозицията представя всички книги на Георги Топалов, негови публикации в периодичния печат, публикации за него, както и фотографии от архива на Регионалната библиотека, които пресъздават мигове от обществения живот на краеведа. На вниманието на посетителите на изложбата са предоставени и документи от неговия личен архив, съхраняван в библиотеката. Това са ръкописите на „История на фамилия Калинкови“, „История на изчезналите селища от Добричкия край“ и „Родословно дърво на Стефан Караджа“.
Изложбата може да бъде разгледана от 21 януари до 18 февруари 2022 г.
Георги Топалов е потомствен добруджанец, с дълбоки корени в родния край. Роден е на 21 януари 1932 година село Долно Чамурлии, Тулчанско. През 1940 година, по силата на Крайовския договор, семейството му е преселено от Северна Добруджа в Южна Добруджа и е настанено в с. Сираково, Генералтошевско. Там Топалов завършва началното си образование. През 1946 година се премества в съседното с. Спасово, където завършва основното си образование. От 1948 до 1952 г. учи в Каварненската реална гимназия „Стефан Караджа“, а от 1952 до 1957 г. – във Висшия селскостопански институт в гр. София – Зоотехнически факултет.
От 1957 до пенсионирането си през 1992 г. работи в областта на животновъдството на територията на Добричка област, като специалист в този отрасъл и като зооинженер.
Две са основните дейности на Георги Топалов – животновъдството и краезнанието. Предмет на краеведската му дейност са главно миналото на животновъдството в нашия край и миналото на района на Спасово, Белгун и родното му село в Северна Добруджа.
Автор е на единадесет книги. Между тях са „История на просветното дело в село Спасово и Спасовски район“ (1983), „Кратка енциклопедия на родословията и фамилните имена на българите от Спасовски район, Добричко /1817 – 1992 г./ (1994), „Сродници на Стефан Караджа от Добричка област“ (2010), „Българите от с. Еникьой (Михаил Когълничану), Тулчанско, минало и настояще“ (2011). Негово дело са речниците за изчезналите селища в Добричка област през 19-ти и 20-ти век, за селищните наименования в нашия край и за популярни фамилии и родове в Добричко. Ценен принос към добруджанското краезнание са и книгите за съобщителното дело в нашия край и за съдбата на Еникьойските българи в Южна Добруджа. Има над 300 публикации в централния и местния периодичен печат.
С решение на конгреса на Съюза на краеведите в България от 2003 г. му е присъдено званието „Заслужил краевед“ и му е връчена грамота. Почетен член е на БГФ „Родознание“(2012 г.)
Земният му път приключва на 31 март 2015 година.
