- В с. Гурково, Балчишко, пазят традициите живи. Правят и здравословни храни, и боза от лимец
- Читалищният секретар Наталия Георгиева, селският кмет Тодор Георгиев, певецът-артист Георги Джилянов и самодейци от 5 села помагаха за празника
За трети път земеделският производител и деец Тодор Моралийски сътвори Добруджански харман в родното си село. Освен на български, наоколо през деня се носеше и реч на италиански, английски, руски и други езици. Пресъздаването на автентичната българска и добруджанска традиция идва от детството на агронома Т. Моралийски преди много десетилетия. Тогава кръстникът му го слагал да седи и се вози в дървената диканя, теглена от кон, за да реже и ситни ожънатите снопи и сваля класовете и зърното от стеблата; а малкият Тошко си представял, че е зима и той се пързаля надолу по баира като с шейна. (Диканята е земеделско приспособление за вършитба, теглено от коне или волове; направено е от дебели дъски, под които към земята са набити остри камъчета от кремък, надробяващи сламата и изчукващи зърната на кръглото равно място, наречено харман.)
Сред първите рано сутринта на хармана пристигнаха председателят Наталия Георгиева на читалище „Свобода – 1897 г.“ и певецът-актьор Георги Джилянов, родом от Гурково. След тях дойдоха местните самодейци и гостуващите им певици и музиканти от селата Царевец, Дропла, Паскалево и Българево. Всички те носеха направени от тях с натурални продукти от Тодор Моралийски още топли и горещи печива – сладки и соленки, с мед, боровинки и други плодове, сирене. Минути преди началото на празника в 10 часа основателят на хармана в Добруджа също представи своите кулинарни творения. Хитът този ден (поне за част от медиите многобройни, национални и регионални) бе авторската боза от лимец лично на Тодор Моралийски. „Можеше да стои още един ден за резлив вкус“, каза земеделецът, облечен в народна носия. Но бозата свърши бързо и така, май първо. Останалите здравословни вкуснотии – хлябове, питки, хапки, прусорки, хлебчета, катми и сърцати гофрети – останаха да се състезават за по-, по-, най-, ала всичко си заслужаваше първо място заради автентичния и засищащ вкус. За несвикналите на подобни храни от лимец, спелта, елда и ръж имаше наблизо класически творения от скара-бира, от дошли специализирани минибуси.
Тодор Моралийски разказа, че е „прихванал“ производството на лимец преди години от Емил Елмазов; и вече е предоставил на 10-12 други земеделци семена за тази култура. Според организатора на Добруджански харман все повече храни на база лимец, спелта, елда присъстват на масата на българина, грижещ се за здравословно хранене. (Освен с натурални храни село Гурково се слави също и с козметичните биопродукти на „Кибела“ от местни и други естествени съставки.)
Харманът е неслучайно на 13 юли, на Павловден постарому, споделят организаторите от Гурково. Тогава не се празнува, според поверието, но се лежи по очи, за да не изгори реколтата. А Тодор Моралийски разжънва празнично на този ден на Добруджански харман за трети път. Възнамерява да продължи да прави хармана през една година, да е „биенале“ (по модерному) и парад на добружданските храни. Апостолската му мисия включва тачене, запазване и сътворяване на отколешните местни традиции. Читалището, кметството начело с Тодор Георгиев, спомоществуватели и верни приятели като творецът Георги Джилянов (поет, певец, актьор с много дарби, две висши образования и древно родословие чак от далечен Китай) помагат повече хора да видят, заснимат, запишат и съпреживеят това, което предците ни са правели всяка година в начало на жътвата.
Учителката, самодейка и член от настоятелството на Гурковското читалище Димка Кирчева си спомня, че този ден е бил празник за всеки селски двор: впрягали коне и волове в каруците, вземали хлебната пита и менчето с вода, за да полеят на нивата и да е лека жътвата, продължаваща понякокога и до два месеца.
Дошлите на Добруджанския харман на 13 юли се отправиха към близката нива на Тодор Моралийски. Най-младата и чевръста местна мома Валентина, на 16 г., зажъна със сърп и ръкойка в другата ръка. Певиците пееха „Ой, Вело, Вело“, музикантите свиреха, а мъже и жени товареха снопите с класове на каруцата, теглена от кротък кон. По традиция най-силният мъж пръв вързва и товари сноп/ове – за да е здрава, хубава и сита годината. После при вдигане на снопа, всички молят Господ за благословия на стопаните и добра реколта от тежкия труд досега.
Сетне самодейци, домакини и гости от региона и по-далече пяха и играха хоро на зажънатото поле – да завърти конят хармана, да е хубаво и много житото. Децата пък навремето са носили на зажънването студена и бистра кладенчова вода от вечерта, стояла под звездите – да пият жътварките от нея и да имат сили да приберат реколтата поживо-поздраво.
Обратно към хармана се носеха песни и закачки. Разстлаха снопите, кончето бе впрегнато да тегли първо токмака (тежък камък за мачкане на стеблата, наричан и „варлак“, щото се вардаля, май). После диканята замени камъка. На нея децата се возеха и радваха, докато тежестта им помагаше на дървеното пособие с остри кремъци отдолу да ситни плявата и рони зърната. Най-вече заради децата е този празник, споделя земеделецът Тодор Моралийски и каза: видяхте радостта им. Сред гостите на оживелия Добруджански харман бе и Николай Ангелов, кмет на община Балчик. Той поздрави инициатора, домакините, участниците и гостите на хармана в Гурково. Основателят и главен организатор на тържеството Тодор Моралийски даде грамоти и парични награди на самодейците и участниците от общините Балчик и Добричка, пресътворили заедно многовековната българска традиция, запазила непреходна любовта към хляба, земята, труда, семейството и рода в благодатния край на отечеството.
Текст и снимки: Румен ТОДОРОВ
