дом Новини България Защо на 40 градуса бедуините в пустинята носят черно, а Кейт Мидълтън...

Защо на 40 градуса бедуините в пустинята носят черно, а Кейт Мидълтън избира вълна в жегата

122


Теглещият ефект на комина и дишащите естествени материи дават здравословната формула за летния гардероб 

Защо бедуините носят черни роби в горещата пустиня? Това не е просто любопитен въпрос за проверка на общата култура, а заглавие на емблематично изследване, публикувано в престижното научно списание Nature. Проучването дава академична основа на практическо откритие, до което хората в най-горещите точки на планетата са стигнали след векове опит. Според случая номадските племена в пустинята залагат поравно на два цвята облекло – черно и бяло, които по съвсем различен начин водят до един и същ охлаждащ резултат.

Изборът на тъмни багри в горещия климат обикновено озадачава – от училище знаем, че черното натрупва топлината. Свободните черни роби обаче са изключително ефективни благодарение на физично явление, известно като ефект на комина. Когато слънцето напече широката тъмна дреха, тя се нагрява и затопля въздуха между плата и кожата. Загретият въздух става по-лек, издига се нагоре и излиза през яката, като по този начин буквално засмуква по-хладен поток от долната част на робата и създава постоянна естествена вентилация. Освен това обичайно по-плътната структура на черната материя спира вредните ултравиолетови лъчи много по-надеждно от тънкия бял плат.

Бялото от своя страна отразява директната слънчева светлина, намалявайки топлинното въздействие върху тялото. Тайната на прохладата обаче се крие не толкова в конкретния цвят, колкото в широката и свободна кройка, която позволява на въздуха да циркулира свободно.

По време на експериментите си учените изследват физическото състояние на хора, облечени в черни и бели бедуински роби, при екстремни температури между 35 и 46 градуса в пустинята Негев.
Резултатите са озадачаващи: количеството топлина, което достига до кожата на човека, остава еднакво независимо от цвета на плата.
Зад този неочакван паритет стоят ясни термодинамични принципи. На първо място, свободният обем въздух под широката дреха действа като мощен изолиращ буфер. Дори външната страна на черния плат да се нажежи под жаркото слънце, тази топлина се разсейва в празното пространство и се издига нагоре, преди изобщо да стигне до кожата. Критичен фактор в този процес е вятърът и всяко движение на самия човек. Всеки полъх или стъпка действа като помпа, която изтласква натрупаната топлина извън хлабавата материя. Така се постига съвършен баланс.

Докато бялата роба отразява външната слънчева светлина, тя има и минус – същевременно отразява обратно към тялото собствената му топлина. Черната материя пък нежелано улавя слънчевите лъчи, но в същото време абсорбира и излъчва навън топлината на организма. Двата процеса със знак плюс и минус обаче се компенсират взаимно и топлинният товар върху човека се изравнява.

За да приложим уроците от пустинята по асфалтовите улици на съвременния град трябва да гледаме на цветовете като на инструменти за управление на енергийния поток. Всеки цвят си взаимодейства по различен начин с двата основни източника на нагряване през лятото – слънчевата радиация отвън и собственото тяло отвътре.

Светлите пастелни нюанси са отличен щит срещу прякото слънце, защото отразяват по-голямата част от видимия спектър обратно в атмосферата. Но имат едно скрито ограничение. Когато тялото ни отделя топлина под формата на инфрачервено излъчване, светлият плат я отразява обратно към кожата ни. Ако дрехата е плътно прилепнала, това бързо създава усещане за задух и прегряване.

Черният цвят пък улавя външната енергия, но също така абсорбира и нашето собствено топлинно излъчване, складирайки го в самия плат. Когато носим вталени черни, гймносини, кафяви дрехи, тази топлина се предава директно на кожата ни. Но ако изберем свободна кройка, се задейства „коминът“, при което топлият въздух се издига и се заменя от по-хладен.

С две думи, светлите тонове са идеални за тихи и безветрени дни,
особено ако предпочитаме класически тениски, вталени ризи или панталони по тялото. В този случай липсата на въздушно пространство прави черното лош избор, докато бялото или екрюто ще държат външната радиация настрана. Черното е съюзник при ветровито време или бързо ходене, стига да заложим на обемни силуети като дълги свободни рокли, широки ленени панталони и обемни туники. Лекият бриз или собственото ни движение ще издухат топлия слой въздух далеч от тялото ни. Като допълнителен бонус тъмните и по-плътни тъкани осигуряват много по-висока естествена UV защита в сравнение с финия бял памук.

Цветът на дрехата обаче е само тактическо решение за справяне с горещините, докато изборът на подходяща материя е стратегическата основа за летния ни комфорт. В най-горещите дни съставът на плата определя дали тялото ни ще може да се охлажда естествено, или ще се окаже „сварено“ в задушен парник. Правилата се диктуват изцяло от термодинамиката и биологичния процес на изпотяване, който е механизъм за естественото охлаждане на тялото. За да си осигурим истински комфорт, трябва да следим два основни показателя: проветривостта на плата и неговата способност да отвежда влагата бързо.

Непобедим шампион по проветривост е ленът. Това отдавна използвано средство срещу жегата дължи силата си на специфична структура. Ленените влакна са дебели, твърди и слабо еластични, което не позволява на нишките да се сбиват плътно при тъкане и оставя микроскопични пори в плата. Проучванията показват, че ленът има изключително висока топлинна проводимост, като отвежда топлината от тялото многократно по-бързо от коприната. Освен това е силно водопоглъщащ – попива
до една пета от собственото си тегло, без да се усеща мокър, и изпарява потта почти моментално. Това невероятно предимство трябва да ви помогне да не се дразните, че 5 минути след обличане ленената дреха има вид на носена поне 3 дни. Приемете, че лесното мачкане не е недостатък, а по-скоро естествен сертификат за автентичност на материята и класически летен стил.

Памукът е най-популярната лятна класика, но неговото поведение под слънцето всъщност крие повече негативи. Тъй като памучните влакна са кухи, те също като лена бързо попиват влага, но имат недостатъка да съхнат изключително бавно. При обилно изпотяване влакната се раздуват, затварят порите на плата и дрехата започва да лепне за гърба ни, спирайки въздушния поток. По тази причина плътните памучни трика нямат място в горещините, а за града е по-добре да се насочим към фин и ефирен памук като батиста или поплин.

Коприната от своя страна притежава уникална протеинова структура с гладки и фини нишки. Тя е отличен естествен изолатор, който държи хладно през деня и сгрява през хладните вечери, като същевременно позволява бързо отдаване на топлината. Проблемът при коприната е по-скоро естетичен. Деликатната материя е уязвима към солите в потта и бързо залепва за кожата, ако дрехата е по-тясна. Това прави плата от пашкул по-подходящ за свободни вечерни силуети, отколкото за натоварено ежедневие под палещото слънце.

Вискозата е най-неразбраната материя и често бива несправедливо пренебрегвана заради погрешното схващане, че е изкуствен полиестер. Реално тя и нейните съвременни наследници – модалът и тенселът (другото име, с което може да го видите на етикетите, е лиосел), имат природен произход. Влакната се произвеждат от целулоза от дървесината на дъб, бук, бор, смърч, евкалипт и други видове чрез интелигентна технологична обработка. Тези материи носят усещане за моментален физически хлад при допир, абсорбират влагата много по-бързо и равномерно от памука и съхнат бързо. За разлика от коравия лен те падат тежко, драпират се красиво и се мачкат по-малко. А комбинираното влакно от лен и вискоза е едно от най-добрите летни решения. Единствената уловка е, че чистата вискоза губи здравина при намокряне и изисква по-деликатно пране без агресивно центрофугиране.

Идеята за вълнена дреха през юли звучи необичайно, но суперфината мериносова вълна, често наричана лятно мерино, е сред най-добрите сътрудници за естествена терморегулация. Мериносовите овце оцеляват при резки температурни амплитуди, за което природата ги е дарила с вълна с изключително тънки влакна. Мериното е уникално – абсорбира влагата под формата на пара още преди да се е втечнила върху кожата, и я отделя в атмосферата. Освен това вълната има естествени антибактериални свойства, които предотвратяват появата на миризми, правейки я любим избор за светски особи, динамични хора и пътешественици. Точно мериносовата вълна стои зад перфектния външен вид на много известни личности по време на летни събития, предпазвайки ги от петна от пот и намачкване пред обективите.

Британската кралска фамилия има специално отношение към този естествен материал. Крал Чарлз III е дългогодишен патрон на Кампанията за вълната, а снахите му Кейт Мидълтън и Меган Маркъл редовно залагат на фини мериносови трика за летните си ангажименти. Кейт често избира леки блузи с къс ръкав от мериносова вълна, които запазват безупречния си вид дори след дълги пътувания. Меган залага на минималистични модели от мериносови блендове, които падат тежко и изглеждат изключително луксозно.

Влиянието на лятното мерино се забелязва и на модния подиум. Дизайнерът Джейсън Ву създаде летни колекции, в които доказа на пратика, че ефирните рокли от фино мерино могат да бъдат по-дишащи дори от шифона. Модната икона Кейти Холмс често се появява по улиците на Ню Йорк с леки вълнени топове и обувки от мериносов бленд, които се носят на бос крак. Лятното мерино е издигнато в култ и от предприемачи и влогъри, които често пътуват само с ръчен багаж. Тениските от това трико съхнат бързо, не задържат миризми и позволяват директен преход от дълъг полет към бизнес среща в горещината.

Научният консенсус е категоричен, че правилната формула за летните горещини изисква да избягваме чистата синтетика, която действа като затворен найлонов плик. Независимо дали ще се спрем на прохладния лен, нежната вискоза или суперлуксозното лятно мерино, ключът към прохладата винаги е в чистите естествени влакна и свободните кройки, които дават пълна свобода на тялото да диша.





Източник 24часа

ndt1.eu