Ослепените български войници и цар Самуил, картина на художника Васил Горанов
- Василий Българоубиец е на трона цели 49 години
Византийски император хомосексуалист ослепява 15 000 пленени български войници, за да отмъсти за убития си любовник. Това се случва в последните години от съществуването на Първото българско царство в края на Х-началото на ХI век в югозападните ни земи.
Упадъкът на българското царство започва след смъртта на цар Иван Асен II, когато след смъртта на царете Симеон и Петър центърът на управление на българската държава се измества в днешна Македония и минава в ръцете на комит Никола и четиримата му синове, комитопулите Давид, Мойсей, Аарон и Самуил. Отслабването на българската държава в този период за нещастие съвпада с издигането на Византия при управление на император Василий II, който си поставя амбициозната цел да унищожи завинаги българската държава.
Вражда
Започва поредица от войни, която с известни прекъсвания продължава половин век.
Василий е улеснен в постигането на целите си и от враждата между двамата останали живи братя Аарон и Самуил. През 80-те години на Х век започват тайни преговори между Василий и Аарон за взаимно разбирателство и унищожаването на общия им враг Самуил. Дори е решено Аарон да се сроди в византиеца, като се ожени за сестра му.
Паметникът на цар Самуил в София
Вместо сестра си обаче Василий изпраща една обикновена млада жена. Когато разбира измамата, Аарон изгаря жив изпратения да извърши венчавката византийски митрополит. В отговор Василий събира войска, минава прохода Траянови врата, обсажда Средец, но не успява да го превземе и е принуден да се оттегли. На връщане в прохода е нападнат от обединените войски на двамата братя и е разбит. Самият император едва успява да се спаси с позорно бягство, зарязвайки войската си. Малко след обединението обаче между двамата братя комутопули отново настъпва раздор. По заповед на Самуил брат му и целият му род са поголовно избити. Жив е оставен само синът на Аарон Иван Владислав, за когото се застъпва Самуиловият син Гаврил Радомир. След смъртта на Аарон цялата власт вече е в ръцете на Самуил.
Развръзка
През 986 г., възползвайки се от един от поредните бунтове във Византия, българите успяват да овладеят цялата Солунска област. По това време император Василий си има и други доста сериозни проблеми и затова за няколко години оставя българската държава на мира. Това обаче се променя през 996 г., когато българските войски нахлуват дълбоко на юг в земите на Византийската империя и достигат до Атика и Пелопонес. За да запази владенията си, Василий е принуден спешно да събира войските си.
Самуиловата крепост в Охрид
В битката при река Сперхей българите търпят разгром, като Самуил и синът му Гаврил Радомир са ранени и се спасяват с бягство от бойното поле. Във войната между България и Византия настъпва обрат. В продължение на няколко години византийците опустошават необезпокоявани българските земи, докато в същото време Самуил търси помощ от Сърбия. Войските на Василий минават Балкана и стигат и превземат старите български столици Плиска и Преслав, както и Дръстър. Някои български боляри сами и доброволно отварят вратите на крепостите си пред Василий, а в замяна на това получават титлата „патриций”. През тези години Самуил търпи и няколко тежки поражения.
Развръзката на близо половинвековната българо-византийска война настъпва през 1014 г.
Саркофазите на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир на остров Св. Ахил
На 29 юли в битката при днешното село Ключ българските войски са изненадани в гръб и в последвалото сражение са разбити. 14 или 15 хиляди български войници са пленени, а разправата с тях е ужасяваща. По заповед на император Василий те са ослепени, като според легендата на всеки 100 души е оставен по един с едно око, който да ги води. Тази осакатена войска е изпратена от Василий да се върне обратно в земите си при цар Самуил. Когато българският владетел вижда ослепените войници, е толкова потресен, че получава сърдечен удар, пада и 2 дни по-късно умира. Това се случва на 6 октомври 1014 г. Заради унищожаването на българската войска Василий II получава прозвището Българоубиец.
Любовник
Първото българско царство просъществува още 4 години след смъртта на цар Самуил и през 1018 г. окончателно пада под византийска власт за малко повече от век и половина, до въстанието на братята Асен и Петър, които възстановяват отново българското царство.
Жестокостта на императора е почти непозната за европейските владетели и го доближава доста повече до азиатските племена и народи. До нас днес е достигнала история, според която причината за ослепяването на 15-те хиляди български войници всъщност е любовна.
Византийският император Василий Българоубиец
За никого в онези години не било тайна, че император Василий е хомосексуалист и затова се обграждал с красиви млади момчета, много от които назначавал за свои военачалници. Негов любимец бил един красив юноша на име Вотаниат, любовник на Василий, когото той обичал като свой син. Вотаниат бил изпратен от императора да командва войските срещу българите. Но в Струмишкото поле византийците са разбити от сина на Самуил, Гаврил Радомир, а Вотаниат е убит. Научавайки за смъртта на своя любовник, Василий изпаднал в дива ярост и започнал да се мята като див звяр в двореца си и да сипе яростни закани по адрес на българите. Затова, когато по-късно българските войници били пленени, с ослепяването им той отмъщавал жестоко за своя убит фаворит.
Гроб
Гробът на цар Самуил е открит през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Мицопулос в базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Открити са 4 богати погребения, за които археологът предполага, че са на цар Самуил, сина му Гаврил Радомир, зет му Иван Владимир. В последния гроб са събрани костите на малки деца, за които се смята, че е възможно да са на децата на Гаврил Радомир, убити по заповед на неговия племенник Иван Владислав.
Бронзовият цар Самуил на мястото на битката при село Ключ
Антропологичните изследвания на костите на цар Самуил показват, че той е бил висок около 1,6 м и е починал на около 70 години. Много пъти българската държава отправя искане до гърците да им дадат костите на българския цар. Те обаче отказват. Що се отнася до император Василий Българоубиец това е един от най-дълго задържалите се на трона византийски владетели, цели 49 години. Като при това е и един от най-войнстващите византийски императори водил сражения в Европа, Азия и Близкия изток. В първите години на укрепване на властта Василий трябвало да се справи и с два преврата, организирани от собствената му майка. След смъртта си през 1025 г. той оставя на наследниците си огромна империя с площ от над 1,1 млн. кв. км и 20-милионно население. https://telegraph.bg/
