Жената на 40 години е опърничава. Това каза пред БТА Веселина Николаева, автор на изложбата „Голямото сбогуване, голямото посрещане“ в столичното пространство „Топлоцентрала-куб“. В експозицията тя показва 26 портрета и 76 истории на жени между 40 и 50 години.
По думите й, този проект е много, много личен. „Невинаги показвам такива лични неща, но пък се надявам, че публиката ще го оцени, защото не се говори много за тази тема. Жената между 40 и 50 години става невидима“, разказва авторката. Тя отбелязва, че фотографиите са направени в продължение на пет-шест години с аналогов фотоапарат.
ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ЖЕНАТА
„Голямото сбогуване, голямото посрещане“ е проект за трансформацията, промените, които се случват на жените в този период между 40 до 50 години. Той показва къде се преоткриваме, с какви неща се разделяме – и физиологични, и емоционални, и какво ново намираме в този период на равносметка и на промяна“, уточнява Веселина Николаева.
Според нея сбогуването често е преди посрещането, защото това е универсалният език на промяната – за да влезе нещо ново в живота ни, трябва да направим място за него. Тя обяснява, че във възрастта между 40 и 50 години жените се сбогуват със своята фертилност, с определени идеи, с мястото си в обществото, което се очаква да имат, с ролите, които изпълняват. „Започваме да се замисляме за това дали тези роли наистина ни отиват, дали ги приемаме, дали намираме нещо в себе си, което ни кара да търсим друго изразяване на себе си и къде стои моралният ни компас от гледна точка на семейството и личностното развитие“, казва още фотографката.
РАБОТА С БЛИЗКИ ЖЕНИ
Тя уточнява, че проектът започва интуитивно. Не е бил никога с идеята да бъде изложба или нещо да се случи с него. „Аз започнах да работя със свои познати и близки приятелки, които минаваха през емоционални катаклизми или преоткриваха себе си в този период – и така това стана съвсем интуитивно. Започнах да го развивам преди няколко години. В началото това бе работа със сестра ми и с жени, които са в личното ми обкръжение, след което вече започнах да се свързвам и с други дами. Повечето срещи се случваха органично и спонтанно“, разказва Веселина Николаева.
Проектът е заснет основно в България. Не мога да твърдя, че това е културен феномен само в България. Това е промяна, която се случва на много жени на много места, но основно жените, с които съм работила, живеят в България, казва още тя.
Веселина Николаева завършва Utrecht School of Arts в Нидерлания през 2001 г. и оттогава работи на свободна практика като фотограф. За книгата си „Баба“ получава наградата Grand Prix на четвъртия Международен фестивал по фотография в Лодз, Полша, Descubrimientos Award за най-добър млад фотограф в Мадрид и Canon наградата „Сребърна Камера“ през 2005 г. в Амстердам. Голяма част от проектите ѝ включват фотокнигата като неизменна част от историите, които разказва – School no 7 (2007), Simply a Line (2009), I’m Good I’m Great I’m Wonderful (2013), Yesterday When I Was Little (2014).
