Със застудяване на времето на Шабленското и Дуранкулашкото езеро се очакват ята от световнозастрашения вид червеногуши гъски. Сред тях са и маркираните с предаватели от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/, съобщи пред БТА Свилен Чешмеджиев от дружеството. Той е национален координатор за предстоящото преброяване за зимуващите водолюбиви птици у нас.
В дните между 9 и 12 януари пет екипа от експерти и доброволци на БДЗП ще проследят колко птици от световната популация на червеногушата гъска ще намерят убежище в зимния си дом – защитените зони по Северното Черноморие.
Очакваме в Шабленско-Дуранкулашкия езерен комплекс да долетят Емилия, Питър и Миша, от които за последно уловихме сигнали в Югоизточна Румъния, добави експертът в БДЗП Николай Петков, който е и ръководител на проекта „Сигурен прелетен път за червеногушата гъска“ по програмата на Европейския съюз „Life“. По думите му по прелетния път от Арктика следите на част от десетте птици с предаватели са изгубени и може би някои са станали жертва на ловци.
Ако студената вълна продължи и водоемите в Северна Добруджа замръзнат, червеногушите гъски ще долетят до дни в Шабленско-Дуранкулашкия езерен комплекс, смятат експертите.
В последните години най-голяма численост от вида бе установена през март 2018-а, когато в района кацнаха 30 000 екземпляра, припомня Николай Петков.
При предстоящото зимно преброяване ще се събира информация и за зимуващите пойни и тундрови лебеди, които също се срещат в Приморска Добруджа. С преброяването, което ще обхване повече от 200 влажни зони в цялата страна, ще може да се оцени състоянието на популациите на наблюдаваните птици, обитаваната среда, както и опасностите, които ги застрашават.
В Уикипедия за червеногушата гъска пише: „Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е рядък изключително красив с цветното си оперение вид средно голяма птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 1 и 1,5 кг. Дължина на тялото 55 см, размах на крилете около 122 см. Няма изразен полов диморфизъм.
Разпространена е в северните части на Европа и Азия, в България уникалният вид се среща в резервата Дуранкулашко езеро. Обитава тундрата и лесотундрата. Присъствието на вида в страната е документирано още от времето на последната ледникова епоха – късния плейстоцен, откогато датират костните останки от Деветашката пещера с възраст около 70 000 г., определени от палеоорнитолога проф. Златозар Боев. От неолит-ранно-бронзовата епоха отпреди 8000-6000 г. е намерена и друга находка – в праисторическото селище при с. Дуранкулак.
