Летен Прованс – красивата област от Югоизточна Франция, която зашеметява с ширналите се лавандулови полета и изумителните гледки към Средиземно море – това представляваше двора на Народно читалище „Свобода – 1897 г.“ в село Гурково.. Голяма част от картините на пленителната със своята добрина и земна скромност Емилия Донева изобразяват именно лавандулата и морето, в които е влюбена, но се разпознават все пак нашето Северно Черноморие и добруджански пейзажи. Другата половина от двора на Читалище “Свобода-1897” чуруликаше с гласа на птичетата, кацнали върху нейната четка. Залези, изгреви, есен и зима имаше също в платната, но такива на които да се усмихнеш, защото имаха положителния заряд на своята авторка. Преподавателката по технологии и предприемачество в СУ “Христо Ботев”, гр. Балчик, открива живописта като средство за преминаване през сенчестите лабиринти на живота през тягостното време на пандемията, когато рисуването става нейно хоби. Все още се учи, по нейните благи думи, но чрез изкуството е избрала окончателно да впери поглед в онова, което съхранява и изгражда човека, и да загърби демоните и разрушителните сили на страх и униние. “Създадени сме с много обич и радост – за много щастие и любов!” – такива зареждащи проницания на Емилия Донева чуха гостите на нейната втора самостоятелна изложба “Усмивките на природата”. Те отнесоха за спомен грижливо сътворено от ръцете на художничката парченце от нейното сърце – кокетни торбички с лавандула. Ароматната лилава принцеса на етеричните култури, морето, широкополите шапки на красивите жени край брега, велосипедът, чадърът и парижките улици са запазена марка на винтидж стила, който съвсем определено е целунал акрилните платна на Емилия Донева.
Единадесет картини ще трябва да пренарисува слънчевото, лавандулово момиче след днешната изложба, за което е трудно да се вярва, че е баба на прекрасно внуче. Толкова картини бяха откупени днес, а за Емилия Донева всяка картина, която се отделя от нея е дете, което тя би искала да върне и затова сяда да я рисува отново.
Много нейни колеги от СУ “Христо Ботев”, гр.Балчик, бяха гости на изложбата, а специалната изненада беше милото послание, което направи директорът на училището и член на читалището Станислав Николов към чародейката Еми, на която благодари., че докосва до своите ширини и висини!
