© |
Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България в САЩ, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 59 ще се спрем на ролята на САЩ в България. Официален документ на главния инспектор на Държавния департамент на САЩ за работата на Американското посолство в София от май 2022 г. показва, че през мандата си у нас посланик Херо Мустафа е изпълнила успешно стратегическите цели на държавата си, а именно: закупуване на още изтребители F-16 от България, замяна на руския газ са с американски и санкции на българи по закона „Магнитски“. Намесвала ли се е в работата на българското правителство посланик Мустафа, като се има предвид, че стратегическите цели, изпълнени от нея, на практика са и на българското правителство? Въпросът е към госта в студиото – дългогодишния посланик на България в САЩ Елена Поптодорова. Добре дошли в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, посланик Поптодорова, и Христос Воскресе!
Воистина Воскресе! И благодаря за поканата.
Обичайна практика ли е посланиците да влияят върху работата на правителствата в страните, в които са акредитирани?
Ами, да започнем първо от обстоятелствата около този доклад, който анонсирахте вие.
Да.
Това, разбира се, е рутинна процедура на Държавния департамент. За всеки посланик и за всяко посолство се готви анализ, отчет, особено когато приключва мандатът на даден посланик. И може би ще е любопитно на нашите слушатели да разберат, че този доклад беше публикуван преди месеци, още преди посланик Мустафа да напусне България. Сега тук остава вече въпросителната, а тя не е и въпросителна, защо се публикува сега, или по-скоро защо се оповестява, защото той дори не е публикуван.
Защо се оповестява сега?
Естествено, че трябва да попадне в динамиката на вътрешнополитическия процес, нищо по-различно от това няма, и то така, като едно внушение, като едно впръскване с инжекция си представете, едно впръскване в много важните зони, които очевидно се обсъждат, зони на припокриване на позиции, на цели на партиите, които попадат в следващото Народно събрание.
Може би и заради антиамерикански настроения, които някои политически сили прокарват?
По-скоро целта е да се парализират усилията за създаване – хипотетично, то не е неречено, че ще стане, но да се създаде правителство, което да има съгласие по основните геополитически цели на страната. Препотвърждаване – то дори не става дума за въвеждане на някаква нова политика. Целта тук е да се подкопава постепенно, да се рони отдолу, да се рони трудно извоюваното, с много вътрешни усилия членство и в Европейския съюз, и в НАТО, особено в НАТО.
И да се притиска един бъдещ кабинет?
Точно така, абсолютно, едно към едно. И хвърляйки така на общата публика, на неинформираната публика, за съжаление, този толкова банален тезис – ами, те, американците се месят, те, американците ни насилиха да вземем едно или друго решение.
Те карат влака, Херо Мустафа кара влака в България, те управляват България. Така се говори.
Да, да, въобще всичко, да, точно така. Сега ще ви кажа…
Целият фолклор?
Да, да, това е тъжно примитивно и това, което мен наистина ме и огорчава, и тревожи, е, че има безкритичност към тези опити и всъщност не се водят разговори по същество, разговори в дълбочина. Ами хайде сега тогава да кажем на нашите драги слушатели какво се случи буквално преди дни, на 13 април в Букурещ, където беше проведено заседание на т.нар. „Кримска платформа“. Колко от аудиторията знаят и колко от журналистите и медиите информират за това, че се проведе съответното заседание? Разбира се, България участва там, тя е член, тя е учредител на Кримската платформа, която забележете, се създаде веднага след 2021 г., след анексията на Крим, но още преди войната в Украйна. Така че там има толкова изрични позиции в декларацията, която е приета, които въобще не се съобщават на българите. И там няма Американско посолство, в интерес на истината. Там са всички държави от Европейския съюз, всички държави от НАТО, там е Австралия, там е Нова Зеландия с абсолютно категорична позиция по отношение на Русия и войната в Украйна. Това го давам само като илюстрация за това, колко много се спестява на националната публика от ангажиментите, в които България влиза, и то влиза абсолютно с отворени очи.
Съвсем съзнателно.
Съвсем съзнателно. Димитър Стоянов заседава в Брюксел в момента, президентът Радев заседава в Брюксел в момента. Да, той заяви на влизане предварително пред ваши колеги в Брюксел – не, не, не, не, какво няма да стане, запита строго дали е ясен – „Ясен ли съм?“, след което обаче вътре се случиха едни други работи в залата в Брюксел. България беше част от общата позиция на Европейския съюз за продължаване на подкрепата, за предоставяне на боеприпаси и т.н. Да оставим настрана, че България може да ги произвежда, трябва да ги произвежда тия боеприпаси. Разбирате ли, опитвам се да дам по-прагматични щрихи, за да се разберат политическите тези. Инак хората слушат тези от едната и от другата страна. В Брюксел на заседанието на европейските министри на отбраната си беше само Европейският съюз, те си бяха, както се казва, в собственото семейство. Сега, има нещо друго и това е една много за мен опасна тенденция. Никой не очакваше такава спонтанна проява на единство не просто между Европейския съюз и САЩ в рамките на НАТО, но в рамките на самия Европейски съюз. И смятам, че Путин беше направил тая калкулация, че понеже наистина Европейският съюз е организация на по-невоенни цели, даже просто не на военни цели – на икономически, културни, социални, и смяташе, че много по-лесно ще постигне бърз успех, включително и заради разединение в рамките на Европейския съюз. Ние изненадахме всички, включително и себе си, с много последователна и много твърда позиция, която постоянно се препотвърждава, по всеки възможен повод се препотвърждава. Тогава какво да се прави
Чернишевски?
Да. Както беше запитал някога Чернишевски. Единственият възможен път е да се разделят, да се вклини непременно различие между САЩ и Европейския съюз, да се внуши различно поведение, за да се отслаби тая позиция.
И сега това се прави чрез Макрон, чрез френския президент?
Това се прави така и се прави чрез Макрон, точно така, но…
И посещението му в Китай?
Посещението в Китай. Но вижте, да, то тук това е продиктувано включително и от неговата лична амбиция, която сама по себе си е завидна. Да, той иска Франция да лидира процеса, иска Европа да е силна, мощна, самостоятелна, независима, отбраняваща се. Бедата е, че неговата стратегическа автономност е един прекрасен блян, който не може да бъде постигнат, докато Европа не развие собствена военна индустрия, собствен остатъчен военен капацитет и собствена отбрана. Да, това е хубава риторика, но тя не се случва. И Макрон не се отклонява от единствено възможните начини и форми на защита на Европейския съюз. Той никъде никога не е направил опит в последно време особено да изрази двусмислие или колебливост относно връзката на Европа и САЩ. Така че дори и той ясно си дава сметка. Друг въпрос е вече политическата риторика, която естествено и той използва. Но това е целта и тя ще бъде преследвана по всички възможни пътища и с всички възможни начини – да се дезангажират някак си, да се раздалечат, ако може, да се разделят, да се разстрои връзката между Европа и САЩ.
И докладът на Инспектората на Държавния департамент попада в този контекст?
Точно така, точно така, защото да, хубаво, да кажем няколко думи…
Той се интерпретира с внушения – каква е неговата същност?
Това са внушения, защото аз гледах начина, по който се съобщава, пак казвам, една дотолкова престояла новина, ако въобще е новина, тя месеци отлежава преди да изберат навръх Великден да я пуснат. Значи там се дава някакво изречение в кавички от тоя доклад и после следва дълго внушение, дълга интерпретация какво, видите ли, значи това. Ами какво да кажа сега? Европа отиде толкова напред в постигане на своята енергийна автономност. Да не говорим за Германия, която вече поставя въпроса – това е много важно да го кажем на слушателите – буквално преди два дни Германия каза „Време е за ядрени санкции срещу Русия“.
Със затварянето на последните централи те го заявиха това.
Точно така – „Искаме ядрени санкции срещу Русия“. Това е Германия, не е Вашингтон. Даже Вашингтон според мен много по-малко го интересува тая част, повече ги интересува, разбира се, газ и петрол. Така че това е тревожното – опитът да бъдат държани в пълна неграмотност хората, на които това не е им е основен интерес и основно занимание.
Те сe доверяват на информация.
Те се доверяват, тя е лесна. На база на българското битие в продължение на толкова десетилетия…
Че някой трябва да ни командва, че трябва да имаме голям началник някъде?
И не само, това е едното – инстинктът, че трябва да има отгоре команда. И другото, също толкова важно – инстинктът, че ние сме си добре, евразийски с руски обвързаности, добре сме си там, защо сега се опитват да ни променят начина на мислене и на живот, който е вървял в продължение на толкова десетилетия? Европейският съюз като цяло рязко свива потреблението на руски газ и всъщност решенията бяха взимани там, доставките бяха решавани в европейските сили.
Да, доведе ги до едноцифрено число.
И доставките, и решенията се взимаха там. Те не са взимани отделно, България да е взимала самостоятелни решения. Тя, слава Богу, успява да се впише в тези общи решения, защото това са гаранциите за нас, включително за цените. Аз знам, че служебното правителство много искаше да се закичи със заслуга в намаляване цената на газа. Да, ама не, както беше казал един ваш колега. Не е това истината за изтребителите F-16. Нека да кажа, че аз се занимавах с тоя въпрос някъде преди много години, петнайсетина да го кажем накратко, докато най-сетне се стигна до измъчено подписване на договор за доставка на половин ескадрила. Сега ние просто допълваме ескадрилата. Защото какво беше – тая година полупроводници, догодина цели. Та и нашата работа с изтребителите е такава. Аз имам – простете, ако се повтарям, но мисля, че съм споменавала тук, че ние имахме договорена една ескадрила, вярно втора ръка F-16 преди – да, близо 15 години, с Португалия, когато днешният президент, а тогава генерал Радев в телефонни разговори, които аз съм водила с него, за да съм сигурна, че говоря верни неща, когато се срещам с „Локхийд Мартин“, беше категорично, еднозначно поддръжник на F-16 като добрият изтребител за българските ВВС. Да де, обаче тогава пък една патриотична партия скочи в тогавашното правителство и каза, че България е много горда държава и не може да ползва втора ръка изтребители и затова ние не ги щем. Е, румънците ги пожелаха и така започнаха да си градят един много добър, много силен контингент от изтребители на ВВС, вече купуват и нови, и въобще си изградиха една много солидна военновъздушна защита. Така че това е много стар разговор и далеч не започва, а и не свършва с Херо Мустафа. Другото нещо, което е също, за съжаление, част от тази внушена, натрапена неграмотност на общественото мнение, е, че видите ли, тя има едва ли не някаква своя линия на поведение, самата тя, госпожата Херо Мустафа. Тя, разбира се, провежда политика на собствената си държава. Аз съм изпълнявала указанията на столицата си общо 13 години, с пауза между двете назначения от две години.
Елеонора Митрофанова изпълнява на Кремъл.
Точно така. Какво прави госпожа Митрофанова – ами нали същото прави и тя. Сега нашите институции ще кажа, не правителство, нашите институции са в постоянен контакт, разбира се, с институциите на Европейския съюз, но и с институциите в САЩ. Това също не е новост, ние имаме подписани споразумения, съюзнически споразумения с тях на двустранна основа и това нито е почнало преди две години, нито ще свърши сега. Това са отношения, които са градени, защото попитахте в началото в анонса за отношенията САЩ – България. Сега няма да говорим за годините на отоманското робство у нас, когато от американските журналисти, които пътуват насам…
Макгахан?
Идва Макгахан, точно така, започват първите сведения, какво се случва в България. Няма да говорим, когато се създават първите светски училища, защото нашето образование е най-силно повлияно от американското светско образование, когато се създават в Самоков, в София колежите.
Мисис Стоун, прословутата история.
Мисис Стоун, да, точно така. Така че ако трябва да говорим за отношения – хайде, можем да говорим, ама да говорим в пълния контекст, всичко, което се е случило в тези отношения. Те не стъпват на гола поляна, това иска само да кажа. Така че това са съгласувани действия – и енергетика, и ВВС, и върховенството на закона, въпросният „Магнитски“. Ами да, разбира се, естествено, че те ще черпят информация от посолствата си на място тук, не виждам каква загадка, каква конспирация може да има. Нека да напомним, че този закон „Магнитски“ е на 11 или на 12 години и всяка година има оценка в различни държави. Освен това нека да кажем нещо, което би трябвало да е очевидно, ама да го напомним пак. То това е в интерес на самата американска държава. Те искат да знаят, че държавата, с която общуват, търгуват, където надяваме се да правят големи, по-големи от досегашните инвестиции, са защитени. Това е смисълът на тия решения, на тия действия.
И всъщност това е смисълът на тези изречения, които се озовават в доклади и които са вадят от контекста?
Които се вадят от контекста, да, да. После нещо друго много интересно: ами тези, как да ги наричаме – медии, източници, хайде, тези източници, които са решили, щото има всякакви сред тях, ами те що не се опитаха да питат посолството? Задайте въпрос да попитате за тоя доклад, питайте нашите институции. А това е много грижливо, много внимателно това е оставено изцяло на дискрецията в рамките на въпросния източник, който си го гърчи, мачка, моделира за целта, която е поставена, именно – да се докаже непомерно не просто влияние, а намеса на чуждото посолство, на американското посолство в делата на България.
И то в момент, в който има нов парламент, предстои му конституиране, предстои му избор на председател, предстои му избор на правителство? Това допълнително не взривява пи?
Точно така. Вижте, това са все теми, по които ние много преди американците имаме, как да го нарека, сезиране на брюкселските институции. Ама простете, това върховенство на закона, ми то върви от Венецианската комисия насам. Аз бях в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 90-те години, когато това беше тема. Имаме три вида наблюдение от Брюксел. При американците няма наблюдение, при американците има „Магнитски“. А в Европейския съюз има 3 различни формата на наблюдение точно на тия процеси в страната: корупция, върховенство на закона, правоприлагане, щото освен всичко другото…
И спазване на човешките права.
Точно така, правата. Не е въпросът само да гласуваш един закон, нали, трябва и да го приложиш и да провериш какво е изпълнението. Тука е най-слабото място. Не знам, дали сте обърнали внимание, че по това не се говори въобще – как се изпълнява законът. Така че пак се връщам на тезата си: съвсем съзнателно тук са заостря всичко върху Америка, то минава естествено през руския интерес, през руската призма, защото ако не е Америка да мобилизира и да води в много обиколки напред в помощта за Украйна, отдавна тя, Украйна да беше прегазена. Ей това не може да бъде простено.
А може би и също тази част от доклада как се харчат финансовите помощи за България?
Ами вижте, те съвсем обективно казват, че не е имало контрол от американска страна, че американското посолство, посланикът не е контролирал…
Какво значи това? Аз тук съм си извадила цифри: 23 грантове на обща стойност 922 610 долара от 90 гранта, които са за 1.43 милиона долара.
Точно така. Ами вижте сега, аз доколкото зная, това са и през „Америка за България“ основната минават, в посолството са повече конференции, Атлантическият клуб също е правил, но те са много трудни, много прецизни къде се ангажират, посолството специално. „Америка за България“ всъщност е организацията, която работи повече с проекти с грантове.
И е по-либерална?
Да, то е така, то няма как. Посолството не може да се занимава с грантове.
Грантовете не са от посолството?
Те не са от посолството, те са през „Америка за България“. Това е фонд, който беше създаден с тази цел. Той с 400 милиона се създаде този фонд още при президента Буш, когато той беше в България, и когато се реши да се създаде този фонд, за да подпомага образование, култура, права ако щете, свобода на медии и свобода на словото, върховенство на закона. Всичко това беше заложено в споразумението за създаване на „Америка за България“, вече тогава беше под друго име. Така че това също е абсолютно прозрачно. Откъде мислите, че разни критици вадят сумите на грантовете? Ами то всичко е изписано. То като отворите сайта на „Америка за България“, то всичко си пише. Сега, това, което казва докладът, и също и мен заинтригува, е, че посолството няма контрол върху това как се харчат парите.
И няма мониторинг, няма проследяване и оценка за ефекта.
Да, точно така. Което смятам, че вероятно ще се коригира. Не знам, не им знам вътрешната система, но съдейки по езика, който е използван в тоя доклад, и съдейки може би по ефекта или по недостатъчния ефект, не знам, на тези програми, вероятно ще имат система, ще имат механизъм по-скоро, по който да се проследява тази част как се разходват парите на американския данъкоплатец и с какъв ефект. Но това пак няма да е посолството. В смисъл на него не може да му се вмени такава роля. Ще мине през други звена.
Вие сте опитен дипломат. От българска страна това прави ли се, прави ли се оценка на българските дипломати, прави ли са оценка на различни финансирания от неправителствени организации или пък някакви други финансови структури?
Ами тука да ви кажа откровено ме така хванахте на болната тема, защото идвайки към вас си казах: дано се сдържа да не започна с едно изплакване, да изплача, не изплакване с ръце, а да се изплача и оплача, че за съжаление ние нямаме такава система. Разбира се, ние правим годишни доклади какво, както се казва пак шеговито: „какво е стършел свършил“. Та пишем си разбира се годишните отчети, годишните доклади, но няма я тая система, която да е свързана с кариерното развитие след това.
И с оценката на свършеното.
Да. И като си бил еди къде си, на място „Х“, после какво се случва с теб и като посланик, но и като дипломат в мисията, какво си свършил, какво не си свършил. Имаме някаква оценъчна система, но още в ембрионална фаза, не е в никакъв случай добре развита. Докато там системата е, както се казва, стара къща. Колкото е млада държавата, толкова пък са им стари и солидни порядките в администрацията. Така че за съжаление това го няма. А, трябва да ви кажа нещо закачливо, защото чета тази сутрин една интересна новина за това, че Египет няма да предоставя ракети на Русия е решено, а в замяна на това обаче ще започне производство на снаряди 155 и 152 милиметрови…
Да не би защото Херо Мустафа отива посланик в Кайро?
И аз си казах: ето сега да видите колко тя е вездесъща и ефективна – тръгна за Египет, и Египет веднага смени позицията по отношение на Русия и на войната.
Това наистина е в рамките на шегата. Но искам друго да ви попитам пак ползвайки вашата експертиза, вашия опит: плюс или минус са директните контакти с политици на високо ниво в съответната държава, в която посланикът е акредитиран? Какво показва вашата практика? Защото тука го оценяват едва ли не като нещо много лошо.
Кой го? Това не е оценка, това е интерпретация.
Интерпретация, но като оценка.
Аз пак да повторя, смята се, че тази оценка за посолство е много добра в критериите на Държавния департамент, да напомня пак…
Но тук се твърди пък, че е обратното, че тя обикаля по правителството, министерствата, президента, изобщо така ходи посланик Херо Мустафа.
А какво си мислите, че съм правила аз всичките тия 13 години?
Разкажете ни.
Аз първо бях казала на моите колеги: „Не ви искам вътре в посолството. Всеки отива навън, всеки прави срещи“. Особено Конгресът е много важен. И разбира се, целта е да стигнеш в максимално високо. Затова ви казвам, поболява ме това умишлено опростачване на общественото мнение, хайде не на цялото, но на определени сегменти от обществото ни. Ама това е работата ми, това е признак за успех, че аз нали пиша обратно: „Срещнах се с „Х“, той ми каза това, пък аз му казах другото“, ами кой ще ми дойде на мене в резиденцията, кой ще дойде в посолството на среща, ами това е състезание – ти да успееш да минеш преди други посолства, преди други колеги да привлечеш внимание. Затова ви казвам, това е поболяващ подход, защото повтарям отново, той продължава да държи средния българин, пак повтарям, хората, на които това не им е работа, затлачени в един гьол провинциален дълбок, те дори не могат да разберат какво работи едно посолство, какво работи един посланик. Това е най-големият атестат за успех.
Хората си мислят, че посланикът е на курорт.
Ами не знам, сигурно си мислят, че си стои в задната градина там и не смее да подаде нос извън посолството. Аз определях успеха на моите колеги по контактите: какви контакти е успял да създаде, колко често ги среща, защото аз пиша пък оценки за служителите си в посолството. Естествено, това е най-важното. Ти нямаш друг начин да присъстваш в държавата, освен ако нямаш добра мрежа от контакти. Значи, много смешна работа. Когато се обсъждаха навремето разните шпиони, които са пребивавали под дипломатическо прикритие, ние тук ги хвалехме: „Ау, той е вербувал този, той е вербувал онзи, голям успех“, а ние когато работим чисто публично, ясно, без да търсим нали втори цели отзад, това е още по-ценно. Това е връзката между държавите.
Посланик Поптодорова, с какво си обяснявате, че е толкова важна американската политика за България? Тя беше без прецедент в центъра на изборите, с вас сме си говорили, тя беше преди изборите, и сега не минава пресконференция с лидери на спечелилите партии без въпроса: „Американското посолство ли ви накара да правите правителство? В американското посолство ли ви набиха канчетата?“. И общо взето, като проследите анализите, и то в големите телевизии, след всеки двама на третия ще го чуете това внушение.
Аз със съжаление ще се повтория, няма как да ви дам различен отговор от това, което казах преди малко. Това преминава през кремълската тревога от това, че Америка ни подпомага, че тя е в съюзни отношения с Европа, и Кремъл не може да премачка и Европа от гледна точка на собствените си геополитически интереси. В това се корени всичко. И дотолкова, доколкото България е държавата, която е уникална от гледна точка на проектиране на руския интерес, волно или неволно, съзнателно или несъзнателно, може да е дори като някакво стомашно чувство, че „О, ние там не бива да ги тревожим, трябва да сме внимателни, трябва да сме с тях“, това е най-невинното обяснение, и то разбира се, се развива нататък в съвсем целенасочена линия на обслужване на кремълския интерес. Това е в основата на всичко. Защото извинете, ама къде учат децата на някой от най-големите критици на Америка, къде са стотици хиляди българи, къде са отишли да търсят по-добри опции за живота си? Аз затова съм казала: най-добрият критерии, най-доброто социологическо проучване е на граничния пункт на България. Къде отиват българите? На Запад отиват, в Америка отиват. Тази виза, американска виза, ами трябва да кажа, че тя се явява специална цел за толкова много хора, за да могат да отидат поне да видят или да поживеят там. Така че оставете, какво се опитват да внушават абсолютно тясно заинтересовани, било екзистенциално заинтересовани, било финансово заинтересовани и даже може да бъде и чисто идеологически заинтересовани, не го оспорвам и това. Но това са крайни, радикални среди, които далеч не отразяват мнозинството в България. Защото много интересно е и зависи, как ще се зададе въпроса. Ние имаме много висока поддръжка за евроатлантическото ориентиране на страната в абстрактен вид, но после когато тръгне да се разбива на конкретни въпроси, вече идват тия внушения, които трябва да я обезсилят някак си.
Освен граничните пунктове много важни са банките. Не ми е известно поддръжник на Русия да държи спестяванията си в рубли.
Аз не знам един такъв.
Не ми е известено, защо ги държат в долара или в евро?
И аз не знам. Така е, така е. Това е много показателно също. Аз ви казах за граничния пункт, ама вие сте права, че още по-показателни са сметките на хората в банките.
Кое е най-важното в американските отношения за България сега?
Аз смятам, че ще останат същите главни приоритети, и разбира се, корупция и върховенство на закона ще са водещи. Черно море излезе много напред, сигурността в Черно море, и тук вече то не е просто американски приоритет, това е натовски приоритет. Това е сигурността на континента, и то по най-оголен, по най-спешен начин ще кажа. Истината е, че много години не се вслушваха лидерите на организациите, имам предвид НАТО и Европейския съюз, в държавите от много чувствителната зона на Черно море, че тя рано или късно ще избухне. Е, избухна. Но по-рано, защото аз съм водила такива разговори години наред, някак си така всичко беше: „Не, не, това не е така, не е точно така“, докато трябваше илюзията, че може да се намери модус вивенди с Кремъл, с Русия. Аз това също съм го смятала за невъзможно поради чисто екзистенциални различия. Русия има свой начин на живот, своя структура ако щете. Има я тая абсолютна авторитарна система, държавна система, която нали разбирате, там една държава, която е съставен от 82 ли, 83 ли отделни федерации, републики, от които там двайсетина поне са неславянски – как се крепи това нещо? Само по един начин: авторитарен начин. Няма как Русия във вида, в който е, да може да осъществи хармонични споделени отношения със Запада. Това трябва да бъдат само строго регламентирани, взаимноуважителни, непременно трябва да бъдат взаимноуважителни и строго регламентирани отношения на договорено, дистанцирано съвместно съществуване. И по тази причина, пак казвам, много е важна ролята на САЩ и в Черно море като компонент от НАТО, в името точно на избягване на постоянен такъв удар и постоянни стрели срещу САЩ, в общ интерес е това да бъдат натовски мерки, натовски действия. И те очевидно са такива.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
