Добруджанският революционер Панчо Досев заслужава място в българското колективно съзнание, смята Цветан Сашев, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на Регионалния исторически музей в Добрич.
“Не е справедливо фигура от такъв мащаб да остава встрани. Надявам се този човек тепърва да бъде открит и да заеме мястото, което заслужава, в нашето колективно съзнание за онази изключително превратна и тревожна епоха, в която много от тези, рискували и дали живота или пък здравето си за България, впоследствие са останали незаслужено встрани”, каза Сашев за БТА по повод 150-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Панчо Досев е революционер, роден в тогавашния Хаджиоглу Пазарджик, и съратник на Апостола.
Името на Панчо Досев е споменато за първи път през 1862 година, разказа Сашев. Той е един от многото, откликнали на призива на Георги С. Раковски за присъединяване към Първата българска легия. „Те са от територията не само на България, но и от други места. Пламенни патриоти, които биха желали да се бият за свободата на Отечеството. Целта е да отидат в Белград и там да започне окомплектоването на тази бойна единица, каквато България не е имала от столетия“, казва историкът.
През април 1862 година Панчо Досев и няколко негови съратници тръгват с кораб от Варна към Галац. Впоследствие към тях се присъединяват и други запалени патриоти, сред които Васил Друмев и Стефан Караджа. Групата стига до Белград и става част от Първата българска легия, в която е и Апостолът на свободата.
„На този етап не можем да кажем дали Панчо Досев и Васил Левски са се запознали в легията, но това при всички положения е станало в така наречената Втора легия, която се оформя през 1867 година. От нея има една колективна снимка, която е запазена и на която са 11 участници от легията, сред които са Левски и Панчо Досев – правият вдясно с тесак в ръка“, каза Сашев. Пряката връзка между двамата потвърждава и писмо на Апостола до Панайот Хитов, разказа уредникът. „В началото на 1868 година Левски претърпява операция, след която се лекува в частен дом. Това е домът на Панчо Досев в Белград“, допълни той.
В следващите години – до 1876, добруджанският революционер преподава в различни училища в района на Зайчар, в селата Михайловац, Ражица, Метовници, където е имало голяма българска общност. „Това са стари поселения, които с течение на времето стават все повече, тъй като в края на XVIII и началото на XIX век все повече българи, които живеят на територията на днешна България, гледат да избягат от османската власт“, обясни Сашев.
По думите му след разпускането на Първата и Втората български легии много от участниците в тях остават да живеят в района в очакване на нови бойни действия. „Това са хора, които търсят сблъсъка с Османската империя и се борят за свободата на България при абсолютно всяка възможност, която им се отдава. Онзи район на Сърбия им дава възможност за спокоен живот и в определени моменти – за българско общностно организиране“, коментира уредникът.
После избухва Априлското въстание и немалък брой патриоти се събират в Сърбия, за да участват в Сръбско-турската война, каза Сашев. „До началото на войната са оформени шест чети. Начело на тях застават най-прославените български войводи – Панайот Хитов, Филип Тотю, Желю войвода, Ильо войвода, Цеко войвода. Впоследствие се включва и Христо Македонски“, разказа уредникът.
Сред участниците във войната е и Панчо Досев, който е деловодител в четата на Хитов и подвойвода в четата на Христо Македонски. „Това са едни от големите чети, които се оформят. Приема се, че четата на Панайот Хитов е над 400 човека, а на Христо Македонски – малко над 200. Панчо Досев участва и в двете и то на много сериозни позиции, които са показателни за неговите качества и за това как е бил приеман. Той е един от ръководителите, от наистина важните хора в едно изключително превратно и смутно време“, разказва Сашев.
Бойните действия започват през втората половина на месец юни. Тогава част от сръбската армия и четите навлизат на територията на България и стигат до Чипровския манастир. Оформят се още чети, които заедно с първоначалните шест, се бият почти до края на август. Огромен брой хора са убити, немалко са и ранени. Един от тежко пострадалите е Панчо Досев, каза историкът.
През септември 1876 година добруджанският революционер е ранен в крака в района на Зайчар и е настанен в английска полева болница в Белград. Впоследствие се налага увреденият крайник да бъде ампутиран. „Любопитното е, че когато се взима това решение, Панчо Досев пожелава да е без упойка. Има описание на неговото поведение – как не е показвал, че изпитва болка, което за хората е самата болница е било шокиращо. През цялото време той е говорил с тях на най-различни теми“, казва уредникът.
Три дни след ампутацията – на 22 септември, Панчо Досев умира вследствие на усложнения. Погребан е тържествено. „Било е нещо като своеобразен парад. Стичат се огромен брой хора не само от българската общност, но и много местни, включително представители от английското посолство. Имало е оркестър. Има сведения, че градът не е виждал такова погребение от много години, камо ли в онази война“, допълни историкът.
Сашев се надява в следващите години да научим повече за дóбричкия революционер. Спомени, свързани с Досев, се откриват в мемоарите на Панайот Хитов и Христо Македонски, както и на други участници в онази тревожна епоха. По думите на уредника обаче на територията на Сърбия има много документи, които все още не са проучени. „Има немалък брой мемоарна литература от сърби, които са участвали в бойните действия, но част от тях въобще не са изследвани, а друга част дори не са преведени на български“, казва той. Според него това е „минус“, защото превратните събития изправят рамо до рамо българи и сърби, които се борят за свободата на своите отечества.
„Това са отворени теми, които тепърва ще запълваме със съдържание. Необходимо е, защото там е цветът на нашата младеж. Това наистина са едни от най-жертвоготовните хора. На част от тях животът им от най-ранна възраст преминава в непрекъсната борба. Те търсят сблъсъка с турците при всяка възможност и винаги са готови да се борят за свободата на България“, разказа Цветан Сашев.
Част от „целия този пантеон на борци, които са блясъкът на епохата и символи“ на борбата за България, казва историкът, е и Панчо Досев – участник в Първата (от 1862 г.) и Втората (1867-1868) български легии, загинал в Сръбско-турската война от 1876 година, за когото Панайот Хитов, разказвайки за събитията, пише: „Беше женен, на възраст около 35-годишен…”.
АЛЕКСАНДРА АНТОНОВА
https://bta.bg/
