ДНЕС НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ НА ДВАТА ГОЛЕМИ СИНДИКАТА В БЪЛГАРИЯ

Декларация на КНСБ и КТ “Подкрепа”

България се намира в много важен момент. Опасяваме се, че ще бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена за пореден път върху работещите хора, въпреки че ние – техните представители, многократно сме предупреждавали за ефектите, до които води липсата на адекватна политика по доходите.

Страната ни посрещна тази криза на дъното по трудови възнаграждения в ЕС и на първо място по ниво на неравенства. За съжаление, правителствата ни през последните години не се стремят достатъчно, за да изградят истинска социална държава, гарантираща справедливо разпределение на създадените блага. Ето защо ние настояваме за следните мерки:

В ОБЛАСТТА НА ДОХОДИТЕ

1. Ръст на доходите до края на 2022 г., който да компенсира кумулативното нарастване на инфлацията. През септември 2022 г. спрямо септември 2021 г. тя достигна 18,7%.

1. Ръст на минималната работна заплата от 710 лв. на минимум 850 лв. от 1 януари 2023 г.
2. През 2023 г. ръст с минимум 13% на всички работни заплати в частния и бюджетния сектор. За агенциите, работещи на терен, да се гарантира ръст от минимум 20%.
3. Въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата още през 2023 г., което ще стимулира потреблението и намали неравенствата.
4. Стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер.

ОТНОСНО ЗЕЛЕНИЯТ ПРЕХОД И ЕНЕРГЕТИКАТА

6. Отменяне на ангажимента, записан в Националния план за възстановяване и устойчивост, според който в следващите 3 години трябва да намалим въглеродните емисии с 40%. Ако това не се случи, ще загубим енергийната си независимост.

1. Приемане на национален план за справедлив преход, създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищните регион“ и незабавно стартиране на картографиране на уменията на работещите с цел подготовкатаим за нови работни места. Осигуряване на достатъчно инвестиции в „Мини Марица-изток“, за да бъде гарантирана дейността на дружеството.
2. Гарантиране от държавата на финансови пакети за компенсации на засегнатите работници и служители при реорганизация на дейността на предприятието при прехода към нисковъглеродна икономика.

1. Отлагане на плановете за либерализацията на енергийния пазар за битовите потребителислед 2025 година.
2. Приемане на дефиниция за енергийно уязвими потребители до края на 2022 година и въвеждане в действие на механизъм за финансова подкрепа преди освобождаване на цените за домакинствата.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ И СИНДИКАЛНИТЕ ПРАВА

1. Сумирано изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем процес на работа.
2. Транспониране на изискванията на Директивата за адекватните минимални работни заплати и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС в нейната цялост. Това означава, освен ръст на МРЗ, достигане на 80% покритие на работещите с колективни трудови договори.
3. Гарантиране на правото на колективно договаряне за всички държавни служители, както и криминализиране на всички деяния, насочени срещу правото на синдикално сдружаване.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ,                    ДИМИТЪР МАНОЛОВ

Президент на КНСБ                                    Президент на КТ „Подкрепа“

ИСКАНИЯ НА КНСБ  OT ПРОТЕСТНАТА КАМПАНИЯ

• „ДА ЗАЩИТИМ ДОХОДИТЕ ОТ ИНФЛАЦИЯТА И РАБОТНИТЕ МЕСТА В КРИЗАТА!“  
• ИСКАНИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ЕФЕКТИВНИ МЕРКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ РЪСТА НА ИНФЛАЦИЯТА И ИЗЛИЗАНЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА 

• ИСКАНИЯ КЪМ БЮДЖЕТ 2023 ЗА РЪСТ НА ДОХОДИТЕ

1. Ръст на минималната заплата от 710 лв. на 850 лв. от 01.01.2023 г. Това ще позволи минималната заплата да бъде минимум 50% от средната за полугодието на 2022 г.
2. Увеличение на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране с минимум 12,5%. За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15%;
3. Въвеждане на необлагаем минимум равен на минималната работна заплата, което ще стимулира потреблението и намали неравенствата;
4. Осигуряване на средства за предучилищното и училищното образование в размер на не по-малко от 5% от БВП;
5. Ръст на единните разходни стандарти за финансиране на образователните институции с минимум 20% и запазване на размера на работните заплати в сектора 125% спрямо средната заплата за страната /459 млн. лв./;
6. Да бъдат възстановени плащанията съгласно чл. 5 от Закона за бюджет на НЗОК – за лекари 600,00 лв., за професионалистите по здравни грижи 360.00 лв. и за санитар 120,00 лв. Необходимите средства за 2023 г. са в размер на 144 млн. лв.
7. Средствата за възнаграждения на работещите „на терен“ в системата на Министерство на земеделието да бъдат увеличени с 18 млн. лв. Необходимо е и увеличаване на трансфера от централния бюджет за Селскостопанска академия с 9 млн. лв., както и 12 млн. лв. за БАБХ. Това ще позволи увеличение на работните заплати в системата с 20%.
8. Настояваме за увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности за 2023 г. за функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ както следва: 1) Държавните културни институти в областта на културното и библиотечно дело – 20%, 2) Регионалните музеи и художествени галерии с 6% (9 млн. лв.), 3) Регионалните библиотеки с 20% (28 млн. лв.) и 4) Читалищата с 20% (18,7 млн. лв.).
9. Стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер;

ОБЩАТА СУМА, КОЯТО Е НЕОБХОДИМА ЗА РЪСТ НА ДОХОДИТЕ В БЮДЖЕТ 2023, ИЗВЪН ИСКАНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА МРЗ, Е В РАЗМЕР НА 1,2 МЛРД. ЛВ.

ОБЩАТА СУМА, КОЯТО Е НЕОБХОДИМА ЗА РЪСТ НА ДОХОДИТЕ В БЮДЖЕТ 2023, ИЗВЪН ИСКАНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА МРЗ, Е В РАЗМЕР НА 1,2 МЛРД. ЛВ.

СЕКТОР „ИНДУСТРИЯ“ – 2022 г.

1. Средната работна заплата в сектор „Индустрия“ през 2022 г. е нараснала с 282 лв. /17,1%/. По този начин от 1650 лв. през месец юни 2021 г. достига до 1932 лв. през юни 2022 г. Това увеличение е резултат от преговори и подписаните колективни трудови договори, като е налице значителна разлика между отделните икономически дейности в диапазон – от 10% до 20% увеличение на възнагражденията.
2. В ИД „Добив на въглища“ работната заплата отчита ръст от 20,8%, като през КТД се постигна увеличение на заплатите на два етапа, например, възнагражденията в ТЕЦ „Марица Изток“ бяха увеличени в началото на 2022 г. с 10%, а от 1-ви април с още 9,3%. Кумулативно реализираното увеличение през годината успя да покрие натрупаната до момента инфлация.
3. В сектор „Металургия“ се постигна средно увеличение на възнагражденията с 16%, което е близко до моментните инфлационни стойности, но при всички положения няма да бъде достатъчно отчитайки динамиката в цените до края на годината.
4. В сектор „Лека промишленост“ средното увеличение на трудовите възнаграждения е с 15%. В отделните дейности този диапазон е различен и варира в интервала от 10% до 22%. Дори и с този относително добър ръст, заплатите остават на най-ниското ниво в интервала между 800 – 1000 лв.
5. В ИД „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ нарастването на работната заплата е с 12%, което е доста по-малко от отчетената през август инфлация от 17,7%. Тук е налице по-сериозна загуба на покупателна способност.
6. В химическата индустрия средното нарастване на работните заплати е с 10%. Най–нисък ръст се отчита в „Производство на изделия от каучук и пластмаси“ от 5.6%. Нарастването далеч изостава от натрупаната инфлация до момента през годината..
7. В заключение, въпреки отчетените добри ръстове в повечето икономически дейности в сектор „Индустрия‘, прогнозите до края на годината са за продължаващо нарастване на инфлацията, което поставя под риск трудът на хората да бъде обезценен.

ОБЩО НЕОБХОДИМИТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ДОХОДИ С ЦЕЛ КОМПЕНСИРАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА ПРЕЗ 2022 Г., СА В РАЗМЕР НА МИНИМУМ 136,6 МЛН. ЛВ.

ИСКАНИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВ ЗЕЛЕН ПРЕХОД

1. Приемане на Национален план за справедлив преход;
2. Създаване на нови „зелени“ работни места, по-добре платени и с по-добри условия на труд;
3. Разработване на Национална енергийна стратегия;
4. Спазване на принципа за партньорство при разработване на стратегиите за справедлив зелен преход

ИСКАНИЯ ЗА ГАРАНИТРАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

1. Гарантиране на правото на здравословни и безопасни условия като основно човешко право;
2. Повишаване разкриваемостта на трудовите злополуки и професионалните заболявания;
3. Предвиждане и управление на промените в зеления и дигиталния преход в областта на безопасност и здраве при работа /БЗР/;
4. Повишаване подготвеността на институциите за овалдяване на потенциални здравни кризи. 

ИСКАНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В РЕГЛАМЕНТАЦИЯТА НА СУМИРАНОТО ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ 

1. Сумирано изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем процес на работа;
2. Максималната продължителност на седмичното работно време при сумирано изчисляване да бъде променена от 56 часа на 52 часа;
3. Привеждане на правните регулации за сумираното изчисляване на работното време в Кодекса на труда (КТ) и Закона заа държавния служител (ЗДСЛ) в съответствие с Конвенция №1 на Международната организация на труда /МОТ/ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.

ИСКАНИЯ ЗА ЕФЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ ОБХВАТА И НАСЪРЧАВАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ /КТД/

1. Пълно и ефективно въвеждане на изискванията на Директивата относно адекватните минимални работни заплати /МРЗ/  и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС;
2. Разработване на национален план за действие за насърчаване на колективното трудово договаряне и за адекватни минимални работни заплати /МРЗ/;
3. Достигане на 80% покритие на работещите с колективни трудови договори;
4. Право на колективно договаряне и за държавните служители;
5. Ратификация на Конвенция 154 на Международната организация на труда /МОТ/ за насърчаване на колективното трудово договаряне;
6. Криминализирне на деянията, насочени срещу правото на синдикално сдружаване;
7. Премахване на антисиндикалните практики на всички нива.

 КНСБ И КТ „ПОДКРЕПА“ – ДОБРИЧ