Според арабското поверие, на тази дата се състои преселението (хиджра) на пророк Мохамед и неговите последователи от Мека в Медина. Датата слага начало на арабското летоброене.

Мохамеданска ера

В началото на VII век различните арабски племена били подвластни на халифата. Тогава те още нямали единно летоброене. Едни брояли годината от „годината на разрешението”, други – от „годината на земетресението”, трети – от „годината на слоновете” и т. н. През VII век, когато халифатът започнал завоевателни войни с арабските племена, много от тях брояли годините по летоброенето на персите, което започнало от 16 юни 632 г., т. е. от деня на възкачването на престола на Иездегера II – последния от управляващата династия на Сасанидите. По негово име календарът на персите се наричал „иездегерически”.

Особена популярност сред обърнатите в исляма народи на Западна Арабия имала ерата на „годината на слоновете”, свързана с паметното за тях нападение на чуждоземците над Мека в средата на VI век от н. е. Събитията от това време били отразени в много легенди, които говорят за пробудилия се у арабите стремеж към взаимно политическо обединение.

Това летоброене обаче било свързано с родовоплеменния строй, който халифите мислили да поддържат. На тях било нужно ново летоброене, което да откъсва арабите-мюсюлмани от родовите привички, обичаи и култура. Възникнал въпросът за въвеждане на ново летоброене.

Приближените на халиф Омар предложили за началото на новата мюсюлманска ера няколко дати. Някои искали това да бъде годината на раждането на Мохамед. Али (станал впоследствие халиф) предложил това да бъда хиджрата – годината на бягството на Мохамед от Мекка в Медина, тъй като от тази година започвало началото на пророческото управление. Това предложение било прието и годината 622 от хр. Летоброене, наречена хиджра, започнала да се счита официално за начало на мохамеданското летоброене.

В легендите на исляма това събитие било свързано с разказите за Мохамед, като помирител на враждуващите арабски племена на Медина.

Съвременният мохамедански свят си служи с християнското летоброене.

http://simeonradev.org/