НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици.
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“, предава БГНЕС.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя“!.
