На борда на машинет има девет броя гилзи с почва от първите български летища, които ще бъдат дарени от Командването на ВВС на музея в Крумово
Близо 20 самолета от леката и ултралеката авиация и автожири излетяха от Авиационния музей в Крумово за четвъртата въздушна обиколка на България. Тя се провежда във връзка с много кръгли годишнини, като 115 години от указа на цар Фердинанд за създаване на въздухоплавателно отделение у нас, 105 години от началото на изтребителната авиация, каза в приветствието си о.з. бригаден генерал Спас Спасов, директор на фондация „Български Военновъздушни сили“, основен двигател в организацията на събитието. Той припомни, че тази година се навършват и 70 години от създаването на авиобазите Чешнигирово, Узунджово, Граф Игнатиево, Безмер и Добрич, някои от които вече са в историята. 60 години чества и вертолетната авиобаза Крумово, а 30 години – Авиационния музей в Крумово.
Обиколката се провежда под патронажа на президента на България и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев от чието име бе прочетено приветствие към участниците в събитието.
През 1926 година е проведена първата въздушна обиколка, втората е през 2012 г. по повод стогодишнината от първия боен полет на българската военна авиация, а третата – през 2015 г. по случай стогодишнината на Българското самолетостроене, каза още Спас Спасов. Обиколките се провеждат по инициатива на фондация „Български ВВС“ и Командването на българските Военновъздушни сили. В настоящата, Четвърта обиколка, активно участват като организатор и Асоциация на собствениците на въздухоплавателни средства и пилотите в България /АОПА/.
Тя ще се проведе на „щафетен“ принцип, който осигурява включването на участници на всеки от планираните етапи по маршрута и на избрана от тях продължителност, допълни Спасов. Той съобщи, че на борда на самолетите ще бъдат качени девет броя гилзи с почва от първите български летища, които след приключване на обиколката ще бъдат дарени от Командването на ВВС на Музея на авиацията – Крумово.
Днес самолетите ще прелетят над летище Крумово и след летище Кабиле ще кацнат в Приморско. Вторият ден предвижда полети до летище Балчик, прелитане над летище Щръклево, кацане на Долна Митрополия. От там носителите на дарението ще се върнат в Крумово, а останалите самолети ще се приберат по местодомуване.
В музият в Крумово: от немският водосамолет „Акула“ до руския Сухой
Духов оркестър на Военно въздушните сили откри празника по случай 30-годишнина от създаването на Музея на авиацията край Пловдив. Те изпълниха „Марш на пилотите“ и други популярни мелодии и маршове.
Във външната експозиция са разположени над 66 летателни апарата, като могат да се видят експонати, които са свързани с историята на българските въздушни войски по времето на Втората световна война, както и екземпляри на превъоръжаването на ВВС с руска техника след войната. Експозицията започва с най-стария експонат – немският водосамолет Арадо-196 А3 „Акула“. Следват ветераните от Втората световна война – щурмовикът Ил-2, наречен още „Летящият танк“, легендарният изтребител Як-9, бомбардировачът-торпедоносец Ту-2. Изложени са и първите реактивни самолети, които са били на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15 УТИ, както и композиционно подредените по серии самолети МиГ-17, МиГ-19, МиГ- 21, МиГ- 23. Представители на серията „Сухой“ са самолетите Су-22.
Експонатите могат да илюстрират много добре както бойната, така и гражданската, спортната и селскостопанската авиация, разказва директора му Рада Банялиева пред БТА.
По думите й, посетителите са абсолютно задоволени откъм разнообразие на летателни апарати. Със съжаление обаче допълва, че не могат да представят експонати от първите самолети при зараждането на авиацията, защото по думите й, в годините при вземането на погрешни решения са били унищожени. Днес музеят има обществена значимост и влияние, затова с историците там контактуват както известни български пилоти, така и техните наследници, които предоставят запазени късчета история, коментира Банялиева.
За съжаление, не разполагаме с достатъчно площ както за фонда, така и за експозициите ни, заради което се ползват външни хранилища, но когато музеят се премести на новото си място в рамките на Пловдив, този проблем ще бъде решен. Тогава ще могат да се изложат и макетите, и двигателите, и учебните разрези, които ще станат прекрасна база за усвояване на знания. Сега тези културни ценности са в хранилищата ни и няма как публиката да има достъп до тях, каза Банялиева. Тя уточни, че теренът в Пловдив е с 20 дка повече от сегашния, което ще осигури добра перспектива за придобиване и представяне на нови самолети и вертолети.
Годишнината ще бъде отбелязана с книгата „Българската бойна авиация 1939-1955 година – спомени“. С нея се поставя началото на издаване на спомени, които се съхраняват във фонда на нашия музей, каза още директорът. Според нея, това е жест към верните почитатели на авиацията, които вярват, че историята трябва да се споделя. Много малка част от това, което съхраняваме в нашите фондове можем да покажем на посетителите, затова ще започнем да отпечатваме всичко като спомени и мемоари, обяви Банялиева. Така, по думите й, посетителите ще могат да четат и съпреживяват моменти от историята на българската авиация. dir.bg
