Вярващи и невярващи у нас знаят, че датата на Великден се мени всяка година. За някои това е объркващо, но вярващите по начало приемат тази реалност спокойно. Пък и всички знаят, че тази подвижност на най-важните празници я има и в исляма, и в юдаизма, каза за БТА богословът проф. Иван Желев, попитан как се изчислява датата на Великден.
Великден наричаме празника Възкресение Христово. Названието Великден идва от евангелския текст. В Евангелието от Йоан еврейският празник пасха е наречен Великден (Йоан 19:31) и тъй като Иисус Христос е възкръснал в деня веднага след еврейската пасха, Възкресение Христово е получило и тези допълнителни названия – Великден и Пасха.
Еврейската пасха се празнува винаги на една дата – 14-ия ден на пролетния месец нисан, в който и седмичен ден да се падне тази дата. Но евреите, както и мюсюлманите след тях, ползват лунния календар, в който месеците са с по 1-2 дни по-кратки и затова годината им е по-къса. С остатъчните дни от всяка година през няколко години евреите добавят един допълнителен, 13-и месец, за да се изравни техният лунен календар със слънчевия. В ислямския календар обаче такъв допълнителен месец не се прибавя и затова по техния календар празниците им „избързват“ всяка година с по няколко дни. Така тяхната година е по-къса от нашата и броят на техните години не съвпада с броя на годините по нашия календар, обясни проф. Желев.
Християнството възниква по време на римската империя
Християнството възниква и се организира със свое богослужение и празници по време на римската империя. Затова Църквата възприема римския (Юлиански) календар. И докато за другите празници не е имало трудност да се отбелязват на съответните дати, за Възкресение Христово в първите 3-4 века имало голямо разнообразие в традициите. Междувременно заради възкръсването на Иисус Христос „в първия ден на седмицата“ този първи ден на седмицата е наречен на гръцки (най-разпространения тогава в Източното Средиземноморие език) „Кириакѝ имера“, в превод: „Господен ден“. На български е наречен неделя, защото в християнската традиция е неработен (от „не-делати“), каза богословът.
Накрая в 325 г. на Първия вселенски събор по времето на император св. Константин Велики се решило да се поддържа компромисно онова изчисление на деня на християнската Пасха, което следва даденостите на слънчевия и на лунния цикъл. Решено било Великден да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. С други думи: пролетното равноденствие настъпва винаги на 21 март (или с отклонение от няколко часа може в някоя година да се падне на 20 март, както беше тази година, или на 22 март). След този ден на пролетното равноденствие гледаме кога е първото пълнолуние. През 2025 г. то е на 13 април. Тогава гледаме кога е първият неделен ден след тази дата. Той е на 20 април и на този ден ще празнуваме Възкресение Христово, обясни проф. Иван Желев.
Според него, както се вижда, правилото не е сложно, трябват само познания за движението на слънцето и на луната, за да се намери денят на Пасха, Великден. Но на този събор в 325 г. е взето и допълнително условие: християнската Пасха не трябва да се празнува преди или заедно (в един ден) с еврейската пасха. Ако се случи такова съвпадение, тогава християнската Пасха трябва да се празнува в първия неделен ден след следващото пълнолуние. За сведение: през 2025 г. еврейската пасха е на 12 април.
Разбираемо е това разграничение между двете религии, както и стремежът на християните да не празнуват заедно с евреите своя най-голям празник. А колкото до изискването да се избягва изпреварването на еврейската пасха, това се дължи на историческия факт, че Иисус Христос е възкръснал в деня след еврейския празник, отбеляза богословът.
И добави, че това допълнително условие, поставено от църковните отци на събора в 325 г., не се спазва от римокатолическата църква и по техния календар Възкресение Христово може да се падне в някоя година преди еврейската пасха, в друга година – в един и същи ден с нея. Православните църкви обаче спазват това условие и затова не е възможно православните да приемат католическата пасхалия, т.е. системата за изчисление на деня на пасхата.
През тази година и по православния, и по римокатолическия календар Възкресение Христово е в един и същи ден
Това не изключва случаи като тазгодишния, когато и по православния, и по римокатолическия календар Възкресение Христово се пада в един и същи ден. Такова съвпадение се случва през няколко години и това е добре за тези страни и региони, където живеят заедно православни и католици, както и протестанти, които по начало се водят по римокатолическата пасхалия или по пасхалията на преобладаващата християнска църква, каза проф. Иван Желев.
Той поясни, че през миналия век са правени различни предложения за уеднаквяване на календарите, както и конкретно на дните на Пасхата. Но никоя църква не желае да изостави своята традиция и да приеме чуждата.
Наистина, преди дни цариградският вселенски патриарх Вартоломей направи предложение Римокатолическата църква да възприеме православната пасхалия и всички християни да празнуваме заедно Пасхата. Но не смятам, че римокатолиците ще направят такава отстъпка от своята традиция, заяви проф. Иван Желев.
В православната пасхалия съществува и друг проблем: тя е по стария календарен стил и независимо, че повечето от поместните (локални) православни църкви са по новия стил, и едните, и другите празнуваме Пасхата по стария стил, т.е. пасхалията ни е старостилна.
И за да стане ясно: посочените по-горе изисквания за изчисляване на деня на Пасхата се прилагат не на основата на пролетно равноденствие на 21 март, а на фиктивно равноденствие с 13 дни закъснение. Това означава: приема се фиктивно, че равноденствието настъпва на 4 април (с 13 дни закъснение), след тази дата се търси първото пълнолуние и в първия неделен ден след него се празнува Пасхата. Това изглежда парадоксално, но е факт, който се обуславя от прекалената зависимост от традицията, каза проф. Иван Желев.
