У нас има безсимптомна бедност, хронична социална недостатъчност, смъртността от локдауна тепърва ще се проявява и може да задмине тази от ковида
|
|
|
Проф. д-р Дарина Григорова е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. “, „Евразийството в Русия“, „Империя Феникс“.
– Проф. Григорова, светът от столетие не е бил в подобна пандемична криза, каквато преживя през 2020 година. Всички държави са засегнати, но не в еднаква степен. Кои се справят добре? Защо изпреварихме Китай по смъртност? Съгласна ли сте с твърдението на руския президент, че Русия се справи по-успешно от Европа и САЩ? – Информационното цунами за коронаужасите все още ни залива и кризата не е преживяна, за да се види какви са пораженията. Успехите на Китай са за Китай, успехът на Русия – ваксината, е за всички – това е концептуална разлика. С жизнено важното уточнение ваксинирането от ковид да остане право на избор. – Светът бърза да изпрати кошмарната 2020 година, но може би трябва да я помним? Като историк вярвате ли, че човечеството помни дълго, помъдрява и извлича поуки от случващото се? – Паметта е избирателна и зависи от ценностната система, защото тя определя йерархията на важното и второстепенното, на това, което ние си напомняме, за да не забравим, а не го складираме в мемо-килер. Оттук и нашето отношение към тази сюрреалистична година ще зависи от начина, по който сме минали изпитанието. Много е индивидуално, но за всички 2020 ще се проточи и през 2021-а, хронологията е илюзорна преграда/маска. – Промени ли ни вече коронакризата или трансформациите предстоят? – Обрули ни. Оголиха се разделителни линии: на мохиканите от реалния живот – офлайн, срещу дигиталната имитация със задължителен характер, заветната цифровизация. Човекът или аватарът? Разломът е и между традиционалисти – независимо дали леви или десни по убеждения, дали с атлантически или евразийски симпатии, но всички са държавници срещу джендър идеологията, от една страна, и пъстроцветни постмодернисти с плаваща/конструирана идентичност и с хронична недостатъчност от идеологическа тръпимост, от друга. Мъжът и жената или постчовекът? Локдаунът прояви и лентата на досега теоретичното разслоение на бъдещите касти: “локални” срещу “планетарни” (вж. Андрей Фурсов). Засега по право на свободно придвижване с електронен достъп, следват и други “права” с електронен срок на годност. Но има и съпротива, породена от избързването с цифро-мерките, от подценяването на хората, масово не желаещи да живеят в “екосистеми” като в компютърна игра с надзирател от изкуствен интелект и с индивидуален рейтинг (“успех” на Китай). – Усещате ли разместване на геополитическите баланси? Коронакризата или смяната на Белия дом ще оказват по-голямо влияние занапред върху отношенията на Запада с Русия? – Коронакризата е само нов инструмент за отношението към една отделна държава изобщо, не само към Русия, но това ще бъде част от нов протокол или “корона” рейтинг, ако щете. Разместват се геоиконимическите баланси, но още не знаем кои са победителите и какви са те – държави или корпорации? – Отново изгонихме руски дипломат с мотив за шпионаж. Оказват ли тези шпионски скандали влияние по оста София-Москва? – Руската тръба току-що бе завършена в тишина – с дългосрочен успех, и руският “шпионин” тутакси бе изгонен шумно – с краткосрочен ефект, но за радост на атлантическите ни партньори, че вардим аскерите им, да са спокойни, don’t worry! Диверсификация по ганьовски. – Според Вас очертава ли се вече геополитическата роля, която България следва да играе в следващото десетилетие? Военни кораби или платноходки ще плуват в Черно море? – И едното, и другото, въпросът е чии кораби и в чии води? Но тъй като знаем чий вече е Крим, няма страшно. – Проектът „Три морета“ набира скорост. През 2021 година ще бъдем и домакин на инициативата. Ще раздели ли Европа този проект? Има ли бъдеще проектът и каква очаквате да е реакцията на Москва? – Триморието, или Междуморието, е полска външнополитическа доктрина с имперски корени, която през ХХ век се активизира закратко след разпадането на Русия (1917), по време на Първата Полска република (1918–1939), и се реанимира след колапса на СССР (1991). Целта е санитарен кордон между Полша и Русия – общата им граница е само Калининградска област. Балтийските държави, Беларус, и от черноморските Украйна, Румъния и България ще трябва да играят ролята на този антируски буфер. Триморието не разделя Европа, защото в него участва само Източна Европа, която поляците сега наричат “Централно-Източна Европа”, но не и Стара Европа – Западна. Триморието разделя ЕС от Русия и формира военно-политическа инфраструктура – антируска. Ако смисълът на Триморието за поляците исторически е обясняван със страха от “руския империализъм”, то сега врагът е “руската заплаха” (справка НАТО). Беларус осуетява затварянето на “триморския” обръч и полската активност срещу Лукашенко е без резултат. Защо България да участва в този одиозен проект със североатлантически фанфари и балканско фанфаронство? Вместо да изглаждаме противоречията между Брюксел и Москва, а София все още има капацитета да инициира руско-европейски диалог, ние ставаме съучастник без външен натиск – осъзнато, в антируска структура под идеологическото ръководство на Полша. Не втора, трета скорост, само от раболепие. Дали има бъдеще? След присъединяването на Крим към Русия (2014) Триморието няма бъдеще, но е деструктивно за отношенията ЕС-Русия. Но пък удължава живота и бюджета на НАТО. – Кое, според Вас, е събитието извън коронакризата, което „потъна“ в нея, но ще оказва структуриращо значение за световната политика? – Не виждам дотам, но от коронакризата изплува СЗО като наднационална структура с паралелна власт в глобален обхват, нещо като ВАДА и Роспотребнадзор взети заедно. Потребителският рай радикално бива заменян с медицински рай. Потребителят става потребяван/консумиран, пътят е постлан с грижовни намерения, напомняни с настойчивостта на рекламно заклинание: “новата нормалност”. – Няма как, правейки обобщение, да не Ви попитам и за разгорелите се спорове с Република Северна Македония, които доминираха в последните две месеца. Придоби ли България субектност в европейската политика, като изрази най-после ясно своите интересите и отстоява позицията си, въпреки натиска от влиятелни сили като Германия? – България защити националните си интереси и право на история, която трябва да бъде напомняна на ЕС, ако се подменя българофобски, както е при северомакедонците. Озадачаващо обаче е, че ние направихме всичко, за да влезе РСМ в НАТО, с цената на историческа амнезия, а сега направихме пак всичко възможно, за да не влезе РСМ в ЕС. С риск да бъда скептична към дипломатическата смелост само като проява на вдъхновение, струва ми се, че въпросът е на коя външна сила е нужно ЕС да не поглъща постюгославските земи заедно с албанските? Ако постюгославия остане само в рамките на НАТО, това е равносилно на американски контрол, въпреки риториката на Олбрайт. Франция няма силни позиции, за да повлияе, макар че съществува такава версия покрай албанския въпрос. Активността на Турция в РСМ не би била същата, ако последната стане част от ЕС. Но в тази ситуация съвпадението на нашите интереси с тези на външен фактор е положително за България. Има и негативен нюанс, НАТО не гарантира териториална цялост (справка Гърция), за разлика от ЕС. Обвиненията в “национален егоизъм” са идеологическо клише за двоен стандарт. Когато става дума за малка държава, е “национален егоизъм”, когато е за голяма държава, същото се назовава “национален интерес”. Правото на история е право на бъдеще – държавно, не колониално. – Коя ще е думата, която ще определя 2021 година за България. Промяна? – Завръщане. http://epicenter.bg/ |
