Георги Атанасов – забравеният летец от Добрич

26.04.2024

165

Главният уредник от Регионален исторически музей – Добрич (РИМ) Цветан Сашев представи пред журналисти изследването си за летеца Георги Атанасов.

Всяка епоха създава своите герои, но има личности, които извървяват дълъг път, преди да станат част от нашето колективно съзнание. Такава личност е пилотът Георги Атанасов.

Георги Николов Атанасов е роден на 7 ноември 1919 г. в гр. Добрич в семейството на Никола Атанасов Даскалов и Анка Илиева Станкова. В ранна възраст остава сирак – отгледан е от майка си. Учи само до 5. клас в Добрич, в Българската мъжка гимназия, между 1930 и 1936 г. и затова не получава системно образование. Усвоява обущарския занаят и работи като обущар. По това време приятелите му започват да го наричат Гоцата.

20-те и 30-те години на ХХ век са особено време за Добруджа. Регионът е част от Кралство Румъния. Местните хора се борят срещу окупаторите според възможностите си, с подкрепата на българската държава, чрез организации като Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Създават се и младежки формирования. Те, както и ВДРО работят в нелегалност. В Добрич младежките организации са две: „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“. Георги Атанасов става член на „Васил Левски.“ Братството има свое знаме, клетвен ритуал и пр. За по-голяма конспиративност членовете са разделени на петорки. Има различни сведения кога е създадена тази организация – дали през 1936 – 1937 г., или в средата на 1938 г., но е безспорен факт кога престава да съществува – в навечерието на Коледа 1938 г., когато румънската полиция арестува 63-ма нейни членове. Сред тях е и Георги Атанасов. След предварителен арест по-голямата част от задържаните са освободени, но впоследствие отново са прибрани и въдворени в затвора в Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния). Насрочено е съдебно дело за 25 март 1939 г., но то е отложено. В затвора остава само ръководителят на „Васил Левски“, останалите са освободени до началото на процеса. По-голямата част от тях бягат в България.

Георги Атанасов също избира пътя към свободата. Отива в София и кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. В началото на 1940 г. е назначен на длъжност, а през април започва практическо летателно обучение като пилот. Колегите му дават прякора Добруджата. На 25 юли полага първия си пилотски изпит. Завършва успешно курсовете и на 29 март 1941 г. за добро поведение и добър успех е произведен в чин кандидат-подофицер. След завършване на обучението си, в края на март, е изпратен за носене на служба във 2. въздушен полк. Но епохата е превратна – Втората световна война е в разгара си, българската войска е изправена пред големи изпитания, които не подминават и авиацията. Макар и на пръв поглед „символична,“ войната е съвсем реална. През 1941 г. са бомбардирани 25 населени места и обекта. През септември 1942 г. още няколко града понасят щети, като най-тежко е положението в Стара Загора.

1943-та е годината, в която зачестяват бомбардировките над София. Първата от тях е на 14 ноември. Атаките продължават и на 24 ноември. Третата бомбардировка е на 10 декември. Георги Атанасов участва в това въздушно сражение. Към този момент служи в 2/6 орляк. Лети на самолет „Девоатин – 520.“ В сражението на 10 декември българските авиатори изпълняват достойно своя дълг – въпреки численото превъзходство на врага успяват да защитят по-голямата част от града, бомби падат само в крайните квартали. Няколко дни по-късно, на 20 декември, следва ново нападение. В спомените си участвалият като част от 2/6 орляк о.з. полковник Асен Ковачев описва следната картина:

„Към 11 часа предупредителната служба съобщи за насочващи се към Кратово – Самоков – Ихтиман противникови групи от бомбардировачи и изтребители. Веднага бе даден сигнал за готовност, а в 11,15 ч. – и заповед за излитане. Моето ято пак имаше задача да охранява орляка от „Лайтнингите“. Ние завихме към Самоков – Ярлова планина и на 6 000 м височина пред нас се появи „кълбото“. Насочихме се към него откъм слънцето, атакувахме стремително и явно това е изненадало противника, защото още с първата атака бяха свалени два „Лайтнинга“. Мой воден беше подофицер Георги Атанасов-Добруджата (подч. мое), великолепен летец и стрелец. В същото време атакува и 642-ро ято начело с поручик Виктор Павлов и воден подофицер Цоню Узунов. И двете ята атакуваха по двойки, при което сред противниковите изтребители настъпи суматоха. От своя страна в боя бяха повредени няколко „Либърейтъра,“ които по обратния път са паднали на наша територия“.

Един от свалените изтребители е на сметката на Георги Атанасов. За участието си в декемврийските боеве е предложен за награда и получава орден „За храброст“ – IV степен.

На 3 юни 1944 г. Георги Атанасов заедно със своя колега Емил Българанов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов.

Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива. Георги Атанасов е тежко ранен и е пренесен в местната болница, където умира. Погребан е от майка си в родния Добрич. Гробът е запазен и днес в гробищния парк на града. Майката на пилота – Анка Илиева, си отива от този свят на 2 февруари 1976 г.

Георги Атанасов е част от едно поколение български авиатори, бранили небето на България в превратна епоха. Без реален боен опит, тези храбри момчета успяват да защитят в максимална степен своите сънародници и да ги предпазят от ужасите на войната – война, отнела милиони човешки животи.

Цветан Сашев главен уредник в отдел Нова и най-нова история на РИМ Добрич

снимка: Ангел Радилов