Истинско приключение е да се качиш на една от най-старите геоложки формации на Земята – над 2 млрд. години
Не знам как да започна този пътепис! Толкова съм впечатлен от видяното на Рорайма, че трудно намирам думи да го опиша. Все едно всичко беше като в романа „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл.
Неслучайно местните индианци са нарекли тези масиви, издигащи се над голямата савана, „тепуи“ или домове на боговете. Защото повечето от тях са недостъпни или труднодостъпни. Поради факта, че са разположени на голяма площ в три държави – Венесуела, Бразилия и Гвиана, все още има неизследвани и недокоснати от човешки крак области.
Рорайма според местните е
Майката на всички води,
заради това, че притоците на повечето големи реки като Ориноко, Амазонка и Есекибо извират оттук.
Приключението ни започна с кацането на летището в Каракас, където ни държаха около 2 часа, разпитвайки ни къде отиваме, защо сме тук, къде ще нощуваме и др., въпреки че бяхме само туристи и показахме ваучери за цялото пътуване. Така беше с всички, които не бяха от „приятелски държави“.
След като ни сложиха печати в паспортите, вече можехме да продължим към центъра на столицата на Венесуела. Имахме няколко часа да разгледаме някои сгради и забележителности, но това се оказа опасно, защото, снимайки някои правителствени обекти, ни спряха полицаи, взеха ни личните данни, изтриха снимките от телефоните ни и след час и половина разправии едвам се съгласиха да ни ги върнат и да продължим по пътя си.
Така властта си пази президента Мадуро, чийто лик грее от всички плакати на всеки ъгъл, на всяка сграда и всеки супермаркет. Вече с едно на ум къде се разхождаме и снимаме продължихме със самолет до Сиудад Боливар, откъдето на следващия ден с джипове потеглихме за град Сан Франсиско де Юруани, отправна точка за прехода към Рорайма. Но това пътуване, около 700 км, се оказа истинско приключение. Още като видяхме старите джипове от 90-те години, ни беше ясно, че ще имаме проблеми. Така се и оказа. На половината път до целта единият джип загря и двигателят му се повреди. Опитаха се да го поправят, но се оказа невъзможно. Тогава другият го закачи и с теглене продължихме нататък. Но в един проливен дъжд и другият спря. Тогава си помислихме, че всичко се проваля и ще си останем дълго на шосето, без да има кой да ни помогне. За щастие, местните шофьори го поправиха и макар и късно, успяхма да пристигнем до градчето.
До тук с неволите! На другия ден пристигнахме до входа на националния парк „Рорайма“. Предстоеше най-вълнуващата част от пътешествието – 60 километра труден преход до платото, който беше предвиден да се измине за 6 дни и 5 нощи спане на палатки. След базовия лагер пътеката ставаше все по-стръмна и тясна. Но усилията и потта си заслужаваха, гледките спираха дъха.
Когато, накрая стигнахме до върха на платото, всички изпаднахме в екстаз от видяното. Все едно бяхме попаднали на друга планета, всичко изглеждаше нереално. Като че ли никой не беше стъпвал там от 2 милиарда години. Скали и растителност бяха като непокътнати. Очакваш от някъде да изскочи динозавър. Никъде другаде не съм изпитвал подобно усещане.
Посрещнахме залеза на най-високата точка на планината (2810 м) в местността Маверик, която индианците оприличават на „кадилак“, защото, гледайки го отдолу, изглежда като голям автомобил.
След първата студена нощ на палатка под едни скали, коите шеговито наричат „хотела“, имахме един ден разходка до местността Прозореца, от където гледките бяха феноменални. Връщайки се, опитахме водата в естествено образувани джакузита. Още една студена нощ и поход до
тройната точка – място,
където се събират трите
граници на Венесуела,
Бразилия и Гвиана
По пътя минахме до скални образувания, където са снимани някои моменти от филма „Междузвездни войни“. Много от скалите ни приличаха на току-що вкаменили се динозаври. Наситили се на природните красоти, поехме обратно към изходния пункт, 60 км трудно спускане с преспиване една нощ в палатки, което изцеди и последните ни сили. Но думите трудно могат да пресъздадат това, което виждат очите.
4-те слънчеви дни, които прекарах на Рорайма, завинаги ще останат в съзнанието ми като изключителен момент от моя живот!
Очаквайте втора част –
за най-високия водопад в света Анхел
