Отиде си поетът, текстописец, художник, журналист, светски хроникьор и най-вече бохем Иван Тенев. Който не се притесняваше, че го наричат Агент.
Запознахме се преди повече от 30 години, а през 1996 г. бяхме в една група журналисти и фенове на европейското първенство в Англия.
Той беше истински аристократ и неслучайно живееше в идеалния център на София – на ул. „Любен Каравелов“, на метри от Спортната палата.
Обадих му се една вечер преди година и го помолих да ми напише текст за песен, посветена на починалата през 2022 г. моя съпруга Калина. Бях го запознавал с нея.
Сутринта ми дрънна вайбърът и текстът беше там. На последната му песен.
ЛЮБОВ
Не, аз отново няма да се влюбя!…
А правех го с променящ се успех,
докато срещнах теб и стана чудо,
когато във любов ти се заклех…
Отиват си година след година,
но ти си с мен завинаги, Калина…
Аз настрани захвърлих гордостта си,
в живот без точки и без запетаи
реших да нарисувам любовта си
не с четка, а със думи – „Ад“ и „Рай“…
Отминаха година след година,
но ти си тук завинаги, Калина…
А с думите – във песен ти се вричам,
защото песента е моя шанс
да кажа колко много те обичам –
и днес, и утре… Даже и след нас!…
Изпращам аз година след година,
но ще съм с теб завинаги, Калина!
После му звъннах да му кажа, че вече имам музика, че даже и демо на изпълнението. Звучеше ми уморен. Попитах: „Агенте, всичко наред ли е?“, а той ми отговори: „Едко, не е добре. В болница съм, чакам трансплантация“.
После го чух още веднъж, за да го питам има ли нужда от нещо. Отговори ми кратко и, за съжаление, май всичко ми стана ясно. Все пак го бях преживял наскоро с Калина.
С него сме колеги. Не само като журналисти, но и като филолози от Софийския университет. Той се водеше светски репортер, което в началото на тази му кариера беше новост. Роден в София на 2 септември 1951 г., той завършва „Българска филология“, което направих и аз години по-късно, и „Приложна графика“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, както наричаха по социалистическо време Художествената академия.
Първите му творчески прояви са като художник – още като студент публикува карикатури. Участва в няколко национални изложби за карикатура и приложна графика и в над 60 международни представяния. През 1976 и 1977 г. печели награди на Конкурса за сатирична графика „Настрадин Ходжа“ в Турция.
Негови творби са публикувани във вестник „Стършел“ и всички хумористични страници на столичните издания. Участвал е в 8 национални изложби на карикатурата, над 60 международни изложения в Канада, Югославия, Белгия, Италия и Турция и е носител на 3 международни награди.
През 1975 г. е приет за член на секция „Приложна графика“ на СБХ и е постоянен участник в изложбите по приложна графика в периода до 1980 г. Автор е на 2 самостоятелни изложби на карикатура.
В поп музиката навлиза първо като художник – създава обложките на плочите на някои от най-нашумелите тогава родни звезди, включително и Лили Иванова.
От 1980 г. започва работата му като автор на текстове на естрадни (наричани сега поп) и рок песни за някои от най-известните български изпълнители в тези жанрове и като продуцент на певците Кристина Димитрова и Орлин Горанов. Сигурно няма човек, който да не помни песента „Хвърчило“, започваща с думите „Вървях един един следобед без цел и посока“.
Журналистическата си дейност той стартира като създател и радиоводещ на „Агенция Тенев“ през 1989 г. с независимо предаване, представящо информация за хайлайфа в обзорната неделна програма „Хоризонт за вас“ по БНР и спортната рубрика на БНТ „Трето полувреме“.
Иван Тенев е бил женен за певицата Кристина Димитрова, с която имат син Димитър.
Като репортер отразява световните първенства по футбол в САЩ (1994), Франция (1998), Германия (2006), Южна Африка (2010), в Англия (1996), Португалия (2004), Австрия и Швейцария (2008), олимпийските игри в Атланта (1996), Сидни (2000), Пекин (2008).
Пословично ще остане чувството му за хумор. Имам преки впечатления, защото често сме пътували заедно или сме се срещали в чужбина. Ето един от първите вицове, които ми разказа:
„Айше и Асан си лягат за първа брачна нощ. Младоженецът казва: „Айше, дано си девствена“. А тя му отговаря: „Дано, дано, ама надали“. Това стана нарицателен лаф в компанията…
Сбогом, Агенте! Горе те чакат все хубави хора. А долу те изпращат…
Орлин Горанов:
С дълбока тъга научих, че ни напусна Иван Тенев – български артист, поет, художник, фотограф, продуцент, актьор, текстописец и светски хроникьор. Той е човек с огромна душа и талант, написал някои от най-скъпите песни в моя репертоар.
Не казвам „беше“, защото той винаги ще бъде!
Благодаря ти, приятелю, за всичко – за приятелството, за смеха, за брилянтните текстове. Абсолютна икона.
След теб остава светлина! Рей се из облаците и сънувай музика.
Лили Иванова:
Поклон пред паметта на твореца, човека и приятеля Иван Тенев! Мир на
душата му!
Ники Кънчев:
Сбогом на легендата Иван Тенев!
Основна част от родния шоубизнес, автор на стотици великолепни текстове на някои от първите ни сили в попмузиката. На прима виста се сещам за великото „Черно и бяло“ на Жоро Христов, „В главната роля“ на Лили Иванова, „Детски спомен“ на Кристина и Орлин, „На случайна гара“ на Васко Найденов и още и още…
Неговата „Агенция Тенев“ беше едно от най-свежите радиошоута в БНР и после в „Дарик радио.
Човек с главно Ч, бохем с главно Б, истински Приятел! Сбогом, братко!
„За да засвири моето пиано,
убит е слон, отсечен абанос.
От тях клавиши някой е направил,
до бяло черно, до дървото кост“.
Кристина Димитрова и Димитър Тенев-син:
Замлъкна гласът, който умееше да превръща радост и болка в стих.
С дълбока тъга споделяме,че след две години мълчалива битка и две седмици в неравен двубой във ВМА си отиде Иван Тенев – поетът с голямо сърце и бохемска душа.
Обичан от всички творец, истински приятел, автор на едни от най-красивите текстове на песни.
Иван пишеше с любов, живя с чувство и си тръгна с достойнство.
Остави след себе си думи, които никога няма да заглъхнат.
Почивай в светлина, Иване, небето вече има своя поет. Ще те помним
с обич и благодарност…
„24 часа“ изказва съболезнованията си на семейството на Иван Тенев.
