Изследвания показват, че в горещите дни някои хора стават агресивни – престъпленията с насилие растат, рискът от самоубийство е по-висок
Много хора с нетърпение чакат зимата да свърши, слънцето да изгрее и да стопли земята – с повечето топлина и светлина идва по-големият оптимизъм. Психотерапевтите обаче предупреждават, че топлото време понякога може да има обратния ефект върху настроението ни.
Докато обикновено свързваме спада на допамина със сиво небе и мразовити периоди, разясняването на облаците може да донесе цял куп нови тревоги. Консултантът Хана Луис от Compare My Health Insurance разкрива пред британските медии, че “светлите дни не подобряват автоматично настроението” – тъй като “за много хора те усилват самотата и сравнението с другите”. Тя обяснява, че социалните медии “представят нещата така, сякаш всички останали се забавляват страхотно”, което може да се окаже потискащо.
“Слънчевата светлина може да накара лошото настроение да се усеща по-силно – продължава Хана. – Не защото си разбит, а защото
натискът да изглеждаш
щастлив може да се
усеща по-безмилостно
Ако не се чувстваш така, както си мислиш, че “трябва” да се чувстваш, това несъответствие може да направи лошото настроение по-очевидно.”
“Вместо да градите големи планове, намалете напрежението: поддържайте постоянна рутина, намалете факторите, които ви карат да правите сравнения”, съветва специалистката. Хана смята, че през това време е важно да се информирате и за близките си, за които подозирате, че може да се чувстват самотни – тъй като по-хубавото време може да засили усещането за липса на социални контакти.
“Хубавото време може да направи живота на другите хора по-видим. Чувате, че те се събират в заведения, пътуват на нови места, децата играят в парковете и градините – може да ви напомни за това, че при вас това не се случва – обяснява тя. – Ако сте необвързани, нови сте в даден квартал, работите през уикендите или преминавате през труден период, може да се почувствате така, сякаш всички са включени освен вас.”
“Лятото може също да промени навиците и да загубите малките контакти, на които разчитате. Не че слънцето причинява самота, просто прави по-трудно да игнорирате, че сте сами. Да гледате как всички публикуват своите облени от слънцето пътувания и ваканции онлайн, също задълбочава това чувство”, добавя тя.
Социалните мрежи акцентират върху приятните моменти от всекидневието, а през лятото тези публикации се увеличават бързо. Виждате празници, барбекюта, фестивали и перфектни тела и може да изглежда, че всички постоянно са безгрижни. Ако сте вкъщи, работите или се чувствате зле, това може да предизвика чувството “изоставам”, казват психолози. Бързото решение е да
заглушавате акаунти,
които ви карат да
се чувствате зле,
и да си напомняте, че виждате изпипана редакция, а не пълната история или трудните дни, казват те.
“По-дългите вечери могат да отложат времето за лягане. Може да пиете повече, да ядете по-късно, да ровите в интернет по-дълго или да се чувствате, сякаш трябва да сте навън, дори да сте уморени. Това може да ви остави раздразнени или потиснати, добавят специалистите. Прости неща помагат: спазвайте редовно време за ставане, приглушавайте осветлението вечер и прибирайте телефона си преди лягане, за да може мозъкът ви да си почине. Ако сутрините са тежки, излезте на дневна светлина рано, дори само за кратка разходка, или стойте навън с чаша чай.
При по-сериозните случаи
учените говорят дори
за лятна депресия
Въпреки че тя засяга само около 1% от населението, този тип депресия може да се появи по всяко време на живота. Това чувство е много изолиращо и трудно за онези, които за разлика от повечето хора вярват, че лятото е синоним на тревожност, безсъние, загуба на апетит и загуба на тегло. Тежестта на симптомите варират за всеки човек.
В последните години много научни изследвания опитват да изяснят как големите горещини, свързани с климатичните промени, влияят върху настроението на хората. Тази година още през май Западна Европа бе залята от горещини над 30 градуса, а метеоролозите прогнозират поредното небивало жежко лято.
Използвайки социалните медии, учени от Масачузетския технологичен институт са проследили промяната в емоциите на хората и ги съпоставили с дните на екстремни горещини. Те анализирали повече от милиард публикации в социалните мрежи от над 150 държави. Техните открития? Горещината не само ни кара да се потим, тя ни прави нервни и раздразнителни. Проучването, публикувано в списанието One Earth, разкрива, че
когато температурите
надвишат 35°C (95°F),
колективното настроение
спада, особено в
страните с ниски доходи
Учените са изследвали 1,2 млрд. публикации в X и Weibo за период от 1 г. Те определили на всяка публикация оценка за настроение, варираща от 0 за много негативни публикации до 1 за много позитивни. След това свързали всяка публикация с 2988 места по света, за да я съпоставят с метеорологичните условия в момента на публикуването ѝ. Те установили, че когато температурите надвишат 35°C, настроенията, изразени в тези публикации, стават с около 25% по-негативни в страните с ниски доходи и с 8% по-негативни в страните с високи доходи. “Социалните медии ни предлагат безпрецедентен поглед към човешките емоции в различни култури и континенти – казва в изявление Дзянхао Уан, съавтор на изследването и член на Китайската академия на науките. – Този подход ни позволява да измерим емоционалното въздействие на изменението на климата в мащаб, който традиционните проучвания не могат да достигнат, давайки ни представа в реално време за това как температурата влияе върху човешките чувства по целия свят.”
Това проучване далеч не е първото, което установява връзка между високите температури и лошото настроение. Изследвания от 80-те години на XX век показват, че колкото по-висока е температурата, толкова по-вероятно е шофьорите да натискат клаксона. Шофьорите със спуснати прозорци и вероятно без климатик са още по-склонни да изразяват гнева си зад волана.
Въздействието върху настроението може да бъде много по-сериозно от простото чувство на раздразнение в жегата. През последните 50 г. множество проучвания са доказали връзката между насилствените престъпления и горещините. Проучване от 2019 г. например установило, че повече от 30% от 137-те убийства, регистрирани в Централна и Северна Гърция между 1995 и 2004 г., са се случили в дни, когато средната температура е надвишавала 25°C.
В друго изследване учените проследяват въстанията по света между 1791 и 1880 г. Оказва се, че повечето от тях са се случили през летните месеци, независимо от полукълбото. В Европа въстанията обикновено са през юли, а в Южна Америка – през януари.
Хората са по-склонни да насочват гнева и негативните настроения срещу себе си – проучване сочи, че рискът от самоубийство е по-висок в най-горещите дни.
Съществуват множество теории, които обясняват това явление. Някои предполагат, че времето може да промени биологията на мозъка ни, като финландски учени установяват връзка между високите температури и нивата на серотонин, важен мозъчен химикал, който регулира щастието, тревожността и цялостното ни настроение. Други предполагат, че топлото време повишава нивата на тестостерон, което ни прави по-агресивни.
Гледайки напред, изследователите използват дългосрочни глобални климатични модели, за да оценят въздействието, което покачващите се температури биха могли да окажат върху емоционалното ни благополучие до края на века. Дори да приемем, че обществата постепенно се адаптират към жегата, техните прогнози предполагат
спад от 2,3% в глобалното
настроение до 2100 г.
поради високите температури. “Нашето проучване допълва констатациите на предишни изследвания, че климатът променя чувствата в световен мащаб”, казва Ник Обрадович, съавтор на най-новото проучване от Лабораторията за устойчива урбанизация на Масатчузетския технологичен институт и Института за изследвания на мозъка “Лауреат” в Тълса.
