Мемориалът на Хан Аспарух в Добрич
На 29 май 1912 г. овчарите от село Малая Перещепина в Константиновградския окръг на Полтавска губерния откриват много златни и сребърни предмети в пясъчните дюни, включително много съдове и златни византийски монети. „Съкровището“ се продава от ръка на ръка и по-късно се събира и придвижва до Ермитажа в Санкт Петербур по различни пътища.
Село Малая Перешчепина в Полтавска област е обикновено село. Селски съвет, голямо училище, асфалтов път. Въпреки че има много изоставени хижи в покрайнините, дори колиби са оцелели, които сега масово се изкупуват от жителите на Полтава като редки дачи. Дървеният мост през реката – също от миналия век – заплашително изскърцва веднага щом влезете в него.
Трудно е да се повярва, че такова богатство се е пазело тук в продължение на 12 века – 25 килограма злато и 50 кг сребро! 800 скъпоценни предмети (кухненски прибори, бижута, монети и оръжия) бяха признати за едно от най-ценните съкровища на Средновековието в Източна Европа.
В началото на лятото на 1912 г. се превръща в забележително събитие за селото. Двама пастири – Фьодор и Карп, пасящи стадо крави в покрайнините на Малая Перешчепина, стават известни по целия свят.
Има няколко етапа в историята на тази колекция. В началото от селяните се събирали предмети от първостепенно значение. Това било направено от представители на местното полицейско управление и провинциалната администрация.
Два дни по-късно археологът И. А. е изпратен от Полтавската архивна комисия на учените на мястото, където е открито съкровището. Зарецки, който събирал дребни неща от местните жители, съставя първото описание на района, самите неща, фотографирал ги заедно и ги публикувал няколко месеца по-късно.
След него от Императорската археологическа комисия на Санкт Петербург до село Малая Перешчепина пристигнал археологът Η.Ε. Макаренко, който копал из мястото на находката и продължил да търси останалите неща сред местното население. Разпитвайки селяните, той установил, че нещата лежали в земята в определен ред. Той не успял да събере много неща, тъй като части от съкровището вече бяли продадени на купувачи на антики в Полтава и Киев.
Изгубени били само предмети от второстепенно значение, но дори и събирането на някои от тях било възможно, благодарение на съдействието на известния филантроп, шамбелан и член на свободна практика на Императорската археологическа комисия Б.И. Ханенко, който по-късно ги откупил. Поради много високата цена обаче Комисията не можала да закупи от B.I. Ханенко всички неща. Останали в колекцията му, малки златни предмети от съкровището на Перешчепински са били продадени на Държавния Ермитаж след революцията, през 1926 г., чрез Държавната академия по история на материалната култура.
Макаренко пише, че само няколко златни предмети, монети и различни фрагменти от големи вещи са закупени за Полтавския земски музей и са останали в Полтава.
Той пише, че „… село Малая Перешчепина е разположено в пясъчна низина от лявата страна на река Ворксла, на 4-5 версти от самия бряг на реката, на 4 версти от едноименната железопътна гара до селото, по линията Кременчуг – Полтава. От северната и западната страна на селото има песъчливо обществено пасище, покрито на много места с неравности от преносим характер, гъсталаци от храсти, лозя и други видове, малки локви-езера и дори широколистни гори, които не достигат до самото село с 250-300 метра.
Пясъчният терен между тази гора и сградите на селото е с подобен на дюни произход и се отличава с рядка тревиста растителност. На това пасище на север от селото, под един от множеството обдухани от вятъра хълмове, е открито напълно случайно съкровище.
Момчета-пастири, и двамата жители на село Малая Перещепина, вървяха по пясъка и едно от тях пропадна в дупката с единия си крак. Разглеждайки упката, той откри голям метален съд, който искаше да извади, но последният беше здраво задържан в земята. Неспособен да го извади сам, пастирчето повика другаря си и заедно извадиха от земята още няколко златни купи и отнесоха всичко това вкъщи.“
Пастирите казали на Макаренко, че „първо са извадили най-големия съд с две дръжки, след което, не по-дълбоко от четвърт аршин от повърхността, се показали златни чаши, лежащи една след друга в строг ред. По-нататък разкопките били прекъснати, тъй като майката на пастирите, страхувайки се, че някой е ограбил църквата и е скрил съкровищата в земята, е изпратила за охрана. „
Скоро не само охранители, но и ловци пристигат на мястото на откриването и започва „най-безцеремонното“ изваждане на предмети от земята. „Бързахме, съревновавахме се, дърпахме, късахме и чупехме, хвърляхме настрани произволно. Дребни неща бяха разглобявани с ръце за спомен, златните листа бяха разкъсани и хвърлени в тълпата от събрали се деца. Тогава Η.Ε. Макаренко ги отне от момчетата.“
„Когато достатъчен брой вещи бяха извадени от земята, полицейският служител ги сложи на един ред и ги занесе при съдебния изпълнител и ги сложи в офиса на пода до печката.“ Съдебният изпълнител не е взел навременни мерки за защита и е тръгнал по работа, „оставяйки нещата за любопитство на идващите“. Междувременно търсенето на нови артикули продължило.
– Както сега си спомням историята на възрастния Карп Маджара за намереното съкровище – казва учителят по история Анатолий Береза. – Играл е на поляната и е пропаднал в пясъка с един крак. И когато приятелят му Фьодор му помогнал да излезе от капана, момчето намерило златна кана на крака му.
Децата не придават значение на находката. До вечерта играли сред природата, а след това закачиха с въже на 8-килограмова рядкост и я влачили по земята до домовете си. Бащата на Карп много се скарал на сина си, мислейки, че момчетата са взели грях върху душите си и са ограбили църквата. Но когато византийската амфора била показана на местния свещеник, той го уверил, че това не са църковни прибори.
Тъй като полицията не издава заповед за защита на мястото на откриване, там непрекъснато се извършват разкопки от местни жители и са открити още някои дребни предмети от съкровището и фрагменти от предмети, взети по-рано. Пристигайки в селото, И.А. Зарецки открива „редица селяни, възрастни и деца с лопати на раменете, които отиват до мястото, където е намерено съкровището, а там 20 души от различни възрасти и пол вече ровят в пясъка, където си искат“.
Описвайки мястото на разкопките, Зарецки отбелязва, че то „не представлява нищо забележително сред общия вълнообразен песъчлив терен … наблизо няма могили или други изкуствени насипи … това е малка площ, пометена от насипен пясък до по-плътен черен древен културен слой“.
Той открил малки парченца керамика, които по-късно се оказали много по-древни от съкровището, и прясно счупени парчета изгнила дървесина, изхвърлени по време на разкопките, и отбелязал, че по пясъчните дюни по-рано са били открити древни предмети; копия и върхове на стрели от бронз и желязо. Местните жители не са запазили легенди за съкровището, заровено тук.
Η.Ε. Макаренко съобщава, че според разказите на всички лица, замесени в това дело, „златни предмети от съкровището са попаднали на диаметър около два аршина, дълбочина до един и половина аршин и около четвърт аршин от повърхността на земята“.
Между предметите са намерени изгнили парчета дърво (дъб, както се оказа при изследване на запазените парчета) под формата на дъски, както и остатъци от изгнила кафява тъкан, очевидно коприна, съдейки по останките, че Η.Ε. Макаренко е получил от селяните, изтъкани със златни нишки под формата на украшение или всякакви ивици – трудно е да се установи.
Макаренко успява да събере информация от селяните за реда, в който нещата лежали в земята. Било така: „Отгоре имаше златни и сребърни бокали, а след това стъклени съдове от много тънко, леко зеленикаво стъкло, съдейки по фрагментите, това бяха бокали. Всички стъклени съдове бяха унищожени и в съкровището останаха само малки фрагменти. Отдолу имаше съдове, вази и други неща, вази, според очевидци, отчасти стояли, отчасти лежали в наклонено положение около най-големия съд, извлечен от момчетата. Голяма сребърна чиния с кризма и надпис сякаш стоеше на ръба.
Страната му беше силно счупена от копачи, които се опитаха да го извадят на повърхността, без да изчакат напълно да се освободи от пясъка. Мечът в златната обвивка беше изваден на части, тъй като беше силно корозирал. Трудно беше да се установи по-нататъшния ред, в който нещата лежаха. Те извадиха нещата на тълпа и всички участници го описват по различен начин. “
Предметите на съкровището не само не са претеглени, но дори опис за него не е съставен преди пристигането на полицейския началник Федоровски, който дошъл няколко дни, след като съкровището било разгледано от любители.
Федоровски съставя опис и претегля предметите, след което изпраща съкровището в полицейското управление в Константиновград, а оттам то е транспортирано до Полтава и в края на юли до Санкт Петербург в Държавната банка. От банката нещата са прехвърлени на Археологическата комисия, а оттам по отношение на заповеди 484 от 8 март 1914 г. и 2453 от 10 декември 1914 г. – в Ермитажа.
Пристигащите антики предизвикват сензация сред научната общност, били закупени от хазната за 61 хиляди рубли и изложени за обществено гледане, за което специално били поръчани шкафове.
Научният опис, съставен по-рано в Ермитажа, включва следните елементи:
1. Голяма отлята сребърна чиния с ръбове, украсена с извиващо се стилизирано растение, в която са изобразени агнета или овце. Изображенията са силно релефни и позлатени. Плоското дъно е гладко, а монограмът на Исус Христос с латински надпис около него (ω 827, k 1) е изобразен в целия му размер.
2. Малка сребърна чаша, позлатена с дълбока орнаментика, с релефен орнамент на обратната страна (12 изображения – хора, животни, птици, растения) (s 271, k 20).
3. Съд с дръжка, украшение под формата на розетка отвътре, от обратната страна – византийски белези (ω 825, k 3).
4. Плоска сребърна плоча с орнамент във формата на венчелистчета, кръст в средата, на гърба – византийски печат (ω 824, k 5).
5. Две гладки сребърни вази без дръжки (едната пробита) (s 259, 260, k 71).
6. Осмоъгълна сребърна кана с 5 византийски отличителни белези отдолу и със счупена дръжка (ω 826, k 4).
7. Сребърна чиния с релефни изображения на сасанийския цар на конни ловни кози и овни (4 броя) (s 272, до 19).
8. 10 сребърни чаши със счупени крака – 5 непокътнати, останалите са лошо счупени (s 261-270, до 78, 79, 80).
9,2 сребърни катарами (1930/165, 166, до 123).
10. Двойка сребърни стремена (1930/132, до 120).
11. Голяма позлатена сребърна ваза с две дръжки с преследвани колани (ω 828, k 2).
12. Златна овална чиния (z 525, k 22).
13. Златна плоча, покрита с моарен модел (z 527, k 23).
14. Малка ваза с една дръжка и ажурен крак (z 526, k 69).
15. Златна кана с дръжка, чучур и капак на пръстен (страните са вдлъбнати) (z 524, k 21).
16. Плътна златна лъжица с гнезда за вкарване на камъни (1930/7. До 68).
17. Златен рог с филигранен орнамент (1930/6, до 26).
18. 11 златни чаши на крака с орнаменти и една със стъклени вложки и перли (три са счупени) (z 529-539, k 72-76).
19. Гладка златна овална чаша с овално стъбло (z 528, k 72-76).
20. Голяма масивна златна катарама с орнамент (z 528, k 24).
21. Златна катарама (1930/76, до 97).
22.204 бронзови плаки, покрити със злато и украсени с емайлирани и каменни инкрустации. Плочите са кръгли и продълговати, последните 75 броя (1930/137, 138, 143, до 50, 52).
(105/106)
23. 2 дълги железни меча на фрагменти, в златна обвивка със зърно и преградно стъкло (1930/1, 2, до 25, 55).
24,3 парчета златна тръба (1930/129, 130, 131, до 96).
25. Кована електронна гривна с панта, заключена с ляв винт. Гривна със стъкло в зелени, червени и опалови цветове (1930/11 или 12, до 10).
26. Златна кована плоска гривна, покрита с гнезда за вмъкване на камъни и с ключалка, със зелен камък (1930/8 или 9, до 60).
27. Гривна със същото качество със загубена ключалка (1930/8 или 9, до 60).
28. Електронна кръгла гладка гривна (1930/10 или 13, до 12).
29. Златна катарама, украсена с топки с два камъка или чаши (1930/79, до 101).
30. Масивен златен теленен пръстен с гнездо за камък (1930/11, до 66).
31.255 парчета златни правоъгълни плочи, с размер над 1,5 инча, гладки, дебели като дебела хартия за писане с дупки в ъглите (1930/133, 134, до 99).
32. Различни златни плаки, фрагменти от предмети, половината от отлитата факелна сгъваема врата (1930/15, до 61).
33,27 златни монети с бримки, две – с топки (1930/23, 25, 26, k 39).
34. Части от златно колие (1930/24, до 63).
35. Желязна брадва (1930/161, до 125).
36. Част от сребърните ножници на меча (1930/4, до 116).
37,7 златни монети (1930/22, до 64, 65).
38. Голяма златна монета (1930/19 или 20).
39,3 малки парчета лято злато (1930 / 147-149, до 99, 100).
40. Златен връх на колан (1930/3, до 42) и медна и желязна дребна монета.
41. Златна гривна с очила и винт (1930/11 или 12, до 10).
42. Златен пръстен (1930/14, до 66).
43. Плака с камък (1930/53, до 57) и различни сребърни скрап.
44. Овален аметист (1930/56, до 56).
45. Фрагмент от меч (1930/182, до 115). * [бележка под линия: * Съотношение на инвентарните номера с инвентарните номера и този каталог е направен от Н.А. Фонякова и З.А. Львова.]
Този инвентар може да се счита за предварителен, тъй като много от златните предмети, получени от него в Ермитажа, не са идентифицирани. Впоследствие бяха идентифицирани и публикувани в „Доклади, прочетени на Лондонския международен конгрес на историците през март 1913 г.“, две половини от издухана фигурка на седящ лъв (1930/73, до 89) и плочи, служещи като украса на седлото (1930/97, до 88) …
По-късно, когато е съставен описът на колекцията от 1930 г., Е.И. Оятева и К.М. Скалата е реконструиран съд с яйцевидно тяло (1930/5, 107, до 70) и част от подложка на колчан (1930/96, 115, до 87).
Още на следващия ден трактът Карнаухова балка, където беше изкопана амфората, се превърна в място за разкопки. И когато два дни по-късно историци от Полтава и Санкт Петербург пристигнаха в Малая Перешчепина, уникалните находки изчезнаха. Някои от тях бяха държани в местния офис, а останалите трябваше да бъдат събрани от хората у дома.
– Не е известно дали местните жители са дали всичко. Какво си струваше да заровите пръстен или монета във вашата градина? – спорят местните жители. – Особено след като възрастните хора разказваха как след разкопките селото забогатяло и се установило. Кой е построил къща, кой е заменил тръстиковия покрив с керемиден, кой е купил крава…
Една местна баба каза, че като дете имала няколко любими лъскави парчета желязо, с които играела на печката. И сега в селото има легенда за златна карета, която хората са потопили в блато, за да не я дадат на Ермитажа. Тя, разбира се, не беше намерена. Но иманяри често посещавали селото в търсене на нови дрънкулки.
Задачата за по-пълна колекция на цялото съкровище на Перещепина, част от което отива в частни лица, лежи на Императорската археологическа комисия и за това тя използва всички административни, съдебни и парични ресурси, с които разполаг.
Някои от нещата идват от члена на Комисията Н.Е. Макаренко, който разкопал историческата място. Той открил 10 фрагмента от керамика, парче кожа и желязно мънисто, поставено в злато.
Освен това той купува три златни пръстена от местните жители: един със сапфир, друг с цветен камък, третият с гранат, три византийски монети, също златни, на две от които е изобразен Ираклий със сина му, а на третата – Ираклий с двама сина, както и тридесет и четири златни висулки, изработени от монети с изображения на императорите Ираклий, Фока и Констант II, освен златен връх на колан и кятярямя, какато и взети от местните деца фрагменти от златни катарами, дъга и капсула от тел. Всички тези неща Н.Е. Макаренко е доставил в Средновековния отдел на Ермитажа през февруари 1914 година.
Археологическата комисия придобива неща от прекупвачи, антиквари, меценати. През март 1914 г. по отношение на 677 г. тя прехвърля в Ермитажа нещата, придобити от Б.И. Ханенко, които той купил от местните жители: 7 маси с различни златни декорации. Сред нещата, закупени от Комисията, инвентарът включва: 3 златни камбани, 4 върха на колани, също злато, 13 златни псевдо-катарами, 15 златни накладки, 5 златни тръби, 14 къдрици, край на колелото, златна катарама.
Освен това в „Доклади, прочетени на Лондонския международен конгрес на историците през март 1913 г.“ „е посочено, че той е дарил на Ермитажа богата огърлица със смарагди“, която в инвентара на колекцията е посочена като получена чрез Държавната банка. Очевидно това не е единственото несъответствие, тъй като Ханенко също получава голяма катарама, украсена със стилизирана зеленина, два пръстена с монограми, части на колан, овална катарама, 6 плаки от конски сбруи, 2 златни гривни.
Може да се приеме, че Б.И. Ханенко продава друга партида неща на Ермитажа, които купил от дилъри на антики в Киев и Полтава, но не е възможно да се установи кои са те, тъй като всички те са изброени в инвентара, закупени чрез Държавната банка. Ермитажът не купува от Ханенко всички неща, които той предла. И така, върнали са му четириъгълна плака със смарагд от съкровището на Перешчепинска, която той искал да продаде за 350 рубли. Такава цена изглеждала прекомерна за старшия пазач на Ермитажа Я.И. Смирнов и той, позовавайки се на оскъдния бюджет на Ермитажа, предложил 50 рубли за предмета, в резултат на което плочата станала недостъпна.
Някои от нещата, придобити от Археологическата комисия от Ханенко, влизат в Ермитажа едва през 1926 г. чрез GAIMK. Това е верига от 8 византийски монети, златна цилиндрична тръба, фрагмент от златна плоча, златен пръстен, сребърна плоча под формата на тръба, 8 златни гвоздея, 4 фрагмента от златна плоча и златно зърно.
Вероятно някои от елементите, изброени в инвентара, получени чрез Държавната банка, също са получени от B.I. Ханенко. Но изолирането на тези неща в момента е трудно.
Така повечето неща от съкровището на Перешчепинска са съсредоточени в Ермитажа. Изключение правят следните неща, пренесени в Полтава и загубени впоследствие по време на войната: 2 златни върха на колан, 2 златни плакета, малка златна тръба, чифт златни обеци, златна монета – солидус на Ираклий, златни нокти, няколко остатъка от златни листа, 2 купа остатъци от златни нишки от брокат и златна капачка.
Търсачите на съкровища имат тъжна съдба
– А какво да кажем за пастирите?
„Преди революцията държавата не ги възнагради, както беше обещано“, казва Анатолий Береза. „Но по-късно момчетата получиха прилична доживотна пенсия.
Въпреки че вестник „Маяк“ пише през май 1913 г., че Археологическата комисия е платила 45 хиляди рубли на управителя на Полтава, половината пари бяха дадени на селския съвет, другата половина – на пастирии-иманяри.
За Фьодор Деркач се знае малко. Слуховете разказват, че по време на войната той е бил полицай, а след освобождението на Украйна е избягал с германците.
Карп Маджар преминава през Гражданската война, Великата отечествена война. Той се установява в Полтава и през 1965 г. за последно посещава родното си село, заедно с работниците от филмовото студио „Довженко“, което заснема документален филм за находката на века.
Дъщерята на Карп Маджара Светлана и внукът Дмитрий живеят в Москва, а децата на сина на Александър живеят в Полтава. Роднините на Карп Иванович казаха, че той е живял тежко. Когато по време на войната се опитал да хвърли граната, тя се заплела в шинела му и експлодирала точно до тялото на войника.
Раната била много сериозна; част от стомаха била отстранена. Следователно не се е говорило за по-нататъшен пълноценен живот. След увреждането той не работел. И само благодарение на факта, че е намерил съкровище в детството си, мъжът успял да получи апартамент в областния център от правителството. В края на 60-те години Карп Маджар починал.
50 години по-късно, през 1963 г., на мястото на откритието в Перещепино идва А.Т. Смиленко, но тя не открива нищо свързано с находката от 1912 г. в изровените ями. Тя разговаряла с главния откривател на антики – Карп Иванович Маджар, който казал, че „находката е направена на около 75-100 метра от брега на езерото, в подножието на хълма. Предметите са покривали площ от приблизително 1,5 м ширина.
„Редът на нещата беше следният: първо имаше кана с две ръце, след това ваза, кани, гривни, пръстени, меч и други. Под нещата имаше много пепел с черни бучки. Една малка кана беше затворена със златна брава с ключ на верига. Вътре имаше черна маса. На 0,5 м от нещата в пепелта лежаха кости: парчета от човешки череп (очни кухини), чашки, 5-6 „придружители“ на големи животни с дупки – астрагал. В пепелта имаше парчета дърво. Находките лежаха на дълбочина 1 м. “
Вярно, А.Т. Смиленко отбелязва, че такъв сив пепелен слой и тъмни бучки, подобни на въглища, са били открити в проучвателни ями и наблизо между могили от пясък навсякъде в котловините, където водата е стояла дълго време, а според местните жители на брега е намерено съкровището на Перешчепинското езеро, в котловина между пясъчни могили, а самата територия на селото принадлежи към блатистата местност. Затова тя отхвърля версията за откриването на „пепел“ и въглища и смята сивия слой за хумус.
Но тъй като А.Т. Смиленко не е направила химичен анализ на пепелта, не може да се изключи напълно версията на ритуална кремация отстрани. Тя публикува информацията на Маджар за откриването на парчета от човешки череп, наколенници и астрагали в доклад на I Международен конгрес по славянска археология във Варшава през 1965 г.
През 1966 г., в Перешчепина идват Е.В. Махно и Л.М. Рутковская, но и те не откриват нищо, свързано със съкровището.
През 1989 г. там започва да работи съветско-българска научна експедиция, ръководена от Д. Витанов, която има за цел да съотнесе погребението край село Малая Перешчепина с гроба на хан Куврат.
Експедицията изследва района на Куртгород близо до село Малая Перешчепина, което е низина, частично обрасла с трева и осеяна с много дюни. Единият хълм е признат за изкуствен, съвпадащ с мястото, където е намерено съкровището на Перешчепина. На това място са поставени бетонен блок и каменна колона, за да се отбележи гроба на хан Кубрат.
Така в резултат на съвременните проучвания не са открити нови неща, но концепцията се променя – съкровището започва да се разглежда като погребение.
Учените предполагат, че византийски, персийски, гръцки бижута се натрупват с течение на времето, някои са подаръци и трофеи, други са покупки. Едва през 80-те години немският професор, доцент в Баварската академия, Йоахим Вернер стига до дъното на истината. Той доказа, че съкровището на Перешчепина не може да принадлежи на никой от древноруските князе, а освен това не е номадско съкровище, както вярвали техните предшественици. Вернер уверява, че основателят на Велика България, хан Кубрат, е погребан в рохкавиее дюни на Малая Перешчепина, а съдовете и украсите са част от погребението.
В гроба на починалия са сложени два скъпи златни комплекта от по 12 съда. Те се състоят от масивни чаши за вино и кани, вази и плодови чинии. Наблизо е имало гривни, колиета, катарами с апликации за колани. Но мечът направил най-силно впечатление на историците. Предполага се, че ханът го е получил като подарък от своя приятел, византийския император.
В древни източници се отбелязва, че той дори е провъзгласил Кубрат за почетен патриций (най-високата титла след императора). Масивната (над 400 грама) златна патрицианска катарама е пряко потвърждение за това. Патрицианският хан го носел в особено тържествени случаи, заедно с церемониален меч.
Сред находките в Малая Перешчепина има надеждни доказателства за произхода на съкровището. Три златни пръстена с гравирани монограми с имената на собствениците – Кубрат и Орган (чичото на хана). И на една от висулките за колана е нанесен родовият знак на Кубрат – тризъбец, който по-късно се превръща в емблема на киевските князе и герба на Украйна.
Никой друг музей в света няма толкова тежки златни амфори.
Защо хан Кубрат е погребан близо до Полтава остава загадка. Много източници казват неведнъж, че Болтвар (територията на днешна Полтава) е бил любимата резиденция на хана. А фактът, че на гроба не е имало идентификационни белези, свидетелства, че синовете на Кубрат са се опитали да защитят съкровищата от разбойниците. И те са успели – в продължение на 12 века били съхранявани от рохкавихе пясъци на Полтавска област.
Веднага след като българите разбрали къде почива основателят на Велика България, те веднага пристигнали в Украйна. И години поред в Полтавското село се провеждат чествания на българите. На мястото на намереното съкровище има нов паметен знак в чест на Кубрат.
„А онзи ден българите посетиха Малая Перешчепина и написаха писмо до руския президент Владимир Путин с молба да върнат артефактите, съхранявани в Ермитажа, в Украйна“, казва главният учител на училището Людмила Демяненко.
Ако съкровището не може да бъде върнато, българите ще създадат точни копия на бижутата за мемориалния комплекс, който планират да построят в Малая Перешчепина. Всъщност в местния исторически музей на Полтава има само копия на съкровища.
РЕФЕРЕНЦИЯ
Кубрат (600 – 665 г. сл. Хр.) – основателят и първият владетел на племенната конфедерация Велика България, която през VII век окупира част от територията на днешна Украйна, Русия и Северен Кавказ, от ранна възраст е възпитаван в двора на византийския император.
Той управлява България заедно с чичо си Орган, а през 632 г. обединява няколко български племена и постига независимост от аварите. Оженил се за дъщерята на богатата гъркиня Евдокия и имал петима синове (двама от тях били осиновени). Преди смъртта си Кубрат завещава на децата да не се разделят, за да бъдат силни и да не унищожават България. Има такава легенда: Ханът събрал потомците, дал копие на по-стария Баян и поискал да го счупи. Синът се справи със задачата с лекота. Тогава баща му му подал сноп копия. Колкото и Баян да се опитвал да ги счупи, не се получило. „Ако сте приятелски настроени, никой няма да може да ви победи“, обобщил Кубрат.
Но синовете не изпълнили завета на баща си и всеки с племето си избрал свой път. В резултат Велика България била победена от хазарите.
Мемориален знак на хан Кубрат на мястото на погребението му s. Малая Перешчепина, Полтавска област.
http://kronk.spb.ru/library/1997-spb-shkpk-6.htm
https://operkor.wordpress.com/
