От 15 века в Италия има град и планина България

0
2768

Монте Булгария е името на малък планински масив, намиращ се в провинция Салерно, Южна Италия. А в подножието на планината България се намира красивото градче Челе ди Булгерия, разположено на няколко километра от Средиземно море. Повече от 15 века тези красиви места в съвременната Италия носят името България. Според самите италианци името идва от български заселници, които дошли по тези места преди около 500 година след Христа.

Ще се върнем назад във времето – два века преди познатото ни пристигане на Аспарух отсам Дунав. Павел Дякон, историк, теолог и поет от 8 век, дава интересни данни за прабългарите, най-вече за Алцековите българи в Италия. Според Теофан Изповедник (византийски духовник и летописец – ок. 758-760 г.) Алцек е петият син на кан Кубрат, живял в региона Молизе (Централна Италия).

Кои са прабългарите? И как част от тях се заселват в областта Беневентум (Южна Италия) през 667 г.?

Прабългари, така наричани от историците, са група номадски племена, произхождащи от Централна Азия. Известни още като протобългари, първобългари, древни българи и хуно-българи, проникнали през IV век в Европа. Съществува една водеща теория относно произхода на прабългарите и това е тюрко-алтайската им хунска принадлежност. Според най-ранния европейски източник „Анонимен римски хронограф“, в който се споменават българите през 354 г. от неизвестен летописец, българите населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ.

Хуните вероятно са населявали през 158 г. днешен Северен и Западен Казахстан, дори пресичат и р. Волга. Според тази хипотеза няколко века по-късно се появяват тюрките. За някои учени първите българи са пристигнали в Италия с лангобардите (германско племе) през 568 г. Третата готическа война (535—554) опустошава Италия и тя бива разпокъсвана от лангобардите. Лангобардите завладяват по-голямата част от Италия. А през 774 година Лангобардското царство е унищожено.

Първият крал на лангобардите в Италия е Агелмунд (Agelmund), син на херцог Айо. Царува 33 години – 4 и 5 век. През 439 г.(?) българите (vulgares) убиват крал Агелмунд и отвличат дъщеря му, която трябвало да бъде негова наследница. Павел Дякон отбелязва „неочаквано през нощта българи нападнали първия крал на лангобардите Агелмунд (кн.І,16)”, убили го, а дъщеря му взели в плен. Лангобардите избират още на бойното поле Ламисио за крал, намерено и осиновено дете.

Новоизбраният крал Ламисио (Lamissio) побеждава българите в една страшна битка, отмъщавайки за баща си. В легендата се говори още, че след доста години в завоюваната страна на българите, лангобардите (489 г.) се оттеглят в страната на ругите (Rugier), Долна Австрия, на север от Дунав. Причината, която е предизвикала сблъсъка между българите и лангобардите, вероятно е за разпределението на територии. В крайна сметка обаче лангобардите надделяват. Тогава обичаят изисква губещите да се обединят с население от победителите.

Според Теофан Изповедник след разпадането на Велика България една част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на кан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското царство, при краля на лангобардите Гримуалд – 667 г. Прабългарите, предвождани от кан Алцек, се заселват в областта Беневентум (Южна Италия). Алцек получава лангобардската титла за кралски чиновник – гасталд, според хрониките на Павел Дякон. Свидетелство за това остават имената на някои градове в съвременната Италия. Например: Bolgher (Тренто); Bulgarograsso (Комо); Bolgare (Бергамо); Булгарно (Чезена); Bolgheri (Ливорно); Mount Bulgheria и др.

Българите идват тук или след лангобардските завоевания на Албоин в централна и северна Италия, или при войните с готите, или с небезизвестния Алцек. Името „България” е съхранено само в Челе, но в Южна Италия има много градчета с български произход: Акуа Пена, Рока, Лотрано. Иначе църквата в Челе ди Булгерия се казва „Света София”. Килиите в думата Челе идват с гръцките монаси, дошли по море, и срещнали тук български воини – наемници.

Местната кухня прилича на нашата. Специалитетът е моцарела с мортела: подправка, подобна на мирта. Има наденици, меса, риби, салати и дори нещо като гювеч. Това е прочутата средиземноморска диета, което е много здравословна.

Челе ди Булгерия е на хвърлей място от древните гръцки колонии в Италия. Наблизо са родени философите Парменид и Зенон. Но модерната история на Чиленто е свързана с бедността. През 19-и век половината жители на Челе емигрират. И днес работа се намира трудно. Макар че градът се старае. Вдигнали са модерен инфоцентър по европейски проект. Правят филми, компютри и диплянки.

BIG5 – Последни актуални новините от цяла България и Света днес.

На гости в Челе ди Булгерия – репортаж от Южна Италия

Планината се казва България. Под нея – град Български килии. Няма грешка. Това е областта Чиленто, Южна Италия, на юг от Салерно. И градчето наистина се казва Челе ди Булгерия.

Карели:
– Защото в миналото е имало значително присъствие на българи тук.

Типично за Италия: местният лекар е запален по историята. И сега разказва за 6-ти и 7-ми век след Христа.

Карели:
– Българите идват тук или след лангобардските завоевания на Албоин в централна и северна Италия, или при войните с готите, или с небезизвестния Алцек. Името „България” е съхранено само в Челе, но в Южна Италия има много градчета с български произход: Акуа Пена, Рока, Лотрано.

Докторът се снимал с Райко Николов, първия български посланик, посетил Челе ди Булгерия през далечната 86-та. А днес тук е неговият син Марин Райков, също посланик на България в Рим.

Карели:
– Тази виртуална, романтична връзка с България и този момент, който споделяме и изживяваме днес, са прекрасно пожелание за бъдещето. Те дават надежда.

Амантеа:
– Най-вече заради общите ни корени трябва да заздравим връзките. И то само в историята и културата. Икономиката също е важна.

Всъщност Амантеа е полицейски комисар. Назначили го за служебен кмет, защото градският съвет на Челе ди Булгерия се разделил на две и не могъл да избере титуляр. Политика, сблъсък и страст. В Южна Италия сме.

Амантеа:
– Както казва един наш комик, винаги има някой по-южен от теб. Така че няма южняци и северняци. Все спрямо някого си южен.

Църквата се казва „Света София”. Килиите в думата Челе идват с гръцките монаси, дошли по море, и срещнали тук български воини – наемници.

Карели:
– След пети век, с падането на Римската империя, хората напускат и растителността превзема всичко. Ако не бяха дошли българите, животът по тези места нямаше да се пробуди. Глътка кислород, но съчетана с насилие и жестокост. Защото българите били като лангобардите – агресивни. Такъв е и характерът на жителите на Чиленто днес. Много разбойничество е имало по тези места. 

Аз съм разбойник, се пее в тази песен от Чиленто. Докторът разказва как през 1828 един свещеник от Челе ди Булгерия вдигнал бунт срещу Бурбоните. Но въстаниците били победени. Отрязали им главите и направили от тях пирамида. Трийсет години по-късно черепите посрещнали Гарибалди.

Карели:
– Те още стояли там в металната клетка. Сцената била много трагична: мравки и червеи пълзели и оглозгвали плътта от главите… Парадоксално, но народът симпатизирал повече на бурбонските владетели от Неапол, отколкото на въстаниците. Народът се затваря по къщите и така проваля бунта.

Но зловещият разказ не разваля удоволствието от местната кухня. Тя прилича на нашата. Специалитетът е моцарела с мортела: подправка, подобна на мирта. Има наденици, меса, риби, салати и дори нещо като гювеч.

Готвач:
– Това е прочутата средиземноморска диета. Много е здравословна.

Пестум, Посейдония от митовете. Челе ди Булгерия е на хвърлей място от древните гръцки колонии в Италия. Наблизо са родени философите Парменид и Зенон. Но модерната история на Чиленто е свързана с бедността. През 19-ти век половината жители на Челе емигрират. И днес работа се намира трудно. Макар че градът се старае. Вдигнали са модерен инфоцентър по европейски проект. Правят филми, компютри и диплянки.

Карели:
– От икономическа гледна точка Челе ди Булгерия е в криза. Хората емигрират най-вече към Северна Европа. И ние, като българите, сме нация от емигранти.

Амантеа:
– Днес Челе ди Булгария има 1900 жители. Младите хора не могат да намерят работа и напускат. Мечтата ми е населението да се възстанови. После да се увеличи и да работи тук. 

Карели:
– Италия е в страховита криза, Италия вече няма нищо. Погледнем ли песимистично на нещата, ще установим, че Италия не съществува като единно съзнание: все още се дели на Северна, Централна и Южна. Престъпността е проблем. Сицилия, Калабрия, Пулия, Кампания се управляват от мафията, 40% от италианската икономика е в ръцете на престъпността.

Жителите са Челе се събират в кинозалата, за да чуят как е в другата България. Един дори казва: май нашата прародина се развива по-добре. Валят въпроси към българския посланик; така преди трийсет години радушно посрещнали баща му. Хората са доброжелателни: искат да се познаваме.

Марин Райков:
– Днес никой не се изненадва, че в центъра на София има паметник на Гарибалди. Нашите народи се познават добре. Връзките в миналото са солидна база днес – в политиката, икономиката, туризма, културата, но и в личните отношения. Трябва да се отворим духовно един към друг, за да се познаваме по-добре.

Докторът не забравя историята: за поука на младите, които не се интересуват много от миналото. Направил е презентация. Показва колко много места в Италия носят български имена. Накрая, разговорът се връща към Алцек, предводителят на прабългарите в Италия. За него в летописа на Павел Дякон има само няколко думи. Но тъкмо той, казва кметът, слязъл от седлото и се заселил тук.

Амантеа:
– След като в София има паметник на Гарибалди, защо тук, в Челе, да не вдигнем един паметник на Алцек?

На раздяла кметът-комисар добавя: опазиш ли паметта, ще опазиш културата. Паметта ни е оставила две имена: Монте Булгерия и Челе ди Булгерия, планината и градът. Останалото можем да доизмислим сами.

http://bnt.bg